Белите конци на гръцката интеграция

На гръцкия остров Лесбос няколко доброволчески инициативи отварят врати, за да помогнат на хилядите търсещи убежище в нелекия процес на интеграция. На фона на успешните примери обаче още по-ясно проличава, че официалната интеграционна политика на страната е по-скоро съшита с бели конци.

Само през първите два месеца на 2019 г. 11 532 души са потърсили убежище в Гърция. Южната ни съседка рядко е желаната крайна дестинация за хората, които са напуснали дома си в търсене на сигурност и по-добър живот. Но след март 2016 г., по силата на споразумението между ЕС и Турция, всички мигранти, пристигнали в страната през Турция трябва да подадат искане за убежище, в противен случай ще бъдат върнати обратно на турска територия. По данни на Гръцката служба по въпросите на убежището, през януари и февруари т. г. около 15% от заявленията са подадени на о. Лесбос – разположен на изток от континенталната територия, в непосредствена близост до турския бряг.

Един от най-големите проблеми и за търсещите убежище, и за гръцката държава е липсата на информация, смята Стратос Стафилидис, местен жител от Митилини – най-големият град на о. Лесбос. Хората, които са потърсили убежище не знаят кога ще получат решение и това създава проблеми. Според него, никой не напуска страната си с мисълта да започне живота си отначало в Митилини – градът е само транзитна точка. “Ако знам, че ще остана тук в продължение на две години, имам дата, за която да мисля и мечтая. Знам, че трябва да си намеря работа, за да оцелея, трябва да си намеря жилище и да подобря живота си. Ако всяка сутрин се събуждам и си казвам, че днес ще ми се обадят, не ми позволяват да продължа с живота си”, казва Стафилидис, като критикува тромавите административни процедури по предоставяне на убежище.

Добре дошли

Домът на Стафилидис се намира на хвърлей от морето – дели ги само двулентовото шосе, което свързва града с летището. Една сутрин през 2015 г. го изненадала с необичайна гледка – десетина лодки, приближаващи брега и множество хора, които излизат от водата. Стафилидис признава, че не е имало как да продължи живота си постарому: “Събуждам се, отивам на работа с хубавата си кола, слушам музика, смея се с жена ми, и минавам покрай стотици хора, които не са пили вода и не са яли от дни – на три метра от входната ми врата”. Семейството продава двата си магазина за дамски дрехи и поема в нова посока.

Един от най-големите проблеми и за търсещите убежище, и за гръцката държава е липсата на информация, смята Стратос Стафилидис от „Мозаик“. Снимка: Велина Барова / Евромегдан

Днес Стафилидис е част от екипа на центъра за подкрепа “Мозаик”, разположен в централната част на Митилини. Центърът предлага безплатни курсове, работилници, класове, правна помощ и приятелска подкрепа на мигранти, търсещи убежище и бежанци – от деца от възрастни хора. В една от творческите работилници посетителите използват многообразие от предмети, често смятани за отпадък, с които създават различни бижута и произведения на изкуството. Готовите произведения се продават в “Мозаик” и макар че авторите им успяват да изкарат само “джобни пари”, с които няма как да оцелеят, творческата работа отвлича вниманието им от тежките условия в лагерите за търсещи закрила и от неясното им бъдеще. Сред приоритетите на центъра е да помогне на хората да се чувстват ангажирани и значими и да улесни процеса на интеграция.

Зад една от вратите на “Мозаик” се чува бясното тракане на шивашки машини. Тесничък коридор води към бяла стая, украсена от цветовете на множество парчета плат. В работилницата “Safe Passage” (в превод – безопасно преминаване) бежанци и търсещи закрила шият различни модели чанти – от малки портмонета до раници за лаптоп. Всички, които работят в шивашкото ателие, са наети официално и получават месечната заплата като всички останали работници в страната. Някои от тях са били шивачи и в страните си на произход, но всички са получили въвеждащо обучение за моделите, които ще създават в “Safe Passage”. А основният и задължителен материал за всяка една от чантите приковава вниманието с ярък оранжев цвят и много смисъл – спасителни жилетки.

В работилницата “Safe Passage” (в превод – безопасно преминаване) бежанци и търсещи закрила шият различни модели чанти – от малки портмонета до раници за лаптоп. Снимка: Велина Барова / Евромегдан

“Започнахме с идеята да направим работилница, в която повторно да се използват материали – по това време имаше много дрехи, които не бяха предназначени за бежанци, и ни хрумна идеята да използваме плата, за да направим нещо ново”, разказва Матина Контолеонтос – атинянка от модната индустрия, пристигнала на острова преди 20 години. По това време обаче на острова започват да пристигат хиляди хора, спомня си тя, и идеята се изменя по естествен начин. “Използването на материал от спасителни жилетки е доказателство, че много хора се опитват да намерят място за нормален живот и трябва да застанем зад тях”, категорична е дизайнерката.

