На мушка Незаконни мигранти в стаята си в хостела в София. Снимката е част от проекта на Центъра за правна помощ - Глас в България. Снимка: José Antonio Sanchez Manzano

На мушка

Застъпниците на човешки права, хуманитарни организации и донори, подпомагащи мигрантите, стават удобна мишена за правителства, които експлоатират страховете и омразата към бежанците за политически цели. Унгарският премиер Виктор Орбан води в налагането на този модел. Първоначално останалите от Вишеград изглеждаха готови да го последват, но прагматизмът се завръща и Словакия отново сътрудничи с правозащитниците.

Миграцията продължава да се появява като гореща тема в политическия дневен ред в Централна и Източна Европа, въпреки че потокът от бежанци в Европа е намалял значително през 2017 г. и първата половина на 2018 г. Политиците в страните от Вишеградската четворка заемат най-твърди антимигрантски позиции. Това е въпреки факта, че броят на търсещите убежище в Чехия, Словакия, Унгария и Полша взети заедно, е по-малък от половината на тези в Германия. Освен това повечето от търсещите убежище в Полша произхождат от бившите съветски републики, а не от Близкия изток или Африка.

Въпреки намаляващия приток на мигранти, политиците във Вишеградските страни поддържат антимигрантска реторика и търсят политическа подкрепа чрез повишаване на страховете в обществото. Но управлението въз основа на страх, е опасна тактика. За да го поддържат, управляващите трябва да поддържат проблема жив, вместо да го разрешават, предупреждават експертите.

През границите на цинизма

Световният ден на бежанците 20 юни 2018 г. беше използван от унгарския парламент, за да приеме законодателство, което криминализира правната и информационната помощ за търсещите убежище и бежанците, или практически за всеки, който случайно стигне до Унгария без документи. Управляващата партия Фидес чрез конституционното си мнозинство в парламента прие нов член 353/А в унгарския наказателния кодекс. Той гласи, че всяко лице, което предостави правна помощ или разпространява листовки и други материали за правата и възможностите за пребиваване на мигранти, следва да бъде арестувано и изправено пред съда. Подпомагането на тези, които търсят убежище или статут на бежанец по този начин, се счита за престъпление, наречено “улесняване на нелегалната миграция”. В случай, че тези действия се провеждат редовно или в рамките на организация или мрежа, тогава наказанието може да бъде до една година лишаване от свобода.

Венецианската комисия, консултативният орган на Съвета на Европа, изрази становище, в което подробно обяснова защо тези промени нарушават основни принципи на правата на човека, ограничават работата на НПО и нарушават международните стандарти и правната практика на другите европейски държави. В анализа си, комисията посочи, че допълнението към Наказателния кодекс на Унгария всъщност не е насочено срещу незаконната миграция, тъй като редовните разпоредби за това са били вече заложени в неговият член 353. За сметка на това те целенасочено ограничават неправителствените организации, работещи по проблемите на миграцията. Обичайните дейности на неправителствени организации, подпомагащи мигрантите с правна помощ, разпространение на информация, хуманитарна подкрепа и образование.

Комисията също така посочи, че заедно със Закона за наказателните мерки, приложими към юридическите лица (Закон CIV от 2001 г.), организациите, които биха могли да бъдат осъдени по новия член на Наказателния кодекс, могат да бъдат закрити, да бъдат строго ограничени или да платят значителна глоба.

Въпросното репресивно законодателство е официално наречено “Стоп Сорос”, тъй като Орбан твърди, че американският филантроп Джордж Сорос стимулира миграцията към Европа. На практика то е насочено срещу конкретни неправителствени организации в Унгария, които предоставят правна и информационна помощ на бежанците и лицата, търсещи убежище, и получават финансиране от чужбина от фондациите на Сорос.

Сорос отрича наличието на какъвто и да било план, извън известните му от десетилетия цели, свързани с насърчаването на демокрация и  „отворено общество“, по дефиницията на Карл Попър и други либерални мислители.  Според политически анализатори от института „Политически капитал“ в Будапеща, името на Сорос просто се използва като удобна боксова круша от пропагандата на управляващите.

Предходен проект на въпросния набор от законодателни промени съдържаше и други разпоредби, насочени срещу организациите, работещи с мигранти: 25% данък върху разходите, изразходвани за дейности, свързани с миграционни въпроси и бюджета на организациите, които ги изпълняват, както и изискване за задължително разрешение за тях от Министерството на вътрешните работи. След тежка критика от страната на ЕС тези разпоредби бяха заличени от проекта. Въпреки това данъкът от 25% вече е включен в друг набор от законопроекти заедно с допълнителни предложения, свързани с данъчното облагане.

