От бащи на синове Деца на протеста срещу плановете за добив на злато край Попинци в региона на Пазарджик. Снимка: DCnews.bg

От бащи на синове

“Преди дванадесет години водехме децата си на протеста. Днес те водят своите деца на протеста”. Тези думи на Георги Даскалов описват най-добре борбата на неговите съселяни срещу рудодобива близо до село Попинци – борба, която продължава десетилетия и се предава от бащи на синове.

Попинци, село с около 1900 жителя, се намира в планински район насред България, част от мрежата на ЕС за опазване на биологичното разнообразие НАТУРА 2000. Селото е известно със своето селско стопанство. Но сега, от април насам, жителите му с борят с издаденото разрешение за проучване за метални полезни изкопаеми метали в близост до селото. Те знаят добре, че след като се открие руда, минната компания автоматично ще придобие правото на “търговско находище” и съответно концесия, съгласно българското законодателство. Те също така са сигурни, че благородни метали ще бъдат открити. И няма да е само мед, както твърди компанията, но и злато, вярват жителите на Попинци.

Златна информация

През 80-те години на миналия век подробни проучвания, извършени от тогавашната държавна компания “Геоложки проучвания”, установяват, че земята в района съдържа нискокачествена мед и злато. Тези метали се намират в районите “Коминско чакърче” и “Петлово”, част от зоната “Борова могила”. Няма златна жила, а нискокачествена златна руда, обясни Стоянка Ставрева, кмет на Попинци.

На 6 август 2004 г. фирма, наречена “Мартерн”, изцяло собственост на регистрираната в Канада EurOmax Resource Ltd., получава разрешение за търсене на минерални полезни изкопаеми близо до селото. Две години по-късно компанията се оплаква, че няма достъп до мястото на предполагаемото проучване. В продължение на три последователни години жителите на Попинци неуморно защитават хълма, където Мартерн възнамерява да сондира, като попречва на персонала и оборудването на фирмата да се доберат до обекта.

През лятото на 2006 г. ситуацията ескалира, след като заповед на кмета на общината, забраняваща проучването, е отменена от районния съд в Пазарджик. Населението на Попинци изнася протеста си на планината. Мъжете, жените и децата прекарват 38 дена на палатков лагер около обекта. Те остават там ден и нощ, без да позволят на камионите да започнат да сондират. След три години безплодни усилия Мартерн напуска страната, докато собственикът й EurOmax продължава други проекти в България, където среща срещу по-малко съпротива.

Около Попинци се отглеждат пшеница, ръж, слънчоглд и други насаждения.

Повтаряща се история

Ново разрешително е издадено през април 2018 г. от Министерството на околната среда и водите (МОСВ) и Министерството на енергетиката – за проучване на подземните метали в местността “Борова могила” близо до Попинци, включваща хълма Петлово. Този път лицензът е за “Асарел Медет” – една от българските фирми за добив и преработка, които през 1964 г. експлоатират рудодобив и завод в същия район. Планът на фирмата е да направи 11 проучвателни сондажа на територия от 26 кв. км., като всеки сондаж ще се нуждае от около 50 кв. м. Това се равнява на около 528 кв. м.

Парадоксално, според Capital Weekly, през 2006 г. дългогодишният изпълнителен директор на Асарел Лъчезар Цоцорков подкрепя твърдението, че мястото в Попинци е вече добре проучено и не е нужно да се проучва допълнително. Цоцорков обаче умира през май 2017 г., почти година преди компанията му да започне проучването в Попинци.

Компанията намеква, че предишните изследвания може да са погрешни. “Нашите очаквания са за медни рудопроявления, но само едно качествено и осъществено по най-модерните способи сондиране ще покаже има ли там подземен ресурс, който предполага възможности за експлоатация”, обясниха ot пресслужбата на Асарел Медет.

Селото отново се надига в отговор. Кметът предупреждава съгражданите си веднага след като получава уведомлението, че ще започва проучване. На 1 май 2018 г. започва новият протест. Местните хора блокират основен път, свързващ общинския център Панагюрище със съседния Пазарджик, като селяните се заричат да попречат на каквито и да е сондажи на хълма.

Кметът Ставрева инициира среща на мениджърите на Асарел с общността в Попинци. До датата на срещата на 16 юни жителите вече са събрали 900 подписа в петиция срещу проучването. Тя е изпратена до Общинския съвет в Панагюрище.

