Особени заслуги

Особени заслуги Български паспорти за "особени заслуги" се присъждат без ясни критерии, преимуществено на руснаци, алармират от АКФ. Снимка: Евромегдан

Сериозен риск от трайно опорочаване, престъпен интерес и възможност за корупционни практики при предоставяне на българско гражданство за „особени заслуги“ разкри доклад на организацията „Антикорупционен фонд“ (АКФ). Според авторите, има сведения за злоупотреба с предвидената от Закона за българското гражданство възможност.

Според чл.16 на закона, чужденци могат да придобият българско гражданство извън установените правила, ако е на лице специален интерес на държавата към натурализацията им, или ако имат „особени заслуги към Република България в обществената и икономическата сфера, в областта на науката, технологията, културата или спорта“. АКФ цитира публична информация за извършена проверка от специална анкетна комисия в Народното събрание, според която в много случаи липсват доказателства за особени заслуги към страната на облагодетелстваните лица или национален интерес от натурализацията им. Според тази информация предлагащите министри са се позовавали на всевъзможни дейности, сред които: дарения за построяване на паметник, дарения за български църкви, за социални заведения, за културни събития, направени инвестиции или обещание за такива.

Необясним превес на руските граждани, получили българско гражданство

Въз основа на данни от Министерство на правосъдието за 10 години, правните експертите на АКФ установяват необясним превес на руските граждани, получили българско гражданство по тази клауза. Според разпространения днес доклад, 125 руски граждани са се възползвали от привилегията. Бройката на руските граждани, получили българското гражданство за „особени заслуги“ за периода – повече от броя на гражданите на Армения, Сърбия, САЩ и Израел, които са общо 100. Всички останали националности са едноцифрено число в статистиката. Специалната клауза, която законодателството ни предлага, следва да се прилага по изключение и само след получаване и проучване на достатъчно данни и информация от институциите по отношение на лицето, а особените заслуги да са действителни, а не мними или единствено обещани, коментира АКФ.

Организацията поставя въпроса доколко е проявена достатъчно бдителност от българските служби за сигурност, за да се гарантира, че лицата с руско гражданство не представляват риск за националната сигурност.  Основание за съмненията им са случаи на руски гражданин, осъден в САЩ за измама, бивш посланик и висш ръководител в Лукойл – България, които са станали граждани на Република България по този начин. Според експертите, високият брой руски граждани с „особени заслуги“ е трудно обясним за страна – членка на ЕС и НАТО, особено в светлината на опитите на режима в Русия да ерозира демократичните процеси в други страни.

Български паспорти за черни дни

Според доклада руски олигарх, роден през 1961 г. е  станал български гражданин с указ №56 от 23.05.2008 г. Същият е съден за измама в САЩ. Освен това в документацията му е установено нарушаване на нормативното изискване за нотариална заверка на подписа по чл. 7, т. 2 от Наредба № 1 от 19 февруари 1999 г. Основанието, посочено от министъра на транспорта по това време Петър Мутафчиев, е „изразено намерение за осъществяване на мащабни инвестиции“, но според авторите на доклада липсва налична информация за реално осъществени инвестиции. Този начин подсказва за своеобразно заобикаляне на закона.

Проверка на АКФ установила също, че лицето е било осъдено в САЩ по обвинение за измама (wire fraud) с международен елемент през 1998 г. Престъплението се наказва с максимална присъда лишаване от свобода 5 години, глоба от USD 250 000, период на условно осъждане три години. На 3 март 1998 г. лицето е сключило споразумение с прокуратурата, признавайки своята вина, с което се съгласява да плати глоба от USD 60 000 на САЩ и връщане на сумата от USD 1 000 000 на правителството на Казахстан (платими на САЩ), информира АКФ.

Новоприетият за „особени заслуги“ български гражданин има бизнес интереси в сферата на телекомуникациите, както и в добива на полезни изкопаеми – в Русия – въглища, в Уганда – нефт, като използва за дейността си офшорното  дружество Telconet Capital Limited Partnership, регистрирано на Каймановите острови, информира АКФ. В същото време същият участва в съдружия с руски компании, контролирани от държавата и част от руския военно-промишлен комплекс (Ростех) и е представител на едрия олигархичен бизнес в Русия. Според организацията, това го превръщат в рисков фактор от гледна точка на борбата с прането на пари и избягването на данъчното облагане, които са приоритет за ЕС.

