Едно напред – две назад!

Българската помощ за сътрудничество трудно влиза в ритъм. Остава неясно къде отиват парите за развитие, защо и кои са механизмите, по които се разпределят, предупреждават експерти. Разлики между органите и регулациите в България и Полша им дават основание за безпокойство.
Като член на Европейския съюз и двете страни имат ангажимент да оказват помощ на по-слабо развитите страни извън Съюза. Националната политика за сътрудничество за развитие на държавите членки трябва да допълва общата политика на ЕС в тази област, съгласно чл. 208 на Договора от Лисабон. Тя е неделима част и от българската външна политика. През 2017 г. България е отделила 0,11% от своя брутен национален доход (БНД) или 108 млн. лв. Ангажиментът, който трябва да изпълни като нова държава-членка е 0.33%. За същата година процентът от БНД, предоставен като помощ от Полша, се доближава до този на страната ни – 0.13%. Между двете страни обаче има голяма разлика по отношение на органите и регулациите в областта на помощта за развитие.
Тъй като разработването на политика за развитие не беше част от подготовката на България за членство в ЕС, страната ни трябва да формулира и прилага национална политика за развитие, която допълва и укрепва политиката на Съюза. Това може да е предизвикателство, предвид факта, че България доскоро също получаваше официална помощ, за да започне да разпределя средства и да поеме ангажимента си като държава членка на ЕС, посочва докладът на Международната организация за сътрудничество и развитие (ОИСР) “Сътрудничество за развитие” в раздела за други развити държави за 2018 г. През 2013 г. и 2014 г. средствата са вложени в централния бюджет и тяхното предоставяне е направено с индивидуални актове на Министерския съвет за всяка отделна инициатива. От 2015 г. Тези средства са част от бюджета на Министерството на външните работи (МВнР). Той включва осъществяване на проекти в страните партньори на Западните Балкани и в Черноморския регион.

Според Венцислав Кирков, председател на Българската платформа за международно развитие (вляво), помощта за развитие би могла да бъде политизирана, включително и чрез избор на държави-бенефициенти. Снимка: БПМР
В рамките на Средносрочната програма за развитие и хуманитарната помощ за периода 2016-2019 г. България финансира проекти за развитие в страни от Западните Балкани – Македония, Босна и Херцеговина, Сърбия, Албания, и Черноморския регион – Грузия, Армения, Молдова, Украйна, както и в други държави, сред които Афганистан, Монголия, Виетнам. Средствата се разпределят за проекти в различни области от инфраструктура до социална сфера. За Албания от 2015 до 2018 г. България е отделила над 350 000 лева за изграждане на улици и за укрепване на институцията омбудсман (2017 г.). В периода 2014-2016 г. българското правителство е предоставило помощ за развитие на различни проекти в Босна и Херцеговина за преодоляване на последствията от наводненията през 2014 г., обучение в Сараево в борбата с корупцията (2015 г.), обновяване на Културния център на Община Източно Ново Сараево и оборудване за детски площадки в Нови Травник (2016 г.).
Според Венцислав Кирков, председател на Българската платформа за международно развитие (БПМР), помощта за развитие би могла да бъде политизирана, включително и чрез избор на държави-бенефициенти: „Факт е, че голяма част от проектите ни по двустранна линия са за Сърбия и Македония, но тук обяснението може да бъде свързано и с това, че сме близки държави, а страната ни апробира различни подходи за работа, защото все пак сме нова страна на това поле”. По думите му, има голям дебат около това къде помощта за развитие е най-ефективна, от което следва и въпросът дали България трябва да има самостоятелна политика за развитие.
„Истина е, че в някои от тези държави има българско национално малцинство и в този смисъл е естествено част от средствата, отпускани за изпълнение на проекти в тях, да достигат и до тези граждани, които са от български произход.“, казва Петър Бучков от БПМР.
По информация на Държавната агенция за бежанците, от началото на 2019 г. г основните бежански групи у нас продължават да бъдат от Сирия, Ирак и Афганистан. По данни на МВнР, България предоставя помощ за развитие на Афганистан от 2015 г., като подпомага административния капацитет чрез курсове за дипломати, полицейски служители и други служители от държавния сектор. Според информацията, част от финансирането е “предназначено за осъществяване на програми за интеграция на доброволно завръщащите се афганистански мигранти и подобряване на условията на живот и образование на афганистански деца”. През декември 2018 г. правителството реши да предостави хуманитарна помощ в размер на 100 000 лв., за да помогне на Афганистан да се справи с продължителната суша в страната. Държавата обаче не докладва предоставяне на помощ в Сирия и Ирак.
От 2012 г. Сирия е основен бенефициент на официална помощ за развитие от страна на Полша. Държавата отделя средства предимно за Етиопия, Танзания и Кения, както и за своите съседки, но в много по-малко процентно съотношение.

