Тихата революция в Ирландия Замъкът в Дъблин – в очакване на резултата. Снимка: Беатрис Уайт

Тихата революция в Ирландия

На 25 май 2018 г. повечето граждани на Ирландия гласуваха в полза на правото на жените да избират дали да раждат или не. Това показва дълбоката промяна на ирландското общество, която се случи едва за няколко десетилетия и изглежда е в противоречие с някои страни членки на Европейския съюз от Централна и Източна Европа, където правата на жените са под сериозен натиск.

С Осмата поправка на Ирландската конституция до сега беше на практика невъзможно създаването на законодателство за легализиране на абортите дори при най-крайни обстоятелства. На 25 май тя беше отменена с 66,4% от гласовете. Изненадата, с която беше приветстван резултатът, е доказателство за голямата промяна в обществените нагласи и мнения в Ирландия, подценявана от активистите, но и от политиците, които дълго не искаха да се занимават с проблема за абортите, тъй като го смятат за твърде политически чувствителен. Както каза министърът на здравеопазването Саймън Харис, докато се брояха окончателните гласове, това е проблем, който „хората поведоха, а политиците последваха“.

Както вотът „за“, така и самата избирателна активност (64%) бяха по-високи отколкото при референдума за равенство на брака на еднополови двойки, който се проведе през 2015 г. Донегал, най-северният окръг на Ирландия, е единственият район, който гласува „против“, а най-висока е подкрепата на отмяната в столицата – 78%. Демографската промяна в нагласите бе подчертана от факта, че 87% от 18-24 годишните гласуваха „за“. Избирателната активност сред жените беше много по-висока отколкото на предишните избори, което показва тяхното високо ниво на ангажираност и мобилизация. Тя беше не просто поведена, но и задвижвана от жените из цялата страна. Участието на мъжете, от друга страна, беше по-ниско, тъй като някои мъже смятаха въпроса за „проблем на жените“ и решиха да стоят настрана.

Резултатът беше приветстван от премиера Лео Варадкар като „тиха революция“, но нямаше нищо тихо в отприщените облекчение и възторг след като в Дъблинския замък на 26 май официално бе обявена отмяната на Осмата поправка. Мнозина очакваха, че ще се размине и този път, но имаше и хора, които прогнозираха такъв развой. „Бяхме уверени в победата“, каза съветникът на Зелената партия Родерик О’Горман, който също се изненада от резултата. „Но 66% са направо шокиращи. Мисля, че сме свидетели на промяна в ирландското общество. Има отвореност, разбиране, че старите традиционни католически догми са отминали. Може би трябваше да се случи преди време, но мисля, че е важно, че става така публично.“

Хората поведоха и политиците ги последваха

Осмата поправка на Ирландската конституция, която приравнява правото на живот на нероденото дете с това на майката, беше въведено през 1983 г. след референдум. Въпреки че абортът е бил незаконен в Ирландия от основаването на държавата, онези, които предложиха поправката, се опитваха да поддържат страховете, че абортът ще стане възможен в Ирландия поради либерализирането на режимите за аборт във Великобритания, ЕС и САЩ.

Ирландските закони са нарушавали правата на човека чрез систематична дискриминация срещу жени и момичета, нарушаване на правото им на личен живот и независимост, както и право им на медицинско лечение

Организациите за защита на правата на човека в и извън Ирландия, подкрепени от ООН, стигнаха до заключението, че ирландските закони за абортите са причинявали сериозни нарушения на правата на човека на основание, че създадената от тях ситуация е породила систематична дискриминация срещу жени и момичета, нарушаване на правото им на личен живот и независимост, както и право им на медицинско лечение, и като цяло –  жестоко, нечовешко или унизително отношение.

„Мисля, че всички са съгласни, че законът като такъв не е подходящ, ако не е задоволителен от никаква гледна точка“, каза Серана Гленън, адвокат от Лонгфорд. Жените, които са най-засегнати от ограниченията, често са най-уязвимите. Те са тези, „които не могат да си позволят да пътуват или които търсят убежище по т. нар. Пряка разпоредба (Direct Provision), които не могат да напуснат страната, за да направят аборт, и които искат да избягат, защото са били изнасилени“, допълва тя.

