Йо-хо-хо и офшорна компания

Ако Андерсен беше изпратил Малката русалка да си разхожда новите крака на някой карибски остров, тя бързо би си намерила не един принц, защото завързаните езици там са безценни, а принцове и бoгaташи с тлъсти банкови сметки се намират в изобилие! Сред тях мнозина и от България. Рай на данъчната неприкосновеност за едни, и свърталища на безскпупулни пирати с инвестиционни портфейли според други, офшорните зони в Карибите и другаде по света се превръщат в проблем за националните правителства в условията на икономически спад. Случаят с проекта за застрояване на плажа Карадере в България предлага азбучен пример за начините, чрез които офшорната собственост помага на едни незнайни хора могат да изкарат незнайно колко пари от обществен ресурс – какъвто са все още опазените български черноморски брегове – и да ги изнесат незнайно къде, но със сигурност далеч отвъд тях.
Сценарият е до болка познат: застрояване на брегова ивица, една от последните останали девственици от пясък, дървета и свобода у нас, черешката на черноморската торта на България, която според природозащтниците се оказва червива и с офшорен механизъм. Те подозират поредното ù жестоко оскверняване и търсят насилниците по високите етажи на властта. Интересите на инвеститорите са големи, а залогът са три хотелски комплекса на площ от 247 декара и несметни очаквани доходи от тях Дори и най-ентусиазираните поддръжници на проекта не очакват тези доходи да отидат в ръцете, примерно, на бай Иван от Бяла, който ще вдига бариерата на паркинга, а в ръцете на собствениците му. Тук въпросът е прозаичен – #КОИ са те? А отговорът му се намира в края на безумно дълга и сложна верига, напомняща китайска плетеница Разплитането и спомага за разбирането на механизмите за реализацията на много инвестиционни проекти у нас.
В началото на офшорната плетка около Карадере е българската фирма „Мадара Юръп,“ регистрирана във Варна. Зад нея като собственик потърква ръце фирма „Рейнбоу лимитед“ с регистрация в Малта, която е офшорна зона. Тя пък от своя страна е притежавана от друга фирма на име „Рейнбоу Сървис Лимитед”, основана на Британските Вирджински острови- друга популярна юрисдикция с преференциално данъчно облагане и една от трите най- предпочитани дестинации в търсенето на анонимност( наред с Белис и Сейшелите), се вижда лесно от справка в Търговския регистър. Управлението на тази фирма се осъществява от остров Гърнси, но собствеността ѝ произтича от четвърта фирма, също регистрирана в офшорна зона, само че този път на остров Ман.
Сценарият вече има крещяща нужда от физически лица, които да излязат пред обектива като крайни собственици и инвеститори. Така изисква законът, известен като „Цонев- Пеевски“ по имената на вносителите си, който бе приет през месец юни от 42-то Народно събрание. Така на фокус е осемчленна британска фамилия от Уелс, начело с Найджъл Върнън Шорт, който въпреки всички спекулации в медиите се оказва, че е достатъчно тежък във финансово отношение, за да може да си позволи евентуален инвестиционен проект в България. Управител на фирма, произвеждаща уиски, президент на отбор по ръгби и бивш собственик на бизнес за стомана са само част от дейностите, които говорят за неговия бизнес опит и положение на неслучаен човек. Той заявява, че заедно със съпругата си са 100%- ови собственици на застрахователната фирма, регистрирана на остров Ман. Дали наистина този човек и останалите от обкръжението му- все роднини (без Пол Райли- приятел на фамилията от 15 години) са крайните инвеститори, седящи зад намерението Карадере да бъде опаковано в бетон, е въпрос без отговор и с много неизвестни.
Собственик под наем
В свое щателно разследване журналистът от БТВ Стоян Георгиев направи скандално разкритие за същността на офшорната регистрация като цяло, и за истинския проблем, който произтича от нея: анонимността. Панацея или спасителен пояс, тя може да бъде гарантирано подсигурена на Британските Вирджински острови срещу сума между 250 и 1200 паунда на година, при това абсолютно легално. Георгиев нагазва във водите на истината директно през вратата на фирма „АРТЕМИС,“ регистрирана на остров Гърнси, в чиито ръце на практика е управлението на проекта Карадере. Там става ясно, че фирмата, предлагаща услугата- регистрация на фирма в съответната юрисдикция с преференциално данъчно облагане, предлага като допълнение към пакета и ползването на услугите на ”фиктивен собственик” и „фиктивен управител,“ които си имат съответната цена и абсолютно законно място в номенклатурата на фирмата. Някой предлага да бъде някого другиго. Някой друг пък плаща за това. В резултат се завъртат едни пари в едни бизнеси, в които анонимността носи злато, струва стотинки, а държавата няма нищо против това.