Стоянка Ставрева, кмет на Попинци.

“Не става дума за Асарел. Не става дума конкретно за която и да е компания. Става дума за чистата природа”, обяснява Стела, млада майка на двегодишно детенце, чието име е променено по нейно искане. “Искаме да живеем спокойно тази област. Който и да дойде да сондира, ще направим всичко възможно, за да го спрем”, добавя тя.

По време на протестите през май минната компания Асарел заявява, че проучвателните сондажи ще бъдат екологосъобразни и ще се извършват с помощта на най-новите технологии за сондажи – без химикали, само с вода за контрол на праха. Ръководството на компанията дори предлага да се постави станция за мониторинг на въздуха в селото, за да се показват данните за качеството на въздуха в реално време на всички жители. Асарел също така посочва, че цели само да изследва района, а не да открие там мина.

Не става въпрос за проучванията, отвръщат местните жители. Онова, от което се страхуват, е това, което следва след сондажа – автоматично предоставена концесия за добив.

Местни страхове

Една потенциална открита мина край Попинци би могла да се окаже на 1 километър от селото, бои се Стела. Тя и другите селяни се страхуват, че рудата ще бъде добивана чрез взривяване и по този начин ще разпространяват тонове прах над селото. Вибрациите, гърмежите и непрекъснатият прах ще станат нашето ежедневие, вярва Ставрева.

Местните жители се опасяват и, че единственият начин да се извлече такава руда е чрез цианидно излужване, което ще отрови целия регион. Няма друга технология за извличане на злато от златната руда освен цианидното излужване, казва лидерът на протеста Тодор Даскалов. А регионът е добре известен с интензивното си земеделско производство.

Въздухът ще стане невъзможен за дишане, казва директорът на детската градина в Попинци Пенка Даскалова. “Използваме дърва и въглища за отопление през зимата. Има много смог. Децата често боледуват. Чудя се какво ще се случи, ако имаме и открита мина тук – постоянен източник на много прахови частици във въздуха”, пита се тя.

Водите също ще бъдат замърсени, вярва Стела. “Тук имаме система за водоснабдяване, но почти всички къщи имат собствени кладенци”, обяснява тя. Тези кладенци са изградени отдавна, защото районът има добре развито селско стопанство. Имаше 118 декара оранжерии, хиляди декари земеделски земи и много овце и говеда. Има и селскостопански кладенци край местната река – Панагюрищка Луда Яна. Селяните се опасяват, че всички тези кладенци ще бъдат отровени от мината.

Около селото има множество поилки за добитък, в които тече прясна вода. Хората се боят, че тя ще бъде натровена, ако се отвори мина до селото.

Друг източник на тревога е, че самите миньори са обречени на бавна и болезнена смърт. Силикозата, “миньорската болест”, обикновено отнема живота на работниците в мините, преди да достигнат пенсионна възраст. “Нашите деди бяха миньори, знаем за какво става дума”, казва местна жена, която предпочита да остане анонимна. Местните хора разказват историята за свой съселянин, който се обесил, защото едва дишал заради болестта. Друг пък умрял от задушаване, докато чакал на автобусната спирка.

Има още една причина за страха от минното дело в района: хората от Попинци смятат, че под повърхността на хълма има уран. Отварянето на земята за добив би означавало излагането на селото им на радиоактивност; миньорите ще умират още по-рано.

Асарел официално декларира, че няма да използва технологията на цианидно излужване. “Ние сме единственият инвеститор, който може да си позволи да осъществява добив в региона без да изгражда на място обогатителна фабрика, хвостохранилище и депа за минни отпадъци. С цялата условност на бъдещо разработване на находище и осъществяването на добив на подземни богатства, преимуществено ще бъде разгледан вариант за преработка на добитата руда като се използват мощностите и съоръженията, изградени на промишлена площадка „Асарел“, се казва в изявление на компанията.

Хората обаче са убедени, че вторичният продукт от флотацията на рудата ще бъде полу-течна паста, която ще се натрупва сред хълмовете и скоро ще започне да се превръща в отровен прах, разсейван лесно от ветровете.

Защита на препитанието

Велка Реджова, Агроном, има ферма за лавандула край Попинци. Тя се бои, че може да се наложи да затвор фермата, ако отворят мина край селото.

