Виртуални думи, реални дела
Билборд със снимка на двама прегърнати мъже пред сградата на Народното събрание беше залят с боя и нарязан във Варна, а по-късно демонтиран. Снимка: фондация GLAS
Билборд, изобразяващ двама прегърнати мъже пред сградата на Народното събрание, бе залят с боя и нарязан във Варна, а по-късно демонтиран. До подобно брутално посегателство в реалния живот се стига след хиляди думи на омразата в интернет и по медиите, предупреждават застъпниците на човешките права и свободи.
“Няма страшно. Това е просто любов” е посланието на кампания на фондация GLAS за повече разбиране и толерантносткоето, което предизвика зблик на страх и агресия в края на 2018 г., Атаката срещу билборда й бе предшествана от мощна вълна на онлайн омраза: към ЛГБТИ хората, към авторите на кампанията, и към защитата на правата на сексуалните малцинства по принцип. Крачката от агресията в интернет до реално физическо насилие е много малка, а онлайн средата може да изостри омразата, смята изпълнителният директор на GLAS Симеон Василев.
Кампанията на фондация GLAS съпътства редица други инициативи – обучения за политици, представяне на лични истории на хора от ЛГБТИ общността и информация в различни печатни издания. Целта ѝ не е да направи хомофобите по-толерантни, а да достигне до онази “сива част от обществото”, която е безразлична към правата на ЛГБТИ хората. Не отправя провокация към политиците, а отворена покана да разберат повече за проблема и да пожелаят да действат в подкрепа на правата на малцинствата в България, включително и на ЛГБТИ хората.
Страх и омраза във Варна
„Очевидно все още има много страх в това да видиш двама прегърнати мъже на улицата“, казва Симеон Василев от фондация GLAS. Снимка: Велина Барова / Евромегдан
“Кампанията всъщност изплаши доста хора и очевидно все още има много страх в това да видиш двама прегърнати мъже на улицата и да видиш две жени, които демонстрират любовта си”, казва Симеон Василев.
По думите му, тя е предизвикала обичайните негативни реакции и реч на омразата във виртуалното пространство. Активистите са подложени на онлайн омразата, която ги залива и около други ключови събития като традиционния София Прайд – крайно агресивни заплахи и призиви за физически закани, примесени с послания, че “унищожават България”.
Новата нотка, която виждаме и през тази година, е ролята на организации с религиозна насоченодст като “Нов живот във Варна” и “Общество и ценности”, които прокламират и насаждат този страх сред обществото: „какво ще си помислят децата, виждайки тази реклама”, коментира Василев един от упреците, които са получили. Казва, че до момента не са заливани с боя билбордове на реклами с разголени жени: “Не сме чували за родители, които се притесняват какво ще си помислят дъщерите им, виждайки такива образци”. Изведнъж обаче обществото започва да се чуди какво да обясни на децата, когато става дума за любов между двама души, лаконично завършва Василев.
За активистите, които се борят за правата на ЛГБТИ хората, работата е призвание. “Тя е това, което сме. Тя е борба за достойно съществуване наравно с всички останали”, споделя Василев. Не крие обаче, че омразата е неизменна част от нея. “Много трудно е да запазиш баланс, когато срещу теб излиза човек и твърди, че ти не трябва да съществуваш, че си грешка на природата, нещо ненормално, че си изверг, че нямаш права като всички останали.”
Василев е категоричен, че атаката към един билборд или към един човек е атака към цялата ЛГБТИ общност. “Ако вместо билборд във Варна имаше двойка прегърнати мъже, седящи и непречещи на никого, и те бяха залети с боя или недай си боже пребити, тогава каква щеше да бъде реакцията на обществото и на управляващите във Варна?”
Призовава родителите да не учат децата си на хомофобия и предразсъдъци, защото нито едно човешко същество не се ражда с омраза към другите – “тя се възпитава от родителите и от средата”.
Дигитална омраза
Влиянието на онлайн средата и социалните мрежи в много голяма степен изостря отношенията в обществото и разпространяват агресията, смята Василев. “Може би преди съществуването им никой с подобна омраза и злоба не би достигнал до толкова широко разпространение, колкото сега достига.” Според него, социалните медии играят ролята на нажежаващи обстановката канали, в които се стига до словесни двубои и размяна на обиди.
“Наистина много по-заразна е агресията онлайн и прави агресивните хора много по-овластени да предприемат и следваща крачка, която може да е и физическа”, категоричен е Василев. В работата си екипът на фондация GLAS често се сблъскват със случаи на младежи и тийнейджъри, които онлайн тормоз, който често преминава и във физически разправи, нападки и агресия в училище.
На фона на агресивните послания, хиляди хора споделят визията на билборда в социалните мрежи, използват я като основна снимка в профилите си и застават зад кампанията. Изображение: фондация GLAS
Общественият дебат около посланието на сваления билборд обаче провокира и мощна позитивна вълна. “Това, което за първи път виждаме и което безкрайно много ни зарадва и прави щастливи е ответната реакция на подкрепа, съчувствие, разбиране, любов и желание за помощ от много страни”, с усмивка споделя Василев. На фона на агресивните послания, хиляди хора споделят визията на билборда в социалните мрежи, използват я като основна снимка в профилите си и застават зад кампанията.
Бутон за изход
Според Василев е безсмислено човек да влиза в онлайн конфликти. “Ако един човек задава въпрос незнаейки, тогава може да му отговорим, но ако е открит призив към агресия, обиждащ и злобен, не виждам смисъл да му бъде отговаряно.”
За да се справят с агресията и речта на омразата онлайн той препоръчва на активистите в гражданския сектор да не влизат в пререкания и размяна на реплики и да филтрират съобщенията си. Обръща внимание, че днес хората живеят в социалните мрежи почти денонощно и във всеки един момент могат да бъдат изложени на омраза, затова трябва могат да управляват добре времето, в което ги използват: “така, че да ни остава време да живеем реалния си живот”.
–
Още по темата в „Евромегдан“:
Още нещо важно
За да продължаваме да търсим гласовете и гледните точки на хората, които все по-рядко звучат в масовите медии, и да отстояваме етичните, демократични и професионални стандарти на журналистика в обществен интерес, имаме нужда от самостоятелност. Можете да ни подкрепите като направите дарение за „Евромегдан“ по сметката на издателя ни, фондация „БлуЛинк“.
