Женски очи в мрака

Женски очи в мрака Авторката на тази картина, Сима от Афганистан прекарва първите шест дни от престоя си в "Мория" плачейки. Снимка: Велина Барова / Евромегдан

Пази се, ако прекрачиш портите на Мория!*

За разлика от мрачното подземно царство в епоса на Дж.Р.Р.Толкин, в съвременната „Мория“ има и жени.  „Мория“ е приемателният регистрационен център за бежанци на гръцкия остров Лесбос-  изпитание по пътя на много от търсещите закрила в Европа. Условията в него са тежки за всички, но специфични рискове правят престоя на жените там несигурен.

В центъра по изкуства за бежанци и търсещи убежище, близо до лагера “Каратепе”, 26-годишната Сима рисува поредната си картина. Скрита от проливния дъжд навън и от постоянната несигурност, тя излива емоциите си в цветни петна от маслени бои. А те – натежало кълбо от мъка, се търкулват заедно със сълзата на платното ѝ. В началото на декември 2018 г. Сима напуска родния Афганистан и своя живот там, защото вече не се чувства в безопасност. След дълго и тежко пътуване пристига на о. Лесбос с лодка от Турция. Още същия ден е изпратена в приемателния регистрационен център “Мория”, разположен близо до едноименното село в източната част на острова. С точност отмерва времето, изминало там – 49 дни. Първите шест прекарва в палатката си, плачейки. Излиза навън само, за да изпълнява процедурата за искане на убежище, с надеждата да си тръгне възможно най-бързо.

По данни на Гръцката служба по въпросите на убежището, за първите три месеца от 2019 г. 30.7% от потърсилите убежище в Гърция са жени. Проучване на Refugee Rights Europe, проведено през юни 2018 г. посочва, че 11% от жените са пристигнали на острова сами, докато мнозинството са със семействата си.

Сима е настанена в специализирана част в центъра с други жени, които са пристигнали сами – Отделение C. Външно спокойна, твърда и уверена, тя разказва, че отделението се охранява: вътре не се допускат мъже, а неправителствените организации изпращат там доброволки. Въпреки това Сима определя ситуацията като лоша и признава, че не се чувства сигурна.

70% от жените никога не се чувстват защитени в “Мория”

Според проучването на Refugee Rights Europe, 70% от жените никога не се чувстват защитени в “Мория”. Докладът цитира историята на жена от Иран, която споделя плашеща случка от престоя ѝ в центъра. Докато се преоблича в съблекалнята, предвидена за жени, мъж се опитал да отвори вратата със сила и да влезе вътре. Тази ситуация е предизвикала у нея “тъмни спомени” от случай на сексуално насилие, което е преживяла в Иран. Сима също споделя, че е изплашена от чутото в лагера – от разкази за насилие, споделяни от уста на уста, до виковете и плача на момиче близо до нея.

Много жени се струват да излизат навън по тъмно, заради риска от насилие, посочва доклад на OXFAM от 9 януари 2019 г. В няколко екстремни случаи жени са споделили, че са използвали пелени през нощта, за да не се налага да ходят до тоалетна по тъмно. “Мория“ е опасно място за жените. Сбивания могат да започнат във всеки един момент. Във всеки момент можеш да очакваш камък в главата си, дори и ако просто вървиш към тоалетната или палатката си. Аз живея в затворената секция за жени, които са сами,но след 11 вечерта вратата е отворена и всеки може да дойде, защото няма охрана през нощта. Сигурността е голям проблем за нас”, разказва пред OXFAM жена, живееща в “Мория”.

Жените, живеещи сред маслиновите дръвчета около „Мория“, не се чувстват в безопасност. Снимка: Велина Барова / Евромегдан

Докладът посочва, че през декември 2018 г. в  центъра е имало почти два пъти повече хора от предвиденото. При официален капацитет от 3100 места са били настанени 5000 души, както и още 2000 в неофициалната зона около лагера, известна като Olive Grove – маслиновата горичка.