Близо до Попинци има органична ферма за лавандула върху осем декара земя. Това е гордостта на селото. Ако бъде открита отворена мина, фермата ще бъде принудена да затвори. Най-малкото тя ще загуби сертификацията си за биопроизводство, се опасява Велка Реджова, агроном и основател на фермата.

Семейството й обработва цялата работа на ръка, без никакви пестициди и хербициди. Те косят тревата между редиците на лавандула, вместо да пръскат с хербицид. Лилавата билка цъфти и хиляди пчели бръмчат наоколо. Велка Реджова отглежда растението за производство на лавандулово масло. “Ръководителите на минната компания ни казаха, че има ферма за био-лавандула до мината – от другата страна на Панагюрище. Не мога да си представя, че това е възможно. Прахът, образуван от една мина, не само ще засегне лавандуловите цветове, но и ще се разпростре по цялата земя. А вкисляването на водата може да направи почвата неподходяща за лавандула”, казва Велка.

Сестра й отглежда тикви във втората половина на семейната ферма, частично подкрепяна от програма за селскостопанско финансиране на ЕС за биологично земеделие. Велка и сестра й се страхуват, че тяхната ферма вече няма да отговаря на условията на селскостопанската програма, ако до нея се отвори мина. Те може дори да бъдат принудени да върнат полученото от тях финансиране.

Иван Колибанеков, ръководител на една от двете кооперации в Попинци

„Хората наистина са разтревожени от перспективата за проучване за метали в района”, казва Иван Колибанеков, ръководител на една от двете земеделски кооперации в района. Кооперацията обработва около 11 000 декара земеделска земя и е друг източник на доходи – и гордост – за хората от Попинци. На тази земя се отглеждат предимно зърнени култури като пшеница, ечемик и ръж, но други като слънчоглед, люцерна, рапица, домати и картофи. Осем души работят заедно с Иван, които са купили трактори, косачки, комбайни и други машини за фермата. Колибанеков е обезпокоен от ситуацията. “Ако се даде разрешение за открита мина, вероятно ще бъдем принудени да прекратим работата си тук”, казва той.

“Налице е нарастваща тенденция в Европа. Хората са склонни да се преместват от по-големите градове в по-малки села поради чистата природа, селското стопанство, мирния начин на живот”, продължава младият предприемач. Земеделският стопанин се притеснява и, че отварянето на мина край Попинци ще означава, че много от жителите ще напуснат.

Пасищата в района на селото дава храна и на стотици овце, едър рогат добитък и коне. Навсякъде около Попинци има оградени площи; поляните са заобиколени от електропастири, така че кравите, конете и овцете да не влизат в полетата на други собственици на земя.

Хората в селото се страхуват, че всички тези пасища могат да бъдат отровени. “Погледнете този хълм. На върха на насипа на Петлово не расте нито тревичка”, казва кметът Ставрева. Тези изкопни остатъци са изсипани хвърлени надолу по хълма преди 30 години и са все още видими.

През 1980-те години на хълма Петлово са правени геоложки проучвания.Нито трева, нито дървета не растат върху насипа от разкопките.

“Нито тревичка няма да порасте тук, ако се отвори мина до селото”, казва възрастна жена. Докато слуша за възможните проучвания, тя започва да плаче. Ненка Терзийска наскоро е изгубила съпруга си и дъщеря си в кратък период от време.

Нейният съпруг е работил в продължение на 44 години в мините в региона. След като се пенсионирал през 2013 г., починал от рак само три години по-късно. Ракът отнел живота и на дъщерята на Ненка скоро след това. “Хората тук живеят не повече от две-три години след пенсионирането си”, казва жената. Днес тя работи в кооперацията и иска внукът й да живее в селото, сред чиста природа. Ето защо е твърдо решена да се бори докрай срещу сондажите, дори ако това означава, че трябва отново да застане срещу сондажните камиони.

Проучвания за полезни изкопаеми сред Натура 2000

Ненка Терзийска, вдовица, загубила съпруга си, след като е работил 44 години в мините в Панагюрище.

Нещо още по-изненадващо за селяните е, че проучването е планирано за район, който е част от мрежата Натура 2000. Това означава, че районът е местообитание за няколко вида безгръбначни и няколко вида костенурки, прилепи и риби.

“Когато зоната беше включена в мрежата за опазване на биологичното разнообразие по Натура 2000, смятахме, че нашата борба за чиста земя е приключила, проблемът е решен”, казва кметът. Ето защо всички селяни наистина са изненадани от новата лицензия през 2018 г.

