Защо не ме разплака Красимира Обретенова Снимка: Евромегдан.бг

Защо не ме разплака Красимира Обретенова

Гледах Красимира Обретенова, жената, която разплака премиера, и нещо не ми беше точно. Не разбирах какво. Вероятно нямам право да я съдя, защото нямам и представа през какво е минала. Въпреки, че като човек, който от години се бори със Здравната каса, имам доста какво да споделя. Реших да прочета повече за тази жена. И попаднах на едно отворено писмо от нея, публикувано в медиите. В него, борейки се за своята кауза, тя нарича ромската общност „интензивно размножаваща се примитивна общност с нулев обществен потенциал“.

Не можех да повярвам. Тази жена, чиято дъщеря, по чудовищен начин е третирана като обществено непригодна, нарича „обществени примитиви“ други едни деца??!!! Продължава с популярната лъжа как ромките получавали всичко от държавата, за разлика от българите. После се нахвърля с невероятни квалификации под общ знаменател срещу всички НПО, които предостяват социални услуги на хора с увреждания. Нарича Агенцията за социално подпомагане „социална жандармерия.“ И други ефектни „присъди“. Осъден, който лесно издава лесни присъди…

осъден, който лесно издава лесни присъди

Странно, но на няколко пъти повтаря как изоставените ромски деца били здрави, като че ли това е генетическа грешка на природата. Т.е. техните деца са здрави, а нашите се разболяват… Не искам да се задълбочавам в психо-аналитични изводи за подобно третиране на деца от майка на друго дете, което е имало злощастието да се разболее.

Вероятно това на масовата публика й звучи много добре – направо й иде да вземе факлите и да подпали държавата. Но….нали разбирате, че за расистки изявления, като по-горните, в държавата, където емигрира, биха я осъдили. Както и в много други държави, в които би искала да живее, за да получава детето й адекватна грижа. Тези държави са такива, защото не си позволяват дискриминация – нито по отношение на деца с увреждания, нито по отношение на онкоболни, нито по отношение на етнически малцинства. Цивилизацията изисква високи стандарти в поведение, личен морал, убеждения, дори в изразните средства.

По отношение на НПО-та, любима дъвка на атакаджии ( както между впрочем и ромите „с нулев обществен потенциал“), ще кажа, че познавам няколко, които работят с хора с увреждания и деца-аутисти. Работят от десетилетия, постигнаха чудеса за хора, доскоро изолирани от обществото. Техни възпитаници работят, интегрират се, развиват се, опровергават медицински прогнози – може да е капка в общото нещастие, но тези НПО-та не заслужават да бъдат охулвани.

Агенцията за подпомагане – работила съм точно с отдел „Закрила на детето“ в район Триадица в София, както и в Смолян. С тяхна подкрепа осинових детето си, без връзки, без протакане, без подкупи. Там работят в много трудни условия интелигентни и отдадени хора, за които няма работно време, има ниски заплати, офиси с по 15 човека в една стая, стари компютри, 24 часа среща с човешкото нещастие и непрестанни хули в медиите. Не бих ги нарекла жандармеристи, нито бих се нахвърлила върху всички.

в България съкрушеният човек лесно става палач

Некадърните администратори си имат имена, както и некадърните министри, депутати, крадливите НПО-та. Обобщенията на едро не вършат работа, просто задълбочават разпада. Не съжалявам, че не се разплаках. Но от сърце желая успех на Красимира и детето й в Холандия, където със сигурност ще има много по-добри условия за развитие на момиченцето й. Най-вече заради различния обществен манталитет!

Ще кажете, че в нещастието си жената не трябва да бъде съдена. Прави сте. Но и аз съм права – в България съкрушеният човек лесно става палач. Не герой. И това е ужасно!

Още по темата в „Евромегдан“:

роми, осиновяване, хора с увреждания

Още нещо важно

За да продължаваме да търсим гласовете и гледните точки на хората, които все по-рядко звучат в масовите медии, и да отстояваме етичните, демократични и професионални стандарти на журналистика в обществен интерес, имаме нужда от самостоятелност. Можете да ни подкрепите като направите дарение за „Евромегдан“ по сметката на издателя ни, фондация „БлуЛинк“.