Живот за опазване на природата

На връщане от обществена проверка на поредния незаконен строеж в защитена територия на 28-и декември 2017 г. непознати нападат и нанасят жесток побой на руският природозащитник Андрей Рудомаха.  Животът на Рудомаха е застрашен и възстановяването му е дълго и трудно, но дори в най-тежкия момент, лице в лице със смъртта, не му минава мисълта да се откаже. Андрей е  екоактивист с над тридесет години природозащитна дейност на територията на Южна Русия. Оглавява организацията Екологическа вахта за северен Кавказ (ЕВСК). Работата на ЕВСК отдавна провокира интереса на руските власти – многократно са се опитвали да закрият организацията, обявявали са я за „чуждестранен агент“, и са извършвали обиски в домовете на членуващи активисти. В разговор с Ксения Вахрушева той разкрива тайната, която му дава сили да продължи.

Как се чувствате дни след нападението над Вас на 28-и декември 2017?

Сега вече – доста по-добре. Почти възстанових работния си режим, но все още съм в болнични. При последното си посещение лекуващата лекарка ми съобщи, че анализът на кръвните ми проби е показал наличие на възпалителен процес, и отново ми предписа антибиотици. Но мисля, че скоро ще се върна към активна дейност.  

Предоставена Ви е държавна охрана. Чувствате ли се в безопасност?

Не, всъщност нямам държавна охрана. Въпросът за държавната охрана беше иницииран от адвоката ми Алексей Аванесян във връзка с нападението, след като на 9-и януари т. г. към мен и към моя заместник Дмитрий Шевченко бяха отправени заплахи с предложение да „напуснем страната“. И чак на 12-и януари следователката, която води заведеното във връзка с нападението углавно дело, удовлетвори молбата му за предоставяне на държавна охрана. Но това не е достатъчно. Процесът на предоставяне на държавна охрана включва два етапа. През първия етап следователят взима решение за предоставяне на такава охрана. Този етап е преминат. А по-нататък – непосредственото осъществяване на мерките за безопасност за мен и за Дмитрий Шевченко трябва да бъде предприето от органите на вътрешните работи. В нашия конкретен случай – от съответното подразделение на Главното управление на Министерството на вътрешните работи в Краснодарския край. И това подразделение досега не е предприело никакви мерки, въпреки че от оповестяването на решението за държавна охрана измина вече почти месец. Затова естествено аз не се чувствам в безопасност. Налага ни се – на мен и на моите приятели – сами да се заемем с нашата безопасност, доколкото това е по силите ни.

А ще настоявате ли решението на следователя да бъде изпълнено?

Да, разбира се. След като следователят е удовлетворил молбата за предоставяне на държавна охрана на мен и на Дмитрий Шевченко, МВР е длъжно да я предостави.

Медиите тиражират различни версии за нападението, за най-вероятна се счита версията, свързана с разкритото от Вас незаконно строителство в горски масив в близост до лозови насаждения в Краснодарския край. И Вие ли сте склонен да приемете тази версия?

Да, считам, че най-вероятно нападението е свързано с тази обществена проверка. Защо иначе нападателите ще се опитват да изземат материалите от заснемането, което направихме там. Но тази версия не е единствена. Във всеки случай, за мен лично е очевидно, че към организирането на това нападение в една или в друга степен са съпричастни длъжностни лица от Управлението на Федералната служба за сигурност (ФСБ) на Краснодарския край, което отдавна се занимава с потискане на дейността на ЕВСК. Никой друг орган не би могъл да организира проследяването ни, подслушването на телефоните ни, контрола на придвижванията ни по банкови карти, нито да установи кога и къде точно ще пристигнем. И именно този орган има на разположение престъпни субекти в маски, които извършват „мръсната“ работа.

Много ли такива скъпи незаконни строежи има в горите на южната част на Русия по Черноморското крайбрежие?

Андрей Рудомаха при поредно стълкновение с полицията. Снимка: Екологическа вахта за северен Кавказ.

За съжаление строителството на черноморски резиденции на високопоставени лица се превърна в истинско бедствие за Черноморското крайбрежие в Краснодарския край. Случаят на такова строителство, изобличен от нас в Криница, е продължение на отдавна утвърдилата се престъпна практика за присвояване на земи, предназначени за обществено ползване, в изгода на „господарите на мира сего“. Сред тези обекти са дворецът в района на Прасковеевка, построен по инициатива на Управлението на делата на президента на Русия, който сега се намира в частен имот на „Комплекс“ ООД; резиденцията в стил „лозарско шато“ в района на село Дивноморское, която се намира в имот на „Лазурна ягода“ ООД; лятната резиденция на Патриарх Кирил край същото село; т. нар. „вила на Ткачов“ в Синия залив на Туапсинския район и разположената също там резиденция, принадлежаща по документи на сестрата на депутата Ремезков, Жана Арефиева. Близо до строящата се от „АКСИС Инвестиции“ АД резиденция е разположена т. нар. почивна база „Бета“, която принадлежи на едноименната компания, свързвана с известния олигарх Олег Дерипаска. Земите там също са присвоени от горския фонд. Могат да бъдат изброени още доста подобни обекти. Най-многобройни са на територията на курортния град Геленджик.

