Бизнес с бежанци Имигрантите могат да носят ползи на икономиката, но вместо това управляващите извличат от тях политически и странични изгоди. Снимка: Д. Събев

Бизнес с бежанци

Докато медии, партии и администрация са фиксирани над хипотетична бежанска заплаха от югоизток, в България зрее семето на класическа европейска криза на трудовата миграция. Още преди да се превърнат в осезаем източник на евтина работна ръка, бежанците вече носят финансови ползи, които далеч не се изчерпват с официално отпуснатите от ЕС милиони или мръсните пари на трафикантите. Ловки политици използват бежанците като надвиснала невидима заплаха, за да „продават“ на електората си одобрение за спорни но печеливши проекти: прескъпа гранична ограда, полупразни бежански центрове, а най-вече „патриотични“ партии, от които, ако махнеш раздухвания страх от чужденци, кажи-речи нищо няма да остане.

В името на усвояването

Според справка, публикувана от Държавната агенция по бежанците (ДАБ) при Министерския съвет, към 2018 г. ДАБ работи по девет европроекта на обща стойност над 40 млн. лв. Средствата са почти изцяло осигурени от Европейската комисия (Фонд „Убежище, миграция и интеграция“ – Спешни мерки) и са насочени предимно за „укрепване на административния капацитет и материалната инфраструктура“.

Отделно от това, през 2017 г. са похарчени близо 6.9 млн. лв. по бюджетна програма „Убежище и бежанци“, при планирани 8 млн. лв. за годината.

Тези суми, макар и в милиони, не са особено големи за страна на външната граница на ЕС. Въпросът не е в размера на разходите, а в железния закон на всяка администрация: ако обществото е чувствително към някой проблем, свързаните с този проблем разходи ще нарастват във времето, дори ако той постепенно отшумява.

Подобно на останалите засегнати европейски страни, най-силен наплив на чужденци България изпита през 2015 и 2016 г., когато общо 40 хил. души потърсиха закрила у нас. В 60% от тези случаи производството за предоставяне на статут е прекратено, тоест мигрантите са напуснали по някакъв начин страната ни.

За 2017 г. статут на бежанец са потърсили 3700 души, а за първите шест месеца на 2018 г. – 591 души, като на 373 от тях е отказана международна закрила. Тоест, бежанският натиск напоследък рязко е спаднал. В противоположна посока се движат обаче разходите, свързани с емигрантите. В официална справка от края на 2016 г. до Народното събрание, ген. Петя Първанова, председател на ДАБ, посочва, че прогнозните нужди на държавната агенция за 2017 г. са близо 23.5 млн. лв., от тях 15.7 млн. лв. за издръжка.

Показателен е и броят на персонала, получаващ заплати по бюджетна програма „Убежище и бежанци“: 346 души към края на 2017 г., при 335 души в началото на годината. По най-нова информация, разпространена от МВР в медиите, в момента натоварването на лагерите за бежанци е едва 15%.

Миграция и икономика

България далеч не е най-засегната от миграционните потоци, напротив, страната ни е на трето място отзад напред в ЕС по дял на мигрантите. По данни на Евростат за 2016 г. на 1000 местни жители у нас се падат по трима мигранти. В Германия те са 12.5, в Гърция и Белгия – 10.8, във Великобритания – 9, и т.н. Мигрантската вълна от 2014-2016 г. , която предизвика шокови вълни в политиката и медиите, съвсем не е първа за стария континент. Европа е привличала пришълци през цялата си история – или като завоеватели, или като роби и евтина работна ръка от колониите.

Още в началото на европейското обединяване през 1950-те западните политици отварят вратата пред стотици хиляди работници от чужбина за нуждите на индустрията през време на следвоенния икономически бум. Мълчаливото споразумение за внос на хора между правителства, бизнес и профсъюзи е подробно описано през 2008 г. от влиятелния американски икономист Бари Айхенгрийн в книгата му „Икономиката на Европа от 1945 г“. Според него от средата на XX век около 5 милиона мигранти със своите семейства помагат на Европа да стане това, което е тя в момента.

