Второ качество труд Равното заплащане между мъжете и жените беше сред исканията на участниците в шествие за правата на жените на 8 март 2018 г. в София. Снимка: Емил Методиев / Български фонд за жените

Второ качество труд

Повече от половината от икономически неактивните българи у нас са жени, а за много от тях семейството се оказва пречката да започнат работа. Докато разликите в заетостта между жените и мъжете нарастват с раждането на всяко следващо дете, държавата не подпомага ефективно включването на жената в пазара на труда след като е станала майка, сочат експерти.

„Планирате ли второ дете?” – въпросът ме шокира, защото беше зададен за първи път от човек, когото познавах от 10 минути. Смутено отвърнах: „ Не…”. И това беше вярно. Синът ми беше едва на година и половина и не бях мислила за второ дете. Но все пак не бях на детектора на лъжата, а на интервю за работа“, разказва 31-годишната Диана от Варна за първия си опит на трудовия пазар. Неубедително прозвучалият отговор предизвиква още любопитство за причините. „Защото е трудно” – смутолевих, отново откровено.“

Диана е „голяма късметлийка“ – синът ѝ е приет в ясла на лотариен принцип след около година чакане. Сега обаче стои въпросът как да го прибира в 17:00 часа, след като и двамата със съпруга ѝ работят до 18:00 часа, а трафикът в час пик ги забавя с още половин час. Търси си работа с, както го нарича, „нормално” работно време. Готова е на по-ниско възнаграждение, стига работното време да съвпада с това на яслата.

Началото на неравноправието

Над 57% от икономически неактивните българи са жени, сочи статистиката в края на миналата година. Почти 1/3 от тях посочват като основна спирачка да се включат на пазара на труда личните и семейните причини. Всяка четвърта жена с деца до 14-годишна възраст не успява да започне работа поради липсата на подходящи и достъпни заведения за социални услуги. В България само 11% от децата посещават детска ясла редовно, отчита националната статистика.

„Работодателите не искат майки на малки деца заради честите отсъствия от работа. Предпочитат служители, които да не им създават „проблеми“. Независимо от квалификациите, образованието, опита и езика, всеки работодател смята, че може да намери друг кандидат, който отговаря на изискванията, но няма да има подобни лични ангажименти”, споделя Елена, сътрудник във финансово-брокерска компания.

Разликата между коефициентите на заетост на жените и мъжете, както у нас, така и в европейски мащаб, нараства с увеличаване на броя на децата, отчита Евростат. Докато при работещите без деца той е 65% за жените и 73% при мъжете, когато се сдобият с едно дете разликата скача от 8 на 14 на сто. Още по-фрапиращи стават различията, когато в семейството се появи второ отроче – 19%.

Мария е на 38 години, майка на две малки деца. След като малката ѝ дъщеричка става на 2 години, Мария започва активно да търси работа. „Пуснала съм автобиографии в десетки фирми, ходила съм на повече от 10 интервюта… Като разберат, че имам деца, направо ми казват ,че няма смисъл да говорим. Никой не ми дава шанс да покажа, че мога да се справя.”

Въпреки определени постижения, неравенствата по пол продължават да съществуват, а в отделни случаи може да говорим и за дискриминация по пол, смята Татяна Кметова, изпълнителен директор на Центъра за изследвания и политики за жените. Снимка: личен архив

„Ако се вгледаме по-внимателно в определена сфера на обществения живот – например икономиката и пазара на труда, ще установим, че, въпреки определени постижения, неравенствата по пол продължават да съществуват, а в отделни случаи може да говорим и за дискриминация по пол. Такива има при наемането на работа, задържането на работа и кариерното развитие най-вече на младите жени с малки деца или на тези, които биха имали деца“, коментира Татяна Кметова, изпълнителен директор на Центъра за изследвания и политики за жените.

Работеща (или) домакиня

В България липсват мерки за ефективно включване на жената в пазара на труда, особено след като е станала майка или се грижи за зависим член на семейството, смята Виолета Иванова от Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ. Това принуждава много жени да останат вкъщи поне до навършване на 3-годишна възраст на децата, а не рядко и до по-късно, смята експертката.

По думите ѝ, има жени, които се връщат на работа, но спират кариерното си развитие, чувстват се несигурни да поемат по-високи служебни позиции, не приемат ръководни длъжности или повишение заради по-големите ангажименти, командировки, извънреден труд и по-често отсъствие от дома. „Оттук се получава и по-голямата ножица в заплащането на мъжете и жените след 30-годишна възраст.”

