Мръсните дни
Бързо, дискретно подаване на пакета, последвано от моментално движение, с което „срамната“ покупка е прилежно скрита на дъното на чантата. Въпреки пищната реклама на продукти за менструация, много жени и момичета изпитват неудобство когато настъпи „онзи“ момент от месеца. Възприемането на напълно естествен физиологичен процес в женското тяло като табу често ги принуждава да използват нехигиенични материали с риск за здравето им, предупреждават експерти и застъпници на женските репродуктивни права.
Тампони и дамски превръзки се рекламират масово. От телевизионния екран, билбордове и страници на списания гледат щастливи жени, с усмихнати лица и ведри и слънчеви очи. Но има нещо неестествено. Липсва кръв! Вместо нея, виждаме синя или друга на цвят течност.
Има хора, които имат проблеми с вида на кръв, други пък я възприемат като нехигиенична, обяснява рекламният експерт Радослав Бимбалов, партньор в креативна агенция „Смартс“.
В резултат рекламата не представя менструацията такава, каквато е – кръвотечение от женските репродуктивни органи. Този изкривен образ на женските продукти и поведение затвърждава закостенялото патриархално мислене, че женското кървене е срамно, нечисто, и че от жената се очаква да се прави, че този „проблем“ не съществува.
Менструацията е разглеждана предимно като нещо срамно и е табуизирана в повечето държави, а менструиращото тяло се възприема като нечисто и естествените му функции са патологизирани, разкрива Ирина Ганчева, основател на проект, който цели да разчупи това схващане и да направи превръзките и тампоните (по-) достъпни за най-нуждаещите се. По думите ѝ дори в т. нар. “развити страни” много жени и момичета в неравностойно социално положение нямат достъп до превръзки и тампони и са принудени да използват нехигиенични методи, за да попиват менструалната си кръв. Това освен, че е унизително, може да доведе до репродуктивни проблеми, гинекологични заболявания и инфекции, твърди тя
Феминистко течение или с феминизъм за „течението“
Новаторският за България проект с лаконичното название „Менархия – за правото да менструираме достойно“ попада в сферата на менструалния активизъм – феминистко течение, което се противопоставя на възприемането на месечния цикъл като табу. Името идва от „менархе“ – термин за първата менструация при жената, и „анархия“. „Това е широко използван термин, който се налага при зараждането на радикалния менструален активизъм“, разяснява Ганчева.
Ганчева вярва, че повишаването на чувствителността към темата жените би помогнало на жените да се чувстват по-комфортно и по-приети в и с телата си. В рамките на проекта тя планира организиране на събитие и заснемане на видео, които да повдигнат темата за менструалното табу. Целта е проблемите да станат по-видими сред обществото.
Според Ганчева, на жените често е вменявана идеята, че да имат деца е най-великото нещо, което биха могли да направят, но същевременно естественият процес на менструацията се свързва със срам и нехигиеничност. „Менструалното табу е един социален парадокс, от който няма ползи, а само вреди, най-фрапиращата от които е менструалната бедност.“
Карта, от която става ясно къде по света менструацията е тема табу, създава организацията Femme International. Разходка по нея карта насочва вниманието към страни като Индия, където голяма част от жените и момичетата между 15 и 24 години в селските региони не използват хигиенни материали по време на месечния си цикъл. Основен фактор за това е бедността. Някои са принудени да използват парцали, вестници и хартия, а на други се налага дори да стигат до употреба на пясък и пепел. Освен бедността, фактор за ненормалното протичане на женската менструация е именно табуизирането ѝ. Жените там се смятат за „нечисти“, когато са в цикъл, забранено им е да влизат в храмове, да докосват свещени предмети, да сядат на семейния диван.
Нашенски и чужди нрави
Оказва се, че Индия не е толкова далече от България по отношение на табуизирането на менструацията, колкото в географско отношение. „Независимо, че обществото ни на пръв поглед е модерно и разкрепостено, все още продължават да се възпроизвеждат определени патриархално-традиционни нагласи“, коментира културологът д-р Йоана Павлова. „Липсата на обществен дебат е в основата на продължаваща табуизация на менструацията“, смята експертката.
Менструацията е естествен физиологичен процес, но е обвързан с детеродните функции на жената, а оттам със сексуалните отношения, обяснява тя. В исторически аспект българското общество налага социални практики за ограничение и контрол над сексуалната свобода на хората. Тези сексуални ограничения са по-строги към жените – пример е ритуалът „блага ракия“ (свързан с девствеността и първата брачна нощ), защото жената е припозната като пазителка и защитница на традицията и семейството. В по-практичен план, контролът над женската сексуалност е гаранция за предаване на имотите на собственото потомството.