А каква цел преследвате, разкривайки „дворците“ на нашите чиновници в гората? Доколкото разбирам, конфискуването на такива имоти е много сложен процес, а и никой досега не е загубил поста си.  

Целта ни е да постигнем поне свободно преминаване през тези територии. Не винаги, но в много от случаите това ни се удава. И като даваме гласност на фактите, ние караме останалите чиновници и олигарси да се замислят дали им се занимава с подобни проблеми.

Кои според Вас са главните екологични проблеми в южните райони, където работите в момента, и в Русия като цяло?

Не бих искал да говоря за Русия като цяло или за южните райони, тъй като не познавам картината достатъчно. А по отношение на Краснодарския край и Адигея сред тези проблеми бих изброил: разузнавателното сондиране за добив на нефт в дълбоководния шелф на Черно море, провеждано от компанията „Роснефт“; хищническото усвояване на земи от специално защитени природни територии, с унищожаването при това на уникални природни комплекси в района на Красна поляна, осъществявано от компанията „Роза Хутор“; масовото присвояване и застрояване на земи за обществено ползване, сред които земи от горския фонд, земи в бреговите ивици на водни обекти, озеленени площи в населените места.

Според Уикипедия вашата природозащитна дейност започва още през 1987 г. с протест срещу строителството на атомна електроцентрала. Какво Ви мотивира вече толкова години да продължавате да се занимавате с природозащитна дейност, особено в такива сложни условия?

Трудно ми е да кажа какво ме мотивира. Още от детството ми в мен са се утвърдили специални отношения с дивата природа; възприемам се органично, когато съм сред природата, и нейното опазване за мен е критично важно. Затова, когато се занимавам със спасяването ѝ от различни посегателства, това много силно ме подхранва. Може да се каже, че това е мисията на живота ми. Ако човек няма жизнена реализация, той бавно угасва. И опазването на природата и на благоприятната за живот среда се превърна за мен в такава жизнена реализация.

Казвате, че това отношение към природата се корени в детството Ви. Как да развиваме любовта към природата у децата?

Израснал съм в малко село на границата между степната и планинската части на Краснодарския край и много от свободното си време съм прекарал в гората. Там се чувствах много естествено, като у дома си. Мисля, че именно затова по-късно започнах активно да се интересувам от природозащитна дейност. И до днес едно от любимите ми занимания е да пътешествам сред дивата природата. Разбира се, много важно е още от ранна възраст децата да осъзнаят значението на дивата природа. Най-добрият метод за това според мен са походите в планините и горите, въвличането на децата в природозащитна дейност. В младостта ми, когато още се ориентирах с какво да се занимавам в този живот, можеше и така да се случи, че да тръгна по педагогическа линия. Голямо влияние върху мен тогава оказа известният педагог, бард и теоретик на неформалната педагогика Владимир Ланцберг, който по онова време живееше в Краснодарския край. Дори работих една година като ръководител на юношеския клуб „Свещ“ към съветския пионерски дом в Краснодар. Но моята евентуална педагогическа кариера беше прекъсната, защото в процеса се намесиха сътрудници на тогавашното КГБ (това беше през 1988 г.). Те принудиха директора на пионерския дом да ме освободи, защото бях организирал и проведохме в гората при Горещия извор неформална среща на представители на различни неформални движения. Срещата беше нелегална, а моите възпитаници от клуба „Свещ“ изпълняваха ролята на водачи, които посрещаха участниците на уречено място и ги отвеждаха по горски пътища и пътеки до мястото за провеждане на срещата.

Бихте ли изброили най-важните успешни кампании, които сте инициирали или в които сте участвали активно.

Кампанията в защита на дивата природа в района на планината Голям Тхач, кампанията срещу строителството на пътя Лагонаки – Дагомис, кампанията срещу строителството на път към курорта Лунна поляна, кампанията в защита на платото Лагонаки, кампанията в защита на Утриш, кампанията срещу превръщането на планинската част на Абинския район в зона за развитие на циментовата промишленост.

Защо точно в тях успяхте да постигнете резултати?