Министерството на околната среда издаде обявление, че местността “Борова могила” не попада в защитените територии съгласно българското национално законодателство, но потвърди, че е територия от Натура 2000 от 2007 г. Следователно общият работен проект за проучване на минерални ресурси, метални полезни изкопаеми в района на “Борово могила” е предмет на процедури за оценка на въздействието върху околната среда. Министерството заяви, че “цялостният работен проект за търсене и проучване на метални полезни изкопаеми в границите на площ „Борова могила” няма вероятност да окаже значително отрицателно въздействие върху природни местообитания, популации и местообитания на видове, предмет на опазване в защитена зона BG0001039 „Попинци“.

Министерството подчертава, че разрешителното е само за търсене и изследване на подземни природни ресурси, а не за извличане на минерали. “Инвестиционното намерение за добив на подземни богатства (ако в резултат на търсенето и проучването се докажат запаси от подземното богатство) подлежи отново на процедурите по реда на екологичното законодателство – процедурите по реда на глава шеста от Закона за опазване на околната среда и чл. 31 от Закона за билогичното разнообразие,” посочи министерството.

Разнообразни диви животни обитават горите на Борова могила.

“Ако проучванията не докажат необходимите запаси, представляващи икономически интерес, ще изпълним задълженията си по договор, в т.ч. за рекултивиране на геоложките изработки и с това този проект ще приключи.” декларира Асарел. Все пак компанията не посочва детайли каква технология би използвала в случай, че се намери достатъчно количество мед.

Изявлението на Асарел продължава: “Първо, цялата процедура от проучване до стартиране на добив отнема минимум десет години. Второ, без геоикономическа оценка нито една минна компания в света не може да отговори на въпроса каква технология ще бъде използвана. И трето, динамиката на развитието на технологиите в последните години е революционна. Не можем да предположим избор на технология, но във всички случи при темповете на развитие на сектора, тя ще бъде най-добрата налична в световната практика по отношение изискванията за безопасност, екологосъобразност и ефективност.“

Но хората от Попинци казват, че отварянето на мина край Попинци ще унищожи природата в целия регион. Съседните населени места също ще бъдат засегнати. Например, местните хора се опасяват, че отравянето на водоносни пластове ще засегне съседното село Баня, известно с минералните си извори. Много туристи посещават Баня само заради минералната вода там. Но тази вода ще стане кисела, ако се отвори мина, казва Георги Даскалов.

Стрелча, друго голямо село в региона, също ще страда, тъй като територията на изследванията се намира точно до границите на селото. Много хора в Стрелча отглеждат рози за производството на розово масло.

А ако се използва цианидно излужване, замърсяването на водоносните хоризонти може дори да достигне до водите на Марица, най-голямата река в долината. Тази река пресича границата между България и Гърция и се влива в Егейско море. Тя служи като източник на вода за стотици ферми в долината, където хората отглеждат домати, краставици, ягоди, ориз и др.

Досега селата около Попинци нямат ясна позиция по проблема относно проучването за земни метали. “Винаги е така – освен ако проблемът не почука на собствената ни врата, мислим, че това не ни засяга”, казва Даскалов.

Компанията декларира, че ще направи всичко необходимо за компенсиране на екологичните разходи за дейността си в региона. “Асарел-Медет“ АД гарантира, че ще изпълни всички регулаторни изисквания и ще осигури всички необходими средства за пълна техническа и биологична рекултивация на всички частично повредени терени в геоложките проучвания в съответствие с ангажиментите по договора с Министерството на енергетиката”.

Битката на кмета

Стоянка Ставрева

Жена-воин, каквато е тя – кметицата на Попинци – Стоянка Ставрева – няма намерение да се отстъпи от позицията на селото. Местните хора твърдят, че тя енергично ги защитава, бърза да им предаде новините за проблема и също така ходи на протестите с тях. Тя също често участва в Facebook групата на инициативата, насочена към запазване на местната природа.

Ставрева вече е изпратила писмо до националния омбудсман, президента и Министерството на енергетиката. А омбудсманът вече е отговорил. В писмото се казва, че е започнато проучване по случая с лиценза за проучване на земните метали.

