Правни действия срещу природозащитата в Дубровник

Правни действия срещу природозащитата в Дубровник Ще приключи ли скоро борбата срещу изграждането на голф парк на върха на хълма Срдж до Дубровник? Снимка: „Срад е наш“

Готови за битка инвеститори отправят тежки обвинения към правителствени и екологични групи, заради усилията им да спрат разработването на проект за голф курорт на върха на хълма Срдж  близо до хърватския град Дубровник. Ако е успешен, този ход би могъл да принуди хърватската асоциация Зелена акция да сложи край на десетилетия усилена работа в защита на природата.

Холандската компания „Етелих“ и хърватският „Развой голф“ съдят активисти за нанесени щети по проекта, с иск за 200 000 хърватски куни (около 27 000 евро). „Заплахата с тази висока сума, която може да ни доведе до фалит, времето, което инвестираме, за да се защитим от тези атаки, и разходите за защита правят работата ни много по-трудна“, каза Енес Черимагич от „Зелена акция“. „Мисля, че това е и основното намерение на инвеститорите.“

Скорошните развития са хвърлили сянка върху очакванията на учителя по история от Дубровник Джуро Капор, но той все още не е изгубил оптимизма си.

„Вярвам, че в крайна сметка Срдж ще бъде защитен и че гражданите ще го използват за отдих и престой сред природата, както е планирано в устройствените планове“, казва Капор, доброволец в „Срдж е наш“ – гражданска група, която се бори за защита на Срдж от изграждането на луксозен голф парк на върха.

Въпреки опитите да ги накарат да замълчат, активистите винаги отправят разумни критики към проекта. Това е доказано от по-ранни съдебни решения и отменени разрешителни за голф проекта“, добавя Черимагич от „Зелена акция“. Според него обаче правителството често играе по правилата на инвеститорите и против волята на гражданите.

Грандиозният проект на стойност над един милиард евро бе обявен за първи път през 2006 г. Плановете предвиждаха превръщането на платото на Срдж в курортен голф комплекс, който да разнообрази туристическите атракции на Дубровник със спортни и развлекателни съоръжения, хотели и ресторанти. Според инвеститорите, това ще даде тласък на заетостта и икономиката и ще помогне да се оползотвори и съживи неизползваната област на Срдж.

„Зелена акция“ и „Срдж е наш“ не са съгласни и твърдят, че планираното строителство ще навреди на ландшафта и ще застраши стария град Дубровник, който е обект на световно наследство.

ЮНЕСКО изказа предположение, че проектът няма да навреди на защитеното историческо наследство наследство на Дубровник в официално обръщение от 2016 г. Междувременно активистите спечелиха няколко съдебни дела, които свалиха екологичното разрешително на инвеститорите и анулираха разрешителното за местоположение. Съдът също така отмени предходно решение за утрояване на размера на проекта за голф игрището от 100 до 310 акра земя.

Проектът предвижда изградането на луксозен курортен комплекс на хълма Срдж. Илюстрация: Голф парк Дубровник

През септември миналата година обаче инвеститорите подадоха искане за обезщетение на стойност 500 млн. евро срещу Република Хърватия в Международния център за уреждане на инвестиционни спорове (ICSID). Отменените разрешения бяха преиздадени.

„Смятаме, че искането за обезщетение срещу Хърватия е безпочвено и преди всичко е насочено към натиск за повторно издаване на разрешението, което съдът отхвърли като незаконно“, казва Черимагич. „Очевидно проработи, тъй като малко след като арбитражът е бил подаден, лицензи, идентични на тези, които съдът отказа, са били предоставени.“

Започвайки отново от нулата, „Зелена акция“ и „Срдж е наш“ подадоха нови искове срещу наскоро издадените разрешителни. От друга страна, инвеститорите са оказали натиск не само върху страната, но и върху активистите, търсейки обезщетение за вредите, нанесени от тях. От „Зелена акция“ твърдят, че искът включва не само огромното количество пари за щети на проекта, но и забрана за публични изяви на представители на организацията, свързани с проекта за голф парк.

Активистът Джуро Капор, който държи на хълма Срдж над град Дубровник. Снимка: Лука Томац / Приятели на Земята – Европа

„Натискът върху гражданското общество се увеличава чрез използването на много средства като медии, политика, ограничаване на активисти и НПО, като се определят за агенти на чужди интереси“, казва Пламен Пеев, екологичен и правен експерт в Централна и Източна Европа, базиран в Талин, Естония.

Според Пеев, случаят с голф игрището е пример за „стратегическо дело срещу участието на обществеността“ (SLAPP), което има за цел да цензурира и да сплаши критиците чрез скъпоструващи и губещи времето съдебни спорове.

В същото време натискът срещу хърватските активисти става все по-силен. Глобалната група за онлайн кампании „Авааз“ обяви, че е получила съдебна призовка, в която биотехнологичната компания „Монсанто“ изисква от групата да предаде данни от тяхна кампания като имената на вносителите на петиции. От „Авааз“ твърдят, че това може да има огромни отрицателни последици за активността онлайн и защитата на личните данни.

„Определено това е много тревожна и нарастваща тенденция, която атакува гражданското общество на много фронтове и в много случаи е подкрепена от държавните и общинските власти, които са готови да защитават инвеститорите без да обмислят дългосрочните последици, особено екологичните щети“, добавя Пеев.

Активистите казват, че голф курортът ще спре развитието на стария град Дубровник. Илюстрация: „Зелена акция“

В друг неотложен екологичен случай канадската компания за дърводобив „Resolute Forest Products Inc“ заведе дело за милиарди долари срещу „Грийнпийс“ в отговор на застъпническата дейност на организацията срещу обезлесяването в резултат на сечи. Искът беше отхвърлен в съда.

Черимагич от „Зелена акция“ смята, че подобни модели на сплашване на активистите на гражданското общество биха могли да се появят в други части на региона на Западните Балкани като бързо развиваща се тенденция.

„Няма да бъде изненадващо, предвид факта, че в нашия случай видяхме, че правителството, вместо да осъжда такъв натиск се присъединява и го подкрепя“, каза още Черимагич.

Пеев смята, че това, което активистите наричат опит за възпиране, няма да ги накара да замълчат, а всъщност ще ги направи по-силни. „Има силен импулс на гражданското общество срущу проекта и хората и неправителствените организации стават по-мобилизирани, когато се прилага натиск върху тях“.

Всъщност, въпреки изтощителната борба със закона в Хърватия, те не възнамеряват да се откажат. „Имам енергия да продължа борбата“, допълва Капор. „Поддържам моята воля и тази на останалите независимо от резултатите от битката, а колко дълго още ще продължим – това не се знае.“

Текстът „Legal Action to Silence Green Action“ на Лидия Пискер е публикуван на 9 март 2018 г. в англоезичното електронно издание за журналистика в обществен интерес в Централна и Източна Европа на фондация „БлуЛинк“ – BlueLink Stories. Превод от английски език: Нанси Борисова / Евромегдан.

Още по темата в „Евромегдан“: 

граждански акции

Още нещо важно

За да продължаваме да търсим гласовете и гледните точки на хората, които все по-рядко звучат в масовите медии, и да отстояваме етичните, демократични и професионални стандарти на журналистика в обществен интерес, имаме нужда от самостоятелност. Можете да ни подкрепите като направите дарение за „Евромегдан“ по сметката на издателя ни, фондация „БлуЛинк“.