Мръсни дни
Мръсни дни са това. Мръсни, гадни…И не защото познахме уродството на едни милички наши сънародници, които отказаха помощ на бедстващ човек за да не си развалят рахатлъка. И не защото през тия дни загинаха от глад и студ двама самотни старци без никой да се трогне и без социалните служби да забележат дори. И не защото един прокопсал журналяга позавършил богословие, а после донякъде и ВИТИЗ (иначе върло православен) обяви, че старците си заслужавали такава смърт.
Това са мръсни, погански дни, защото такова е народното поверие. Истинското. Изконното. Неподправеното. Предшествало със столетия, ако не и с хилядолетия християнската приказност. В тези мръсни дни от Коледа до Йордановден бродят нечисти сили – плътеници, кароконджули, нежити, върколаци и всякакви подобни.
Дали точно тези нечисти сили замениха истинската народна обредност с бутафорията „хоро по потури и издути шкембета в ледени води с развяване на байрак” – най-вероятно измислена от тарикатчетата на Балкантурист. Пък и искат да пробутат тази бутафория за част от световното културно и историческо наследство. Щеше да ви мине тарикатлъка, милички, ама ако Ирина Бокова беше останала началство в Юнеско. Нали точно тая тая височайша кокошка (иначе щастлива вероятно) призна една бутафорна измислена държава за истинска само да угоди на русняшките си рублодатели – излагация която ни посрами пред целия свят (за пореден път, повече от мазилото на оная другата – Поптодорова) и която нашите медии се направиха, че не забелязват.
По изключение бях склонен донякъде да повярвам на истинското народно поверие за мръсните дни – толкова тъпи, бутафорни, мрачни и студени бяха те от Коледа, та до Йордановден. Но не мога да им повярвам докрай. Защото според поверието те свършват днес – на шести януари. Само че не мога да се самозаблуждавам. Знам, че няма да свършат днес. Ще продължат. С шкембаците, тумбаците, байраците, медийните раздувки и политиците, които ще надяват потури и ще подрусват хорца само и само пак да си останат в парламента. И с цялата останала бутафория. Дълго, дълго още ще бродят и ще вилнеят нечистите сили.
–
Текстът на Иво Беров първоначално е публикуван на 6 януари 2019 в профила му във Фейсбук.