А и защо да има, когато огромни капитали от цял свят се изнасят точно към Британските Вирджински острови, подвластни на Великобритания, с всичките привилегии на членството й в ЕС, но без задълженията, произтичащи от него – особено по отношение на прозрачността на паричните потоци. Тук цари един друг пазар на необходимости, където търсенето и предлагането отново са водещи сили, основният продукт е анонимността, а сравнително предимство в ефективността на производството получават държави, които изглеждат сигурни и звучат западно. Трудно е да се разбере кой седи на края на дадена офшорна верига, след като краят ѝ е заключен по закон в клауза за поверителност. Найджъл Шорт и неговите приближени съвсем спокойно биха могли да бъдат поредните добре подбрани професионални актьори, управляващи законна професия- раздавачи на самоличности под наем, които могат да бъдат наети срещу 250 британски паунда на ден.
Европа срещу офшорките

Лидерите на страните, откъдето произхожда безконтролният икономически либерализъм, вече мъдруват как да обуздаят избягването на данъчно облатане от страна на корпорациите в офшорни зони. Фото: Г-20
Офшорните практики са рана, която все повече забира в Европа и в останалия свят. Показателна затова бе февруарската среща на Г-20, на която висши политически лидери и експерти, начело с Ангела Меркел и Никола Саркози, се заканиха да направят офшорките „прозрачни”. По данни на Европейската комисия над 1 трилион евро годишно са нереализираните приходи в резултат на укрити данъци в ЕС. Появи се „черен списък” с фирми на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (някои от които Сейшели, Бахами, Малдиви и др., отказващи да разкриват банкова тайна), също както през 1998г. А планът за закриване на офшорните зони излежда също толкова нелеп, колкото и тогава.
На всички е ясно, че ефектът от въвеждането на ограничения върху юрисдикциите с преференциално данъчно облагане ще отнеме значително много време, предвид множеството особености в различните законодателства, огромната бюрокрация и разнопосочните интереси на въвлечените субекти. Много от офшорните юрисдикции нямат и сключени спогодби за избягване на двойното данъчно облагане и за размяна на информация и съгласуването на такива също ще е доста продължителен период. Развитите икономики основателно се притесняват, че голяма част от техните капитали по естествен икономически интерес и съвсем пресметливо изтичат към данъчните оазиси. За Германия например основен проблем са страни като Швейцария, Лихтенщайн и Белгия. Други пък вече залязвват от интереса на инвеститорите, поради засиления международен натиск – Бахами, Каймани, дори Швейцария, а трети тепърва набират сила, поради настоящата си непопулярност- Гибралтар, Кук, Търкс и др.
ЕК: Над 1 трилион евро годишно са нереализираните приходи в резултат на укрити данъци в ЕС.
В сравнително малка държава като България също се правят опити за преодоляване на проблемите с изнасянето на капитала „далеч от брега“ с цел неплащане на данъци. Според икономиста Владислав Панев, политиката в България доказва, че в много случаи зад офшорните компании, инвестиращи у нас, стоят нечисти капитали или такива, свързани с лица, участващи в разграбването на страната от началото на 80-те години насам. Затова и влиянието им, особено в сектори от жизнено важно значение за всички нас, като финансовия, както и върху монополни отрасли от икономиката или свързани със собственост върху природните ресурси, е нежелателно.
Панев припомня приватизацията на „Булгартабак холдинг“ от никому неизвестни лица, криещи се зад една руска банка, а впоследствие и зад регистрирана в Лихтенщайн компания. „Можем само да предполагаме, но не и да докажем собствеността върху огромни активи от българската икономика на кукловодите на прехода,“ смята Панев, който е член на Националния съвет на Зелените, бутикова политическа партия, чиито учредители от десетилетия водят борба срещу офшорни инвеститори, съсипващи българската природа. „През последните години бяха приети закони, включително и на базата на европейски директиви, за разкриване на крайния собственик на ключови за икономиката ни компании. Опитът ни показва обаче, че се сблъскваме с нежелание на институциите, които трябва да изискват информация от компаниите, да прилагат законите. Което у нас е проблем не само в тази област. ” категоричен е Панев.
Владислав Панев: Има закони за разкриване на крайния собственик на ключови за икономиката ни компании, но институциите не ги прилагат.
Подобно на борбата срещу затварянето на безмитните магазини по границите след встъпването ни в ЕС, съпротивата в Бълария срещу всеки опит за въвеждане на регламент за ползването на офшорки е огромна. Пък и усилията на държавата в тази насока се предвождат от герои със противоречива репутация- сред които бившите депутати Делян Пеевски и Йордан Цонев, с техния закон за офшорките. Той включва 20 основни точки, които забраняват дейностите на офшорни компании в някой от най- важните сфери в икономиката, както и участие в конкурси по обществени поръчки, приватизация, концесии, лицензи за всякакви кредитни институции, застрахователна дейност, мобилни оператори и др, както и се забранява на офшорки да имат участие в издаването на вестници, да притежават радиа и телевизии.