Жените, живеещи сред маслиновите дръвчета около центъра, също не се чувстват в безопасност. Мариам от Афганистан е дошла със семейството си. Малката бяла палатка край телените огради на “Мория” се оказва принудителна спирка по пътя към мечтаното по-добро бъдеще в Белгия. Изплашена е от историите за изнасилени жени, които се носят наоколо, и казва, че не усеща сигурност. “Избягахме от нещастието си, от нашата неясна съдба, но тук е по-лошо”, споделя младата жена.

“Избягахме от нещастието си, от нашата неясна съдба, но тук е по-лошо”, споделя Мариам от Афганистан. Малката палатка край телените огради на “Мория” се оказва принудителна спирка по пътя към мечтаното по-добро бъдеще в Белгия. Снимка: Велина Барова / Евромегдан

В Афганистан Сима е работила като общопрактикуващ лекар. Опитва се да помага на останалите в “Мория” с каквото може. А онези, които имат нужда от помощ, са много. Сима разказва, че в центъра има много инфекции и кожни болести.

“25 жени спим в една палатка и споделяме една тоалетна. Само по себе си това е проблем, но заради липса на регулации, всеки може да използва нашата тоалетна. Тоалетните са много мръсни, а жените се измиват там. Това означава, че получават вагинални инфекции, а няма налични лекарства”, споделя жена от Камерун пред OXFAM.

Докладът на Refugee Rights Europe посочва тревожна статистика, че 92% от жените са имали здравословни проблеми, докато са на острова, но само 30% са получили медицински грижи. За проблеми със здравословното състояние на жените в “Мория” разказват и активисти от различни организации, които осигуряват помощ в тази област.  

Снимки на Сима са наредени в изложба, която представя „Мория“ отвътре. В центъра не може да се влезе свободно, като на журналисти също често е отказван достъп. Чрез изложбата хората, които живеят в „Мория“, я показват такава, каквато я виждат. Сред моментите, запечатани от Сима, е едно от много деца, родени по нелекия път в търсене на убежище. Снимка: Велина Барова / Евромегдан

Близо до главния вход на “Мория” е разположена клиниката на “Лекари без граници” – неголяма шатра с няколко пейки, която ще се наводни под натиска на безпощадния зимен дъжд. В тази клиника търсещите закрила получават консултации по семейно планиране и специализирани грижи за бременните жени. Николийн Кегелс от “Лекари без граници” казва, че в “Мория” има много бременни жени, а раждането на децата им ги извежда от тежките условия в центъра само за кратко.

“Намирам “Мория” за ад. Познавам жени, които са родили с цезарово сечение и четири дни по-късно са били върнати в “Мория” със своите новородени бебета. Те трябва да се възстановят в мръсни и нездравословни условия”, казва Соня Андреу, мениджър на центъра за жени “Башира”, цитирана в доклада на OXFAM. Центърът предлага на търсещите убежище жени помощ и защитено пространство, където могат да посрещнат най-належащите си нужди.

“След всичко, което си преживяла, е важно да можеш поне да се чувстваш в безопасност тук. А да се чувстваш w безопасност означава поне да можеш да отидеш до банята без да мислиш дали ще бъдеш сексуално насилена”, казва Фабиана Фариа от испанската неправителствена организация „Rowing Together“. Снимка: Велина Барова / Евромегдан

За да се подобри ситуацията за жените, търсещи закрила на Лесбос, преди всичко е изключително важно да се подобри инфраструктурата и условията за настаняване, както и да има по-добра хигиена, казва Фабиана Фариа, координатор на неправителствената организация “Rowing Together”, която работи в сферата на женското здраве. Тя помага на жените в “Мория”, както и на други търсещи закрила в региона, като осигурява гинекологични и други прегледи и лечение.

