Развитие към награда
Темите от обществен интерес и проблемите за развитието трябва по-често да намират място в медийното съдържание чрез задълбочени материали и лични истории, вярва журналистката на “Евромегдан” Нанси Борисова. През 2018 г. тя беше отличена с годишна награда “Журналистика за развитие” на Българската платформа за международно развитие за две статии, публикувани в електронното издание за журналистика в обществен интерес.
Наградите “Журналистика за развитие” бяха връчени на 27 септември 2018 г. на церемония в Дома на Европа в София. Отличията имаха за цел да “насърчат журналисти с принос за обективното, компетентно и качествено отразяване на проблемите на развитието, ангажиментите на България и официалната помощ за развитие, която държавата ни предоставя, както и на темите, свързани с Целите за устойчиво развитие на ООН”.
“Не очаквах награда, просто исках да получа външен поглед за работата си”, казва Нанси и признава, че не е споделила за “самонадеяното” участие в конкурса дори с колегите от редакцията. Това е първата голяма журналистическа награда, която получава и за нея е гордост да е отличена заедно с колеги от големи български медии. “Когато започнах летния си стаж в редакцията на БлуЛинк, исках да работя по материали за истински проблеми, които да ми донесат удовлетворение и усещане, че работата ми наистина е в обществен интерес. Тази награда ми показа, че и други хора са оценили работата ми и това, което върша, наистина е полезно”, казва Нанси.
По време на церемонията по връчването на наградите, Нанси е в полския град Лодз, където прекарва един семестър по програма Еразъм плюс. Нанси използва времето си в Полша, за да поговори с местните хора и граждански организации и да събере информация за теми, които я интересуват – забраната на абортите и отношението на младите хора към историята на Аушвиц.
Неразказвани истории
Нанси получи отличието “Журналистика за развитие” за две статии, публикувани в “Евромегдан” в рамките на летния ѝ стаж във виртуалната редакция на БлуЛинк. Статията „Отказана свобода“ разказва за петима младежи от Тибет, на които страната ни отказва статут на бежанци. „Еднополово насилие“ хвърля светлина върху проблема за домашното насилие в еднополови двойки.
“Темата за проблемите със статута на младежите от Тибет ми допадна веднага – случаят беше различен, от всички теми, които бях отразявала до онзи момент”, спомня си Нанси. Като най-голямо предизвикателство при отразяването на темата определя трудностите с общуването с младежите и възможностите за превод: “Те не говорят английски, а не беше никак лесно да се намери преводач от тибетски език”. Признава, че дългата работа по темата – около два месеца – е била предизвикателна, но крайният резултат си е струвал. “Като журналист трябва да имаш търпението да преминеш през всички етапи на работа и да се увериш, че си потърсил всички гледни точки.”
Нанси признава, че се е почувствала странно, когато е получила задачата да напише статия за домашното насилие в еднополови двойки. “Никъде в българските медии не бях попадала на информация за този проблем. Аз самата не знаех, че има такъв проблем в еднополовите двойки.” Приема задачата с вълнение, примесено с притеснение и страх. “Темата е много деликатна и много трябва да внимаваш какво и как казваш”, обяснява реакцията си Нанси. “У нас хомофобията, изглежда, е много силна и не е лесно да обясниш на читателите, че хора, които са в еднополови двойки, имат такъв проблем, но законът по никакъв начин не ги защитава.”
Никога преди Нанси не е отразявала теми, свързани с правата и проблемите на ЛГБТИ хората. “Много се радвам, че го направих, защото чрез работата ми в редакцията на БлуЛинк разбрах, че има много общности, за които законодателството не работи, даже им пречи. Тези истории трябва да бъдат отразявани много по-често, така че обществото да знае за тези проблеми.