Броене на гласовете в деня след референдума. Снимка: Беатрис Уайт

„Осмата поправка беше част от потайността и лицемерието, които характеризираха тази епоха“, обясни бившият съдия от Върховния съд Катрин Макгуинс на публично събитие в центъра на Дъблин няколко дни преди вота“. „Днес в Ирландия има по-малко потайност, тъй като фактите за жените, които пътуват и приемат хапчета за аборт, трябва да бъдат приети, но лицемерието е живо и процъфтява във формата на приемане и същевременно игнориране на абортите на ирландските жени“, каза съдия Макгуинс. От 1980 г. до днес най-малко 170 000 ирландски жени са пътували до Великобритания, за да направят аборт. Предполага се, че всеки ден средно три жени приемат хапчета за аборт, поръчани онлайн, без медицинска помощ или надзор у дома. Приемането на този тип медикаменти се наказва с 14-годишна присъда в затвора.

Мнозина в медицинската професия дълбоко се срамуват от тази ситуация, тъй като им пречи да предоставят грижи или дори подходяща информация на своите пациенти. „Тези жени извършват престъпление, така че, разбира се, няма да отидат при лекарите си“, каза Вероника О’Кийн от „Лекари за избор“ (Doctors for Choice), по време на публична среща в Куулок в края на април. „В Ирландия сме склонни да се отдадем на психотична фантазия, че това не се случва, но се случва – трябва да се събудим, да приемем реалността и да подкрепим жените, които вече са направили аборти“.

Въпреки че активистите са работили сериозно по този въпрос десетилетия наред, редица важни случаи допринесоха за включването на проблема в обществения дневен ред. Най-забележителен бе случаят със Савита Халапанавар от октомври 2012 г. Тя почина след като ѝ бе отказано прекратяване на бременността и именно това предизвика възмущение и призив за промяна. Организираха се бдения и протести, а така наречените ежегодни „маршове за избор“ привлякоха повече участници.

В отговор правителството проведе „Общо събрание на гражданите“, в което взе участие представителна извадка от 100 граждани, на които бяха представени факти и слушаха хора от всички страни на дебата. Този процес доведе до скептицизъм сред онези, които го приеха само като начин за забавяне на работата по въпроса. Но след значим и изненадващ обрат на събитията, събранието се върна със серия от широкообхватни препоръки, представени в края на юни 2017 г. Те застават зад либерализация на законите за абортите, като далеч надхвърлят онова, което мнозина са очаквали. В последствие бе назначен парламентарен комитет, който преразгледа препоръките и очерта законодателна рамка в предложението, което в известна степен се промени, в сравнение с началната му версия. То включва право на аборт без ограничение до 12 седмици, а след това – само при ограничени обстоятелства, нареждайки Ирландия до повечето страни от ЕС. Въпреки консервативнния характер на предложението, мнозина все пак се притесняваха, че предстои тежка борба, за да бъде спечелена подкрепата на обществото.

Група активисти от кампанията в полза на промяната във Финглас, Северен Дъблин. Снимка: Беатрис Уайт

Кампания от врата на врата вместо в интернет

Чуждестранната намеса и дезинформацията в интернет бяха едни от основните клопки и риск за подкопаване на обществения дебат около референдума, особено в светлината на последните доказателства за манипулации от чужбина на други референдуми и избори по света. Това накара журналистката на „Айрланд Таймс“ Хю Линян да попита: „Ирландия готова ли е за първата си  кампания за референдум след стината (post-truth)?“.

С началото на кампанията започнаха да се чуват и предупредителни звънци за нивото на агитация от чужбина и от свете страни на дебата и се чуха призиви за гаранции, че външните кампании ще се държат под контрол.

