В името на честта

Все още непораснали деца, момичета от някои етнически общности у нас са продавани за съпруги в името на дълголетни традиции, а покорното изпълнение на даденото обещание е въпрос на чест. Уговорените и принудителни бракове са най-често срещаното изражение на насилието в името на честта, което обрича жертвите на страдание, изолация и липса на възможности за развитие.

Сабрина* израства в гетото на малък български град заедно със своите три сестри и двама братя. Майка ѝ е от ромски произход, а баща ѝ – от турски. Рзказва, че живеели добре, нямали много пари, но винаги имали какво да ядат. Споделя обаче, че твърде различните традиции ги отличавали от българските деца.

„Бях на 13 години, когато родителите ми един ден казаха, че ще ходим на гости в съседно село при роднини. Без да съм предполагала дори, същата вечер насила ме омъжиха за момчето на тези роднини. Той беше на 17 години, а аз дори не го познавах. Бях много уплашена и исках да избягам, но баща ми заяви, че ще ме убие, ако накърня честта на семейството“, разказва Сабрина. Тогава разбира, че бракът ѝ е отдавна уговорен, а въпрос на чест е да се спази обещанието, дадено от родителите ѝ. „Още същата вечер ме вкараха в една подготвена спалня с бели чаршафи, а „новият ми мъж“ ме насили, докато родителите ми и неговите роднини в другата стая се радваха на писъците.“

Опазена чест или просто насилие

Престъпленията в „името на честта“ са различни и изключително жестоки, като най-често срещани са ранните и уговорени бракове, казва Диана Георгиева, експерт към фондация „Джендър проект в България“.

През последните няколко десетилетия в някои държави в Европа и Централна Азия се наблюдава нарастваща тенденция на престъпления на честта, както и на броя на убийства „от чест“, като по данни на Световната здравна организация от 2000 г., броят им в световен мащаб е около 5 000 всяка година. Някои експерти обаче вярват, че броят на жертвите е много по-голям, а статистиката е неточна, тъй като много от случаите не са документирани или са категоризирани като различен тип престъпление.

В България също има случаи на насилие на честта. Калайджийте и други етнически групи все още организират публични продажби на млади момичета. През 2016 г. „Vice“ представя документален филм за традиционния пазар на булки в Стара Загора, където „млади девици дефилират пред ухажори, които дават оферти за тях“, като цените варират от 2 000 до 20 000 лв. Диана Георгиева отбелязва, че в различните ромски кланове феномена на насилието на честта придобива различни форми. Най-често момичетата са омъжени чрез продажба, но нерядко стават жертви на трафик на хора. Върху тях често е упражнявано физическо насилие, което не се докладва, защото се смята, че това е „семеен въпрос“.

За няколко хиляди

След сватбата ѝ задълженията на Сабрина се свеждат до това да се грижи за къщата, да готви и най-важното – да ражда деца. От насилствения си брак тя има три деца, а първото ражда още преди да навърши 15 години. Две години след сватбата, разбира, че е била продадена от родителите си срещу 3 000 лв. Според Деян Колев от Центъра за междуетнически диалог и толерантност „Амалипе“, икономическият фактор е основен за ранните бракове при ромите. По думите му именно бедността тласка ромите към ранно задомяване.

Престъпленията в „името на честта“ са различни и изключително жестоки, като най-често срещани са ранните и уговорени бракове, казва Диана Георгиева,  експерт към фондация „Джендър проект в България“. Снимка: Личен архив

Религията също често е посочвана като причина за престъпления в името на честта, допълва Диана Георгиева, като в различни държави тя е използвана като оправдание за престъпления, извършвани срещу жените. „Важно е да се обележи, че нито една религия не приема насилието или принудата под каквато и да е форма. Погрешно интерпретираните религиозни постановки, както и непознатите такива, много често се използват от извършителите на насилие в „името на честта“, допълва Георгиева.

„Сделката“ за 3 000 лв., чрез която е продадена Сабрина, я превръща в собственост на мъжа ѝ и неговите родители, като ѝ отнема правото на глас и личен живот. В някои части на България жените в такива бракове не могат да напуснат населеното място без своя съпруг или негов родител. Георгиева допълва, че в някои случаи момичетата не смеят да го направят, защото са неграмотни и се страхуват, че ще се изгубят. Това ги превръща в лесна мишена за хора, които се занимават с трафик на хора с цел проституция или джебджийство в чужбина.

Според експертката, принудителните бракове нарушават няколко законодателни и нормативни документа, свързани със задължителното посещаване на училище, забраната за сключване на брак до 18-годишна възраст и узаконяване на съжителството. Липсата на сключени граждански бракове води до проблем при евентуална раздяла. За жената е много трудно да се пребори за правото да се грижи за децата си, тъй като според културната традиция, при раздяла те остават с бащата.

За Сабрина обаче това се оказва по-скоро билет към спасението. Уреденият ѝ брак е извършен от ходжа чрез религиозен ритуал и е незаконен, според българското законодателство. По документи бащата на децата е „неизвестен“, заради парични помощи, които тя е трябвало да получава, но никога не стигали до нея, тъй като свекървата и мъжът ѝ разполагали с парите в семейството. Благодарение на тези обстоятелства, тя успява да напусне страната заедно с децата си.