Контолеонтос стои зад дизайна на чантите, които съчетават материала от стари спасителни жилетки и разноцветни платове, които се търсят в цял свят. Казва обаче, че много ѝ се иска някои от бежанците, които работят в “Safe Passage” също да допринасят с идеи за визията.

„Остров“ от спасителни жилетки в северната част на Лесбос напомня колко много хора са напуснали дома си в търсене на по-добър живот – с голям риск за живота си. Материалът от такив спасителни жилетки се използва в шивашката работилница „Safe Passage“ за чанти, изработени от бежанци. Снимка: Велина Барова / Евромегдан

На по-малко от половин километър от работилницата светла едноетажна постройка примамва минувачите по улицата с екзотични аромати. Посрещат ги бавна арабска музика, съчетана с глъчката на посетителите и звън от металните съдове в кухнята. В “Нан” се срещат познати лица от работещите и доброволците в “Мозаик”, а ресторантът е другото ключово място, отворило вратите си в подкрепа на интеграцията на бежанците.

“Много бежанци оставах хванати в капан на острова и нямат сигурност за бъдещето си. Нашата цел е да им помогнем, като им дадем възможност да работят съвместно с местната общност”, се казва в менюто на ресторанта. Отворен е през 2018 г., благодарение на волята на четири жени от Митилини – след три години подготовка, събиране на дарения и тежка бюрокрация. “Когато помагаш на един човек да оцелее, следващата стъпка е да му помогнеш да си представи бъдеще”, казва Лена Алтиноглу, една от основателките на ресторанта. Смята, че е много важно бежанците и местните хора да се събират заедно и именно затова е създаден “Нан”. Ресторантът дава възможност на бежанците да се научат как работи един гръцки ресторант – обучение, което не можеш да получиш по друг начин.

“Това е социално предприятие и ние се опитваме да го движим на базата на принципите, които сме заложили, когато отворихме врати и приехме първите клиенти”, разказва Алтиноглу. Никой от четиримата партньори, които легално представляват “Нан” не получават пари за работата си. В противен случай не биха могли да плащат на персонала. В ресторанта работят 11 човека. Всички сервитьори са гърци, тъй като трябва да могат свободно да общуват с клиентите на гръцки, а четирима от хората, които работят в кухнята са бежанци или търсещи убежище.

Алтиноглу разказва, че някои от хората, които работят в “Нан” не са уважавани като хора, които са способни, заради техните националности и ресторантът цели да докаже, че всеки може да бъде добър готвач или сервитьор. “Не искаме нашите работници да бъдат маргинализирани или да останат в позицията на работна ръка. Ние искаме хората да станат партньори, да видят шанс да станат възможно най-активни във всички нива – икономическо, социално, политическо; чрез работа и контакт с други хора”, заявява Алтиноглу. Смята, че когато бежанците и търсещите убежище работят, те отново се чувстват като част от обществото и си връщат достойнството: “връщат си достойнството, усещат, че допринасят и това е много овластяващо”.

“Да си представиш място, където всички могат да разцъфнат и да просперират, като внасят своите таланти, въображение, отдаденост, звучи много добре. Но от друга страна, ако няма подкрепа от страна на държавата, е много трудно”, посочва обаче Алтиноглу.

“Не искаме нашите работници да бъдат маргинализирани или да останат в позицията на работна ръка. Ние искаме хората да станат партньори, да видят шанс да станат възможно най-активни във всички нива – икономическо, социално, политическо; чрез работа и контакт с други хора”, казва Лена Алтиноглу, една от основателките на ресторанта „Нан“ в Митилини. Снимка: Велина Барова / Евромегдан

В интервю за електронното издание за общността за глобално развитие Devex, Йонус Мухамади, президент и координатор на Гръцкия форум за бежанци, казва, че ако няма централна политика от правителството, интеграцията не е процес, който може да се осъществи от един проект или една гражданска организация.

Според Стратос Стафилидис гръцкото правителство не работи за интеграцията. Разказва, че през януари е започнала регистрацията за зимната сесия и 143 деца под 18-годишна възраст са отишли в “Мозаик”, защото не са могли да отидат в гръцко училище. Стафилидис акцентира, че е задължение на правителството да вкара всички деца в училище, но отправя умерена критика. “Знам, че не може да покрие нуждите за училище и на гърците, тъй като няма достатъчно училища, много от тях са затворени и т.н.”.

На 15 януари 2019 г. Министерството на миграционната политика публикува за обществено обсъждане Национална стратегия за интеграция. Предложената стратегия отразява планираните действия от страна на Министерство на миграционната политика за правата на бежанците и имигрантите, като отбелязва потокът от мигранти, заявленията за защита и икономическата рецесия, в която е изпаднала страната в периода 2009-2017, се казва в съпровождащото изявление от министъра Димитрис Вицас. В основата на стратегията е местната интеграция, която създава основа за активно участие на местни заинтересовани страни и актьори като общините, се казва още в съобщението.