В резултат на обвиненията за намеса във вота чрез социални мрежи, Фейсбук обяви, че ще блокира всички външни реклами около референдума в опит да се придържа към избирателните закони в страната (които забраняват даренията от чуждестранни органи или граждани). Няколко дни по-късно Гугъл направи още една крачка напред като забрани всички реклами, свързани с ирландския референдум за абортите от своята платформа. Решението бе приветствано като историческо от страна на хората, които подкрепят промяната, въпреки че някои се притесниха, че забраните могат да бъдат заобиколени чрез правни пропуски.

Един аспект, който може да е помогнал да се сведе до минимум въздействието на такива опити, може да се отдаде на ирландската традицията на агитация от врата до врата – важна част от кампаниите за всички избори и референдуми. „Това е част от нашия демократичен процес“, обясни Емарон Райън, лидер на Зелената партия и един от нейните двама членове в Ирландския парламент. „Хубавото на агитацията е, че се осъществява по уважителен начин, който минимизира разделението, а така понякога може да се излезе от трудни и сложни политически въпроси“. За Райън този процес е от решаващо значение, за да се гарантира, че гласуването се основава на смислен национален разговор: „да ангажираме хората, да ги накараме да почукат на вратите, да се случи дебатът, е наистина здравословно упражнение. Дори ако това не е най-решителният фактор, който оказва влияние върху гласуването като цяло, тъй като много хора вече са решили, с това ние повишаваме качеството и нивото на дебат като цяло „.

Гласът на жените

Представители на „Отмяна“ в Брюксел. Пътуват към Ирландия, за да гласуват с „да“ в полза на кампанията. Снимка: Беатрис Уайт

Друг елемент от кампанията, който се оказа решаващ, беше броят на жените, които споделиха собствените си лични истории. Социалните мрежи бяха наводнени от свидетелства, включително опустошителни случаи на жени, принудени да пътуват за прекъсване на бременността, дори когато фаталната аномалия на плода означава, че бебето няма да оцелее след раждането, защото лекарите не могат да действат в Ирландия. Мери Макдермонт създаде платформата „Ежедневни истории“ – уебсайт, в който са събрани истории от жени за това как са били засегнати от Осмата поправка. „Мисля, че позитивните реакции към подобни истории могат да допълват разговорите на хората с близките им и да ги върнат към реалността, пред която са изправени истинските жени“. В отговор на критиките, че този подход разчита на емоционалните реакции, а не не на фактически аргументи, тя каза: „Има фактическа и емоционална страна. Ние сме човешки същества и това е емоционално решение. Другата страна също е свободна да разкаже своите истории. Не става въпрос за манипулиране на никого, а за отваряне на очите на хората. “

Използването на шокиращи графични изображения и фалшиви твърдения дискредитира противниците на промяната в очите на гласоподавателите.

Кампанията „Против“ също използваше собствени емоционални призиви. Те включваха похвати, които се възприемат за подвеждащи или нечувствителни. Имаше плакати, показващи плода (дори в близост до АГ болници) и твърдения, че предложението ще легализира абортите до 6 месеца и ще въведе в Ирландия най-либералния режим в Европа. В някои материали на контракампанията имаше деца с увреждания или със Синдром на Даун, за които се твърдеше, че са изчезнали в страните, където абортите са разрешени. Тези твърдения бяха повтаряни многократно, но мнозина смятат, че използването на шокиращи графични изображения и фалшиви твърдения просто дискредитира противниците на промяната в очите на гласоподавателите.

Важен аспект на кампанията на скептиците бе привидният секуларизъм и липсата на явни призиви към религията за подкрепа на техния аргумент. Религията бе ключова отлика от кампанията за референдума от 1983 г. и силна индикация, че авторитетът на Католическата църква значително намалява в обществения живот на Ирландия в резултат на множество скандали и прикривания, в които църквата е била съучастник през годините.

Надежда зад границата

Резултатът от референдума е източник на надежда и вдъхновение за защитниците на правата на жените в Полша, друга преобладаващо католическа страна членка на ЕС. Настоящите полски закони забраняват аборта, освен в случаите, когато бременността е резултат от престъпление, здравето на майката е застрашено или плодът страда от тежко и необратимо увреждане. Тъй като Католическата църква все още доминира в политиката, обществото и културата, сегашното правителство на Полша се опитва да затегне още повече законите, регулиращи процедурата.