Българските неправителствени организации рядко се включват в изпълнението на държавните средносрочни програми, коментират от Българската платформа за международно развитие. Снимка: БПМР
В подкрепа на сътрудничеството
Според експертите на БПМР, ако се направи сравнение между т. нар. „нови страни членки” и старите страни-членки на ЕС, ще изпъкнат разликите между тях. Те са свързани до голяма степен с историческото наследство и с позиционирането на съответната страна в Глобалния Юг. Експертите подчертават, че има значение и общата законодателна страна при развиването на политики за развитие – в някои от старите страни членки има механизми за данъчни облекчения за частни инвестиции в Африка. Частният капитал често отсъства от официалните статистики, но оказва влияние и върху активността на държавната политика в тези райони, подчертават експертите.
Българските неправителствени организации рядко се включват в изпълнението на държавните средносрочни програми, коментират от БПМР. Това е възможно, ако организация от страната бенефициент покани българска организация като партньор за осъществяване на съвместна дейност. Изпълнението на дейности в страните, посочени като целеви за България, обикновено се случва с европейско финансиране, което не отговаря на националния интерес на България и е неизползван потенциал, смятат от БПМР.
Венцислав Кирков откроява административните неуредици в тази област и подчертава липсата на Закон за международно развитие, какъвто действа в Полша. “Това възпрепятства пълноценното участие на български юридически лица в процеса на изпълнение на средносрочните програми и не позволява развиване на адекватен административен капацитет.” В момента различните проекти на България по официална линия създават огромно напрежение върху малък на брой персонал в МВнР, посочва още Кирков.
Експертът обръща внимание и на обвързаността на политиките за развитие с българските капитали. “За да стане такава обвързаност, у нас трябва да има доктрина за позициониране на страната във всички аспекти на едно присъствие в трети страни. Така в крайна сметка се получава, че ние показваме съпричастност към определени страни, използвайки историческото ни позициониране, но без да можем да развием докрай потенциала на едно взаимноизгодно сътрудничество.“

