Ало, помогнете! Телефонната линия е само един компонент, който би могъл да подпомогне жертвите на домашно насилие. Снимка: Pixabay (CC0)

Ало, помогнете!

Още в първия ден след като е открита, новата гореща телефонна линия за жертви на домашно насилие 0800 11 977 регистрира няколко обаждания. Експерти определят линията като крачка в правилната посока, но предупреждават, че сама по себе си няма как да разреши проблема с домашното насилие.

Клавдия Дали разказва за задънените улици в механизма за защита от домашно насилие. Снимка: Личен архив

Когато е пребита от бившия си съпруг, Клавдия Дали се обръща към съда и подава молба за издаване на ограничителна заповед и медицинско уверение за нанесени травми. В продължение на три години от тогава младата жена се блъска с неработещи институции. „Издадоха ми ограничителна заповед, но се наложи да чакам много,“ спомня си тя. Въпреки че заповедта трябва да бъде издадена до 24 часа, това често не се случва и съдът я издава след 1-2месеца. „Това е период, в който жертвата може вече да не е жива“, гневно отбелязва Дали.

Пострадалата не получава необходимите обяснения и за това точно какви документи трябва да подаде. Делото се води почти година. Присъден е разширен режим на контакти с тяхното общо дете, включващ ваканции и коледни празници, а заповедта по Закона за защита от домашно насилие касае единствено майката. Преди около месец в ефира на „БТВ“ бившият мъж на Клавдия – Радослав отрича да е упражнявал физическо насилие над нея или някое от децата.

От 30 юли 2018 г. жертвите на домашно насилие, техните близки или свидетели от цялата страна могат да получат моментална експертна помощ по телефона – всеки ден и по всяко време на денонощието. Чрез горещата телефонна линия Алиансът за защита от насилие основано на пола предоставя психологическа помощ и насоки към социално-психологическа, правна и друга помощ.

Жертвите на домашно насилие или свидетели от цялата страна могат да получат моментална експертна помощ всеки ден и по всяко време на денонощието на тел. 0800 11 977.

„Колкото повече възможности за получаване на информация и търсене на помощ по проблема има, толкова повече хора биха могли да намерят начин да се избавят от безизходицата, в която често имат чувството, че се намират жените, жертви на домашно насилие“, вярва Силвия Овчарченска, един от координаторите на телефонната линия. Категорична е, че е важно да се разкриват все повече нови услуги за жертвите на този тип насилие – специализирани телефонни линии, консултативни и кризисни центрове.

„Ако консултантът не е достатъчно подготвен или се уплаши, има риск да „потъне“ заедно с обаждащата се жена в страха, страданието и безисходицата, които изпитва човек, подложен на домашно насилие,и така няма да има реален ефект и помощ“, казва Силвия Овчарченска, координатор на телефонната линия. Снимка: Личен архиви председател на Сдружение „Знание, успех, промяна”. / Снимка: Личен архив

Когато човек се намира в ситуация на емоционална криза или афект, каквато ситуация всъщност е един акт на насилие, не може да мисли трезво и да преценява реално какво да направи в този момент, разказват координаторите на горещата линия – специалисти с дългогодишен опит в работата с хора, преживели домашно насилие. Те разбират и преценяват реалната ситуация, независимо от разказа и емоциите на потърсилия помощ, и играят ролята на „преводачи“ на чувствата на човека, като преценяват точно каква помощ и защита е необходима в конретния случай. Понякога е нужна мигновена реакция, като след съгласуване с жертвата се изпрати полицейски екип на мястото на насилието. Според особеностите на конкретния случай на насилие, координаторите насочват потърсилите помощ към специализирани услуги на организации, които членуват в Алианса.

Новата услуга, поддържана от Алианса за защита от насилие основано на пола, по ирония беше оповестена на 27 юли 2018 г. – денят, в който Конституционният съд обяви, че Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие противоречи на основния закон в България.

Само началото

Голяма част от пострадалите от насилие жени не търсят помощ, защото не вярват, че има изход от ситуацията, или са изградили абсолютно недоверие към институциите. Сред тях е и Дали. Тя е убедена, че телефонната линия е само един компонент, който би могъл да подпомогне жертвите на домашно насилие. Според нея е необходима мобилна група от експерти – прокурор, който да работи по случаи на домашно насилие, социален работник, медицинско лице и полицейски служители, които да са обучени конкретно за работа с жертви на домашно насилие.

