Изгарят ли се токсични отпадъци в България? Големи бели торби с RDF на пристанището във Варна. Снимка: Илиян Илиев

Изгарят ли се токсични отпадъци в България?

Липсата на регулации и контрол превръщат изгарянето на битови отпадъци в екологичен и здравен риск в България, предупреждават активисти. Вносът на отпадъци от други страни като Италия предизвиква все по-големи притеснения здравето и безопасността на хората. Според италиански активисти, преработката на отпадъци в Италия е тясно свързана с организираната престъпност, като често се смесват токсични и битови отпадъци.

Объркан от изгарянето на отпадъци – Илиян Илиев, член на управителния съвет на Обществения център за околна среда и устойчиво развитие във Варна. Снимка: Илиян Илиев / личен архив

Илиян Илиев, член на управителния съвет на Обществения център за околна среда и устойчиво развитие във Варна, пътува с влак от Каспичан до Варна почти всеки ден. Преди да пристигне във Варна, влакът минава през голямата индустриална зона на морското пристанище, където на 4 май всеки пътник, който гледа през прозореца, вижда разтоварването на големи бели торби от транспортен кораб. СКартината е същата и на 2 май, 24 април, през януари 2019 г., декември 2018 г. и други дати през последните няколко години. Торбите съдържат RDF – неопасни твърди отпадъци, обработени и подготвени за употреба като гориво в електроцентрали и циментови пещи.

Докато търси тези кораби на уебсайта за морски трафик, Илиев открива, че отпадъците, които пристигат в България през април и май 2019 г., са били натоварени в британски пристанища.

Отпадъци или стока

Трудно е да се обясни какво представлява този тип гориво, смята Илиев: „RDF е измислен термин, който е създаден, за да оправдае вноса и износа на отпадъци. Съгласно законодателството на ЕС, държавите-членки нямат право да изнасят своите отпадъци в други страни. Но във форма на RDF те могат да се движат свободно през границите.“

RDF има отделен код в Европейския списък на отпадъците – 19 12 10, и може да се транспортира през границите както в рамките на ЕС, така и извън него. Друг подобен продукт е SRF (твърди възстановени горива) с код 19 12 12, който се произвежда от предварително сортирани битови или търговски отпадъци и има по-високо качество от RDF.

Българският закон за управление на отпадъците и регламент на Европейския парламент и съвета на ЕС № 1013/2006, който се отнася до превоза на отпадъци, дават възможност за внос на отпадъци за изгаряне с цел производство на енергия в размер, който ненадвишава 50% от съществуващите инсталации за изгаряне на отпадъци, разясни Регионалната инспекция по околната среда и водите във Варна. В района на Варна има един лицензиран инсинератор – циментова пещ, собственост на компания „Девня Цимент“, която е разположена само на 20 км от града.

RDF е широко разпространена стока в държавите членки на ЕС и най-често е транспортирана през границите на ЕС във вид на отпадък. Според Евростат, общият обем на RDF, изнесен от държавите-членки на ЕС през 2016 г., е 4,8 млн.т.

Един от най-големите износители на RDF в ЕС е Обединеното кралство. Страната е изнесла 2,9 млн.т. RDF и SRF през 2018 г. и 3,2 млн.т. през 2017 г. Повечето от тях са за Холандия (съответно 1,3 и 1,5 млн.т. за 2018 и 2017 г.), Швеция (0,54 млн.т. през 2018 г.) и Германия (0,49 млн.т. през 2018 г.). Останалото гориво е изнесено в други страни от ЕС, включително България, в много по-малки количества.

От Европа у нас

Според национален доклад, изготвен от Министерството на околната среда и водите за секретариата на Базелската конвенция, България е внесла 69 683 тона отпадъци за изгаряне под формата на RDF и SRF, предварително обработени смесени отпадъци и смесени замърсени пластмаси през 2017 г. Това включва 18 732 тона RDF и 15 023 тона SRF от Обединеното кралство; 27 868 тона RDF и 3,036 тона предварително обработени смесени отпадъци от Италия; и 5024 тона замърсени пластмаси от Германия.

Според Италианския национален изследователски институт за околната среда ISPRA, 19% от изнесеното италианско RDF е отишло в България през 2013 г. През 2016 г. новина за внос на отпадъци от Италия предизвика тревога у хората, заради силната миризма, която се носи от пристанището във Варна при разтоварване на бали с отпадъци. Медиите откриха, че отпадъците за изгаряне в български циментови пещи идват от различни италиански региони, включително Палермо, Неапол и Сицилия, както и други градове в Северна Италия.

