За норките и хората
Национална гражданска инициатива за забрана на добива на ценни кожи в България бе регистрирана през м.март 2018 г. Снимка: caai.bg
Открито писмо против отказ на Народното събрание да приеме в кулоарите си изложба срещу фермите за норки ме изправи пред поредна кауза, по която се затруднявам да взема крайно становище. Секретариатът на Парламента очевидно е взел своето и е отказал гостоприемство. Целта на инициативата е забрана на добива на ценни кожи в България. Инициаторите й имат своите аргументи за животните, хората и природата.
Да, жестоко е да се убиват норки, нутрии и визони заради кожите им. Но еднакво жестоко е да се убиват и лисици, и овце, говеда. А кожарство е имало откакто има хора – всички тези животни във фермите съществуват само за това.
Да оставим пазарът да решава? Масовата консумация е много сериозен проблем. Но не виждам аргументи срещу него в тази кампания, а повече милозливост.
Че са сладки норките, сладки са. И агънцата, и теленцата са сладки. И пиленцата – дето ги ядем тъпкани с антибиотици и хормони. По същата логика трябва да забраним и добива на месо от тях, дори по-спешно е, ако говорим за здраве.
Ако фермите замърсяват, шумят или миришат лошо, това трябва да спре, разбира се. Минавали ли сте покрай свинеферма? Значи знаете за какво иде реч.
Кампания срещу модата и човешката суета
Категорично съм против модата да се носят кожи на определени животни като символ на лукс. Но това е вече кампания срещу модата и човешката суета.
Много от милозливите градски хора, които жалят животинките, си похапват без проблем продукти от месната и млечната индустрия. А тъкмо свръхконсумацията на месо е глобален проблем за природата и хората, в много по-голяма степен от кожарството.
И последно: няма фермерско или домашно животно, което да е част от местната дива природа. Избягали норки от фермите далеч не са по-опасни за хората от бездомни подивели кучета, които нападат хора по градските улици. Но не забраняваме притежаването на домашни животни. Защото са „сладки“ и хората обичат да си ги гушкат, хранят, разхождат, бият и какво ли още не. Не забраняваме свинефермите. Не забраняваме дори тютюневата индустрия, въпреки че тя доказано убива хора – не норки или пуйки. А трябва! Все пак хората са по-важни, нали?
