Да чуеш удар Снимка: Fine Acts, fineacts.co / projectbeat.org

Да чуеш удар

Докато обществото, скрито зад съседската врата, реагира бурно на всички форми на по-силен шум, домашното насилие често предизвиква пронизваща тишина, в която отекват писъците на жертвите. В началото на март 2018 г. провокативен проект „на границата между личното и публичното“ си постави за цел да изследва „пронизителната тишина около домашното насилие“, като поставя нелеки въпроси: къде свършва персоналният комфорт, къде започва гражданската отговорност и кога бездействието в случаи на домашно насилие се превръща в съучастие.

Пронизваща тишина

Beat е интерактивна инсталация, създадена от програмистката Перуна Керемидчиева и барабаниста Максим Стоименов, съвместно с платформата за социално ангажирано изкуство Fine Acts.

Beat: ¼ е нереалният ритъм на общество, което реагира остро към всеки по-силен домашен шум, освен когато той намеква за насилие

На вид проста инсталация от сет барабани и слушалки крие нещо неочаквано. „След като седне, човек слага на ушите си слушалки и започва да удря по барабаните. Онова, което се чува, са силните удари на барабаните и силни женски писъци”, разказва Анна Алексиева от Fine Acts.

„Ние като странични наблюдатели трябва да се включваме и да бъдем активни, защото говорим и за човешки живот“, казва програмистката Перуна Керемидчиева. Заедно с барабаниста Максим Стоименов създават провокативна инсталация, чрез която ужасът на домашното насилие оживява с всеки удар. Снимка: Яна Лозева/ Fine Acts, fineacts.co / projectbeat.org

Проектът е реализиран с участието на няколко жени, преживели домшано насилие, които са дали гласовете си и автентичните емоции на болка и ужас от преживяното. На екипа на проекта са били нужни месеци, за да стигне до жени, готови да участват с гласовете си. „Имахме случаи, при които жените, влизайки в звукозаписното студио, се разтройваха и разколебаваха. Не защото не ни подкрепяха в това, което правим, а защото силата на преживяното и травмата от случилото се са прекалено болезнени и силни.” Перуна Керемидчиева споделя, че за нея е било много „емоционално и разтърсващо“ да провежда интервютата с участващите жени. „Ние сме им много благодарни, че бяха силни и ни подкрепиха, защото искахме да включим и тях.”

Авторите на Beat определят инсталацията като провокация към общество, което реагира на всеки по-силен домашен шум, стига той да не е от скандал или побой. „Идеята на тази инсталация е по интересен и може би „неприятен” на пръв поглед начин да се покаже истината за насилието и че ние не бива да бъдем просто свидетели на това, а наистина да помогнем и то докато е време, а не когато стане прекалено късно“, казва Анна Алексиева.

Основната цел на проекта обаче е да информира хората, е не да обвинява в пасивност, разказва Перуна Керемидчиева. „По-скоро искаме да посочим конкретни неща, които те могат да направят, затова и искахме да се консултираме с жени жертви на домашно насилие.” Според съавторката на Beat, проблемът с домашното насилие е тема, която не се дискутира достатъчно, а хората, които попадат в ролята на странични наблюдатели трябва да се включат и да бъдат активни, защото въпросът може да бъде на живот или смърт: „Ненамесата ни, нашият страх от това да бъдем активни и да се крием в себе си по някакъв начин може да коства човешки живот“.

Гласът на Лили* трепери – личи си, че спомените от връзката с бившия ѝ приятел, към които се връща, са болезнени. „Не можех да гледам телевизия докато съквартирантът му е там, не можех да си готвя, трябваше да седя затворена в нашата стая, защото ако случайно си говорехме, приятелят ми казваше, че аз си говоря с него, защото го харесвам и искам да спя с него”, разказва младата жена за времето, в което двойката споделя апартамент с роднина на приятеля на Лили. „Той ме ревнуваше от всичко и всички. Не можех да излизам никъде без него. Не можех да се виждам с приятелите ми, ако исках да се видя с някого от тях, той ме питаше, какво да прави през това време”, продължава с огорчение Лили. Случвало се е освен вербално да я нарани и физически: „В един момент всичко беше наред и се забавлявахме на партито, а в следващия ме стискаше за ръката и то до такава степен, че ми се насълзиха очите. И тогава се уплаших и си тръгнах.”

По време на този случай, както и през целия период на психически тормоз, никой от хората, които са били свидетели, не реагира: „Никога, нито те [съседите], нито съквартиранта му, въпреки че редовно беше свидетел на всички тези скандали и изблици от негова страна”.

Измерения на отговорността

„Когато ставаме свидетел на насилие ние сме морално задължени да помогнем на жертвата“, смята адв. Йорданка Бекирска Снимка: Личен архив

У нас няма закон, който да задължава съседите и хората, които стават неволни „слушатели“ на домашно насилие, да реагират и те по никакъв начин не са санкционирани, казва адв. Йорданка Бекирска, специалист в сферата на правата на човека и правата на жените. Те реагират много рядко и невинаги се явяват като свидетели в съдебни дела, коментира експертката.

