Ултрасисти

Класирането на „Лудогорец“ за груповата фаза на Шампионската лига зарадва България, но колко катран ще налеят в кацата с мед расистките лозунги, и каква е мотивацията на авторите им провери Десислав Лафчиев.

Професионализъм, постоянство, самочувствие, самоконтрол, дух, дисциплина, и малко късмет ама навреме да ти дойде. Тези съставки, с които „орлите“ от Разград сготвиха триумфалния реванш срещу букурещкия „Стяуа“на 27.08.2014. звучат хем прости, хем ужасно непипични за нашенския футбол. С оглед на противните буламачи от пропуски и посредственост, с които са отхранени от десетилетия, надали е за учудване, че най-голям дял в опита да бъде провалена тази историческа победа, класирала за втори път български тим за групите на Шампионската лига имат българските футболни фенове. Или поне тези от тях, които подкрепиха румънците срещу българския шампион и скандираха расистки лозунги.  Дисциплинарната комисия на европейската футболна централа обяви, че ще санкционира „Лудогорец“ заради прояви на расизъм, не достатъчно добра организация и нахлуване на игрището.

От разградския клуб отрекоха да имат вина и обвиниха феновете на „Стяуа“ и ЦСКА, които бяха в гостуващия сектор, в целенасочена провокация. На няколко пъти дори гледащите мача по телевизията можаха да чуят обидни думи на български по адрес на бившия защитник на ЦСКА и настоящ на „Лудогорец“ Йордан Минев. Играчите в зелено бяха освирквани неколкократно от фенове на „армейците“. Действията им по трибуните донесоха на „Лудогорец“ и „Стяуа“ солени санкции от УЕФА, които заплашват не само да вгорчат удоволствието от класирането и добрата игра на зелените в първия мач от Лигата срещу „Ливърпул.“

Васил Колев: кампанията на УЕФА против расизма е неразбрана и трудно ще бъде разбрана без съдействието на местните футболни власти

Международните футболни организации, сред които УЕФА, са се заели да изкоренят расизма и неонацизма по стадионите, и от клубовете се очаква да способстват за това. Но дори тяхните усилия да намалят или елиминират напълно проявите на расизъм по стадионите, те не могат да унищожат расизма сам по себе си, обяснява Джеймс Дорси, съ-директор на Института по култура на феновете към университета във Вурцбург, Германия. Ето защо футболните организации на местно, национално и международно равнище са длъжни да сътрудничат с други групи в обществото, както и с правителствените служби, не само при разбиване на нацистки групи, но и за съвместни образователни усилия и решаване на проблемите, които предизвикват расистки прояви, смята той. Според Васил Колев, председател на „Синя България“ – тръст на привържениците на „Левски,“ кампанията на УЕФА против расизма определено е неразбрана в момента и трудно ще бъде разбрана без съдействието на местните футболни власти. Заради това се стига до куриози, като този отбор като „Лудогорец“, който няма ултраси да бъде първият наказан да играе на празни трибуни (частично) от УЕФА, коментира Колев.

Случилото се на мача „Лудогорец“ – „Стяуа“ породи реакции, вариращи от раздразнение до искрено възмущение и гняв от действията на феновете на „армейците“. Ясно, агитките на ЦСКА и „Стяуа“ са в приятелски отношения, което се отнася и за тези на „Левски“ и „Лацио.“ Но това достатъчна причина ли е българският шампион да бъде освиркван от български футболни фенове в мачове от европейските клубни турнири? Фенове на „сините“ отидоха по-далеч и отправиха открито предизвикателство към УЕФА, като издигнаха контралозунг на английски, гласящ „Да кажем да на расизма,“ на шампионатния мач срещу „Лудогорец.“ Тези младежи, много от които с бръснати глави, често парадират с националистическите си и дори нацистки възгледи, без страх от камери и полиция. Нима тяхната идеология ги споява по-мощно към сродно мислещи фенове на „братски“ отбори, отколкото към родината и родния футбол? И ако са толкова „верни“ на уж патриотичните си идеали, какво може да очакваме от зачестилото участие футболните фенове в протестите и политиката?