По данни от доклад на социалното министерство за равнопоставеността на половете в България, два 11% от работещите дами у нас получават заплата между 1000 и 2100 лв. При мъжете броят е два пъти по-висок – 23%. Почти половината от трудещите се жени са с възнаграждение до 500 лв.

При равно образование с това на мъжете, жените по-рядко преминават от средна към висока мениджърска позиция, сочат данните от доклада. Наетите жени с висше образование, според Националния статистически институт (НСИ), са повече от заетите мъже в тази група, но брутната им месечна заплата е с 26% по-ниска. Средно разликата в заплащането между мъжете и жените в България през 2016 г. е 14,4% и се движи около средната за Европейския съюз – 16%, показват данни на „Евростат“.

„През последните 20 години наблюдаваме все по-висока феминизация в някои сектори, особено в тези, свързани с „грижа“ като здравеопазване, образование, социална работа и ниското заплащане на труда там се задълбочава“, коментира Татяна Кметова. По данни на НСИ, заплащането по пол в сектора хуманно здравеопазване и социална работа е над 30% по-ниско за жените. „Разликата в редки случаи е резултат от пряка дискриминация. По-вярно би било да твърдим, че различията в заплащането по пол се появяват, защото трудът в тези сектори е обезценен и неглижиран от обществото”, смята експертката.

”Миналата година кандидатствах за авиоинженер в Ръководство въздушно движение (средното възнаграждение там надхвърля 8500 лв. на месец – б.а.). Въпреки че в обявата нямаше ограничения за кандидатстване на жени и отговарях на всички формални критерии, не бях допусната до изпит. От мой познат, поканен за участие, научих, че по време на изпита е нямало нито една жена”, разказва 41-годишната Милена, майка на две деца.

Различията избледняват

Вече повече 10 години Марияна живее в Холандия – една от страните, в които през последните години се наблюдава най-чувствително намаляване на разликата в заплащането. По думите ѝ, жените в Страната на лалетата работят във всички сфери на икономическия и обществен живот: „Дори, когато са с бурки, на тях не се гледа по-различно“. Разказва, че за мъжете също няма професии табу – не е странно да видиш мъж да чисти офис или да мете улиците. „Не съм чувала за случай, в който за една и съща длъжност да се предпочита мъж пред жена при равни други условия. Това тук не се допуска, защото се смята за дискриминация”, разказва българската емигрантка.

Холандия, заедно със Скандинавските страни, е на първо място по дял на работещите майки. Още преди да се роди детето, съпрузите договарят помежду си отговорностите за бъдещия член на семейството. „Грижите за домакинството се поделят по равно между мъжете и жените, в това число чистенето, готвенето и грижата за децата”, споделя Марияна.

Майчинството там е само три месеца. След това обикновено децата отиват на полудневна ясла, а майките се връщат на работа, най-често почасова. 77% от жените и 26% от мъжете в Холандия работят на непълно работно време, най-често от дома. За сравнение в България този процент е едва 2 и е най-нисък за целия Европейски съюз, където е средно 19,5%.

„Ниското заплащане на труда у нас обезсмисля работата на непълно работно време, което би било вероятен изход за жените, които гледат в семейството си малки деца, възрастни и болни родители или близки с увреждания”, коментира Татяна Кметова. Същевременно работодателите не приемат формата на заетост на непълно работно време, а към нея се прибягва обикновено само по производствени причини като намаляване обема на работа, смята Виолета Иванова.

Държавна грижа

България е страната с най-дългото майчинство в ЕС. И правителството често отчита това като плюс, без да вземе предвид фактори като трудната адаптация на жените на работното място след повече от 2 години отсъствие, загубата на професионална квалификация и изоставането в заплащането. Продължителността на майчинството обаче не е толкова странна на фона на условията за отглеждане на деца у нас.

В големите градове в България проблем е липсата на места в яслите. В останалата част – ниските заплати не са достатъчен стимул жената да загърби семейните си ангажименти. Затова 73% от децата до 3-годишна възраст у нас се отглеждат от родител, което е най-високата стойност в ЕС. Средно за страните членки този показател е 50%, а най-нисък е в Холандия (23%) и Португалия (27%), сочат данните на Евростат.

С европейски средства през тази година държавата осигурява детегледачки на минимална работна заплата за около 1600 семейства с деца под 5 години. Какъв ще бъде ефектът от мярката не е трудно да се прогнозира още преди да бъде приложена. 1600 жени, които ще влязат в статистиката със заплащане до 500 лв. и още толкова родители, които за около година и половина, колкото трае програмата, ще са намерили някакво решение на проблема. Само през тази година обаче над 60 000 майки, чийто деца навършват две години, ще трябва да се върнат на пазара на труда.

