Свобода зад решетките За някои от търсещите закрила у нас, пътят към сигурност и свобода завършва зад поредната ограда. Снимка: Светла Енчева

Свобода зад решетките

Търсещите закрила по пътя към сигурност и свобода често се оказват зад решетките. В България освен че се обезценява правото на свобода, задържането в центрове от затворен тип нарушава редица права, предупреждават експерти и правозащитници.

Промени в Закона за убежището и бежанците от 2015 г. дадоха възможност на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) да настанява хората, търсещи международна закрила у нас, в заведения от затворен тип. Управляващите мотивираха промените с оптимизация на процедурата по разглеждане на молбата за международна закрила и подобряване на административния контрол върху хората, нарушили някакви норми.

Законът дава възможност на ДАБ да налага ограничение върху свободното придвижване на търсещите закрила чужденци и чрез т. нар. зони за движение – административни области, които не може да бъдат напускани без официално разрешение от ДАБ. Напускането им без такова разрешение представлява нарушение на задълженията на търсещите убежище хора, според разпоредбите на ЗУБ, и може да се счита за доказателство, че чужденецът, търсещ закрила, има намерение да се укрие. То би било основание да бъде изпратен в център от затворен тип.

Германски опит: пространство за подкрепа и солидарност в бившето берлинско училище Gerhard-Hauptmann-School, в което са намирали подслон бежанци и мигранти. Снимка: IWSpace

Ограничаването на движението на бежанците чрез въвеждането на зони има пагубно въздействие върху тях, сочи Дениз Гарсия Бергт от берлинската организация за подпомагане на жени бежанки International Women Space. В Германия, съществуват подобни зони за движение. „Много от нашите клиентки, жени-бежанки в Германия, са изпадали в депресия, и някои дори са опитвали да се самоубият заради изолацията, на която са подложени“, коментира Бергт.

Законът за убежището и бежанците транспонира в българското законодателство две европейски директиви: Директива 2011/95/ЕС за стандарти в определянето на лицата, които да получат международна закрила, и т.нар. Приемна директива, която изисква предоставяне на достойни условия на живот на търсещите закрила – Директива 2013/33/ЕС. Според европейските разпоредби, които България е длъжна да спазва, фактът, че човек е потърсил закрила, не е достатъчно основание неговата свобода да бъде ограничавана и да бъде настанен в център от затворен тип.  Приемната директива допуска задържането на търсещи закрила, но само когато това е необходимо в изключителни обстоятелства и при спазването на редица гаранции за правата на задържаното лице. Допуска се да бъдат създавани зони за движение, но това е възможност, а не изискване. Допустимо, но не и задължително е и задържането в центрове от затворен тип.

Въпреки че разпоредбите на пръв поглед не противоречат на изискванията на европейското законодателство, съществува риск те да бъдат прилагани произволно от държавните служби, които се стремят да осъществяват максимален контрол върху хората, търсещи закрила в България. Създава се възможност за субективно вземане на решения за настаняване в центрове от затворен тип. Дългосрочното задържане е средство за извеждане от страната на т. нар. незаконно пребиваващи имигранти. Това обикновено са търсещите закрила, задържани при нередовно влизане или излизане от страната, или които са с вече приключили бежански производства и последвал отказ на такава закрила, обяснява адвокат Диана Радославова от Центъра за правна помощ „Глас в България“. Според статистиката, повече граждани у нас са задържани, докато се опитват да напуснат страната ни, а не да влязат в нея, разяснява експертката. “И генерирането на “нелегални” имигранти в голяма степен е именно резултат от пропуските в бежанската ни система, силно критикувана от международни организации и европейски институции, и небалансираната миграционна политика като цяло.”

Радославова обръща внимание, че задържането не е задължителен метод за изпълнение на връщанията, като има различни законови алтернативи на задържането. Задържането е едно много силно ограничаване на основно човешко право – правото на свобода, категорична е експертката. “В България с целия негативизъм на полемиката срещу заплахата от миграция и заплахата за националната сигурност, изведнъж човешкият живот започва да губи своята стойност, тъй като, ако едно от правата на човека е толкова лесно обезценено, то целият живот може да бъде обезценен.”

Обжалването на актове за удължаване на периода на задържане е много трудно, ако човек няма достъп до адвокат, като по-малко от една трета от хората могат да получат такъв, посочва адв. Радославова. “Всичко е на много спорадичен принцип, а тук говорим за срокове от 14 дни. Ако човекът не намери адвокат в този кратък интервал, той губи всяко право.“

В България с целия негативизъм на полемиката срещу заплахата от миграция и заплахата за националната сигурност, изведнъж човешкият живот започва да губи своята стойност, тъй като, ако едно от правата на човека е толкова лесно обезценено, то целият живот може да бъде обезценен, обяснява адв. Диана Радославова. Снимка: Център за правна помощ „Глас в България“

На 8 ноември 2018г. Европейската комисия изпрати официално уведомително писмо на България заради неправилното прилагане на законодателството на ЕС в областта на убежището, подчертава адв. Радославова. Част от опасенията на Комисията са свързани с правилното идентифициране и подпомагане на уязвими кандидати за убежище, предоставянето на подходяща правна помощ; задържането на кандидати за убежище и защитните мерки в рамките на процедурата по задържане.

У нас функционират шест регистрационно приемателни центрове: три в района на София и по един в с. Баня край Нова Загора, с. Пъстрогор и гр. Харманли. Преди законовите промени, затворени можеха да бъдат само домовете за настаняване на чужденци без право да пребивават на територията на България, които подлежат на депортация. Специалните домове за настаняване на чужденци Бусманци и Любимец, които са под шапката на Дирекция „Миграция“ към МВР, са от затворен тип и се използват за административното задържане на чужденци, на които е издадена заповед за депортиране и които възпрепятстват изпълнението ѝ и има опасност да се укрият или са с неустановена самоличност.

