С голи ръце

Бъдещето на нелегалните събирачи на отпадъци, разделното събиране и покачването на таксите за смет в столицата сблъскаха фронтално разнопосочни мнения по време на публична дискусия на 19 юли 2018 г., организирана от организациите „Визия за София“ и „Форум Гражданско Участие“. Ожесточените спорове между участниците разкриха много проблеми за решаване и почти никакви решения.

Легализиране на работата на уличните събирачи в системата за управление на отпадъците бе една от идеите, представени от организаторите. Те вярват, че по този начин биха могли да се повишат условията на живот на хората, които се занимават със събиране на отпадъци, тъй като по-голямата част от тях са неосигурени и бездомни. Експертите отбелязаха и възможността за временно включане на събирачите в системата, но не е ясно как точно ще се случи този процес и колко време ще отнеме. Независимото паралелно решаване на екологичните и социалните проблеми също беше посочено като важна стъпка.

Необходимо е да се акцентира върху отклоняването на тези хора от сектора, както и да се определи какво означава „временно включване“, подчерта Полина Павлова от Тръст за социална алтернатива за интеграция на ромите. Експертката подчерта, че част от събирачите на отпадъци са неграмотни, нямат документи, изобщо не вярват в системата и трудовият договор може би не е удачен вариант за тях. Според нея, най-подходящият път е интеграцията: „Тук говорим вероятно за поколение  на интеграция, защото това не се случва от днес за утре. Най-логично е да се инвестира в образованието на младежи и деца“.

Необходим е не независим, а паралелен подход към проблемите, смята Лорита Радева, председател на Комисията по опазване на околната среда и водите към Столичния общински съвет. „Нужен е широк образователен процес – не само на самите събирачи, но и на нас. Да се възползваме от това, което системите искат да ни дадат.“

С подкрепа към идеята за интеграция, но и много тежки думи се чу още един от гласовете на държавата. „Събирачите не искат да работят, не искат да бъдат част от системата и не искат да се квалифицират. В София има много услуги за социална подкрепа на тези хора, но те не желаят да я получат“, заяви Николина Иванова, представител на Агенцията за социално подпомагане.

Постигането на диалог, желанието да чуеш другия може да ни помогне да надрастнем себе си и ситуацията, в която се намираме, казаха Миглена Герасимова и Рашид Рашид от „Визия за София“. / Снимка: Визия за София

Голямото сито на действителността

Представените идеи предизвикаха оживена дискусия и вълна от разнопосочни мнения. Евгения Ташева, координатор на проект „Нулеви отпадъци“ в екологичната организация „За Земята“, обаче, ги разкритикува като „твърде академични и отдалечени от реалната ситуация“.

Неформален сектор има навсякъде – не само в София и не само в българските градове, посочи Ташева, като обърна внимание, че във френската столица има дори организация на събирачите на отпадъци. Експертката беше категорична, че е необходима промяна в системата за управление на отпадъците, която в момента е „като едно огромно сито, а дупките в нея не позволяват да действа“.

4-5 хиляди души в София успяват да изваждат по 200 тона на ден рециклируем материал от контейнерите

„Фактът, че 4-5 хиляди души в София успяват да изваждат по 200 тона на ден рециклируем материал от контейнерите в града, означава, че ние имаме страшно много ценен ресурс, който товари таксата ни смет, когато се намира в сивите контейнери, а те просто са много повече от тези за разделно събиране“, посочи Ташева. По думите ѝ, ако „тоталната липса на доверие“ в съществуващата система не се промени, София ще има все по-голяма нужда от уличните събирачи, а събирането на отпадъци ще струва на хората повече пари и собственото им здраве.