„Ирландия може да бъде модел за Полша“, казва Розалия Килманс-Ратнска, юридически анализатор в института „Ордо Иврис“ във Варшава, цитирана от Уол Стрийт Джърнал (Wall Street Journal). „Ирландия изпраща нов знак на надежда във времена, когато правата на жените и половете, и правата на човека като цяло, са изправени пред нарастващ натиск в цяла Европа“, коментира Станимира Хаджимитова, директор на Фондация „Джендър проект за България“.

Плакати от кампаниите „за“ и „против“ в Северен Дъблин. Снимка: Беатрис Уайт

За разлика от много страни, Ирландия не позволява на гражданите си в чужбина да гласуват. Ирландските граждани губят право на глас след като са били извън страната за 18 месеца. Предвид размера на ирландската диаспора, това не е изненадващо, но за много ирландски емигранти това лишаване от права им пречи да участват в хода на политическото развитие на страна, с която все още се чувстват дълбоко свързани. Движението „Вкъщи за вота“, което стартира по време на кампанията за референдум за равенство в брака, се стреми да мобилизира ирландски граждани в чужбина и да ги насърчи да пътуват обратно в Ирландия, за да гласуват на референдума.

Имаше и огромен отклик на кампанията. Ирландски граждани пътуваха от целия свят. Онези, които бяха загубили правото си на вот, също допринесоха за кампанията, като създадоха групи за „Отмяна“ по целия свят, за да подкрепят кампанията, да организират действия за солидарност и да помогнат на избирателите да се върнат вкъщи. Въпреки че страната против отмяната на Осмата поправка също успя да мобилизира част от собствената си мрежа извън Ирландия, по-голямата част от участниците от чужбина бяха „за“, като някои от тях предупредиха, че това може да доведе до предизвикателство за отсрещната страна, ако има доказателства за голям брой неприемливи избиратели, които се завръщат да гласуват.

Алибе Фин, която от години води кампания в Брюксел по въпроса заяви: „В Брюксел се зароди една от първите глобални групи за отмяна, а сега има 27 – от Гватемала до Австралия. Трудно беше да се предскаже, че толкова много хора ще застанат зад нас, но се радвам, че успяхме да покажем, че хората все още се интересуват от Ирландия. За хора като О’Горман, това беше много мотивиращ фактор и морален тласък да видим толкова много граждани, които пътуват, за да се приберат вкъщи“.

Въпреки това Зелените и активистите за правата на жените продължават своята работа. „Все още не сме достигнали нирвана“, посочи Райън, „как може да имате свободен избор по време на бременност, ако не можете да получите жилище, например […], така че има и други неща, които трябва да направим“. Мотивирани от победата, участниците в кампанията „Заедно за „ДА“ гледат напред и вече призовават за промяна в Северна Ирландия, където абортът остава незаконен. Надяват се, че отвъд политически отзвук на този исторически резултат, активистите, които направиха възможно всичко това – много от тях млади жени, които преди не са били въвлечени в политиката – ще насочат ентусиазма и енергията си, за да доведат до по-нататъшни прогресивни промени в Ирландия.

След като преживя две значителни промени в живота си през последните три години, Фин е убедена, че по-нататъшната положителна промяна е на хоризонта, като се има предвид силата на движението. „Първо се появи като капка, след това поток, после неудържима вълна от промени и напредък в Ирлания и това не спира до тук. Ирландия трябва да бъде по-справедлива, по-приобщаваща, за да поправи всички неразрешени проблеми и този глас показва, че имаме мнозинство, за да направим това, че сме състрадателни, прогресивни хора. Мисля, че с цялата тази сила, която имаме сега, можем да преместим планини.“

Зелен консенсус

Тълпата се събира да приветства, резултатът, който официално бе обявен в Дъблинския замък на 26 май. Снимка: Беатрис Уайт

