Глобалното затопляне накланя везните в ущърб на бедните

Глобалното затопляне увеличава икономическото неравенство в световен мащаб. Някои страни извличат ползи от климатичните промени, докато същото повишаване на средните температури на планетата влошава икономическия растеж в по-топлите страни.

Различието между нациите с най-висока и най-ниска икономическа производителност на глава от населението е с около 25% по-голямо сега, отколкото би било, ако нямаше промени в климата.

„Нашите резултати показват, че повечето от най-бедните страни на Земята са значително по-бедни, отколкото биха били без глобалното затопляне“, каза Ноа Дифенбах, климатолог в Станфордския университет в Калифорния. „В същото време повечето богати страни са по-богати, отколкото биха били“.

Заедно със съавтора му, Маршал Бърк – учен, който се занимава с устройството на земното кълбо в Станфорд, съобщават в докладите на Националната академия на науките, че са прегледали годишните отчитания на температурите и измерванията на годишния брутен продукт (ГБП) на 165 нации за период от 50 години, за да разгледат ефектите от температурните колебания върху икономическия растеж.

Много бедни страни са значително засегнати от повишаващото се затопляне, в следствие от енергийното потребление на заможните страни.

Учените откриват също, че при нациите с относително хладен климат като Норвегия и Швеция затоплянето нараства през по-топлите години, отколкото през тези със средни температури. Но то се забавя значително в страните с тропически или субтропически климат като Индия или Нигерия.

Между 1961 г. и 2010 г. Дифенбах и Бърк констатират, че глобалното затоплянето понижава благосъстоянието на глава от населението в най-бедните страни – между 17% и 30%.

„Историческите данни ясно показват, че реколтите са по-богати, хората са по-здрави, а ние сме по-продуктивни в работата си, когато температурите са нито прекалено високи, нито прекалено ниски“, заявява д-р Бърк. „Това означава, че в студените страни малко топлина би помогнала. Обратното твърдение също важи за страни, в които е вече прекалено топло.“

В докладите си двамата учени излагат без заобикалки посланието за несправедливостта по отношение на климата: „Нашите резултати сочат, че в допълнение към това да не споделят по равно директните ползи от използването на изкопаеми горива, много бедни страни са значително засегнати от покачване на затоплянето от енергийното потребление на заможните страни.“

А какво ще стане ако…

Всички подобни проучвания са изопачени от несигурност и никое не е по-значително от това, което историците наричат сравнително-фактическо проучване: а именно какво щеше се случи, ако средните глобални температури не се бяха покачили с около 1°C през последния век.

За да се обосноват, изследователите съставят 20 000 версии това какъв би бил икономическият ръст на отделните страни без глобалното затопляне, като основават твърденията си на обхвата на последиците. Затова признават, че съществува известна несигурност.

Но техните открития са в съответствие с други отделни проучвания. Географи, икономисти и климатолози многократно изтъкват, че глобалното затопляне постоянно застрашава най-бедните хора във всяко общество и че икономическите неравенства създават конфликти и водят до миграция, като в същото време тези икономически неравенства продължава да доказват, че най-бедните ще страдат дори още повече.

Национални проучвания на специфични климатични събития потвърждават наличието на връзка между температурите и производителността. В по-ранно проучване д-р Бърк установява по отделно връзката между повишаващите се температури и социалните конфликти, а дуото от Станфорд вече разисква факта, че дори и малко понижение на глобалното затопляне би допринесло в голяма степен за икономическото благосъстояние.

Възобновяемо средство

Всъщност най-новите изследвания осигуряват един вид национална климатична проверка. Ако парниковите емисии са мярка за икономическа производителност, то тогава най-богатите 10% произвеждат почти толкова много атмосферен въглероден диоксид, колкото останалите 90% взети заедно.

Проучването в Станфорд предлага оценка на разходите и ползите, които най-богатите и най-бедните понасят в резултат на емисиите. Също така става ясно, че по-бедните народи биха спечелили повече от инвестирането във възобновима енергия, а именно – биха могли да създадат повече благосъстояние по начин, по който да не повишат скъпоструващото изменение на климата.

„Нашето проучване дава първия отчет за това точно колко всяка страна е засегната икономически от глобалното затопляне, в сравнение с газовите емисии“, заяви проф. Дифенбах.

„В исторически план бързото икономическо развитие се захранва от изкопаемите горива. Нашето откритие, че глобалното затопляне влошава икономическото неравенство, подсказва, че съществува допълнителна икономическа полза от енергийните ресурси, които не допринасят за по-нататъшно затопляне.“

–

Текстът „Global warming tips scales against the poor“ на Тим Радфорд е публикуван на 24 април 2019 г. в Climate News Network. Превод от английски език: Василена Борисова / Група за активни преводи (ГАП). 

Още по темата в „Евромегдан“: 

глобално затопляне

бедност

Още нещо важно

За да продължаваме да търсим гласовете и гледните точки на хората, които все по-рядко звучат в масовите медии, и да отстояваме етичните, демократични и професионални стандарти на журналистика в обществен интерес, имаме нужда от самостоятелност. Можете да ни подкрепите като направите дарение за „Евромегдан“ по сметката на издателя ни, фондация „БлуЛинк“.