Расисти или патриоти?

Понатрупаха се въпроси и в търсене на отговорите ги зададох на четирима привърженици на двата големи софийски отбора: двама на „Левски“ и двама – на ЦСКА. Имената им са променени, с цел гарантиране на тяхната и моята сигурност. Иво, 19-годишен фен на ЦСКА от Кърджали, казва, че най-вече ходи на стадиона когато любимия му тим играе „важен“ мач. Според него футболните агитки са против малцинствата и изразяват позицията си чрез скандирания и плакати. „Доста често се чуват расистки обиди по време на мачовете срещу противникови играчи, както и срещу наши, които [примерно] изпускат дузпи“ допълва той.

Пламен, друг 24-годишен привърженик на „армейците“ от София, който ходи редовно на мачовете на любимия си тим, определя образа на нетолерантност към малцинствата от страна на агитките като „клише.“ „В много агитки има представители примерно на ромите и когато се познават лице в лице, [феновете] имат повече уважение към тези хора,“ смята той. „В агитката на „Лацио,“ които са известни като нацисти, един от лидерите беше чернокож. В сектора, където е агитката на ЦСКА няма хора от ромски произход, но най-големият проблем в България е, че голяма част от тези хора не са на една социална основа с останалите,“ разказва Пламен. Според него „ултрасите“ са нормални хора, които просто в събота и неделя полудяват за една кауза и подкрепят собствения си отбор.

В много агитки има представители примерно на ромите и когато се познават лице в лице, [феновете] имат повече уважение към тях.

Орлин, 22-годишен фен на „Левски“ от София, казва, че през последната една година почти е спрял да ходи по мачове, най-вече заради спада на нивото на футбола у нас. Описва ултрасите като „бурни“ – не само в България, но и в световен мащаб. „Като цяло всички запалени ултраски фракции изпитват омраза към малцинствата,“ категоричен е Орлин. Според него държавата не прави достатъчно в своята политика спрямо малцинсвата, а когато в медиите се тиражира за етническо напрежение и постоянно се говори за хора от малцинствата, които извършват престъпление, ултрасите се обявяват за нещо като вендета и собственоръчно наказание спрямо малцинствата, обяснява той. Разказва как в сектора с най-върлите привърженици на Левски имало момче, което видимо е било от ромски произход и е било принудено да напусне стадиона „за да си няма неприятности.“

Орлин смята, че ултрасите не са подвластни на политиците и политическата система, но определени хора от фракциите подкрепят определени партии по финансова изгода. Петьо, 23-годишен привърженик на „сините“ от Плевен, уточнява, че случката с участие на фенове в политиката e от времената на протестите срещу Тройната коалиция през 2007 г.. „Тогава се виждаше, че крайни структури от секторите на „Левски,“ на ЦСКА и на провинциални фенклубове бяха на първа линия на протестите и подеха провокация срещу полицаите,“ спомня си той.

Войнстващите футболни агитки са политизирани по определение, независимо дали си го признават, пише Дорси до Евромегдан.бг. Футболните агитки отразяват състоянието на обществото, а на стадионите често падат много табута и често там неразкрити дотогава социални тенденции излизат на повърхността за пръв път, коментира Дорси, който списва авторитетен блог за футбол и политика в Близкия Изток. „Разбира се, футболните запалянковци, както всички останали хора, имат политически права и право да ги изразяват, групово или индивидуално, но ако го правят срещу заплащане, това поражда очевидни етични въпроси,“ подчертава той.

Фенове: Държавата не прави достатъчно за интеграцията на ромските малцинства и бежанците и това е една от причините за омразата, която таят част от футболните фенове към тях.

