Една банална история с елементи на гняв
Еднопосочен билет за Европа остава желан изход за много млади хора. Колаж: Евромегдан
Това е една проста, семпла, битова история. Разказвам я точно заради нейната подтискаща баналност.
Давам апартамента на баща ми в Търново под наем, за да плащам на гледачки, които не му сменят памперса, ако им е изтекло работното време или го губят, защото човекът е с деменция. И така вече 2 години…
Но разказът ми е за момичетата, които наеха жилището. И двете работят като продавачки и следват в местния университет. Чистата им заплата е 600 лв. на човек – било нормалното ниво на заплащане в града за тоя тип работа. И ето този месец кризата ни се озъби под формата на сметка за газ от 256 лв. Събрана накуп с наема, останалите сметки и таксата за втори семестър, едната девойка остана с 50 лв. за целия месец.
Ще вземе от родителите си този месец. Ще почне да се гордее по-малко със себе си, че работи и учи. Вероятно ще потърси втора работа. Няма да си доспива, ще учи по-малко… Ще крета 1-2-3 години. През това време вече избягалите й съученички ще казват „Абе ти луда ли си, идвай в Германия“ или Гърция, или Испания…
Накрая собствените й родители вероятно ще съберат пари за еднопосочен билет и ще я пратят нанякъде.
А ние ще продължим да чакаме да се срути регистър, да тръгне регистър, да ни подхвърлят Баневи като наказани приватизатори, да проучим коя е Гинка, да ни пробутват носталгии по соца или пещерен антикомунизъм, русофилство и русофобство…
Луди ли сме? Тъпи ли сме? Разсеяни ли сме? Самоубийци ли сме?
Защото от едната страна са тези момичета, а от другата са политици, бизнесмени, анализатори и всякакви образи, които вместо да бутат националната каруца напред имат кумове, тъщи, дриймтимове и прочие национална символика.
И хич не ща да ги идеализирам или съжалявам тези момичета. Защото както казва Тургенев „човек заслужава нещо повече от съжаление“. Ако утре се озоват на мястото на политиците може изведнъж и те да се окажат таланти в краденето, обществените поръчки, поправките на закона и т.н.
Политиката трябва да може да подобрява живота на хората. Другото е нагла мистификация.
–
Повече по темата в „Евромегдан“
Още нещо важно
За да продължаваме да търсим гласовете и гледните точки на хората, които все по-рядко звучат в масовите медии, и да отстояваме етичните, демократични и професионални стандарти на журналистика в обществен интерес, имаме нужда от самостоятелност. Можете да ни подкрепите като направите дарение за „Евромегдан“ по сметката на издателя ни, фондация „БлуЛинк“.