От жените, които са майки или баби, особено в по-малките населени места в България, често могат да се чуят поуки към младо момиче, че докато е в менструация не бива да ходи на черква, да пали свещи, да се моли или да целува икони, да гостува на новородено бебе, защото било „нечисто“. Така менструацията продължава да се възприема, от много мъже и жени, като срамна и мръсна. „Това са остатъчни мисловни конструкти, които поставят жената в една категория, от една страна на идеализации, а от други като носителка на строг морал“, обяснява Павлова.
Менструацията не попада в характеристиката на женствеността и затова се поставя в „тайния женски шкаф“. Самите жени участват в затвърждаване на тези практики като се крият или скриват покупката на дамски превръзки, тампони и т.н. Чувството за неудобство се заражда още с първия цикъл. Процесът на биологична промяна невинаги е обяснен от майката, което поставя детето в притеснение. В училище момчетата започват подигравки, а момичетата се затварят и пазят „онзи период“ в тайна.
Съществуват множество вицове за жените в менструация. „Жена в цикъл“ се е превърнало в нарицателно за зла и заядлива жена, а използването на подобни фрази омаловажава женските действия и преценка“, допълва д-р Павлова, като посочва необходимостта са се дискутират подобни стереотипи.
Менструална бедност
„В България бедността е основен фактор и се явява предпоставка стотици млади момичета на национално ниво да нямат достъп до елементарни санитарни материали по време на менструацията си“, споделя Елеонора Сливкова, директор на „Социално подпомагане“ в гр. Сандански. В редовната си практика през годините Сливкова става свидетел на много такива случаи, които смята за недопустими в съвременното ни общество.
Във връзка с икономическия фактор бедност в цял свят се повдига дискусията за т.нар. „данък тампон“, или данъка добавена стойност върху санитарни материали, необходими за нормалното протичане на ежедневието на жена в менструация. В България ДДС възлиза на 20 %, плащани от крайния потребител на продукта. В САЩ например през 2015 г. започва кампания за намаляване на ДДС на санитарни продукти. „До тогава те са били обложени с по-висок данък, а не са били в графата на основните необходими продукти, към 2017 г. в повечето щати това e променено“, допълва Ганчева.
Във Великобритания след онлайн кампания правителството гласува данъкът да бъде премахнат от май 2018 г. Тъй като европейското законодателство, което все още важи в страната, не допуска нулеви ставки ДДС, някои големи вериги супермаркети са намалили цените на менструалните продукти, така че магазинът „поема“ ДДС. Други вериги избират да дарят стойността на ДДС на менструални продукти на благотворителни организации, борещи се с менструалната бедност, разказва Ганчева.
Аз самата винаги съм имала много трудна връзка с цикъла ми, тъй като е много болезнен и първите един-два дни се чувствам неживотоспособна, споделя Ирина Ганчева. Според нея начинът на функциониране на обществото, при който от хората се изисква да функционираме винаги на 100%, независимо какво се случва с телата им, е абсурден. „Аз страдам всеки месец и това не е мой избор, така работи тялото ми и не виждам защо целият този процес трябва да бъде обгърнат с булото на табуто, на неизказаното, на срамното“, коментира Ганчева. Неприемливо е за една жена да е срамно откровено да каже, че има менструални спазми, а кръвотечението е толкова силно, че води до световъртеж. „Защо да трябва да измислям други обяснения, че съм в апокалиптично лошо настроение, като знам причината съвсем точно?“, недоумява активистката.
Силните менструални спазми все още са нещо, с което повечето жени се справят, страдайки мълчаливо. Трудно е да се опише силата и интензитета на тези спазми, особено на човек, който никога не ги е имал и няма и да ги има. Затова доктор John Guillebaud от University College London е направил проучване, показващо, че болката при менструални спазми се сравнява по сила със сърдечен удар. Наведнъж с физическата болка, която всяка жена изтърпява в различни степени по време на менструалния си цикъл, схващанията на обществото утежняват положението на жените, принуждавайки ги да се срамуват от нещо, което е напълно естествено.
–
Настоящата публикация стана възможна благодарение на финансовата подкрепа на БЪЛГАРСКИ ФОНД ЗА ЖЕНИТЕ.
Още по темата в „Евромегдан“: жени и джендър
Още нещо важно
За да продължаваме да търсим гласовете и гледните точки на хората, които все по-рядко звучат в масовите медии, и да отстояваме етичните, демократични и професионални стандарти на журналистика в обществен интерес, имаме нужда от самостоятелност. Можете да ни подкрепите като направите дарение за „Евромегдан“ по сметката на издателя ни, фондация „БлуЛинк“.