Фактът, че България внася отпадъци от други страни, за да ги гори на собствената си територия, предизвика сериозни притеснения у еколозите – не само заради миризмата. Илиян Илиев е загрижен, че RDF може да включва някои токсични вещества, тъй като се произвежда от смесени битови и индустриални отпадъци. Няма и контрол на качеството при пристигането на стока, което означава, че не е часен съставът на внесените отпадъци. Илиев е загрижен и за липсата на контрол върху емисиите в България: „Съоръженията за изгаряне на отпадъци могат свободно да намаляват разходите си за газови филтри, защото тук няма никой, който да ги контролира. Също така, никой не говори за пепел. Производителите на цимент ще ви кажат, че пепелта е част от крайния им продукт – цимент. Това означава, че циментът може да съдържа токсични елементи, но днес това е официално приета практика. Трябват ни повече изследвания за това”.

Скрити емисии

Въпреки че инсталациите за изгаряне на отпадъци са широко разпространени в Западна Европа, това не означава, че тази технология е доказано безопасна за общественото здраве и околната среда. Последните скандали около скрити токсични емисии в Холандия и Обединеното кралство провокираха дискусии за постепенно намаляване на изгарянето на отпадъци и преминаване към рециклиране.

През ноември 2018 г. организацията за премахване на отпадъците в обществото ZeroWasteEurope публикува доклад за скрити емисии от най-новия инсинератор в Холандия. Дългосрочните тестове показват, че емисиите на диоксини, фурани и устойчиви органични замърсители са много повече от нормите, според настоящите правила на ЕС.

Същият проблем е отчетен и в Обединеното кралство през 2018 г., където поради липса на законодателство, инсинераторите не са задължени да измерват азотните оксиди и фини частици. Доказано е, че тази липса е довела до подценяване на потенциалните заплахи за здравето на хората и замърсяването на околната среда от изгаряне на отпадъци.

Токсичната миризма на мафията

Антонио Перголици, координатор на програмата за престъпления в областта на околната среда в Legambiente, говори за проблемите с управлението на отпадъци в Италия по време на семинар за активисти и журналисти по проблемите на околната среда в Санкт Петербург. Снимка: Вадим Кантор

Има причини за притесненията, че италианско RDF може да съдържа токсични вещества. Управлението на отпадъци в Италия има лоша репутация не само в ЕС, но и извън него. Всички помнят снимките от 2008 г. на пълните с отпадъци улици на Неапол, където бизнесът за управление на отпадъци се контролира от мафията.

Италианската природозащитна организация Legambiente изследва проблеми на управлението на отпадъци от много години. Експертите смятат, че неопасни отпадъци могат да съдържат токсични вещества, поради липса на контрол. „В началото на веригата на отпадъците няма реален контрол. Операторът на отпадъците просто трябва да попълни един документ – „Fir“, което е форма на самосертифициране на вида на отпадъка. Проверките могат, но не винаги, да се случат на по-късния етап под формата на рутинни инспекции или съдебни разследвания. Очевидно е, че това, което правоохранителните органи разкриват, е само върхът на айсберга”, обяснява Антонио Перголици, координатор на програмата за престъпления в областта на околната среда в Legambiente.

Производителите на отпадъци могат да фалшифицират кодовете за отпадъци, за да намалят разходите за обезвреждане. Транспортните компании могат да фалшифицират кодовете, за да се възползват от разликата в разходите между законните и незаконните методи за третиране и депониране. Компаниите за обработка и рециклиране могат също така да манипулират документи, като например да подменят фактура (така наречената „жиро бола“), насочена към намаляване на разходите за депониране. Могат да запишат, че отпадъците са третирани, без да е направено нищо, или да извършат фалшиво третиране на някои от собствените си съоръжения. Това се практикува често с цел данъчни измами.

В резултат на това токсични вещества, които трябва да бъдат транспортирани до специално депо за опасни отпадъци, могат лесно да бъдат „трансформирани” в безвредни битови отпадъци, обяснява Перголици. Такива отпадъци отиват на депо за битови отпадъци, в инсинератор или в най-лошия случай могат да бъдат изхвърлени на незаконно депо или да се използват като компост за селскостопанска земя.

От януари 2017 г. до май 2018 г. италианската полиция е извършила 54 разследвания на организиран нелегален трафик на отпадъци. Според тях, че повече от 4,5 милиона тона токсични вещества не са били обявени за опасни отпадъци.