„Чужденците, подали молба за международна закрила, се настаняват в транзитен или регистрационно-приемателен център към ДАБ при МС. Обичайна практика е лицата, предавани от Специален дом за временно настаняване на чужденци – Любимец към Дирекция “Миграция” – МВР, да се настаняват в РПЦ – гр.Харманли и ТЦ – с. Пъстрогор, докато тези, които са подали молби в СДВНЧ-Бусманци се настаняват в РПЦ-София“, уточниха от ДАБ през юли 2018 г. Принципите за преценка за настаняване в център от затворен тип включват и нуждата от защита на националната сигурност при възможност за укриване, посочиха още от Агенцията.

Престоят на деца в центровете е особено увреждащ, смята адв. Диана Радославова. Снимка: Мариета Димитрова / архив

По свидетелства на задържани в центровете, хората са настанявани в стаи с по 15 – 20 души. Вратите на всяка стая са заключени през нощта, хората няма как да използват тоалетната. Нямат чистач, който да поддържа хигиена в общите помещения. Имат право на свободен половин час на обяд и вечер, когато излизат на игрището в самия център, разказва адв. Диана Радославова. Разделението между семейства и останалите настанени е напълно условно, а също и между тези, които са в центъра за кратко или за дълго. “Престоят на деца, макар и разрешен само за 3 месеца, е особено увреждащ. Има все още случаи на непълнолетни, които автоматично са вписвани, че са на 18 г., за да могат да бъдат задържани, защото иначе законът забранява задържане на непридружени непълнолетни“, казва експертката. Посочва, че сред съществените проблеми е и липсата на преводач, който да улеснява комуникацията с администрацията. Като преводачи се използват често хора сред задържаните.

В разкази на бежанци, поместени в декларации, направени под клетва, както и в текстовете на техните адвокати, са описани редица нарушения – задържане в условия, накърняващи човешкото достойнство, забрана на ползване на тоалетна в продължение на часове, малтретиране чрез ритници и употреба на полицейска палка, отказ на храна като наказателна мярка.  Множество бежанци разказват, че са били принуждавани да спят на пода без завивки, и че това се е случвало и с деца. Доклади на редица международни организации, сред които Amnesty International (2015), UNHCR (2014), Bordermonitoring Bulgaria (2014), Human Rights Watch (2014) също алармират за нарушения на правата на хората, търсещи закрила у нас.

Разкази на сирийски бежанци, записани и разпространени от германската неправителствена организация Pro Аsyl и публикувани през май 2014 г., също представят сериозни проблеми. Сирийски граждани, пристигнали в България, бягайки към Европа, и в последствие продължили бягството си към Германия, разказват в детайл за унизителното отношение и малтретирането, на което са били подложени в български регистрационно-приемателни центрове за бежанци и такива за задържане. Много от хората подчертават, че отношението на работещите в тези центрове било по-лошо и от условията, в които са попаднали.  „В този момент си пожелах да бях умряла в Сирия, вместо да бях попаднала в България“, споделя сирийка попаднала с децата си у нас.

В отговор на журналистическо запитване, ДАБ уточни, че се спазват общоприетите минимални стандарти за прием и настаняване на чужденци, търсещи международна закрила. От Агенцията посочих, че чужденците, настанени в център от затворен тип, имат право на достъп до открити пространства, посещения на близки, срещи с юристи, представители на неправителствени организации, както и, че им е осигурена добра и качествена здравна грижа и хигиенно-санитарни материали. Според информацията, на настанените се предоставят добри условия на живот, както и топла храна три пъти дневно, с помощта на финансиране от Фонд “ Убежище миграция и интеграция“.

В отговор на запитване, от Националният съвет по миграция и интеграция също посочиха, че бежанците получават адекватна грижа, добри условия и правна помощ.

По данни на Държавната агенция за бежанците, през първите два месеца на 2019 г. 222 души са потърсили закрила у нас. В последните месеци има рязко намаляване на нелегалните влизания в страната, но според прогнозите в световен план имиграционната вълна и натискът върху Европа се увеличават, посочва адв. Диана Радославова.

Според експертката, това е много добър момент България да въведе някакъв баланс в начина на прилагане на миграционната си политика. “Това обаче не се случва, тъй като основният инструмент, който се използва за регулиране на цялата миграционна политика, е принудително връщане и задържане. Усилията за подобряване на бежанската система или за ефективност на интеграционната ни политика, са минимални”.

Още нещо важно

За да продължаваме да търсим гласовете и гледните точки на хората, които все по-рядко звучат в масовите медии, и да отстояваме етичните, демократични и професионални стандарти на журналистика в обществен интерес, имаме нужда от самостоятелност. Можете да ни подкрепите като направите дарение за „Евромегдан“ по сметката на издателя ни, фондация „БлуЛинк“.

Повече по темата в „Евромегдан“: 

миграция

Материалът е включен в проекта „Защита на мигрантите с несигурен статус: намаляване използване на задържането и прилагане на алтернативи в общността“ изпълняван от Център за правна помощ Глас в България и Български адвокати за правата на човека, финансиран от Мрежата на европейските фондации (NEF) чрез Европейската програма за интеграция и миграция (ЕПИМ). Цялата отговорност за настоящата публикация се носи единствено и само от авторите и съдържанието ѝ не отразява задължително позицията на МЕФ, ЕПИМ или други партньорски организации.