Според анализ на Унгарския хелзинки комитет, промените в съдебната система от приетия законопроект означават създаване на “нова административна съдебна система, отделена от съществуващата, която застрашава независимостта на съдебната власт”.

Законът влезе в сила на 1 юли 2018 г., но как ще бъде приложен, все още е под въпрос. Представители на унгарските националистическа партия Йоббик и социалистическа партия са на мнение, че законът няма да сработи и беше приет само като популистка мярка. Унгарските неправителствени организации също не знаят какви действия могат да очакват от правителството, но засега не възнамеряват да намалят дейността си. В съобщение до медиите след приемането на антимигрантския закон Унгарският хелзинкски комитет заяви, че “ще продължи да предоставя законна и безплатна правна помощ на търсещите убежище и ще се възползва от всички налични правни възможности да оспорва този закон, който нарушава човешки права и правилата на ЕС”.

Един безсмислен закон

В офиса на Унгарския Хелзински Комитет. През 2017 получили са наградата Calouste Gulbenkian за правата на човека за „уникалния и образцов“ характер на предоставянето на редовна и безплатна правна помощ на търсещи убежище, бежанци и лица без гражданство в Унгария. Снимка: Ákos Stiller.

Статистиката показва, че броят на мигрантите, които искат да кандидатстват за убежище в Унгария, е спаднал значително през 2017 г. (3390 души търсещи убежище за първи път) и първите месеци на 2018 г. (405 души през първите пет месеца) в сравнение с 2016 г. (29 430 души) и 2015 (177 135 души). Около 20 000 души през 2017 г. бяха блокирани от влизането през граничната ограда или придружавани до външната граница.

Според данните на Унгарския хелзински комитет, през 2017 г. са получили закрила 1216 лица, търсещи убежище, докато 2880 молби са били отхвърлени. През първите четири месеца на 2018 г. беше предоставена закрила на 267 търсещите убежище, а 326 бяха отхвърлени. Повечето от търсещите убежище идват от Афганистан, Ирак и Сирия. Около половината от кандидатите са деца.

Ниският брой на заявленията за убежище може да се обясни с факта, че от март 2017 г. насам само един човек на един работен ден има право да излезе от транзитната зона (в Унгария има две зони) и да поиска убежище. Унгарския хелзински комитет изчислява, че в двете транзитни зони може да има около 100 души.

Най-нелепият законодателен акт, който сме виждали от доста време

Въпросният закон беше подкрепен от сегашната управляваща партия Фидес, партията на премиера Виктор Орбан, и крайнодясната партия със силна антимигрантска програма Йоббик. Това са двете големи партии в Унгария, които заедно заемат 80% от парламентарните места. Третата парламентарна партия, Унгарската социалистическа партия (MSZP) с  20 от 199 депутати в парламента, не подкрепи закона и го счита за безполезен за борбата с незаконната миграция. “Интересът на правителството е да поддържа този проблем жив, вместо да го разреши”, коментира председателят на MSZP Берталан Тот.

Демократичната коалиция (DK) със своите 9 депутати също се противопостави на закона. Председателят на Демократичната парламентарна група Ференц Гюрчани нарече този закон “не само политически, но и исторически грях” и “нападение срещу хора, търсещи безопасно убежище, и тези, които извършват чудесна работа, за да им помогнат”.

Дори лидерът на парламентарната група на Йоббик, Мартон Дьондьоши, в коментара си пред BlueLink.info призна, че “това е най-нелепият законодателен акт, който сме виждали от доста време”. Той обясни, че партията му е имала трудна дилема преди гласуването на този законопроект и той не е сигурен, че са я разрешили за себе си.

Ръководителят на Йоббик вярва, че влизането на мигранти в Унгария ще бъде предотвратено.  Въпреки това, според него, реалните мерки бяха пропуснати от новия законопроект, докато бяха добавени няколко нови елемента, свързани с реформи в съдебната система, които изискват промени в Конституцията. „Затова го виждаме ясно като политически мотивиран законодателен акт, чиято цел е само да удовлетвори гласоподавателите на Фидес, които очакват агресивна реторика от правителството“, обясни крайнодесният лидер. Според него мерките, предвидени в този закон, са „смешни и няма вероятност да имат реален ефект“.  Гласуването за това законодателство нямаше реално значение, заключи Дьондьоши.

Фидес не отговори на запитването за коментар към момента на тази публикация.