„Ако тоталната липса на доверие в тази система не се промени, София ще има все по-голяма нужда от уличните събирачи“, предупреждава Евгения Ташева от „За Земята“. Снимка: Визия за София

Евгения Ташева отбеляза като сериозен пропуск факта, че по време на събитието не присъстваха представители на събирачите на отпадъци: „Преди всичко трябва да знаем с кого работим. До кога ще мислим стратегии без да участват тези, за които ги мислим?“. Според нея е абсурдно да се твърди, че събирачите са хора, които не искат да работят, тъй като на практика всеки ден извършват тежък физически труд срещу много ниско възнаграждение.

В нагнетената атмосфера на дискусията натежа подкрепата за легализиране на дейността на уличните събирачи. Чуха се успешни истории от Любляна, където на събирачите се осигуряват безплатен душ, пране и храна, и Варшава, където има 1500 апартамента за бездомни хора. Кръстосването на двата проблема е характерен не само у нас, но и в съседна Македония и на юг в някои от африканските страни, отбелязаха експертите от „Визия за София“. В залата обаче се откроиха ярки гласове, които заявиха, че искат да се обръщат за пример към Западна Европа и България също да се нареди сред страните с позитивни история.

Прозвуча и именно такава история от Русе, където общината плаща на уличните събирачи на отпадъци. Присъстващи на дискусията разказаха и за жилищни блокове, които умишлено не изхвърлят отпадъци в цветните контейнери, а сами ги събират разделно в чували в мазето, предават събраните отпадъци, а с парите поддържат блоковете чисти.

„Когато бях малък хартията, стъклото и пластмасата не се наричаха отпадъци, а вторични суровини“, сподели Иван Калчев от партия „Зелените“. Според него, стимулите действат по-добре от мерките, а решението на проблемите е базирано на пермакултурата.

„Събирачите не искат да работят, не искат да бъдат част от системата и не искат да се квалифицират“, категорична е Николина Иванова от Агенция за социално подпомагане. Снимка: Визия за София

Многоцветни идеи, сива реалност

Експертите по околна среда многократно подчертаха разликата между обикновените сиви контейнери за отпадъци и трицветните за разделно събиране. Общите контейнери подлежат на сортиране, но и количеството, и качеството на чистия материал е много по-малко.

Евгения Ташева беше категорична, че общината трябва да осигури условия за разделно събиране на отпадъците, така че да го направи удобно за всеки един гражданин да събира и изхвърля разделно. Експертката подчерта, че таксата, която плащат хората зависи пряко от това доколко са разделили своите отпадъци.

Ташева акцентира и на плановете на Столична община за построяване на инсинератор – съоръжение за изгаряне на отпадъците, където ще попадат и нерециклируемите материали, след което, по думите ѝ, „нещата стават неспасяеми“.

На 17 юли 2018 г. “За Земята”, с подкрепата на гражданската инициатива “За чиста София без изгаряне на отпадъци“, внесе в Столична община Алтернативна визия за управление на отпадъците в София. Документът предвижда по-добро управление чрез разделно събиране на всички потоци рециклируеми материали, което ще доведе до приходи за столицата. Стойността на инвестициите в проекта е поне два пъти по-ниска от разходите за изграждане на планирания инсинератор, а нетните оперативни разходи са значително по-изгодни за хората в град София, отбелязват от „За Земята“. Културата и участието на гражданите са от съществено значение, вярват експертите на екологичната организация.

На фона на многоцветните позитивни примери бяха отправени и множество критики по адрес на институциите, като присъстващи напомниха, че отговорността за поправяне на сивата реалност е именно тяхна. „Всичко трябва да започне от институциите, категоричен беше Борис Бонев от инициативата „Спаси София“.

Още по темата в „Евромегдан“: 

бедност

отпадъци

Още нещо важно

За да продължаваме да търсим гласовете и гледните точки на хората, които все по-рядко звучат в масовите медии, и да отстояваме етичните, демократични и професионални стандарти на журналистика в обществен интерес, имаме нужда от самостоятелност. Можете да ни подкрепите като направите дарение за „Евромегдан“ по сметката на издателя ни, фондация „БлуЛинк“.