Трудната интеграция на жените

Интеграцията на жени бежанки в България среща предизвикателства, основани на пола, стратегическият документ в тази област не акцентира върху мерки за преодоляването им, а някои добри практики са останали в миналото, твърди Линда Ауанис, председателка на Съвета на жените бежанки в България.  Жените бежанки да бъдат ключови участници в интеграцията си, а интеграционните политики да са съобразени с пола, призова Парламентарната асамблея на Съвета на Европа през октомври 2018 г.

След като пристига от Ирак през 1994 г. и лека-полека започва да изгражда живота си наново, Линда Ауанис предизвиква най-вече учудване у хората – как така жена бежанка работи? Често се е сблъсквала с представата, че жените бежанки не работят и не се стремят към кариери, само стоят вкъщи и гледат децата си, и твърдо застава на друга позиция. “Във всички страни, от които има бежанци, имаше високо ниво на жените в образованието и професията – лекари, професори, учители, пилоти”, казва Ауанис и споделя, че е искала да промени мнението на българите.

До 2002 г. тя сама върви по нелекия път на интеграцията у нас. Участието ѝ в курс за социална ориентация на бежанците, организиран от Бежанско-мигрантската служба на Българския червен кръст, отваря пред нея нова врата. За първи път научава за правата, които имат бежанците, и за задълженията на държавата към тях. Между участниците се заражда идеята да помогнат на новопристигащите бежанци по пътя към интеграцията, като създадат организация с подкрепата на Върховния комисариат на ООН за бежанците.

Ауанис разказва, че мъжете не вярвали, че някой би ги подкрепил, за да създадат подобна организация. Но няколко жени от Ирак, Иран и Афганистан, вдъхновено общуващи една с друга на български език, си казали: “Да опитаме, да видим какво ще стане”. През 2003 г. с женските оптимизъм и смелост е създадена организацията “Съвет на жените бежанки в България”.

Когато започва са работи в подкрепа на бежанците у нас, Линда Ауанис иска да промени отношението към жените бежанки. Снимка: Линда Ауанис / личен архив

Трънлив път

По време на обучението много от участващите мъже споделили, че се притесняват от възможността жените и дъщерите им да общуват с българите и с институциите, “за да не ги провалят”, да не станат “като европейски” и да “тръгнат по лош път”. Жените зад новата организация искали да променят точно тези нагласи. “За да можем да стигнем до жените бежанки, те да могат да дойдат при нас и техните мъже да са спокойни, ние започнахме да работим с мъже; помогнахме на мъжете”, спомня си Ауанис. Разказва, че след като са изградили здрава връзка на доверие с мъжете, те сами започнали да изпращат близките си жени в центъра.

Линда Ауанис посочва, че екипът на Съвета винаги говори с бежанците за правата им. Като голяма грешка обаче посочва, че не се говори достатъчно с мъжете за правата на жените. Според нея, няма смисъл да се образоват единствено жените, ако те не смеят да говорят пред мъжете си. “Когато мъжете са неграмотни или не искат, как ще помогнем, колкото и да говорим?” Още щом влязат в центровете, мъжете трябва да получат обучение от държавата по теми, свързани с жените, вярва Ауанис.

От практиката си знае и за единични случаи на жени бежанки, станали жертви на сексуално насилие у нас. Според Ауанис, ако сред новопристигналите има още жертви, те не смеят да разказват за това все още, тъй като в някои култури това е табу. Ако се случи една жена да бъде изнасилена в Ирак, семейството ѝ ще я убие, независимо, че не е по нейно желание, с горчилка разказва Ауанис.

Отношението от страна на мъжете не е единственото предизвикателство пред успешната интеграция на жените бежанки. У нас жените те срещат дискриминация по религиозни причини, когато са със забрадка, смята Ауанис. Разказва за споделени с нея случаи, когато в градския транспорт, а макар и рядко, и в държавни институции, жени със забрадки не се отнасят с тях с уважение и не “говорят нормално с тях”. Според самите жени причината са именно забрадките на главите им, казва Ауанис.