Реализъм в Словакия

В съседната Словакия антимигрантската реторика също е използвана от политически популисти, за да спечелят обществена подкрепа. По-голямата част от хората (около 79%, според проучване на Евробарометър от края на 2015 г.) възприемат негативно имиграцията от страни извън ЕС в Словакия. Това възприятие беше силно изразено в медиите и използвано от политическите сили за получаване на подкрепа по време на парламентарните избори, проведени през март 2016 г. То не беше основна причина управляващата ляво-популистка партия “Насока – социална демокрация” (Smer-SD) да спечели мнозинството в парламента, но създаде разгорещена обществена дискусия и повиши негативното отношение на обществеността, полицията и държавните служители към организациите, подпомагащи мигрантите.

В крайна сметка правителствената позиция на Словакия стана много по-реалистична от тази на Унгария. На практика след изборите и намаляването на миграционния поток през 2017 г. Словакия се е отделила от останалата част от Вишеградската група. Анализ на Globsec Policy Institute на миграционните тенденции и политическата динамика в Словакия показва, че от август 2015 г. правителството провежда редовни консултации с организациите, подпомагащи на мигранти, и е отпуснало 500 000 евро чрез словашки неправителствени организациии за незабавна хуманитарна помощ и интеграционни проекти. Също така и в бюджета на 2016 г. правителството създаде резерв от 20 млн. евро за свързаните с миграцията въпроси.

Алена Крeмпаска, програмен директор на Института за правата на човека в Словакия, потвърди в коментар на BlueLink.info, че словашкото правителство е подкрепило неправителствените организации, работещи с миграционни въпроси. Например, Лигата за правата на човека получи субсидия от Министерството на вътрешните работи през 2016 г. за работа с мигранти, въпреки че малко преди това същата организация беше под натиск в медиите.

Кремпаска смята, че за сега антимигрантската реторика на политическите сили е политическа игра – „дискурс, а не реални мерки, макар че някой може само да се чуди какво ще имаме в бъдеще и с различни политически партии във властта”. Според нея, много от първоначално казаното срещу правозащитниците, е само за да се получи политическа подкрепа преди изборите и всъщност почти нищо не се е случило в действителност. „Оградата не беше построена; направихме съвместно военно обучение с Унгария по този въпрос, но само изпратихме около 20 войници, така че те да са на снимката в пресата“, споделя Кремпаска.

Същото е и с антисороската реторика в Словакия: бившият министър-председател се е сетил за Сорос само за да разсее вниманието на населението по време на големи антиправителствени митинги, смята Кремпаска. Правозащитничката  отбеляза, че вижда някои тревожни симптоми у новото правителство, което започна да говори за контролиране на финансовите потоци за НПО, използвайки език, който ги “демонизира”. Това обаче не е свързано с миграцията, защото тази тема вече не стои в дневния ред в Словакия.

Според статистиката, Словакия има едно от най-ниските нива на търсещи убежище сред всички страни от ЕС. През 2015 г. бяха подадени 330 заявления, 145 през 2016 г. и 160 през 2017 г. Що се отнася до предоставените убежища, през 2015 г. са дадени на 8 души, а през 2016 г. – на 150.

Правителствата в Централна и Източна Европа са склонни да възприемат организациите, подпомагащи мигранти, като безплатни доставчици на услуги, които по принцип държавите трябва да предоставят на търсещите убежище и на други мигранти по силата на международните и европейските стандарти като правна помощ, медицинска помощ и образование. Тя излиза на държавата безплатно, тъй като повечето от тези организации получават финансиране от ЕС или други международни донори. Според анализа на Института по обществени въпроси във Варшава “търсещите убежище [в Полша] имат достъп до правна помощ, въпреки че на практика тя е предоставена само от неправителствени организации, финансирани от европейски фондове”. Същевременно анализът отбелязва, че сътрудничеството между властите и НПО по интеграционните дейности не е систематично и зависи от служителите на място.

Радостина Павлова, правен експерт и член на УС на Центъра за правна помощ – Глас в България разясни, че достъпът до центровете на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет е възможен само след предварително споразумение и по график. Това затруднява организации , които нямат капацитет да провеждат редовни консултации там. ДАБ също така отговаря за помещение от затворен тип за търсещи закрила лица, до което не допуска представители на НПО. Снимка: личен архив

Подобни ситуации могат да се наблюдават и в България. Според Радостина Павлова, правен експерт и член на управителния съвет на Центъра за правна помощ – Глас в България, българските власти в повечето случаи помагат на организациите, подпомагащи мигранти, когато те предоставят услуги, които по принцип са отговорност на държавата. Неправителствените организации сътрудничат с властите, за да имат достъп до места, където се намират мигрантите. В същото време Павлова отбеляза, че “Министерството на вътрешните работи се е подобрило значително през последните две години и сега много организации работят в затворените центрове за мигранти, които са под министерско ръководство”.