Зелената партия в Ирландия, Comhaontas Glas, заедно с почти всички други политически партии, призова за гласуване с „да“ на референдума и проведе кампании в рамките на широка коалиция под знамето „Заедно за „ДА“. Сред правителствените фигури и членовете на парламента почти всички изразиха ясна позиция в полза на гласуването „да“, с изключение на няколко предимно консервативни или независими, които се присъединиха към скептиците. Множество институции, от медицински организации до профсъюзи, също взеха страна. Но тази широка коалиция породи тревоги за някои, които се страхуват, че избирателите ще се чувстват отчуждени от такъв „алианс от елити“. Голямата неизвестна е как ще гласуват гражданите извън столицата, които не са силно съгласувани с двете страни – така наречената „средна Ирландия“. В действителност, далеч от създаването на какъвто и да е вид „протестно гласуване“, резултатът показа, че политиците в целия спектър по-скоро подценяват готовността и желанието за промяна по този въпрос сред населението. Резултатът беше интерпретиран от някои медийни коментатори като одобрение на правителството, особено за Варадкар и министър Харис, които бяха защитници на кампанията в полза на промяната, както и лидерите на партиите, които приеха силна позиция за отмяна.

Въпреки че Зелената партия влезе в кампанията в пълна подкрепа на отмяната, в продължение на няколко години се наложи известно търсене сред членовете на партията и дебати, за да може тя да достигне тази позиция. „Между Зелените това е сложен въпрос и винаги има хора с различни възгледи“, обяснява Еймон Райън. „Както държавата, ние си променихме мнението през последните години и разписахме нова политика. Беше спорна, но в крайна сметка имахме много ясно решение и нашата политика сега отразява какво ще бъде и законодателството.“

Младежкото крило допринесе за тази промяна в политиката на партията. „Допреди три години Зелените в Ирландия винаги са гласували свободно по въпроса за абортите и той е бил въпрос на съвест за отделните членове“, каза О’Горман. „Но през последните няколко години, като видяхме вредите, които прави абсолютната забрана на абортите, със смъртта на Савита и т.н., особено нашият младежки клон заяви, че е време партията да поеме по-активна и ясна позиция по въпроса. Това беше доста значителна промяна в течение на няколко години и приведе партията в по-голяма степен в съответствие с политиката на Зелените в Европа“. Партията създава свои собствени кампании, но приоритет е да подкрепя общата кампания, вместо да търси широка видимост за себе си.

Зелените извън Ирландия също предложиха подкрепата си. Каролайн Лукас, съпредседател на партията в Англия и Уелс, изпрати съобщение, като припомня факта, че ако статуквото бъде запазено, политиците от Уестминстър ще оповестят броят на жените, пътуващи от Ирландия към Обединеното кралство с цел аборт. Макар че тази солидарност беше добре дошла, Зелените в Ирландия бяха предпазливи по отношение на всякакви изявления от чужбина. „Ние не искахме други хора да налагат възгледите си за Ирландия“, обяснява О’Горман, „така че това беше добра подкрепа, но мисля, че хората осъзнават, че твърде голямото участие рискува да бъде непродуктивно“.

Още нещо важно

За да продължаваме да търсим гласовете и гледните точки на хората, които все по-рядко звучат в масовите медии, и да отстояваме етичните, демократични и професионални стандарти на журналистика в обществен интерес, имаме нужда от самостоятелност. Можете да ни подкрепите като направите дарение за „Евромегдан“ по сметката на издателя ни, фондация „БлуЛинк“.

Повече по темата в „Евромегдан“:

жени и джендър;

различна политика;

права на гражданите.

 

Текстът е превод на статията „Ireland’s quiet revolution wins freedom of choice“ от Беатрис Уайт, публикувана на 20 юни 2018 г. в BlueLink Storiesанглоезичното електронно издание за журналистика в обществен интерес в Централна и Източна Европа на фондация „БлуЛинк“ . Превод от английски: Нанси Борисова / Група за активни преводи ГАП.