Еднополово насилие

Страхът от понятието „джендър“, набързо облечено в дрехите на всеобщ враг, и твърденията, че в България жените били достатъчно предпазени, изместиха необходимостта от защита от насилие извън фокуса на дебата около Истанбулската конвенция. Но хората, живеещи в еднополови двойки също стават жертви на домашно насилие. Непризнаването на фактическото съжителство между тях обаче им отнема закрилата на специализирания закон, а хомофобските настроения в обществото превръщат насилието при връзки между жени в табу, предупреждават експерти.

Жените, преживели тежки форми на насилие от страна на партньорките си, включително физическо насилие, не са склонни да говорят за него като казват, че е било прекалено болезнено и не искат отново да си спомнят за това. Изследване от 2016 г. на фондация „Ресурсен център – Билитис“ за домашното насилие и насилието при излизане на срещи, срещу лесбийки, бисексуални и транс жени (ЛБТ), вади наяве множество тревожни истории.

Лесбийките и бисексуалните жени по-често стават жертви на насилие от хетеросексуалните жени, според данни от проучване на виктимизирането на базата на пола, проведено от 2010 г. от Центъра за контрол на заболяванията и превенция в САЩ. Таблица на български език: Евромегдан

Жена сериозно нападнала вербално партньорката си само защото „се е осмелила да говори с друго момиче“. Друга редовно трябва да изпраща снимки на партньорката си, за да докаже, че наистина е на работа, а не прекарва времето си с други хора. Една от жените, интервюирани в рамките на изследването дори споменава, че за нея физическото насилие е по-малко болезнено от психическото, защото второто оставя по-дълбоки белези в душата. В случаи на домашно насилие обаче ЛБТ жените не могат да разчитат на подкрепа от държавата, а съдебните дела по такива случаи стигат до задънена улица.

Законно незащитени

Проблемът се корени в редакцията на текста на Закона за защита от домашното насилие, смята адв. Йорданка Бекирска, специалист в сферата на правата на човека и правата на жените. Текстът определя кой може да търси защита по този закон, а именно лица, които са били или са във „фактическо съпружеско съжителство“. Според Конституцията на Република България, бракът е „доброволен съюз между мъж и жена“, а партньорите в еднополови двойки попадат извън това определение и не могат да получат защита по реда на този закон.

Съдебната практика показва, че съдилищата интерпретират закона като отнасящ се само за семейни структури между хетеросексуални хора, чието чувство за собствения им пол съответства на биологичния. Идентифицирани са много малко дела за домашно насилие, започнати от лесбийки живеещи в еднополови двойки – само две за последните няколко години, като и двете са били отменени от разглеждащите ги окръжни съдилища. Решение на Софийския окръжен съд от 2014 г., отнасящо се до искане за защита казва: „Нашата съдебна система приема само семейни съюзи между мъж и жена, съответно, семейно съжителство може да съществува единствено между мъж и жена.“ В този случай съдът счита искането за защита за неприложимо в рамките на Закона за защита от домашно насилие и анулира случая.

Участниците в шествието за правата на жените на 8 март 2018 г София поискаха ефективни мерки за справяне с домашното насилие – без значение от пол, раса и сексуалност. Снимка: Емил Методиев / Български фонд за жените

Според експертката, тълкуванията на съдиите също са един непреодолим фактор по пътя към разрешаване на проблема. „Съдиите тълкуват стеснително текста на закона и нямат правозащитен рефлекс, който да ги мотивира да излязат от ограничението на нормата.“ По думите ѝ, голяма част от българските съдии се придържат към написаното в законите и когато това ги поставя в рамка, те не излизат от нея. Правилното е на първо място да се постави необходимостта от защита на всяко пострадало лице, и на база на международния стандарт за защита от домашно насилие да се предостави подобна защита, както и да се обоснове правото на достъп до съд, гарантирано на всеки, смята адв. Бекирска.

„Този проблем е сериозен и от гледна точка на международните стандарти и гарантираните права от Европейската конвенция за защита правата на човека, които държавата ни има задължение да спазва“, допълва адв. Бекирска. Според нея, в такъв случай би могло да се развие оплакване за нарушение на правото за достъп до съд, правото на личен живот и семейство и правото на недискриминация.

Хомофобията задълбочава табуизирането на домашното насилие при връзки между жени

„В Европа вече 15 държави признават еднополовите бракове, като през 2019 Австрия ще се присъедини към този списък, а 11 държави признават друга форма на граждански съюз“, подчертава Глория Филипова от „Ресурсен център – Билитис“. Според изследването на фондацията, проведено в 7 европейски държави, в страните от Източна Европа ЛБТ жените срещат повече враждебност от обществото и институциите. По данни на Евробарометър през 2015 г., 58% от отзовалите се българи биха се чувствали неудобно ако гей, лесбийка или бисексуален човек бъде избран за най-високата политическа позиция.