В друг случай, гражданство за особени заслуги е получил бивш заместник генерален директор в „Лукойл България“. Родени през  1967 г. в Русия, същият е бил първи заместник-генерален директор на компанията към момента, когато тогавашният министър на икономиката и енергетиката Румен Овчаров прави предложение да му се даде българско гражданство. След получаването му, лицето напуска страната и от 2008 г.  е генерален директор на „Лукойл Хърватия“. Чии интереси са защитени в този случай – на българската държава и Европейския съюз като общо пространство на свобода, сигурност и правосъдие или на представител на руския олигархичен елит, питат се от АКФ.

Третият пример е на бивш посланик на Руската Федерация в България, който демонстрира впечатляваща кариера в руското разузнаване:  медал „За заслуги“ на Службата за външно разузнаване на Русия; медал на Федералната служба за безопасност; както и медали на Министерството на вътрешните работи и Министерството на отбраната на РФ. Същият е вече български гражданин, по силата на указ №9 от 23.01.2009 г.

Не са извършени необходимите институционални проверки, които да защитят националната сигурност

Според неправителствената организация трите случая пораждат съмнения за „драстични пропуски в работата на българските институции и служби за сигурност“, надхвърлящи формалните административни нарушения в процедурата. В първия пример не са извършени необходимите институционални проверки, които да защитят националната сигурност на страната, посочват от АКФ. „Очевидно е, че за осъдени лица, лица със съмнителна репутация, не трябва да се предлагат възможности на основание на чл. 16 от ЗБГ за получаване на българско гражданство“, коментират юристите на организацията.  В конкретния случай няма данни за особен принос на лицето към страната след като е получил гражданство, което води правният екип на АКФ до съмнения, че настоящата дейност на лицето съставлява риск за извършване на пране на пари, заобикаляне на санкциите на ЕС и САЩ към Руски компании, както и риск за националната сигурност. В случая с бившия руски посланик пък, от АКФ задават въпроса как е мотивирано решението за предоставянето на българско гражданство на лице от висшия политически елит на авторитарна държава, която заплашва демократичния конституционен ред в страни от региона, с оглед защита на суверенитета и националния интерес на България.

Президенството е институцията, която формално издава решения за придобиване на българско гражданство от чужденци, по предложения от министри. Снимка: president.bg

Въз основа на доклада,  от АКФ предлагат конкретни стъпки на президента Румен Радев, министъра на правосъдието Цецка Цачева и председателя на ДАНС Димитър Георгиев, в качеството им на представители на институциите, отговорни за прилагане на законите и отстояване на българския национален интерес. Те включват:

  • ревизиране и усъвършенстване на процедурата по чл. 16 от ЗБГ, като се създадат обективни стандарти и критерии за преценка на особените заслуги на лицата и интереса на страната от тяхната натурализация. Целта е да се избегнат субективизъм в преценката и произвол при вземането на субективни решения;
  • усъвършенстване на процедурите по предварително проучване на лицата от ДАНС, за да не се компрометира националната сигурност и сигурността ЕС и НАТО; и
  • проучване с особено внимание и адекватна оценка на риска, на лицата, които са граждани на страни с авторитарно/ недемократично управление, които съставляват риск или заплаха за националната сигурност.

От Евромегдан е отправено запитване към държавните институции, споменати в становището.

„Антикорупционен фонд“ е неправителствена организация, която работи в интерес на гражданското общество и в съдействие на правосъдието за възпрепятстване, изобличаване и разследване на корупцията на всички нива в страната и във високите етажи на властта.

Още по темата в „Евромегдан“: корупция

Още нещо важно

За да продължаваме да търсим гласовете и гледните точки на хората, които все по-рядко звучат в масовите медии, и да отстояваме етичните, демократични и професионални стандарти на журналистика в обществен интерес, имаме нужда от самостоятелност. Можете да ни подкрепите като направите дарение за „Евромегдан“ по сметката на издателя ни, фондация „БлуЛинк“.