Петьо от сектор „Б“ твърди, че се старае да не пропуска мач на любимия си тим. Описва ултрасите като „хора с изключителни принципи и ценности, верни на идеята, в която вярват и готови да направят всичко за нея.“ Той споделя мнението, че държавата не прави достатъчно по въпроса за интеграцията на малцинствата: „Конкретно в нашата агитка отношението към малцинствата не е много положително. Например в последните месеци в нашия сектор се появиха транспаранти против вълната от бежанци от Сирия и Северна Африка. Чуват се расистки обиди, дори понякога те се подемат от човека, който дава тон какво да се скандира.“ По отношение на финансирането на фенските фракции той казва, че българинът гледа и се учи от Западния свят, а там приходите идват най-вече от процент от абонаментните карти, членски внос и т.н

И четиримата фенове са единодушни, че държавата не прави достатъчно за интеграцията на ромските малцинства и бежанците и това е една от причините за омразата, която таят част от футболните фенове към тези групи. Второ, от разказите и коментарите им става ясно, че по-голямата част от привържениците не биха се поддали на политическа провокация. Всяка футболна агитка или фракция сама по себе си е едно малко общество, в което има всякакви хора, тъй че е абсолютно разбираемо да има хора, които да вършат услуги на определени политически партии срещу заплащане, обяснява Иво. Хубавото е, че във времена, в които отборите не го заслужават с играта си, по-голямата част от българските футболни фенове продължават да пълнят трибуните по стадионите с идеята да подкрепят любимия си тим, а не заради лична облага, коментира Орлин.

***

ДОСЛОВНО:

Националния клуб на привържениците на „Левски:“ Националния клуб на привържениците на „Левски“ София остро осъжда и категорично се разграничава от откровено слабоумното и кретенско решение на няколко маскирани момчета да развеят знаме срещу УЕФА, подкрепящо расизма, по време на победата на любимия клуб срещу модерната кауза в събота.

Повече от очевидно е, че подобна постъпка би довела до огромни проблеми за отбора точно в момент, когато започна да се отлепя от дъното. Също толкова очевидно е, че тази постъпка може да доведе и до проблеми, и поредно разединение сред „синята” публика, когато най-много имаме нужда от точно обратното – пълно обединение.

Именно по тази причина държим да подчертаем, че начинът на извършване на тази нелепица издава предварителен замисъл и организация, най-малкото включващи поръчката и изработването на въпросното знаме.

Затова и НКП категорично смята постъпката за директна провокация срещу организацията, тъй като Сектор „Б” се олицетворява с НКП. Това е и провокация срещу обединените ни усилия с тръст „Синя България” за популяризиране на „синята” кауза за масово включване в двете организации и постепенното изземване на контрола над Отбора на Народа от настоящото му ръководство!

Лицата, издигнали знамето, се числят към група, отказваща да се присъедини към НКП, съставена предимно от хора, които са водени от мисълта да хулиганстват по стадионите. Очевидно те са притеснени, че след като обединената левскарска общност в лицето на Тръст „Синя България“ предприеме мерки за влизането в управата на клуба, а след това и за ограничаването на подобни прояви, те вече няма да могат да упражняват стандартния си тип „хулиганство”, при който собственикът е задължителния враг.

С това по никакъв начин не защитаваме и не заставаме зад основния акционер в Левски – Тодор Батков. Единствената ни цел е да заклеймим по възможно най-категоричен начин всяко действие, вредящо на любимия ни клуб и публиката му в момент на безпрецедентна криза.

НКП ще предприеме всички необходими действия за недопускането на други подобни прояви в бъдеще. НКП е доброволна организация от привърженици на Левски, чиито членове са обединени единствено от любовта си към клуба, а не от политически и социални възгледи.

НКП няма за цел да ограничава по какъвто и да е начин симпатизантите на различни политически, социални и други течения, но твърдо заявява, че Сектор „Б” е мястото, където безрезервно се подкрепя само Левски. Нищо друго!

Само Левски Вековенъ!

***

Този журналистически материал е създаден в рамките на проект „Четвъртата власт в млади ръце: Журналистическа практика в обществен интерес”, изпълнен от фондация „БлуЛинк“, създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г. Цялата отговорност за съдържанието на материалa се носи от фондация „БлуЛинк“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този материал отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България – www.ngogrants.bg.