У нас съществува Закон за насърчаване на заетостта, който трябва да стимулира работодателите да наемат и майки с деца до 5 години (член 53а). За изпълнението му през миналата година правителството отделя малко под 500 000 лв. Сумата е 6 пъти по-ниска от тази, която хазната дава за насърчаване наемането на младежи до 29 години, въпреки че в тази група безработните жени са едва 5% от всички останали без работа дами. Същевременно дори за специалистите по трудово законодателство е трудно да приложат мярката на практика.

„Като работодател съм се възползвала от мерките за наемане на майки с деца до 5 г. Тъй като явно няма доверие в тези мерки, на интервю от Агенцията по заетостта ми пратиха около 7-8 жени за 2 бройки. А по програми за заетост на лица до 29 г., които се рекламират усърдно по европейските програми, са идвали и 50 кандидати за една бройка”, разказва юристът Мария Тодорова, експерт по трудово законодателство.

Кодексът на труда дава правната възможност на работещата майка до навършване на 6-годишна възраст на детето да работи надомно при същия или при друг работодател. Ако майката не е в състояние, бащата може да ползва това право. Съществува и забрана за командироването му до 3-годишна възраст на детето без неговото писмено съгласие, разяснява Мария Тодорова. По думите й, няма нормативни пречки да се ползва почасовото или гъвкавото работно време.

Практическите проблеми идват по-скоро от недостатъчната публичност на възможностите и на предлаганите от държавата мерки, както и от пасивността на самите правоимащи, смята юристът. Според Тодорова е важно да се провокира обществена дискусия и да се дава гласност на това, което законът и държавата позволяват при наемането на майки на малки деца. „Истината е, че нямаме знания по много теми, свързани с икономическото положение на жените. Например дали имат затруднения да стартират малък бизнес, да получат кредит от банковите институции, да заемат място и да се задържат в стопанския живот, коментира Татяна Кметова.

Мисия възможна

За да се преодолее проблемът със съвместяването на личния и професионалния живот КНСБ настоява за оптимизиране работата на социалната инфраструктура чрез синхронизиране на работното време на детските заведения с графиците на градския и междуградския транспорт, с работното време на предприятията и публичните организации от съответния регион, коментира Виолета Иванова от Института за социални и синдикални изследвания към синдикалната организация. Снимка: Личен архив

Липсата на реално приложими мерки за съвместяване на трудовия и семейни живот води не само до отпадане на част от жените от пазара на труда и по-ниско заплащане, но и до по-трудно концентриране при изпълнението на трудовите им ангажименти. Оттам – до по-чести трудови злополуки на работното място, както и до по-ниска производителност на труда, обяснява синдикалистът Виолета Иванова. От КНСБ предлагат приемане на Национална стратегия за съвместяване на семейния и професионалния живот. От синдикалната организация настояват за оптимизиране работата на социалната инфраструктура чрез синхронизиране на работното време на детските заведения с графиците на градския и междуградския транспорт, с работното време на предприятията и публичните организации от съответния регион.

За да бъде въвлечен активно и бизнесът, синдикалистите искат данъчни стимули при предоставяне на фирмена подкрепа на родителите – допълнителни плащания за социални услуги за деца, поемане разходите за детски заведения, центрове за извънучилищни грижи и др. „Необходимо е да се повиши и информираността на бизнеса за използване на средства от Европейския социален фонд за разкриване на фирмени детски градини, детски спортни клубове и клубове по интереси, като част от корпоративната социална отговорност“, категорична е Виолета Иванова.

Наличието на мерки за съвместяване на трудовите и семейните ангажименти носи по-големи икономически ползи, отколкото разходи, за работодателя. Работникът се чувства по-ползотворен на работното си място, оттам се увеличава и производителността на труда, а икономиката бележи ръст, заключват експертите. В такова общество и в такава икономика разликата между половете не е социална и икономическа, а само физиологична.

Настоящата публикация стана възможна благодарение на финансовата подкрепа на БЪЛГАРСКИ ФОНД ЗА ЖЕНИТЕ.

 

Още по темата в „Евромегдан“: жени и джендър

Още нещо важно

За да продължаваме да търсим гласовете и гледните точки на хората, които все по-рядко звучат в масовите медии, и да отстояваме етичните, демократични и професионални стандарти на журналистика в обществен интерес, имаме нужда от самостоятелност. Можете да ни подкрепите като направите дарение за „Евромегдан“ по сметката на издателя ни, фондация „БлуЛинк“.