По думите ѝ обаче отговорността не е заключена само в правната рамка. „Когато ставаме свидетел на насилие ние сме морално задължени да помогнем на жертвата, като се опитваме да преустановим насилието, звънвайки на звънеца например или да сигнализираме незабавно на 112″. Според адв. Бекирска, това трудно може да се вмени като законово задължение на всеки, а и вижда като нереалистична възможността да се носи отговорност за нещо, което не е направено. „Тук е в сила моралният дълг на всеки човек. Емпатията и безрезервната помощ, която следва да се окаже на човек в нужда – това е неписаният закон.“

Адв. Бекирска разказва, че самата тя три пъти е става свидетел на насилие на улицата, като в нито един от случаите не е оставала безучастна. „И трите пъти мъже са били агресивни към беззащитни жени – вербална агресия, придружена с псувни и обиди, и също блъскане, плюене в лицето. Това е нечовешко и много унизително за жертвата. Аз веднага им казах какво да направят.“

Експертката обръща внимание, че злоупотреби се случват по отношение на всички закони и Законът за защита от домашното насилие не е изключение. Разказва, че има и жени, които се представят за жертви на насилие, като целта им е друга – ограничаване на контактите на детето с баща му, например. Злоупотребите с този закон водят до пренебрегване на истинските жертви на домашно насилие и съдът не им дава необходимата защита, от която се нуждаят.

Надежда Дерменджиева от Българския фонд за жените начело на Шествието за правата на жените, което се проведе на 8 март в София. Много от лозунгите по време на шествието бяха срещу насилието срещу жени и домашното насилие. Снимка: Емил Методиев / Български фонд за жените

Образование срещу агресия

Въвеждането на образование, свързано с човешките права и равнопоставеността на половете, е най-устойчивата и дългосрочна превенция на насилието както у дома, така и в училище, смята Надежда Дерменджиева от Българския фонд за жените. Необходимо е в училище да се работи за преодоляване на стереотипите за традиционните роли на мъжете и жените, в които се корени насилието, основано на пола.

За да се справим с даден проблем, трябва да го разбираме добре, категорична е Дерменджиева. Според нея, причините за формите на агресия и насилието над жени са дълбоко вкоренени в обществото ни и са свързани с много стереотипи. Този проблем е навсякъде по света, във всички социални слоеве. Погрешно е и схващането, че е личен проблем, затворен зад четири стени, засяга всички и във всякакъв план – и икономически, и социален, коментира експертката.

Половите стереотипи и насилието са пряко обвързани, казва Дерменджиева, насилието е резултат от битуващи предразсъдъци като „мястото на жената е в кухнята или дома“, „жената е подчинена на мъжа“, „жената преди всичко е майка, а после професионалист“; „мъжът трябва да изкарва парите“ и други, които разкриват патриархалната йерархичност на обществото. По думите ѝ, тези стереотипи са огромна пречка за справяне с насилието, защото подобно схващане обрича жените на икономическа зависимост от техните партньори, а дългото отсъствие от работното място ги деквалифицира и намалява шансовете им да излязат от евентуална насилствена връзка.

Според глобално проучване на Световната здравна организация от ноември 2016 г., 35% от всички жени са преживели физическо и/или сексуално насилие, извършено от техния партньор, а 40% от убийствата на жени са извършени от техен интимен партньор от мъжки пол. У нас, всяка трета жена е жертва на такова насилие.

Чрез уебсайта на проекта Beat авторите съветват съседите, които чуват, че се извършва насилие, просто да позвънят на звънеца, като поводът може да бъде измислен – молба за чаша захар или тривиален съседски въпрос. Това е голяма помощ за жертвата, като според практиката води до намаляване или спиране на агресията в конкретния момент. „Понякога всичко, което искаш да чуеш, докато той те удря, е звънецът на входната врата“, казва една от жертвите на домашно насилие, участвали в създаването на проекта, цитирана на сайта.

Отговорността за най-важната обществена промяна е на нас, гражданите. Тя тепърва ще се случва и е в начина на мислене. „А докато тя се случи, ще има публични убийства на жени, това е сигурно“, горчиво заключва Надежда Дерменджиева.

 

* Името е сменено

 

Настоящата публикация стана възможна благодарение на финансовата подкрепа на БЪЛГАРСКИ ФОНД ЗА ЖЕНИТЕ.

 

 

 

Още по темата в „Евромегдан“: жени и джендър

Още нещо важно

За да продължаваме да търсим гласовете и гледните точки на хората, които все по-рядко звучат в масовите медии, и да отстояваме етичните, демократични и професионални стандарти на журналистика в обществен интерес, имаме нужда от самостоятелност. Можете да ни подкрепите като направите дарение за „Евромегдан“ по сметката на издателя ни, фондация „БлуЛинк“.