В свое становище Представителният съвет за изследване и документация (ASET) на неправителствената организация за права, равенство и многообразие “Generation 2.0” посочва редица несъвършенства в предложената стратегия. Твърдение от стратегията, че “важна предпоставка за плавната интеграция в трудовия пазар на нелегални мигранти, влезли в Гърция, е позиционирането има на работни места, които не са напълно заети от местната работна сила”, успява да създаде две “паралелни” трудови системи, а трябва да се предложи решение за това, се казва в становището на ASET. От Съвета посочват още, че действията, описани е Националната стратегия за интеграция не включват времева рамка за изпълнение, индикатори за измерване на резултатите и финансов инструмент, чрез който да бъдат осъществени.

На 28 февруари отправихме журналистическо запитване към Министерство на миграционната политика на Гърция с искане за коментар, включително за изпълнението на Националната стратегия за интеграция на хора от трети страни от 2013 г. по отношение на бежанците на територията на Гърция. Бяха изпратени още две запитвания с молба за информация, но до момента на публикуване на статията не е получен коментар от страна на институцията.

В доклада на комисаря по човешките права на Съвета на Европа Дуня Миятович след посещението ѝ в Гърция през юни 2018 г. се дава препоръка гръцките власти да вложат повече усилия и да инвестират в интеграцията, в сътрудничество с международни и граждански партньори. Комисарят призовава гръцките власти да улеснят достъпа на бежанците до трудовия пазар, включително чрез премахване на всички административни пречки.

Подкрепа за всички

Раниа Чатзиаргириу, рецепционистка в хотел в Митлини, смята,че градът не е готов да приеме бежанци, които да работят. “Това е друга култура. Тук сме странни хора, не е лесно да вярваме на имигрантите.” Казва, че е много важно да се оказва помощ на бежанците и търсещите закрила, но някои от тях създават проблеми, като споделя за случаи на сбивания за храна и подслон. Според Чатзиаргириу е много добра идея да се даде работа на бежанец, тъй като може да донесе нови мнения и идеи. И въпреки че, по думите ѝ, икономиката на острова е във възход, много от местните хора не искат бежанците да останат, защото ще навредят на туризма.

“Митилини все още не е мултикултурно място, но може би “Нан” е началото. Това би било чудесна промяна”, смята Иън Визи от „Нан“. Снимка: Велина Барова / Евромегдан

Според Иън Визи, част от екипа на “Нан”, някои от местните хора биха дали работа на бежанци. По думите му, през последните няколко години много хора са направили пари именно от присъствието на бежанците и ако местната общност отвори съзнанието си достатъчно, печели много от културното многообразие. Визи вече забелязва промяна в местния бизнес – прави му впечатление, че някои таверни започват да рекламират вегетарианска храна. “Те осъзнават, че има вегетарианци и може да се правят пари от това.” Според него, именно това е интеграцията – процес, в който хората се оглеждат един в други споделят. Процесът обаче е бавен: “Митилини все още не е мултикултурно място, но може би “Нан” е началото. Това би било чудесна промяна”, с усмивка казва Визи.  

Ресторантът цели не само да помага на хората, но и да променя нагласи, споделя Лена Алтиноглу: “Не можеш да спреш ксенофобията за ден, това не е лесно. Но трябва да покажеш начин, да покажеш на хората, че няма нужда да се страхуват.”

Екипът на “Мозаик” е взел съзнателното решение да подпомага местната общност с работата си чрез забрана да се купуват стоки извън града. Стратос Стафилидис признава, че би било много по-евтино да купи мебели от популярна верига, но политиката на центъра е да подпомага местния пазар: “Дори и да е по-скъпо – искаме да ги подкрепим”.

Макар че „Мозаик“ се посещава от повече от 4500 бежанци, услугите му са в помощ и на 130 гърци, които посещават часове по различни езици: английски, френски, арабски и фарси. “Целта е да подкрепим всички, не само бежанците; те имат най-голяма нужда, но мястото е за всички. Ако утре всички бежанци си тръгнат, “Мозаик” ще остане, за да посрещне нуждите на местните хора”, категоричен е Стафилидис.

–

Настоящата публикация е изготвена със съдействието на Minority Rights Group.

Повече по темата в „Евромегдан“

миграция

Гърция

Още нещо важно

За да продължаваме да търсим гласовете и гледните точки на хората, които все по-рядко звучат в масовите медии, и да отстояваме етичните, демократични и професионални стандарти на журналистика в обществен интерес, имаме нужда от самостоятелност. Можете да ни подкрепите като направите дарение за „Евромегдан“ по сметката на издателя ни, фондация „БлуЛинк“.