Това, което все повече хора в Европа – оправдано или не – възприемат като заплаха за доходите си, за политиците и бизнес лидерите е завоевание. Емигрантите се отразяват като цяло положително на икономическия растеж: от една страна, склонни са да работят за по-малко пари и с тяхна помощ средната цена на труда се поддържа ниска, корпоративните печалби нарастват, а оттам и инвестициите.

От друга страна, емигрантите се борят за място под слънцето: наемат жилища, купуват дрехи и храни, спестяват, прехвърлят активи към новия си дом и в крайна сметка увеличават общото потребление. Изследване от 2014 г. на   Организацията за икономическо сътрудничество и развитие доказва наличието на положителен, макар и слаб, ефект от миграцията върху растежа.

В този контекст Ангела Меркел през 2015 г., както по-рано и лидерите на Великобритания, допускат ръст на броя на емигрантите също (или основно) по макроикономически съображения. Но местните хора вече не са съгласни с подобен растеж на стероиди и агресивни политически партии улавят мрачните нагласи. Икономическата криза и общата загуба на работни места към по-евтини икономики, каквито са източноевропейските, допълнително изострят обществената нетърпимост към политическото хитруване – да се помага на бизнеса чрез привличане на нови и нови мигранти.

Миграция и печалби

„Легалните имигранти идват тук обикновено с идеята да работят или да правят бизнес. Тъй като знаят, че статутът им може да се промени много бързо са изключително добронамерени и точни,“ коментира бизнесменът Владислав Панев, съпредседател на партия Зелените. Той изкупува, обновява и отдава под наем на мигранти апартаменти около Женския пазар в София. Панев, в средата на снимката с двама свои наематели от Пакистан, твърди че доходността от наеми в района е 6-7%, което е над средното за София. Бизнес моделът му върви срещу масовите предразсъдъци и облагородява един занемарен кът на столицата с висок потенциал за възвращаемост. Снимка: Личен архив Вл.Панев

България се намира в периферията на тези процеси. Най-щастливи от пристигащите бежанци могат да са българските работодатели, които по подобие на европейските си колеги през 1960-те днес горчиво оплакват покачването на цената на труда в страната. За лош късмет, 80% от подалите молби за международна закрила у нас нямат средно образование. Сред регистрираните в България мигранти най-голям е делът на мъжете на възраст до 35 г., а знаем, че за днешната младеж, особено в страни като Афганистан и Ирак, трудът не е приоритет.

Работодателите в момента масово опитват сами да си внесат евтини работници с по-изразени трудови навици. Известни са нарастващ брой случаи с хиляди наети чужденци в сферата на туризма, строителството и дори поточното производство. За четвърт век – от 1993 г. досега към 25 хиляди души са получили у нас статут на бежанец или хуманитарен статут.  Но вместо да търсят икономическите ползи, които са в основата на бежанските потоци, заинтересувани от поддържане на статуквото политици сеят сред хората страхове и подозрителност към бежанците, с щедрата подкрепа на масовите медии.

Едно обилно тиражирано твърдение беше, че издръжката на един бежанец е в пъти по-висока от доходите на българските пенсионери. Че пенсиите у нас са мизерни е вярно, но по данни на Министерството на финансите от първото тримесечие на 2016 г., издръжката на едно лице, настанено в центровете на ДАБ, е 267 лв. на месец. Това не са пари, които се дават на ръка, а общи разходи за настаняване, охрана, храна и др.под. Паричното подпомагане на чужденец, потърсил статут у нас, е 65 лв. месечно, като след 2015 г. то се дава единствено под формата на храни. Бюджетните разходи, свързани с мигрантите са над 1000 пъти по-малко от средствата за пенсии. Ако се отчетат и траншовете от Европейската комисия, държавата всъщност печели от бежанците.