Най-известният случай на изгаряне и изхвърляне на незаконни токсични отпадъци е от Кампания, Южна Италия. Повече от 20 години престъпната организация Камора систематично злоупотребява с токсични отпадъци. В момента в региона се наблюдава увеличаване на броя на смъртните случаи, причинени от рак и други заболявания, които надвишават средното ниво за Италия. Смята се, че нарастването на смъртността от рак се дължи главно на замърсяване от незаконно изхвърляне и изгаряне на токсични отпадъци.

Перголици цитира италианската финансова полиция, която е открила, че ако италианските компании плащат около 60 000 евро за законно изхвърляне на един контейнер с 15 000 тона опасни отпадъци, същият обем отпадъци може да бъде незаконно изхвърлен само за 5 000 евро в Източна Европа или Азия.

Скорошно разследване на Биволъ откри, че с вноса на отпадъци от Италия в България се занимава фирма, свързана със Серджо Гозза, който през 2010 година е задържан заедно с други заподозрени за фалшифициране на лабораторни резултати за нивата на арсен в 150 000 тона отпадъци, предназначени за Германия. Заради изтекла давност съдебното производство е прекратено, а Гозза продължава да изнася отпадъци от Италия.

Липса на контрол

В България няма редовен контрол върху вноса на RDF. Всички проверки от контролиращите органи могат да се извършват само след появата на конкретни сигнали за проблем. Това означава, че докато опасните отпадъци могат лесно да се манипулират, хората които живеят близо до съоръжения за изгаряне на отпадъци, не могат да бъдат напълно сигурни в качеството на въздуха, който дишат.

В отговор на запитване РИОСВ Варна посочи, че на 6 ноември 2017 г. и на 24 януари 2018 г. са взети проби от RDF от частното пристанище „Одесос“ във Варна, след подаден сигнал от обществеността и медиите. Според инспекцията, в пробите не са открити никакви опасни вещества.

Провереното RDF е внесено от Италия за компания Geocycle Bulgaria, клон на международна компания за управление на отпадъци със седалище в Швейцария. В България фирмата разполага с една инсталация за изгаряне на отпадъци – циментова пещ в село Бели извор, област Враца. По информация от уебсайта им, през 2017 г. циментовата пещ в Бели извор е изгорила над 90 000 тона отпадъци.

До момента на публикуване на статията, компанията „Девня Цимент“, разположена близо до Варна, която също изгаря отпадъци, не е отговорила на запитване за контрол на качеството на внесеното RDF и за токсични вещества в емисиите, пепелта и цимента. Според информация от РИОСВ Варна, „Девня Цимент“ има уреди за непрекъснато и периодично измерване на емисии, инсталирани на пещ №7, която е единствената пещ с разрешение за изгаряне на отпадъци. Данните от системата за непрекъснат контрол се събират на всеки половин час и включват измервания на фини частици, серни оксиди, азотни оксиди, въглероден оксид, общ органичен въглерод и амоняк, като досега не е имало показатели, надвишаващи нормите.

Скорошните доказателства за скрити емисии от инсинератори показват, че изгарянето на отпадъци не може да бъде устойчиво дългосрочно решение на проблема с отпадъците. Още повече, транспортирането на отпадъци през граници с цел изгаряне не е справедливо, смята Илиян Илиев: „Държавите трябва да се справят със собствените си отпадъци сами. Ако решат да ги горят, могат да го направят. Но трябва да е на място. Тогава като турист ще знаете, че в Рим, освен история и пица, ще вдишите и някои вредни вещества. В противен случай е много хубаво. Да отидем на почивка в слънчева Италия – вино, романтика и Mamma Mia! И след това да изгорим отпадъците в България.“

Текстът „RDF Burned in Bulgaria May Contain Toxic Waste“ на Ксения Вахрушева е публикуван на 29 юни 2019 г. в електронното издание за журналистика в обществен интерес за Централна и Източна Европа BlueLink Stories. Текстът е актуализиран преди да бъде препубликуван в Евромегдан.

Настоящата статията бе подготвена по проект „Качествена журналистика за екологични активисти в Русия и ЕС“, който е реализиран от БлуЛинк и Центъра за екологични права „БЕЛЛОНА“ през 2018-2019. Проектът бе подкрепен от Граждански Форум ЕС-Русия и донорите му. Съдържанието на статията е отговорност на неговия автор и може да не отразява гледната точка на донорите.

Повече по темата в „Евромегдан“

отпадъци

Още нещо важно

За да продължаваме да търсим гласовете и гледните точки на хората, които все по-рядко звучат в масовите медии, и да отстояваме етичните, демократични и професионални стандарти на журналистика в обществен интерес, имаме нужда от самостоятелност. Можете да ни подкрепите като направите дарение за „Евромегдан“ по сметката на издателя ни, фондация „БлуЛинк“.