След публикуването на текста “Еднополово насилие” Нанси обсъжда темата с много свои приятели и познати. Среща широка палитра от реакции, които нерядко са негативни. “По-голямата част от приятелите ми реагираха отрицателно и беше трудно да ги убедя, че има нужда да говорим за тези проблеми.” Разказва, че когато е изпращала статията на свои познати с молба да я разпространят, някои от тях са отказали, защото не желаят техните приятели и колеги да ги свързват с темата за домашното насилие.
Нанси казва, че досега не е била обект на натиск, заради работата си. Случвало се е обаче хора от обкръжението ѝ да я осъждат, заради темите, по които пише, тъй като “има много по-важни неща, които трябва да бъдат отразени”. Спомня си, че когато е публикуван текстът ѝ “Отвъд димната завеса”, който разказва за работата на пулмоложката д-р София Ангелова, сред познатите ѝ започва дискусия, свързана със забраната за пушене на закрити обществени места. “Но това е добре, защото поне се говори по темата и то с цивилизовани аргументи”, смята Нанси.
Възможност за развитие
Още от дете Нанси е сигурна, че иска да се занимава с журналистика: “Тогава смятах, че това е единствената професия, в която ти плащат, за да научаваш нови неща всеки ден”. Като ученичка посещава неформален курс по журналистика в Монтана, а днес е студентка в четвърти курс във Факултета по журналистика и масова комуникация.
През 2015 г. участва в журналистическа работилница по проблеми на енергийната и добивната промишеност в пиринското село Влахи, организирана от фондация “БлуЛинк” – издател на “Евромегдан”. Година по-късно Нанси се включва и в една от международните работилници на БлуЛинк за журналисти от Централна и Източна Европа, проведена в София. “Беше ми изключително трудно, защото бях най-младата сред участниците. Всички колеги бяха вече действащи журналисти с много повече опит зад гърба си”, признава Нанси. Споделя обаче, че това участие е било особено интересно и полезно за нея, заради възможността да работи и да се учи от журналисти от различни европейски страни, сред които и дългогодишният журналист на Би Би Си Алекс Кърби.
“Най-голямото предимство на журналистическите работилници на БлуЛинк е, че за много кратко време научаваш страшно много неща, без дори да го съзнаваш.” Професионалният съвет, който е отнесла от работилниците и който помни и до днес, е да бъде по-смела и по-уверена, когато работи с източници и събира информация за текстовете си. Грижливо пази и съветите на управляващия редактор Павел Антонов за “кукичката” в началото на текста, с която да хваща вниманието на своите читатели и да ги държи до края на историята.
Най-близки до себе си Нанси усеща темите за проблемите на околната среда и общественото здраве, но бързо започва да се интересува и от темите за малцинствата и правата на ЛГБТИ хората у нас. “Много искам да мога да разказвам истории от малките градчета; проблеми, за които не се говори много”, споделя Нанси.
Според нея в медиите у нас липсва точно този тип съдържание, което може да създава в редакцията на БлуЛинк: “Когато започнах да пиша за домашното насилие в еднополови двойки си дадох сметка, че не мога да се информирам от медиите, защото просто няма такава информация”. Според нея, често важни теми, свързани с правата на малцинствата, са отразени по еднакъв начин, без темата да е разгледана в дълбочина.
“Работата ми във виртуалната редакция на БлуЛинк е може би най-полезното нещо, което съм свършила през последните няколко години”, с усмивка заявява Нанси. Разказва, че след прекарания летен журналистически стаж се чувства много пораснала в професионален и личен план. “Имам много по-ясна представа за каузите, които припознавам като свои и които искам да защитавам, и за себе си – не само като журналист, но и като гражданин и като човек.”
–
Още по темата в „Евромегдан“:
Още нещо важно
За да продължаваме да търсим гласовете и гледните точки на хората, които все по-рядко звучат в масовите медии, и да отстояваме етичните, демократични и професионални стандарти на журналистика в обществен интерес, имаме нужда от самостоятелност. Можете да ни подкрепите като направите дарение за „Евромегдан“ по сметката на издателя ни, фондация „БлуЛинк“.