Обръща внимание на неясното бъдеще пред жените бежанки – дали ще успеят да се реализират в новата страна, да намерят работа и да преодолеят езиковата бариера: “Понякога чувстват, че падат много като ниво и имидж”.

Разказва, че когато е пристигнала в България през 90-те години, голяма част от жените, дошли като нея, са били образовани и с професии. По нейни наблюдения, през последните години от Ирак и Афганистан пристигат много неграмотни хора. Отдава го на това, че хората там не смеят да изпращат дъщерите си на училище, страхуват се да не станат жертви на отвличане, изнасилване или убийство. Оставят ги вкъщи само за да са живи и здрави, разказва Ауанис.

Необходими са насочени политики

В резолюция 2244 от 11 октомври 2018 г. Парламентарната асамблея на Съвета на Европа обръща внимание, че за да бъдат успешни интеграционните политики трябва да се базират и на демографските фактори на миграцията. Правата на много жени са нарушавани, те стават жертви на трафик, робство и систематичен сексуален тормоз, насилие и етническа или расова дискриминация. Заради заплахи като тези е необходимо политиките да са съобразени и с пола, за да преодолеят уязвимостта на жените и ги овластят като ключови участници в интеграцията, се посочва в резолюцията.

В своята резолюция Парламентарната асамблея призовава страните членки на Съвета на Европа да осигурят чувствителност по отношение на пола в интеграционните политики за мигранти и бежанци и да популяризират овластяването на жените бежанки и мигрантки, като се борят с всички форми на дискриминация, основана на пола.

Според действащата Национална стратегия в областта на миграцията, убежището и интеграцията 2015-2020, интеграционната политика е насочена към лицата с предоставена международна закрила или убежище в Република България с акцент върху новопризнатите, включително уязвими лица със специфични нужди, сред които са бременни жени и самотни майки. Стратегията обаче не поставя специален фокус върху интеграцията на жените.

Нещата бяха много, много по-добре

В средата на 90-те години в регистрационно-приемателния център към Държавната агенция за бежанците за търсещи международна закрила в столичния квартал Овча купел е обособено място за социални контакти и занимания. Българският съвет за бежанци и мигранти я посочва като една от добрите интеграционни практики у нас. От място за прекарване на свободното време и преодоляване на социалната изолация на жените, в последствие започват да се провеждат и курсове по български език, фризьорство, козметика, моден дизайн и работа с компютри. Линда Ауанис също помни програмите, предназначени за жени и лаконично казва “Нещата бяха много, много по-добре”. Казва, че днес търсещите закрила жени не могат да намерят същите услуги в регистрационно-приемателния център.

Посочва, че сега организации като “Каритас” и Червеният кръст осигуряват специализирани програми за жени, но няма такова място, осигурено от държавата. Според Ауанис не е проблем, ако неправителствения сектор е натоварен с интеграцията на бежанците, вместо държавните институции, стига да бъде осигурено необходимото финансиране. За да вършат работата си в тази област обаче неправителствените организации разчитат основно на финансиране от международни организации.

Доклад на Департамента по икономически и социални въпроси на ООН след експертна среща през май 2018 г. обобщаващо посочва, че европейските политики не осигуряват специални разпоредби, които да осигурят уседналост на жените бежанки. Вместо това поставят бариери пред тяхното социално и икономическо участие.

–

Повече по темата в „Евромегдан“

миграция

жени и джендър

Още нещо важно

За да продължаваме да търсим гласовете и гледните точки на хората, които все по-рядко звучат в масовите медии, и да отстояваме етичните, демократични и професионални стандарти на журналистика в обществен интерес, имаме нужда от самостоятелност. Можете да ни подкрепите като направите дарение за „Евромегдан“ по сметката на издателя ни, фондация „БлуЛинк“.