Провалът на съкровените ни идеали Министър-председателя на Нова Зеландия Джасинда Ардърн предизвика вълна от негативни коментари след като участва в сесия на ООН с бебето си. Снимка: Уикимедия

Провалът на съкровените ни идеали

Господата, които се мъчат да се шегувкат с министър-председателя на Нова Зеландия, която участва в сесия на ООН с бебето си и хич не ѝ мигна окото, що годе ги разбирам. Оно си е шок. Демонстрацията на истинска свобода и самоувереност от жена на висока позиция все още е рядкост. Научени сме, че „мамите“ не са сериозни и пълноценни човешки същества, а хормонални балони, пълни с кърма.

Но жените, които се включиха в хора на „Оф, тая па на к’ва се прави?“… Тях не ги разбирам особено добре. Особено тези, които я обвиняват в някакво лицемерие, което прикривало истинското тежко положение на жените в избора между семейство и кариера. Тя какво си въобразявала, че демонстрира, повечето жени не можели да си позволят да правят като нея! Ами, то, ако ви слуша човек, май и тя не би трябвало да дръзва.

Ако едно бебе в ООН предизвиква такива изблици и отказ от елементарна подкрепа, на какво да се надяват редовите жени, които се стремят да съчетаят важна кариера и майчинство?

Намирам подобни повърхностни нападки спрямо Джасинда Ардърн за контрапродуктивни от гледна точка на системните промени, които самите ѝ критици изтъкват, че все още предстои да се случат, за да се изравни земята под краката на мъжете и жените. В този етап от развитието ни символните победи са изключително важни, както и нормализацията на самата гледка на работещи майки с бебета, особено във властта.

Когато обаче самите жени атакуват подобни примери като преекспониране и фукане, първо, разиграват патриархален сценарий „жените не бива да се перчат и требе да си седят дома при дечинята“, ( мъжете се перчат постоянно с привилегиите си и така ги удържат), и второ, сами демонстрират как са програмирани да сриват авторитета на всяка жена, дръзнала да излезе от руслото – настоявайки, че ВЕЧЕ Е ПРЕКАЛИЛА.

Или ще подкрепяме онези, които проправят някакви пътеки към властта и свободата , или ще се провалим в най-съкровените си идеали.

Ардърн прави именно това важно нещо – не избира между кариера и семейство. Защо я притискаме да го прави и да си скрие бебето? Така до никъде няма да стигнем. Или ще подкрепяме (или поне оставяме на мира) онези сред нас, които проправят някакви пътеки към властта и свободата с личния си пример, без да изпадаме в дребнави пристъпи на самоомраза, или ще се провалим в най-съкровените си идеали. Пак.

Текстът е публикуван в профила на Мария Спирова във Фейсбук на 27.09.2018 г. и е препубликуван с нейно съгласие. Заглавието е на редакцията на „Евромегдан“. 

Още по темата в „Евромегдан“:

работещи майки

жени и джендър

Още нещо важно

За да продължаваме да търсим гласовете и гледните точки на хората, които все по-рядко звучат в масовите медии, и да отстояваме етичните, демократични и професионални стандарти на журналистика в обществен интерес, имаме нужда от самостоятелност. Можете да ни подкрепите като направите дарение за „Евромегдан“ по сметката на издателя ни, фондация „БлуЛинк“.