Джон Касъл – човекът на руля

Близо четири десетилетия капитан Джеймс (Джон) Касъл ( 7 декември 1950 г. – 12 януари 2018 г.) управлява корабите на Грийпийс по компаса на правилното и грешното, опазвайки околната среда и насърчавайки мира. Хроникьорът на Грийпийс, Рекс Уейлър, разказва няколко от историите, част от един необикновен живот.

Джеймс (Джон) Касъл отваря очите си към морето. Роден е на 7 декември 1950 г. в залива Кабо на Нормандските острови на Гърнси, Великобритания. Расте в къща, позната на местните като Каса дел Маре – морската къща, най-близко разположената до морето на острова. Втори син е на Робърт Брийдлов Касъл и Мери Констанс Касъл.

Младият Джон Касъл обича морето и лодките. Работи на „Ил дьо Серк“, товарна лодка, която снабдява близкия остров Серк, и следва в Саутхямптън, за да стане офицер в търговската флота.

Джон се превръща в обичан капитан на корабите на Грийпийс. Плава в много кампании и блестящо управлява два кораба по време на действията на Грийнпийс срещу нефтената платформа на Shell в Северно море на име Брент спар. През активистката си кариера Джон изписва името си като Кастел, за да избегне нежелано внимание към семейството си.

Правилно и грешно

Джон има две страсти: обича книги, науката за света и е изключително добре образован; и обича свещените места, като прекарва почивките си в разходки сред кръгове от камъни, каменни идоли и свещени кладенци.

Като млад Джон се запознава с традицията на Квакерите, съставена от отдадеността им към мира, гражданските права и преките социални действия. През 1977 г., когато Грийнпийс купува първия си кораб – абърдийнски траулер, преименуван на „Rainbow Warrior“ (воин на дъгата) – Джон става първи помощник капитан и работи с капитан Питър Буке и активистите Сузи Нюборн, Денис Бел и Пийт Уилкинсън.

През 1978 г. Уилкинсън и Касъл научават, че британското правителство изхвърля радиоактивни отпадъци в морето в дълбокия океански канал край бреговете на Испания в Бискайския залив. През юли „Rainbow Warrior“ проследява на юг от английския бряг британския кораб „Gem“, който превозва варели, пълни с токсични, радиоактивни отпадъци. Стига се до известния днес сблъсък, при който екипажът на „Gem“ спуска варели върху гумената лодка на активистите. Акцията на Грийнпийс в крайна сметка променя морския закон и въвежда забрана за изхвърляне на токсични материали в морето.

Арестувани от испанските власти, Касъл и Буке осъществяват драматично бягство от пристанището на Ла Коруна без светлини през нощта и връщат кораба на Грийнпийс в действие. Симон Холандер, член на екипа, си спомня как при навлизането на кораба в пристанището на Дъблин, Джон ведро разпоредил целият екипаж да се включи в почистването на трюма преди пристигането на брега – като по този начин заздравил другарството на екипажа и демонстрирал уважение към кораба. През 1979 г. те участват с кораба в първата международна среща на Гринпийс в Амстердам.

През 1980 г. Касъл и екипът на „Rainbow Warrior“ се сблъсква с норвежките и испански  китоловни кораби и са отново арестувани от испанските власти, след което са задържани в морската база Ел Ферол.

„Rainbow Warrior“ остава задържан в продължение на пет месеца, тъй като испанското правителство иска 10 милиона песети като компенсация на китоловната компания. В нощта на 8 ноември 1980 г., „Rainbow Warrior“ с Касъл на руля тихомълком се измъква от военоморската база и през Северния Атлантик достига пристанището на Джърси.

През 1995 г. Касъл управлява кораба „Грийнпийс“ по време на кампанията срещу френското ядрено изследване в Тихия океан и води флотилия в Нова Зеландия на мястото на „Rainbow Warrior“, който френските представители взривяват в Окланд през 1985 г.

През годините Касъл се превръща в легенда заради морските си умения, кураж, състрадание, отдаденост и заради неподкупната си честност. „Екология: това не означава много за мен“, заявява той веднъж. „Тук съм заради това, което е правилно и грешно. Тези думи са достатъчни за мен“.

Брент спар

Една от най-успешните кампании на Грийнпийс за всички времена започва през лятото на 1995 г., когато Shell оповестява план за изхвърляне на плаващ резервоар за съхранение на нефт, съдържащ токсични петролни отпадъци, в Северния Атлантик. Касъл се записва като капитан на плавателния съд на Грийпийс „Моби Дик“, регистриран в Леруик, Шотландия. Месец по-късно, на 30 април 1995 г., Касъл и други активисти окупират сондажната кула „Брент спар“ и призовават за бойкот на бензиностанциите на Shell.