Други гласове подшушват, че страни като Германия, Австрия и Холандия ще ни „натресат“ излишните си мигранти с милиони. Според годишния доклад на ДАБ, през 2017 г. други държави-членки са върнали в България общо 446 лица, регистрирани първо в страната ни. Но и България е върнала 149 души в други държави-членки.

Заплахата от бежански потоп в Европа, включително в България, е факт. Преди 20 години Пентагонът стигна до заключението, че промените в климата може да отприщят невиждано разместване на човешки маси в Близкия Изток и Африка. Населението на Пакистан е 200 млн., като за последните десет години се е увеличило с 40 млн. Нигерия наброява 195 млн., прирастът за десетилетие там е 45 млн. Трудно може да си представим огради, които ще спрат подобен човешки порой. Бежанска ескалация може да се избегне само ако в проблемните региони се възцари мир и качеството на живота се повиши.

Финансистът Джордж Сорос наскоро предложи да се насочват значителни европейски публични и частни капитали за да се нормализират съседните на Европа земи и така да се пресече емиграцията в нейния корен. По негови изчисления за целта са необходими по 30 млрд. евро на година. Предвид географското ни разположение, българските лидери следва да са сред първите застъпници на про-активен подход за контрол на миграцията, но към този момент не виждаме достатъчна инициативност за това и сред управляващи, и при опозицията.

Възможна причина за подобно политическо бездействие, е че бежанците представляват твърде ценен политически и бизнес актив. За управляващите те са източник на екзистенциален ужас, според теория в социалната психология, у нас застъпвана от Пламен Димитров. Той държи хората в зависимо положение спрямо властта. Освен това, бежанците оправдават усвояването на солидни европроекти и пръскането на над 100 милиона лева за необмислена гранична ограда с Турция.

За българската опозиция проблемите на миграцията са шанс за завземане на властта – хората, обзети от неясен страх, са склонни да мислят, че все не се прави достатъчно за тяхната сигурност. Неслучайно в края на юни БСП избра именно бежанската тематика за втория си опит да свали третото правителство на Бойко Борисов.

Брокерите на властта в настоящия парламент – коалицията на Обединените патриоти, на парламентарните избори през март 2017 г. получиха 318 513 гласа, или 9.3% от общия вот. Както се видя в парламента, няма социална, икономическа или външнополитическа платформа, която да сближава тези партии. Общото между тях е „патриотизмът“, не отиващ отвъд архаичната враждебност срещу „Другите лоши“ – мигрантите. Ако добавим към уравнението изкуствено раздутият персонал по бежанците, склонността на ЕК да ни дава пари за „укрепване на капацитет“, дежурните схеми с обществените поръчки за нуждите на центровете на ДАБ, а и несъмнената трафиканска мрежа, излиза, че за твърде много запазени интереси в България бежанците всъщност са добре дошли.

 

Още нещо важно

За да продължаваме да търсим гласовете и гледните точки на хората, които все по-рядко звучат в масовите медии, и да отстояваме етичните, демократични и професионални стандарти на журналистика в обществен интерес, имаме нужда от самостоятелност. Можете да ни подкрепите като направите дарение за „Евромегдан“ по сметката на издателя ни, фондация „БлуЛинк“.

Повече по темата в „Евромегдан“: 

миграция

икономика

Материалът е включен в проекта „Защита на мигрантите с несигурен статус: намаляване използване на задържането и прилагане на алтернативи в общността“ изпълняван от Център за правна помощ Глас в България и Български адвокати за правата на човека, финансиран от Мрежата на европейските фондации (NEF) чрез Европейската програма за интеграция и миграция (ЕПИМ). Цялата отговорност за настоящата публикация се носи единствено и само от авторите и съдържанието ѝ не отразява задължително позицията на МЕФ, ЕПИМ или други партньорски организации.