Друг аргумент, посочван от кмета, е местният Общ устройствен план, гласуван от общината през 2016 г. Планът предвижда районът около Попинци да бъде посветен на селско стопанство – и нищо друго. Подробният устройствен план също е одобрен въз основа на този ОУП.

Сега Ставрева има още две стъпки. Първо, тя ще подготви официално становище с всички свои аргументи и ще го изпрати в Общинския съвет на община Панагюрище. “Ние никога не трябва да забравяме, че сме хора на изборни позиции. Трябва да помним, че хората са ни избрали, и ние трябва винаги да чуваме гласа им най-напред”, казва тя.

Също така кметът на Попинци е готова да се срещне с МОСВ в съда, ако е необходимо. И ако това не е достатъчно, може да отнесе въпроса и до съда на ЕС.

Църквата в Попинци напомня за времената, когато Панагюрище е сърцето на въстанията срещу османското иго в България. Сега хората са готови за ново въстание.

Каквото и да се случи, Ставрева казва, че ще поддържа непрекъснато позицията на Попинци с пълна сила.

Сега хората от Попинци чакат решението на Общинския съвет на Панагюрище. Петицията с 900 подписа е изпратена в Общинския съвет в началото на май 2018 г., преди заседанието на общинския съвет, на което трябва да вземе решение за началото на проучвателните сондажи. Кметът на Панагюрище Никола Белишки обаче оттегля обсъждането от дневния ред на заседанието на общинския съвет.

Темата обаче ще бъде обсъдена скоро, а жителите на Попинци чакат тихо да стане това. “Всичко зависи от Панагюрище”, казват те.

Кметът на Панагюрище отказа да се срещне с БлуЛинк по темата, а до края на подготовката на тази статия общинската пресслужба не отговориха на изпратените въпроси.

Една от няколкото изследователски галерии на хълма Петлово показва, че регионът е добре проучен.

един от множеството сондажи, направени през 80-те години в региона Борова могила; свидетелствата се виждат лесно.

Част от сондажна ядка от содаж, направен през 80-те години като част от обширни геоложки проучвания.

“През 1986 г. тук имаше експеримент”, спомня си Даскалов. “Става дума за микробиологично добиване на злато с помощта на лактобактерии. Чрез сонда се вкарваше киселинен разтвор в хълма. Вътре имаше 900-метрова минна галерия, където трябваше да се събира киселината. Трябваше да се транспортира тук, до бетонния басейн, горе. Тук в басейна, лактобактериите трябваше да извличат златото от киселинния разтвор. Оказа се, че само около 40% от киселинния разтвор се събира. Останалото просто изчезна. Скоро открихме, че рибата в двата близки язовира е мъртва”.

“Ясно е, че вече не става дума за проучвателни изследвания. Разбираме, че минната компания иска да разшири мината си”, казва Пенка Даскалова, директор на местната детска градина. Тя смята, че резервите, които компанията има, намаляват, затова се нуждае от нови мини.

На хълма Петлово, докато наблюдават бетонните басейни, Даскалов и неговият приятел Тодор Петкански казват, че има 15 милиона тона златна руда под краката им.

Георги Даскалов и Тодор Петкански гледат бетонния басейн, останал след опитите за добив през 1980-те. Двамата се боят, че реките и язовирите ще бъдат отровени отново.

Решени

Нито подкупи, нито заплахи могат да спрат хората на Попинци в борбата им.

Минното дружество Асарел се гордее с обновяването на Панагюрище и особено с обновяването на местната болница там. Това е важна част от програмата за корпоративна социална отговорност на компанията. Но местните жители смятат, че болницата по някакъв начин е посветена на “жертвите на собственото им производство”. Хората на Попинци смятат, че пациентите не излизат живи от тази болница. “Е, това е онкологична болница, нали? Какво ще кажете за откриването на гинекологична клиника тук, а? Няма”, казва Тодор Петкански, друг жител на Попинци. Това е същата болница, където са починали съпругът и дъщерята на Ненка Терзийска. “Нашият народ е болен, много болен”, казва Тодор Петкански, “и болницата е пълна – но не защото лечението е толкова добро, а защото твърде много хора са прекалено болни в този регион”.

Тодор Петкански е ядосан, защото всеки път, когато минно-добивните компании искат да добиват злато, те подхождат тихомълком. Докато пуши цигара край един от сондажите на хълма Петлово, получава съобщение: още една голяма територия около Панагюрище е одобрена за проучвания за метални подземни изкопаеми. Няма официална информация за получателя на разрешителното. Около 48. кв. км. ще бъдат проучвани в региона „Конда“, казва Петкански.

