Отказана свобода

Петима тибетски младежи изоставят дома си в Лхаса в търсене на по-добър живот и право свободно да говорят езика си и да изповядват религията си. Успешно прекосяват Хималаите и Турция, но пътят им прекъсва в България. Страната ни ги вкарва в правен лабиринт, не признава отнемането на свободата им на изразяване като легитимна причина за бягство от тоталитарен Китай, и им и отказва статут на бежанци.  

Сонам, Ринчен, Дордже, Лобсанг и Долма, всички в двайсетте си години, напускат Тибетския автономен регион на Китай през септември 2016 г. и успяват да се доберат до Непал. Оттам с фалшиви паспорти летят до Турция. Целта на пътуването им е Франция, където ги чакат техни роднини. Надеждите им обаче са прекършени на българо-румънската граница, където са заловени и изпратени в общежитие от затворен тип в Бусманци.

„Напуснах родината си, защото там не се зачитат човешките ни права. Пълно е с хора, които задават много въпроси и се опитват да ни вкарат в затвора. Не можем да изповядваме религията си, а ако го правим, трябва да е тайно и да внимаваме някой да не разбере“, разказва Сонам Норбу.

За историята на петимата тибетци научава  бизнесменът Ивайло Дачов, който с подкрепата на останалите членове на сдружението „Приятели на Тибет в България“, успява да ги премести в с. Баня, близо до Казанлък, където се намира будистки център.

Изгубени в превода

Петимата тибетци харесват България и искат да продължат живота си тук. Снимка: Приятели на Тибет в България

У нас Сонам, Ринчен, Дордже, Лобсанг и Долма не получават статут на бежанци. Държавната агенция за бежанците (ДАБ) го отказва с мотива, че те са икономически емигранти, тъй като държавата, от която идват, не е огнище на война.

Според доклад на Държавна агенция „Национална сигурност” петимата тибетци не представляват заплаха за националната ни сигурност, а от сдружение „Приятели на Тибет в България“ уверяват, че са готови да им осигурят работа в деня, в който им бъде даден статут. Въпреки това обаче Софийският административен съд отхвърля молбата им за предоставяне на статут, а преди малко повече от месец Сонам губи дело и пред Върховния административен съд. Делата на четиримата му спътници ще бъдат разгледани през есента.

Съпричастните българи от “Приятели на Тибет” се чувстват обезсърчени и споделят, че недоумяват как случаят на тези, по думите им, изключително миролюбиви хора представлява такъв сериозен проблем за страната ни. „Те няма как да докажат това, което съдът изисква от тях. Първоначалните интервюта в ДАБ са се провалили, защото хората са били безкрайно изплашени. Ако молбите са били по-добре мотивирани и подредени, щеше да има по-голям шанс, но сега нещата ще се случат много трудно“, разказва Таня Свечникова – член на сдружението „Приятели на Тибет в България“. Осигуряването на преводач от тибетски за делата също се оказва сериозно предизвикателство.

ДАБ: невъзможността за упражняване на роден език и изповядване на религия не е достатъчен аргумент за получаване на бежански статут.

Таня Свечникова и петимата тибетци на празник по случай рождения ден на Далай Лама в София. Снимка: Приятели на Тибет в България

За ДАБ невъзможността за упражняване на роден език и изповядване на религия не е достатъчен аргумент за получаване на статут. От пресцентъра на агенцията коментираха, че случаите на тибетските граждани са разгледани, съгласно всички законови изисквания, обективно и безпристрастно, и съобразно събраните доказателства административният орган се е произнесъл с решения, в които са посочени мотивите за постановените откази.

Според Радостина Павлова и Диана Даскалова от Центъра за правна помощ „Глас в България“ нещата не стоят точно така. Невъзможността да се упражнява език и култура  представлява преследване на база национална принадлежност по Конвенцията за защита на бежанците от 1951 г., разясняват правните експертки.