Деца с увреждания в Боржоми, Грузия са получили достъп до социални услуги и образование чрез 181 905 лв отпуснати през 2016 г. Снимка: МВнР
Според Петър Бучков, значителна част от средствата за последната година са разходвани по многостранна линия – били са насочени като вноски към инструментите и фондовете на ЕС за външна дейност – 77%, към регионални банки за развитие (ЕБРР и ЧМБТР) – 3.2%, към Световната банка – 1.6% и към агенции и механизми на ООН – 1.6%. “Едва малко над 6 млн. лева са разходвани по двустранна линия, тоест са послужили за финансиране на проекти и дейности в приоритетните за българската политика за развитие страни и региони”, пояснява Бучков.
Според национално проучване от 2015 г., проведено в Полша, 65% от поляците са “За” подкрепа и развитие, а отношението им се изменя в положителна посока. Според последното проучване на Евробарометър, 91% от поляците и средно 90% от всички граждани на ЕС смятат, че помощта за хора от развиващите се страни е важна.
От 2004 г. В Полша действа платформа, еквивалентна на БПМР – Grupa Zagranica (Група Заграница), в която членуват 54 неправителствени организации, като някои от тях изпращат доброволци зад граница. Министерството на външните работи на Полша също има доброволческа програма. „Самите ние не изпращаме доброволци и не работим в чужбина. Нашите усилия са съсредоточени върху застъпничеството и техническата подкрепа на членовете. Те са тези, които в повечето случаи изпращат хора на място”, коментират от пресцентъра на „Група Заграница“.
България няма система за подготовка и изпращане на доброволци в трети страни. Венцислав Кирков обяснява, че понякога неподготвен доброволец в кризисна ситуация може да създаде повече проблеми от самата ситуация, особено когато става дума за сигурността. Ето защо сред приоритетите на БПМР е приемането на закон в областта на тази политика.
Институционална рамка
В Полша министърът на външните работи отговаря за координирането на полското сътрудничество за развитие. От 2011 г. той действа чрез министъра на сътрудничеството за развитие, който има ранг на заместник държавен секретар за полската общност в чужбина, консулски въпроси, публична дипломация и сътрудничество за развитие. Министрите се подпомагат от консултативен орган – Съветът за политика на сътрудничество за развитие, създаден през 2012 г. От 2011г. в страната действа и Закон за сътрудничество и развитие.

Министерството на сътрудничеството за развитие към Министерството на външните работи е основният орган, отговорен за планирането, координирането, мониторинга и оценката на развитието и хуманитарната помощ, предоставяни от Полша. Това е последният доклад на страната в тази област. Снимка: Grupa Zagranica
Правителството е основен донор на полските НПО, работещи за сътрудничество и развитие, хуманитарна помощ и глобално образование през последните 15 г. За да покаже приноса си към хуманитарната помощ, в началото на 2018 г. министър-председателят създаде в кабинета си нов отдел за хуманитарна помощ и обяви допълнително увеличаване на свързаните с него разходи. Отделът разпределя допълнителни източници за хуманитарни проекти, ръководени от НПО. От друга страна през 2017 г. полското правителство обяви намаляване на средствата с 47% и временно прекратяване на доброволческата си програма. Помощта на страната се състои главно от организиране на жилищни помещения (постоянни и временни), подобряване на достъпа до здравеопазване и рехабилитация на децата, осигуряване на неформално образование.
У нас през 2011 г. бе създаден съвет „Международно сътрудничество за развитие”, който е специализирана структура по този въпрос. Председател на този съвет е министърът на външните работи, а членове на ниво заместник-министри са от Министерство на финансите, Министерство на икономиката и енергетиката, МОН, МВР. В рамките на този съвет бяха изработени две средносрочни програми за сътрудничество за развитие, в които е записано къде географски ще бъде фокусирана помощта и кои са приоритетните направления.
Предстои създаване и на Съвет за развитие, който да бъде основна отговорна институция и да има по-широко поле на действие. Той ще функционира от септември тази година и ще е с хоризонт на действие до 2030 г., като ще интегрира в себе си и постигането на Целите за устойчиво развитие. От Българската платформа за международно развитие се надяват възможно най-скоро да инициират и написването на закон за политиката на сътрудничество и развитие, който би помогнал на страната ни в европейския й път.
„Има различни международни споразумения в този дух, които се основават на парадигмата, че икономическото развитие е най-доброто средство за борба с бедността, а дейности в областта на социалната, образователната или здравната политика се градят върху жизнени и силни икономики. Но втурването в тази посока трябва да се направи с ясни правила и прозрачност, за да не рискуваме „да потънат” едни пари”, заключва Венцислав Кирков.
–
Този материал е резултат от проект на Minority Rights Group International
Още по темата в „Евромегдан“:
Още нещо важно
За да продължаваме да търсим гласовете и гледните точки на хората, които все по-рядко звучат в масовите медии, и да отстояваме етичните, демократични и професионални стандарти на журналистика в обществен интерес, имаме нужда от самостоятелност. Можете да ни подкрепите като направите дарение за „Евромегдан“ по сметката на издателя ни, фондация „БлуЛинк“.