Минната компания ни дава подаръци, казва Даскалова. “За 1 юни всяка година ни пращат торта за тържество за децата. Всички детски градини във всички села в региона получават торта за Деня на детето”, казва Даскалова. Асарел праща и коледни подаръци за децата в детските градини в района.

“Дават ни по 1000 лева всяка година за традиционния селски празник“, казва Ставрева. “1000 лева не са много за едно село като нашето, фестивалът ни струва поне 3000 до 4000 лева”.

Петкански казва, че е бил заплашван поради решителната си позиция срещу минното дело в региона. Казва, че е получавал обаждания от неизвестни хора със заплахи. Някой дори гфоворил с него за това къде живеят и работят децата му. “Не се страхувам”, казва той.

Хората в Попинци казват, че не са заложници на големия работодател в региона, въпреки че Асарел дава работа на повече от 1400 души от областта. В Попинци има около 50 до 60 души, които работят в Асарел. Изглежда, че се страхуват, че може да загубят работата си и не коментират проблема, но останалите са просто щастливи, че имат други работни места.

В района има голяма фирма медицинска оптика, десетки текстилни компании в Панагюрище и голяма фабрика за хавлии. Друга голяма компания в региона произвежда машинно оборудване. И, разбира се, много хора се занимават със селското стопанство или животните.

Крави бродят из полята около Попинци. Това са свободни крави, които се радват на тучните пасища и сияйното слънце по цял ден.

Земеделието е всъщност основното препитание в региона, а през последните години все повече хора започват да отглеждат рози за розово масло или лавандула.

Само 5% от хората в Попинци са без работа – и очевидно това са хора, които просто не искат да работят. Селото е известно с трудолюбивите си жители. “Това е: само мързеливите нямат работа тука”, казват местните жители.

Осигуряването на работни места не е начинът, по който голяма минна компания би накарала Попинци да се откаже от борбата си, казва Георги Даскалов. “Преди 12 години тук имаше ужасна безработица, повече от 60%”, спомня си той. „Въпреки това, ние не приехме присъствието на канадската минна компания”. Кметът потвърждава цифрите.

Положението в Панагюрище е различно. Там много хора работят в минната компания. Дори някои от членовете на Общинския съвет работят в Асарел.

Съединението прави силата

Каквото и да се случи, хората от Попинци са обединени. “Ние може да си се караме за ежедневни проблеми на местно ниво, но сме заедно в голямата битка”, казва Петкански. И отново посочва: “Ние не сме против Асарел. Ние не сме против конкретна компания. Ние сме против съсипването на нашата земя”. Преди 12 години той е един от хората, които стоят в палатковия лагер горе на хълма. Днес неговите деца му помагат да пише писмата си до институциите срещу плановете за проучвания.

“Ние не сме наследили земята от нашите предци; ние сме я взели назаем от своите деца”, казва Даскалов. Преди 12 години той е един от малкото хора, които имат работа. “Аз се връщах от работа и отивах прави там горе в палатковия лагер, носех крана и вода на моите съселяни”, казва той. Днес неговите деца полагат усилия да опазят природата в региона.

Ще върнем сондажните камиони. Ще успеем, защото цялото село е обединено, казва Ненка Терзийска. Тя е готова отново да остане в палатков лагер, ако е необходимо.

Кметът Ставрева също така казва, че ще има протести и дори палаткови лагери, ако сондажните машини бъдат допуснати до „Борова могила“. “Ние ще оспорваме това решение. То противоречи на волята на местната общност.” Тя казва, че е неприемливо в 21-ви век в страна от ЕС местните хора да бъдат принудени да се борят за правото си на живот.

Ненка Терзийска се опасява, че победата на местните жители ще бъде само временен успех. Корпоративните интереси могат да напуснат за известно време, но със сигурност ще се върнат някой ден. Следващото поколение ще трябва отново да защитава земята, мисли тя.

“ Златото е там. Ние го знаем. Днес може да кажем “не”, но златото си остава там. Не можем да спрем интереса към него. Преди 12 години беше Мартерн; днес е Асарел. Следващия път може да е друга компания”, казва Даскалова, директорката на детската градина. “Винаги ще има някакво голямо предприятие, което се интересува от златото отдолу”.