Въпреки че българските власти се нуждаят от НПО, които да им помогнат, Павлова смята, че, следвайки унгарския пример, и в България има риск за негативен натиск и преследване на организациите, подпомагащи мигрантите, от страна на държавата. Защото “такива репресивни тенденции, каквито виждаме, за съжаление се разпространяват бързо”, обяснява тя.

Количеството на незаконни мигранти и търсещи убежище в България е сравнимо с унгарската ситуация – броят им значително е намалял през 2017 г. и през първата половина на 2018 г. в сравнение с 2016 г. и 2015 г. Според Евростат, през 2017 г. общият брой на заявленията за убежище подадени за пръв път е бил 3695 в сравнение с 19 420 през 2016 г. и 20 365 през 2015 г. Общият брой на положителните решения, издадени през 2017 г., е 1695, а броят отказите са 3045. За 2016 г. тези данни са били: 1350 положителни решения и 1700 отказа, а през 2015 г. са имали 5595 положителни решения и 580 отказа. Въпреки че броят на незаконните мигранти е намалял и сега е относително нисък за страна с население от 7 милиона души, проблемът с незаконното преминаване на границата все още е на дневен ред. Това се дължи на факта, че новопостроената ограда със система за наблюдение по цялата граница с Турция невинаги изпълнява функцията си и бежанците все още могат да пресекат границата незаконно, което признават и българските власти.

Помощ зад граница

В Централна и Източна Европа се наблюдава и друга тенденция: финансиране на дейности, които биха могли да помагат на хората в зоните на конфликт с цел да се предотврати миграцията. Например полското правителство предпочита да подкрепя проекти в Сирия, отколкото в Полша. Също и Словакия лобира външно управление на миграцията и изкореняването на първопричините ѝ.

Самер Масри, председател на Управителния съвет на фондация “Свободна Сирия” в Полша, призна в коментара си за BlueLink.info, че полските неправителствени организации срещат трудности при сътрудничеството с държавните органи, когато работят със сирийски мигранти в Полша. Но фондацията му получава подкрепа за проекти в Сирия.

Първия учебен ден в училището в Ракка, Сирия, открит от Фондация „Свободна Сирия“ с даренията, събрани в Полша. Снимка: wolnasyria.org

“Ние реализираме проекти, които са в съответствие с политиката на полското правителство, която е “помощ на място” (в Сирия). Също така отбелязваме нашия проект като подарък от страна на голямата полска нация за сирийците и използваме полските национални символи… Така че всички [държавни служители] ни харесват и можем да направим това, което искаме, и, разбира се, получаваме подкрепа, ако имаме нужда от нея”. Масри добави, че организацията трябва да се адаптира към сегашната полска политика, за да може да продължи с проектите както в Сирия, така и в Полша.

Фондация “Свободна Сирия” осъществява голяма част от дейностите си на територията на Сирия (организиране на училища за местни деца, предоставяне на медицински консултации и психиатрично лечение и др.) и предлага консултации за процедурите за получаване на закрила и бежански статут в страните на ЕС. Според техния годишен доклад за 2016 г., около половината от финансирането идва от полското министерство на външните работи.

Междувременно сирийците далеч не са най-голямата група от търсещи убежище в Полша. През 2017 г. повечето молби за убежище са от хора от Русия, Украйна и Таджикистан. Общият брой на кандидатите за убежище, които са подали заявление за пръв път, през 2017 г. е бил 5045, при около 12 000 през 2016 г. и 2015 г.

Преговорите на лидерите на ЕС по време на срещата на Европейския съвет на 28-29 юни 2018 г. показаха, че политиката на стимулиране на външни дейности, които потенциално биха предотвратили миграцията към Европа, има подкрепа от всички държави членки на ЕС. Сред резултатите от дискусиите по миграционни въпроси са решението за повече сътрудничество със страните на произход и транзит на мигрантите, като Либия и Мароко, с цел да се спре незаконното преминаване на границата, да се продължи подкрепата за изграждане на закрила за бежанци в Турция и да се осъществява сътрудничество със Западните Балкани.

Текстът „Refugee-Fear Politics Targets NGOs“ първо е публикуван на 6 август 2018 г. в електорнното издание за журналистика в обществен интерес в Централна и Източна Европа BlueLink Stories (bluelink.info). 

Още по темата в „Евромегдан“:

миграция

натиск над НПО

Още нещо важно

За да продължаваме да търсим гласовете и гледните точки на хората, които все по-рядко звучат в масовите медии, и да отстояваме етичните, демократични и професионални стандарти на журналистика в обществен интерес, имаме нужда от самостоятелност. Можете да ни подкрепите като направите дарение за „Евромегдан“ по сметката на издателя ни, фондация „БлуЛинк“.