Невъзможността да се упражнява език и култура  представлява преследване на база национална принадлежност по Конвенцията за защита на бежанците

Правозащитничката Юлиана Методиева, редактор на „Маргиналия“, е категорична, че всеки човек има право да търси убежище, когато е преследван или има опасност за живота и сигурността му. „ДАБ трябва да е предоставила статут на бежанец съгласно Женевската конвенция за статута на бежанците и хуманитарен статут в случаи на сериозен риск от тежки посегателства,“ уверява Методиева. Тя е убедена, че такъв риск в случая е налице, тъй като и самите тибетци са изтъкнали в молбите си като мотив „опасение за религиозно преследване“. Методиева, която е бивш член на Българския хелзинкски комитет,  потвърждава, че в своята практика и друг път се е натъквала на изразени несъответствия между решенията на ДАБ и международното бежанско право.

„Основен проблем, на който се натъкваме в нашата практика, е липсата на индивидуален подход при преценка на всеки отделен случай и наличието на групов, дискриминационен принцип на работа на администрацията“, коментират от Центъра за правна помощ. Според тях, именно това е причината болшинството статути в страната ни от 2013г. насам да са основно за сирийски граждани, като много малък е броят на предоставен статут на граждани на Афганистан, Пакистан, Иран, а почти нулеви са за граждани на африкански държави, или по-редки от страни на произход, като Шри Ланка, Тибет, Миянмар, Еритрея.

Като цяло българското законодателство е хармонизирано с европейските изисквания, но прилагането му на практика е много различно в сравнение с другите страни членки. При почти всички националности процентът на положителните решения от България за предоставяне на бежански статут е в пъти по-нисък, отколкото в другите страни. От Центъра за правна помощ дават пример с Афганистан. През 2017  г. в повечето европейски страни процентът граждани на Афганистан, на които е признато право на закрила, е значителен. Той е 91,4% в Швейцария и 70,7% в Австрия. Най-нисък за ЕС е процентът на предоставена закрила на граждани от Афганистан в България – едва 1,2%.

В лапите на дракона

Арест на тибетски граждани през 2011 г. Снимка: Wikimedia/Rédacteur Tibet под CC 2.0 Generic Attribution лиценз.

Информация за репресивно отношение от страна на Китай към жителите на цялата тибетска област постъпва във все повече международни медии. Според доклад на Организацията на непредставените нации и народи (UNPO) и по данни на Тибетския център за човешки права и демокрация (TCHRD) от 1991 г. досега са документирани повече от 5000 случая на произволни арести и задържания. Военните и полицията преобладаващо присъстват в Лхаса, като от май 2018 г. охраната в района е доминирана от полицаи под прикритие. Международната организация “Фрийдъм хаус” алармира за отсъствие на демократични изборни процеси, тъй като липсва диалог с по-ниските нива на администрацията, заемани от тибетци.

От доклада на организацията става ясно още, че Китай засипва Тибет с потенциално деструктивни за околната среда проекти за развитие, включващи железопътни строежи, газови и нефтени тръбопроводи, летища, магистрали, военни бази. Според експертни статии всички тези проекти застрашават не само Тибет, но и цялата област, зависима от животоподдържащите реки на Тибетското плато.

Специален докладчик на ООН съобщава, че присъствието на органите на реда в Тибет, сравнено с местното население е 1/20. Според него така се създава режим на терор и параноя. Освен всичко друго от 2009 г. до сега са известни над 150 самозапалвания в тибетския автономен район.

Тибетският активист и поет Тензин Цундю протестира през 2008 г. в Индия срещу репресивната политиката на КНР спрямо Тибет / Снимка: Wikimedia/Rédacteur Tibet под CC 2.0 Generic Attribution лиценз

Сонам разказва, че преди 3 месеца е успял да получи съобщение от роднините си, които страдат и се притесняват за него. „Казаха ми, че полицията на КНР всеки ден идва в нашия дом и задава въпроси. В момента ги наблюдават стриктно и за тях е невъзможно да напуснат страната. Иска ми се да ги изведа от там, но и аз още нямам никакви документи и не мога да съм им полезен по никакъв начин“, с тревога споделя младежът.

Роднините на другите четирима тибетци също им изпращат писма, в които пишат, че са подложени на натиск, заради тяхното бягство, но връщане назад няма. Малкото известни случаи на бегълци, върнали се обратно в Тибет завършват или със затвор или с безследни изчезвания.  Методиева обяснява, че макар според ДАБ официално Тибет да не се счита за зона на конфликт, ако те бъдат депортирани, са обречени на изчезване и страдания в родината си.