Всяка от тези кампании си имаше своя „рецепта“. В някои случаи помогнаха традиционните методи – широко публично огласяване, масови протести, въздействие от страна на официалните власти. В други – подкрепата на международни структури, като например Организацията за образование, наука и култура ЮНЕСКО, какъвто беше случаят с кампанията срещу ски-курорта на платото Лагонаки или с пътя Черниговское – Лунна поляна. А някъде помогна сътрудничеството с истински държавници от държавните органи. Такава беше например една от най-парадоксалните наши кампании – срещу строителството на пътя Лагонаки – Дагомис, за което активно лобираха в края на 90-те години властите на република Адигея. По онова време ние бяхме екорадикали. В рамките на кампанията многократно блокирахме „Белия дом“ (Краснодарския парламент), проведохме и редица други протестни акции и си завоювахме съответната репутация. Обаче от самото начало имахме подкрепата, разбира се неофициално, на тогавашния началник на „Адигеяавтодор“, Заур Ашинов. Той беше един истински държавник. Той сам ни намери и когато се срещнахме ни каза, че го натискат да строи този път, но това е пълно безумие както от техническа, така и от екологична, и от практическа гледна точка, тъй като ще бъде невъзможно да се осигури функционирането на пътя през зимата. Благодарние на него за нас стана достъпна скрита информация по този проект. Следващият ни съюзник беше още по-неочакван за нас – тогавашният началник на управлението на ФСБ на Адигея Анатолий Петренко. Когато се срещнахме с него, той ни каза, че пътят е заплаха за държавните интереси и оглавяваното от него ведомство няма да допусне строителството му. А след това ни подкрепи и републиканската прокуратура. В крайна сметка този пагубен за природата на Кавказкия резерват проект беше погребан.

Имали ли сте положителни или обнадеждаващи случаи на взаимодействие с държавните органи и с бизнеса?

С бизнеса – не. В Русия бизнесът, който се занимава с вредна за околната среда дейност, видимо още не е дорасъл за осъществяване на каквито и да е конструктивни взаимодействия с природозащитната общност и за намиране на приемливи компромиси. Единственото, което някои компании се опитаха да направят, условно казано „конструктивно“, е да се пробват да ни подкупят по един или друг начин. Но при нас този похват не минава. А що се отнася до конструктивното взаимодействие с отделни държавни чиновници, това е достатъчно типична за нас работа, тъй като и ние самите фактически изпълняваме държавни функции – откриване нарушения на законността в масов порядък. Не бих желал да осветявам имената на действащи служители, за да не им навредя. Но бих могъл да назова отделни имена на хора, които вече не са активни.

В Русия бизнесът, който вреди на околната среда, не е дорасъл за осъществяване на каквито и да е конструктивни взаимодействия с природозащитната общност и за намиране на приемливи компромиси.

Имахме установено много ползотворно взаимодействие в сферата на опазване на околната среда с такива бивши чиновници като Николай Берьозкин – бивш министър на екологията на Адигея, Владимир Черпаков – бивш директор на Майкопския отдел на Кавказкия резерват, Павел Половинко – бивш директор на Кубанския комитет по опазване на природата, Евгений Зеленко – бивш главен лесничей на Краснодарското управление на горите, Юрий Горлов – бивш директор на Управлението на Росприроднадзор на Краснодарския край и Адигея. Заедно с тях ние извършвахме една обща държавническа дейност, каквато е всъщност защитата на природата и на благоприятната за живот среда.

Какво трябва да се случи, за да се заемат сериозно властите и обществото в Русия с опазването на околната среда?

Във властта трябва да дойдат хора, които разбират, че опазването на околната среда, на дивата природа, е базова константа за нормален живот на обществото и трябва да бъде приоритет, а не на петдесето място по значение. Боя се, че с ръководството на нашата държава това няма да се случи скоро. Напротив, в екологичен план тенденцията за Русия е всичко все повече да се влошава. Миналата „година на екологията“ си остана чиста фикция.

С какво според Вас международната екологична общност може да помогне на екоактивистите в Русия?

Важна е самата многообразна подкрепа по острите и наболели проблеми на територията на Русия. И много важно е широкото международно огласяване на фактите на преследване и натиск върху руските екоактивисти. Такива факти за съжаление се умножават. Много важно е също така авторитетни международни структури да оказват въздействие върху Русия за отстраняване на натиска върху дейността на екологичното движение в Русия, тъй като най-често той произлиза от самата държава. По отношение на ЕВСК например, ключовият орган, който се занимава с ограничаване на дейността ни, е ФСБ, макар че ние се занимаваме изключително с природозащитна дейност и защита на екологичните права на гражданите и въобще по никакъв начин на попадаме под компетенциите на това ведомство.

–

Превод от руски език: Наталия Попова

Повече в Евромегдан за:

натиска над граждански активисти

Русия

Още нещо важно

За да  продължаваме да търсим гласовете и гледните точки на хората, които все по-рядко звучат в масовите медии, и да отстояваме етичните, демократични и професионални стандарти на  журналистика в обществен интерес, имаме нужда от самостоятелност. Можете да ни подкрепите като направите дарение за „Евромегдан“ по сметката на издателя ни, фондация „БлуЛинк“.