на Г-7 през 1995 г. германският канцлер Хелмут Кол протестира публично срещу британския премиер Джон Мейджър

Снимката, на която се вижда как охраната на Shell и британската полиция стреля по протестиращите с водни оръдия, заливат световните медии. Демонстрации избухват в цяла Европа, а на 15 май, по време на срещата на върха на Г-7, германският канцлер Хелмут Кол протестира публично срещу британския министър-председател Джон Мейджър. През юни 11 държави, по време на срещите на Комисията в Осло и Париж, призовават за мораториум върху изхвърлянето в морето на плаващи съоръжения.

Три седмици по-късно британската полиция успява да прогони Касъл и другите окупатори и ги задържа за кратко в затвора в Абърдийн. Когато Shell и британското правителство пренебрегват обществения натиск и започват да изтеглят „Брент спар“ до мястото за изхвърляне. Започва потребителски бойкот на бензиностанциите на Shell в цяла Европа. Веднага щом бива освободен, Касъл поема взетият под наем от Грийнпийс плавателен съд „Altair“ и продължава да преследва „Брент спар“.

Касъл се уговаря по телефона с водача на друг кораб на Грийнпийс, снабден с хеликоптерна площадка, да променят курсовете и да се срещнат. Използвайки хеликоптер, демонстрантите окупират отново „Брент спар“, срязват кабелите към детонаторите.

Един от демонстрантите, младият новобранец Ерик Хейслар, си спомня: „Един от първите, които срещнах на борда, още щом се качих, беше червенокос мъж, гигант, който ни се усмихваше широко. Първата ми мисъл бе, че е матрос или може би боцман. Затова го попитах знае ли дали вече ми е определена каюта. Той ми се усмихна топло и ме увери, че, да, определена ми е такава. На вечеря разбрах, че това е бил Джон Касъл, не матрос, нито боцман, а капитана. И то какъв капитан!“

След още едно окупиране на „Брент спар“, Касъл и екипажът му продължават преследването, докато кулата внезапно променя курса си, насочвайки се към Норвегия. Shell се предава. Компанията съобщава, че „Брент спар“ ще бъде почистена и използвана като основа за нов фериботен терминал. Три години по-късно, през 1998 г., Конвенцията за защита на морската околна среда в Североизточния Атлантически океан (OSPAR) одобрява забрана за изхвърлянето на нефтени съоръжения в Северно море.

„Нямаше и капка съмнение сред екипажа кой бе направил това възможно, кой бе помогнал да се случи,“ си спомня Хейслар. „Това беше Джон Касъл. Неговият тих ентусиазъм и доверието, което имаше в хората, направи този екип най-добрият, който някога съм виждал. Той винаги знаеше какво точно иска от кампанията, как да се движим по-бързо и винаги намираше правилните думи, за да обясни философията си. Джон беше тази рядка комбинация едновременно от механик и мистик. И освен всичко това той беше много любещо и мило човешко същество.“

Муруроа

След кампанията Bret Spar, Касъл се връща в Южния Пасифик на „Rainbow Warrior II“, за да възпрепятства планиран френски ядрен опит на кораловия остров Муруроа. Очаквайки, че французите ще окупират кораба им, Касъл и инженерът Луи Мануел Пинто де Коста, поправят кормилния механизъм така, че да бъде управляван от мостика. Когато френските командоси се качват на борда, Касъл се настанява на мостика, прекъсва достъпа до стълбата и намазва мачтата с грес за да затрудни нападателите да го арестуват.

Накрая командосите правят дупка в машинното отделение и прекъсват кабелите, контролиращи мотора, радиото и кормилния механизъм, правейки системата за дистанционно управление на Касъл безполезна. Те изтеглят Rainbow Warrior II до остров Хао, докато на мястото пристигат три други протестиращи кораба.

Три хиляди демонстранти, събрани на френското пристанище Папеете, искат от Франция да забрани тестовете. Оскар Темару – лидерът на Tavini Huiraatira, партия за противодействие на ядрените оръжия и в подкрепа на независимостта –  е на борда на „Rainbow Warrior II“ по време на ареста. Той приветства противниците на ядрените опити от Великобритания, Ирландия, Нова Зеландия, Австралия, Япония, Швеция, Канада, Германия, Бразилия, Холандия, Люксембург, Филипините и Американска Самоа. Накрая Франция прекратява тестовете си, а атмосферните ядрени опити в Световния океан са прекратени веднъж завинаги.

„Морална храброст“

По време на тези необикновени мисии Джон Касъл призовава към „самокритичност“ – не само отделните активисти, но и организациите, които подкрепя. Активистите, твърди Касъл, имат нужда от „морална смелост “. Той предупреждава: „Не търсете одобрение. Все някой трябва да е отпред, да осветявайки пътя на основната мисъл.“.