Според властите в Пекин Тибет е неотделима част от Китай вече повече от 700 години и всички претенции за отделяне на провинцията са неоснователни. „Нито едно правителство на света не признава Тибет като отделна държава“, подчертава китайският официоз „Народ“ през 2008 г., цитиран от BBC. По същото време в официално становище китайското министерство на външните работи обвинява Далай Лама в оркестриране на размирици и протести в провинцията.

Отказ от ценности

Вероятната политическа причина за решението на ДАБ да откаже статут на петимата тибетци е запазване на добри отношения с Китайската народна република – „един перспективен икономически партньор и мащабен инвеститор в България“, смята Юлиана Методиева. Според нея, голяма част от днес управляващите търсят електорален успех чрез открито антиимигранско говорене.

„Не е редно заради политика да дадем петима души на заколение. Във Франция на тибетците веднага се дава бежански статут, но това не пречи на държавата да прави бизнес с КНР, нали“, категоричен е Ивайло Дачов.

„Можем да направим много аналогии с нашата страна по времето на робство. Или ставаш чиновник в турската империя, или се бориш за собствената си култура и традиции. Историята на всяка завладяна цивилизация е такава, просто тук нещата са се случили сравнително скоро и все още имаме живи свидетели“, допълва още Дачов, който няколко пъти е бил в региона.

Според бизнесмена, влияние върху решението за отказа на статут оказват и международните отношения на страната ни с Китай. Ако гражданското общество у нас не успее да окаже натиск върху решението на ВАС, от сдружението ще се обърнат към международни организации и представители на тибетската диаспора и правителството в изгнание на Тибет, защото не искат животът на петима невинни да зависи от външната политика на страната ни.

Институцията на Омбудсмана не е била сезирана във връзка със случаите на петимата тибетци, но според пресцентъра, съдът изключително подробно е разгледал множество материали относно ситуацията в Китай и провинция Тибет. Той се позовава и на решения, постановени от Съда на Европейския съюз. Според Христо Атанасов от администрацията на Омбудсмана, Държавната агенция за бежанците, Дирекция „Миграция“ и съдът са действали в рамките на законовите си правомощия. Всички институции са оказали съдействие на тибетските граждани и не е налице и липса на справедлив съдебен процес.

Младежите от Тибет споделят, че искат просто да живеят нормален живот у нас. Снимка: Приятели на Тибет в България

Българска мечта

Сонам признава, че той и спътниците му са притеснени от това, че нямат документи. “В момента не можем да си представим бъдещето, не можем да мечтаем, защото не знаем какво ще стане с нас дори утре.” Всеки ден обмислят как да продължат нататък.

Българските “приятели на Тибет” са категорични, че искат да направят младежите полезни за българското общество, без да е необходимо държавата да се грижи за тях. Уверяват, че те са готови на всякаква работа и искат да научат езика ни.

Въпреки притесненията и насъбраната горчивина, Сонам е благодарен, че у нас той и спътниците му са намерили хора, които са им помогнали без дори да ги познават. И искат само едно: “да живеем нормален живот в България“.

Повече по темата в „Евромегдан“

миграция

демокрация и човешки права

Още нещо важно

За да продължаваме да търсим гласовете и гледните точки на хората, които все по-рядко звучат в масовите медии, и да отстояваме етичните, демократични и професионални стандарти на журналистика в обществен интерес, имаме нужда от самостоятелност. Можете да ни подкрепите като направите дарение за „Евромегдан“ по сметката на издателя ни, фондация „БлуЛинк“.

–

Материалът е включен в проекта „Защита на мигрантите с несигурен статус: намаляване използване на задържането и прилагане на алтернативи в общността“ изпълняван от Център за правна помощ Глас в България и Български адвокати за правата на човека, финансиран от Мрежата на европейските фондации (NEF) чрез Европейската програма за интеграция и миграция (ЕПИМ). Цялата отговорност за настоящата публикация се носи единствено и само от авторите и съдържанието ѝ не отразява задължително позицията на МЕФ, ЕПИМ или други партньорски организации.