Жертвите на домашно насилие в ЛГБТИ общността често премълчават проблема, за да не навредят на и без това очернения имидж на общността, смята Глория Филипова. Снимка: Bilitis.org

„В миналото, а и сега често биваме набеждавани за болни и извратени и в отговор на това много ЛГБТИ хора се опитват да изградят перфектен имидж на общността. А признанието, че в общността ни има домашно насилие би развалило добрия ни имидж, затова го премълчаваме“, признава Филипова. По думите ѝ, „тъжната истина“ е, че хомофобията задълбочава табуизирането на домашното насилие в еднополовите връзки между жени.

По-голямата част от жертвите не се обръщат към институциите, защото според тях това би значело да подхранват хомофобските настроения, които са силно вкоренени в масовите обществени нагласи в България. „Да живееш в постоянен страх или цял живот да криеш идентичността си по никакъв начин не е здравословно. В този смисъл общественото мнение допринася за проблема.“

А проблемът с домашното насилие в рисковата група, каквато са ЛБТ жените, се задълбочава, защото по-голямата част от тях не възприемат конкретни актове на насилие като такива или защото предпочитат да си мълчат от страх да не бъдат разкрити или да не бъдат унизени от съответните институции.

Вместо да се говори по същество по проблемите, засегнати в Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, „медиите бяха заляти с фалшиви новини, че конвенцията ще узакони третия пол“, разочаровано казва Филипва. Според нея, в дебата беше пропуснат единственият аспект, в който конвенцията засяга ЛГБТИ хората – защитата от насилие.

У нас липсват литература по ЛГБТИ проблеми на български език и информирано говорене по темите за сексуалност и полова идентичност и темата за насилието на ЛБТ жени остава неадресирана, смята активистката от „Билитис“. „Ако имаше секс образование в училище, тези теми биха могли да бъдат представени по академичен и адекватен начин.“

Законово решение

На фона на задънената улица, до която стигат опитите за справедливост в тези случаи на домашно насилие, има как да се намери нов път, вярват експертите.

Специализираният закон трябва да се промени така, че да се изключи възможността от стеснително или дори неправилно тълкуване, смята адв. Бекирска. „Най-лесно би било от текста на Закона за защита от домашното насилие, който гласи, че защита може да се търси от лица, които се намират или са били във „фактическо съпружеско съжителство“ да се изключи ограничението, което поставя „съпружеско“.“ Подобна редакция би защитила еднополовите двойки, без да се споменават изрично.

„А и не виждам дискриминация, в случай че се допълнят редом с лицата – мъж и жена, намиращи се във фактическо съпружеско съжителство. Напротив намирам за напълно дискриминационно да бъдат защитени само партньори от разнополови двойки, а тези от еднополови да останат незащитени“, заявява адв. Бекирска.

Глория Филипова вижда ЛГБТИ организациите като основните „герои“, които се борят за правата на хората от общността. Но за да се променят законите и да има пълно равноправие е необходимо да има политическа воля и сътрудничество.

Според „Билитис“, ситуацията може да се промени с едновременна работа както с ЛГБТИ общността, така и с институциите. Служителите в институциите трябва да бъдат обучени по темата и да знаят как да подхождат при работата с  жертви на домашно насилие в общността, защото тя си има своите специфики. „Обществото ни трябва да разбере, че в конкретния случай и няма място за шеги и подигравки.“ От друга страна трябва да се работи с ЛГБТИ хората – да бъдат осведомявани за видовете насилие и как да подхождат и да потърсят помощ.

„Не е добре никое малцинство да се капсулира, работим за равни права, а не за още повече изолация. Ако искаме да променим обществените нагласи трябва да има диалог с широката общественост“, категорична е Филипова.

–

Настоящата публикация стана възможна благодарение на финансовата подкрепа на БЪЛГАРСКИ ФОНД ЗА ЖЕНИТЕ.

Още по темата в „Евромегдан“: жени и джендър

Още нещо важно

За да продължаваме да търсим гласовете и гледните точки на хората, които все по-рядко звучат в масовите медии, и да отстояваме етичните, демократични и професионални стандарти на журналистика в обществен интерес, имаме нужда от самостоятелност. Можете да ни подкрепите като направите дарение за „Евромегдан“ по сметката на издателя ни, фондация „БлуЛинк“.