Той се противопоставя на „корпоративизма“ сред активистките организации и държи Грийнпийс да не става „свръх-централизирана или сегментирана“. Усеща, че решенията на активистите трябва да се правят в действие, а не в офиса. Не можем да преборим индустриализма  „само с пари, числа и висока технологии“,  пише той веднъж в личен манифест. Организациите трябва да избягват капана на „самоцелността“ и да се съсредоточат върху задачата да „смущават могъщите сили, да атакуват мултинационалните компании и военно-промишления комплекс.

активистите за социална промяна трябва да „поставят под въпрос материалния потребителски начин на живот

Касъл припомня, че Грийнпийс е станала популярна „защото едно искрено послание достигна до жадните сърца на бедните страдащи хора,… които усещат разрушението около себе си“. Касъл чувства, че активистите трябва да притежават „свобода на изразяване, спонтанност и да живеят с интегритет“. Активистката организация трябва да насърчава „усещането за общност“ и да демонстрира „морална смелост“. Касъл счита, че активистите за социална промяна трябва да „поставят под въпрос материалния, потребителски начин на живот, който води до прекомерно използване на енергия, до все по-несправедливата световна икономическа тирания, която създава бедност и предизвиква екологична деградация“, и трябва да поддържат „чест, смелост и творчество.“

Много любим герой

Сузи Нюборн, която посреща Джон на борда на „Rainbow Warrior“ през далечната 1977г., и която дава на кораба името му, пише за него като приятел, с когото чувства че имат свързани сърца: „Той е будист, вегетарианец и има обеца на ухото . Обича поезията, класическата музика и може да бъде както много мрачен, така и много забавен. Веднъж му отрязах косата, докато жадно пиеше бутилка след бутилка ром, рецитирайки „Второто пришествие“ от Йейтс“.

Нюборн си спомня как Касъл настоявал жените да направляват корабите при влизане или излизане от пристанище, защото „го схващат добре, идва им отвътре“. Тя си припомня и една нощ в морето, когато Касъл се вкопчва за руля, изправяайки се срещу една от най-големите бури за миналия век. „Бях забутана в каютата като парцалена кукла, докато не припаднах. Никога не бяхме говорили за бурята, сякаш се стахувахме да не събудим отново чудовището, което срещнахме. Само една малка ръчно написана бележка, закачена някъде в цялата бъркотия, показва признанието на капитана за шестчленния екипаж: „Благодаря Ви“. Други си спомнят Касъл като капитан на Грийнпийс, който често може да бъде намерен в камбуза, изпълнявайки кухненските задължения.

През 2008 г. с малката яхта „Musichana“ Касъл и Питър Буке организират нахуване на острова Диего Гарсия, за да протестират срещу американска бомбардировъчна база и отказа на Обединеното кралство да разреши на изгонените островитяни от Чагос да се завърнат по домовете си. Те се пускат котва  в лагуната и предават съобщение по радиото на длъжностните лица на Британската територия в Индийския океан на острова, за да им кажат, че те и американските въздушни сили действат в нарушение с международното право и резолюцията на ОН. Когато бива арестуван, Касъл любезно разяснява на  задържалите го, че поведението им е неморално и незаконно.

При едно от последните си действия, борейки се с влошаващото си здраве, Касъл помага на приятели в Шотландия да ръководят супен ресторант, тихо приготвяйки храна и миейки чинии далеч от хорските погледи.

При вестта за смъртта му, корабите на Грийнпийс по целия свят – „Arctic Sunrise“, „Esperanza“ и „Rainbow Warrior“ – спускат знамената си на половин мачта.

За Джон си спомнят с обич брат му Дейвид, бившата му съпруга Каролин, техния син, Морган Касъл, роден през 1982г., и дъщеря им, Еоуин Касъл, родена през 1984. Морган има дъщеря на осем месеца, Флора, както и Еоуин – дъщеря на 2, Роз.

–

Текстът е препечатан от блога на Рекс Уевлър, бивш директор на първоначалната фондация „Грийнпийс“, редактор на първия бюлетин на организацията и съучредител на Greenpeace International през 1979 г. Колонката на Рекс Deep Green отразява корените на активизма, природозащитното движение, миналото и бъдещето на Грийнпийс. Изразените мнения са лично негови. Tweet rex_weyler. Текстът е публикуван под лиценз CC-BY International License. Превод от английски език – Василена Борисова / Група за активни преводи (ГАП)

Още по темата за проблемите и опазването на моретата можете да прочетете тук.

Още нещо важно

За да  продължаваме да търсим гласовете и гледните точки на хората, които все по-рядко звучат в масовите медии, и да отстояваме етичните, демократични и професионални стандарти на  журналистика в обществен интерес, имаме нужда от самостоятелност. Можете да ни подкрепите като направите дарение за „Евромегдан“ по сметката на издателя ни, фондация „БлуЛинк“.