Нищо половинчато не дава резултат

Нищо половинчато не дава резултат, категорична е Дали. Според нея, дори жертвата да се обади на гореща телефонна линия, ще получи някаква подкрепа под формата на съвет, но това е недостатъчно, ако когато се обърне към институциите, проблемът остане нерешен. Тя също допълва, че когато е била в кризисния център, съдът е постановил бившият й съпруг да взема детето им именно от там, което по нейни думи е недопустимо.

На същото мнение са и експертите от Алианса за защита от насилие основано на пола. „Ако няма добре работещи институции и организации, както и законодателство, от където да последва подходяща и ефективна защита, жената отново се връща в омагьосания кръг и безсилието, в което се е намирала преди това“, казва Силвия Овчарченска. Всички са единодушни, че трябва да се мисли за цялостно решение на проблема, каквото предоставя Истанбулската конвенция.

„Освен много доброто познаване на спецификата на работа с хора, преживели насилие, от голямо значение са и личните качества на консултанта, защото той трябва да може да разпознава емоциите на клиента, да ги отдели от своите емоции и така да успее да бъде наистина полезен“, коментира Овчарченска. Ако консултантът не е достатъчно подготвен или се уплаши, има риск да „потъне“ в емоциите и да не може да окаже ефективна помощ, допълва експертката.

Един за всички, всички за конвенцията

Експертите от Алианса смятат, че решението на Конституционния съд на практика конституционализира насилието във всичките му форми, а борбата срещу него губи своята тежест. „Това решение поставя жените, които са тръгнали да търсят помощ срещу преобладаващия стереотип, да си стоят и да търпят до смърт, извън закона, извън правната сигурност и извън българския правов ред“, допълва Овчарченска.

На номер 0800 11977 от Алианса за защита от насилие основано на пола предоставят психологическа помощ, конфиденциалност и насочване към социално-психологически, правни и други услуги както и към други институции и организации в цялата страна. Изображение: Алианс за защита от насилие основано на пола

Домашното насилие е много сериозно нарушаване на човешките права с огромни негативни психологически последици върху човешката психика на пострадалите. Дори и да няма пряко насилие върху децата, насилието между родителите има много разрушителни последици върху детската психика, категорични са експертите. Затова и жертвите призовават всички, които пострадаха от решението на Конституционния съд да съберат обща подписка и да подадат обща жалба до Европейския съд по правата на човека в Страсбург.

„Приемането на конвенцията щеше да спаси много жертви и да даде една основа против този тип най-жестоко насилие – емоционално, физическо, психическо, финансово. Сега ще има тенденция да се увеличат тези актове на насилие, защото под някаква форма те получиха легитимност от страна на държавата“, възмутено казва Клавдия Дали. От Алианса за защита от насилие основано на пола също са притеснени за последиците не само за жените, но и за децата, в чиито семейства има такъв проблем, и са твърдо решени да продължават работата си в тази област.

Още през 2009 г. Алиансът предлага промени в Закона за защита от домашното насилие за приемане на разпоредби за финансиране на проекти и програми на НПО за изпълнение на услуги за пострадалите, програми за превъзпитаване на насилниците и обучения за ненасилие. От 2013 година към Алианса работи и Академия за превенция на насилието, в която проблемите на домашно насилие и на насилието, основано на пола, имат централно място.

Според статистиката всяка трета жена в България е била жертва на насилие, основано на пола, като от началото на 2018 г. са убити повече от 20 жени.

Още по темата в „Евромегдан“: 

домашно насилие

жени и джендър

Още нещо важно

За да продължаваме да търсим гласовете и гледните точки на хората, които все по-рядко звучат в масовите медии, и да отстояваме етичните, демократични и професионални стандарти на журналистика в обществен интерес, имаме нужда от самостоятелност. Можете да ни подкрепите като направите дарение за „Евромегдан“ по сметката на издателя ни, фондация „БлуЛинк“.