Отпадането от училище на ученици от ромския етнос и така наречените „ранни бракове“ са явления, които вредят на тези деца в задължителна училищна възраст и ги лишават от правото на образование, заявяват от синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“, като допълват, че отпадането на ромските ученици е процес, в който участие вземат общинските и държавни институции със своята безучастност. По думите на Диана Георгиева, проблемът е игнориран, като не се вижда, че става дума за „бомба със закъснител“. Ранните бракове и спирането на момичетата от училище свеждат до минимум шанса им за успешна реализация на трудовия пазар, като те се превръщат в „постоянни абонати“ на социлната система.

Път напред

„За да се преборим с това явление е важно да се даде недвусмислен сигнал чрез драстични наказания“, смята Георгиева, като допълва, че в Англия този вид насилие е инкриминиран и се наказва със 7-годишна присъда.

Текстове в Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жените и домашното насилие посочват, че страните, ратифицирали документа, трябва да предприемат необходимите законодателни или други мерки, за да гарантират, че умишленото поведение за принуждаване на възрастен или дете да сключи брак е криминализирано, както и да гарантират, че културата, обичаят, религията, традицията или така наречената „чест“ не се считат за оправдание за насилствени действия. Според Диана Георгиева, за да има реален ефект на промяна, не е достатъчно страната ни само да ратифицира Истанбулската конвенция, въпреки че това „може да има респектираща функция“. По думите ѝ са необходими и законодателни промени в тази насока.

Катя Кирилова и Антоанета Евтимова са здравни медиатори в Благоевград. Те осъществяват множество дейности сред ромски общности, голяма част от които са насочени към превенция на ранните бракове и реакция при тях. Снимка: Мариета Димитрова / Евромегдан

Според експертите от „Джендър проект в България“, за да се променят съществуващите практики на насилие в името на честта, са необходими действия за повишаване на нивото на образование на момичетата в засегнатите общности, чрез специално насочени програми и проекти. Основна роля за промяната на средата през последните години изиграват т. нар. общностни медиатори. Те осъществяват множество дейности сред ромски общности, голяма част от които са насочени към превенция на ранните бракове и реакция при тях.

У нас здравни медиатори има в 90 общини, като общият им брой в цялата страна е 150. Обучението за официално признатата професия продължава 14 дни в Медицинската академия в София. Кандидатите се запознават с основни болести и възможности за превенция и се учат на техники за общуване с хората. Необходимо е да имат завършено средно образование и да принадлежат към съответната етническа общност, в която ще работят.

Катя Кирилова е здравен медиатор от 2013 г., когато е назначена на позицията в Община Благоевград. Преди това е била шивачка, работила е в местната комисия за превенция на противообществените прояви и, както самата тя казва, „има опит с хора“.

„Според мен това с ранното съжителство и раждане не е редно. Все едно да вземеш куклата от ръцете на дете и да му дадеш мъж. Това трябва да се спре. Аз като ромска жена не съм съгласна с това престъпление, което се върши на места с ромските деца.“ Темата с ранните бракове или съжителства е приоритетна за работата ѝ, като разяснява проблема и на родителите, и на децата.

Кирилова разказва, че екипът на медиаторите добре познава хората в ромските квартали, знаят кой как ще реагира и търсят индивидуален подход към всеки. Споделя, че тя и екипът ѝ са постигнали много, като днес всички деца в ромските квартали на Благоевград ходят на училище. „Допускам, че ние, образованите роми, може да сме ролеви модели сред общността си и да се борим за намаляването на ранните женитби, и да покажем на нашите деца и младежи, че образованието трябва да е приоритет за тях, както е за нас ромите, които сме студенти.“

Днес Сабрина живее далеч в чужбина, а с родината я свързват единствено болезнени спомени. На 19 години среща настоящия си съпруг, който ѝ помага да организира бягството си. Вече 15 години живее с новото си семейство и има още две деца. Щастлива е, но страхът, че някой ден може да я намерят, е още жив. „Никога не бих се върнала в България, защото не само ще ми вземат децата, но и вероятно ще ме убият, заради честта, която „опетних“. Знае, че не е единствена, има много други жени със сходна съдба, и е много благодарна, че е успяла да се спаси.

*Името е сменено. Жената не желае да разкрива своята самоличност, тъй като се притеснява за безопасността си.

–

Настоящата публикация стана възможна благодарение на финансовата подкрепа на БЪЛГАРСКИ ФОНД ЗА ЖЕНИТЕ.

Още по темата в „Евромегдан“: жени и джендър

Още нещо важно

За да продължаваме да търсим гласовете и гледните точки на хората, които все по-рядко звучат в масовите медии, и да отстояваме етичните, демократични и професионални стандарти на журналистика в обществен интерес, имаме нужда от самостоятелност. Можете да ни подкрепите като направите дарение за „Евромегдан“ по сметката на издателя ни, фондация „БлуЛинк“.