Но този закон може да бъде преодолян елементарно поради клаузата за поверителност и възможността да бъде наето фиктивно лице, което да изпълнява ролята на управител или собственик, който да се появява пред закона, да разписва документи, да се явява на срещи на различни нива и да си „пие кафето“ с когото и където трябва. Освен това чисто технически законът съдържа много противоречия и неточности, посочва в. Капитал, едно от които например е това, че пенсионните дружества са наречени фондове, а посочените здравни осигурители вече не съществуват, защото от август вече са застрахователи. Друга основна вратичка в него е, че той не важи за фирми, листвани на борсата, което автоматично изключва контрола му върху мащабни проекти като „Карадере”, „Южен поток” и „Булгартабак”. Също така ограниченията не се отнасят за офшорни фирми, които са част от икономическа група, която си има за майка или за дъщерно дружество българско местно лице и неговите реални собственици са известни. Примери за такива у нас са: застрахователно дружество „ОЗК- застраховане“, „Атомененергоремонт“ (Сейшелите), „Топлофикация- Плевен“ Сейшелите), „Мина Станянци“ (Сейшелите) и др. Банките също не са подминали данъчния уют на офшорните оазиси- ПИБ ( Британски Вирджински острови), Интернешънъл Асет Банк (пак там), Инвестбанк (Белиз) и др.
„Проектът оставя много възможности за заобикаляне. Например всеки ще регистрира българско дружество, което да е пряк собственик, а неговият капитал ще се държи от офшорна компания“ , коментира Георги Биволарски пред в. Капитал. Тук идва и въпросът за волята на държавата относно тези скандални законни рожби на съвременния финансов свят- офшорките, когато от една страна именно те са повод в нея да влизат чуждестранни инвестиции,( като тези на „Кока-Кола“, „Хейнекен”, „Интербрю”, „АмБев” и др. ) дори повече, от колкото в Румъния през изминалите няколко години, а от друга пак благодарение на тях да се изнасят капитали в небивал размер за далечни места( по непотвърдена информация около 16 млд. долара за периода 2001- 2010г.) .
Джон Кристенсен, Tax Justice: „Няма основателни легитимни цели за използването на офшорки. Единственото им голямо предимство е тайната. А тя храни корупция и престъпност.“
Американският икономист Ричард Ран смята, че честните хора наистина имат полза от разумната банкова тайна в офшорните юрисдикции. „Това, което Кайманите и някои от конкурентите им предоставят е място за големите компании и финансовите институции да консолидират средствата си – в електронна форма – без да са обложени или да са субект на ненужно скъпи регулации, докато тези средства се вложат производително по целия свят (което би могло да отнеме само няколко секунди),“ обяснява Ран през 2006 г. в „Ню Йорк Таймс.“ Според Ран светът би бил по-беден и би имало повече хора, живеещи в бедност, ако местата като Кайманите не съществуваха. „Световният икономически растеж е максимален, когато капиталът е инвестиран в онези дейности и предприятия, които осигуряват най-висока, съобразена с риска, норма на възвръщаемост след данъчно облагане. Местата като Кайманите предлагат високо ефективна и ниско разходна среда за институциите да привлекат и да инвестират капитали, защитени от върховенството на закона,“ аргументира се Ран.
Но убедителността на подобни либертариански тези бе сериозно разклатена от повсеместния финансов срив през 2008 – 2009 г. Безконтролното изнасяне на печалби с цел избягване на облагането им в страните, където са реализирани, нажежи до червено напрежението, трептящо в международния икономически свят и политиците в развитите икономики заговориха срещу офшорните зони в контекста на борба с организираната престъпност, борба с прането на пари, борба със спестяването на данъчни плащания, така важни за националните бюджети. „Все още чакам да ме убедят, че има каквито и да било основателни легитимни цели за използването на офшорки. Единственото им голямо предимство е тайната. А тя храни корупция и престъпност,” заявява Джон Кристенсен, директор на британската мрежа „Tax Justice”, бореща се срещу данъчни измами.
Този журналистически материал е създаден в рамките на проект „Четвъртата власт в млади ръце: Журналистическа практика в обществен интерес”, изпълнен от фондация „БлуЛинк“, създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г. Цялата отговорност за съдържанието на материалa се носи от фондация „БлуЛинк“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този материал отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България – www.ngogrants.bg.