“След всичко, което си преживяла, е важно да можеш поне да се чувстваш в безопасност тук. А да се чувстваш е безопасност означава поне да можеш да отидеш до банята без да мислиш дали ще бъдеш сексуално насилена”, казва Фариа. Почти всеки ден екипът на “Rowing Together” работи с жени, които са преживели сексуално насилие. Тъй като организацията поема случаи, станали преди последните пет дни, жените най-често им споделят за насилие, което се е случило преди да пристигнат на острова. Фариа си спомня само за един случай на сексуално насилие, което е станало на острова, по разказа на преживялата го жена.

Случаите на сексуално насилие, станали през последните пет дни, се поемат от екипа на “Лекари без граници”. В Митилини, главния град на о. Лесбос, организацията поддържа и клиника за жертви на сексуално насилие. 

Докладът на OXFAM посочва, че заради дупки в системата, уязвими хора, включително такива преживели тормоз и сексуално насилие, са настанени в небезопасни части на “Мория”. Патрик Мансур, координатор в “Мория”, ангажиран с инфраструктурата, казва, че администрацията се опитва да настанява хората в различни секции, според различните случаи, особено при случаи на уязвими хора. В центъра действа и екип за работа със случаи на сексуално насилие и насилие, основано на пола. По думите му семействата и жените, които са сами, са защитени в специалното Отделение С.

Има обаче жени, най-вече от африкански страни, които предпочитат да останат с общността си, казва Мансур. “Имали сме много случаи на домашно насилие, в които жените идват при нас и казват, че искат да се разведат със съпрузите си, но нямат официален развод от страните си на произход. Ако жената обаче иска да се разделят, тя е отделена в защитено жилище на сигурно място на острова.”

На 28 февруари отправихме журналистическо запитване към гръцката полиция за мерките за осигуряване на безопасност на хората, и конкретно на жените, в “Мория” и в неофициалната част около лагера. Потърсихме и информация за броя на докладваните случаи на насилие към жени.Запитването беше препратено до Генералния секретариат по информация като “компетентната институция да отговори на запитвания на чужди кореспонденти”. До момента на публикуване на статията не е получена информация от компетентния орган.

“Мория” означава страдание – настояваме за по-добри условия за жените, както и за по-бързи процедури”, гласи едно от исканията в Декларация за всички жени по света на жените от центъра „Башира“. Снимка: „Башира“

През 2019 г. жените в центъра “Башира” отбелязват Международния ден на жената с Декларация за всички жени по света. Декларацията включва и искания, свързани с проблемите на жените бежанки. “Мория” означава страдание – настояваме за по-добри условия за жените, както и за по-бързи процедури”, гласи едно от исканията.

Скрита от дъжда, който с часове се излива над острова, и от всички несгоди, които е срещнала по пътя си, Сима продължава да рисува емоциите си. Външно спокойна, твърда, уверена, с цветове описва онова, което таи в себе си. “Преди бях човек, който помага на другите, а сега аз съм тази, която получава помощ, и е трудно”, признава младата лекарка. Опитва се да разбере защо жените, които са пристигнали сами, са принудени да чакат дълго, за да получат убежище, докато “пропиляват времето и живота си” в “Мория”. “Защо отнема толкова дълго да помогнат да жените, които са сами – за тях е много трудно да живеят в такива условия”, пита Сима. И с точност отброява изминалите дни.

*Предупреждение на Арагорн преди влизането на задругата на пръстена в пещерите на Мория, Дж.Р.Р.Толкин, „Властелинът на пръстените“, гл. 4 „Пътуване в мрака“, стрл286, ИК „Бард“, 2001. Превод: Любомир Николов.

Настоящата публикация е изготвена със съдействието на Minority Rights Group.

Повече по темата в „Евромегдан“

миграция

жени и джендър

Още нещо важно

За да продължаваме да търсим гласовете и гледните точки на хората, които все по-рядко звучат в масовите медии, и да отстояваме етичните, демократични и професионални стандарти на журналистика в обществен интерес, имаме нужда от самостоятелност. Можете да ни подкрепите като направите дарение за „Евромегдан“ по сметката на издателя ни, фондация „БлуЛинк“.