Уреденият мач за Кресна Новопостроена спортна зала бе предоставена от кмета на Симитли за общественото обсъждане на проекта за магистралата. Залата бе пълна с хора. Дори местните спортни отбори бяха доведени, за да слушат разискванията. Снимка: Мария Малцева / Евромегдан

Уреденият мач за Кресна

“Необходим компромис” така властите, политиците и пътнно-строителните компании определят последната част на магистралата, свързваща София и Солун, която ще бъде построена през Кресненското дефиле в югозападната част на България. Стотици местни граждани, експерти и представители на бизнеса се включиха в публични обсъждания за оценката на въздействието на проекта върху околната среда. Но природозащитници намират процеса опорочен, тъй като правителството бе взело своето решение още преди старта му. Чрез връщането на плановете за изграждане на автомагистрала “Струма” обратно в Кресненското дефиле правителството на България компрометира законодателството на ЕС в областта на околната среда и процедурите за участие на обществеността – и върви към огромен срив, предупреждават активистите.

Драмата с автомагистралата в Кресна датира от края на 90-те години, когато е взето решение за изграждането на магистрала от България до Гърция през Кресненското дефиле. Първият краен срок за приключване – Олимпиадата през 2004 г. в Атина – беше безнадеждно изпуснат. Междувременно проектът бе ускорен като част от коридора “Ориент Изток / Мед” на трансевропейската транспортна мрежа TEN-T. Съюзът, чийто член България стана през 2007 г., осигури над 700 млн. евро за строителството. Но работата трябва да бъде завършена до края на 2023 г., в противен случай цялата сума може да бъде загубена.

Първоначалният проект предвиждаше магистралата да преминава през Кресненското дефиле, следвайки съществуващия международен път E79. Дългият, извиващ се участък на това натоварено шосе е известен с тежкия трафик и честитенерядко смъртоносни – катастрофи. В същото време, с уникалната си атмосфера между континенталните и средиземноморските климатични зони на Европа, дефилето е дом на богато биоразнообразие. Тук се срещат редки видове, като сухоземна костенурка, леопардов смок, както и богата местна флора. Още през 1997 г. еколозите посочват, че магистралата ще унищожи необратимо тези местообитания.

Андрей Ковачев, биолог и изтъкнат защитник на дефилето, сравнява екологичното му значение с артерията в човешкото тяло: “това е ключов миграционен път за няколко вида”, обяснява той, “но докато медицината знае как да замести артериите в човешкото тяло с изкуствени, ние не можем да заменим миграционните пътища на дивата природа”, посочва Ковачев.

Българските власти никога не са били особено загрижени за защитата на природата, но трябваше да се примирят, след като Бернската конвенция за опазване на видовете и местообитанията на Съвета на Европа откри процедура срещу страната ни заради строежа в дефилето. Секретариатът на конвенцията издаде препоръка, според която необратимо въздействие върху дивата природа би било неприемливо. После ЕС настоя магистралата да избегне Кресненското дефиле. През 2007 и 2008 г. беше извършена оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС), която потвърди, че магистралата трябва да се движи извън пролома.

8 пътнически влака минават през железопътната гара Кресна всеки ден – по 4 във всяка посока. Много повече са товарните влакове. Всички те минават по съществуващия железен път, пресичайки Кресна. Железопътният транспорт е алтернатива, за която обаче никой не говори. Дори Клъстерът „Зелен транспорт“ я пренебрегва. Снимка: Мария Малцева / Евромегдан

Финансирането от ЕС за магистралата бе одобрено именно въз основа на този сценарий. Всички останали части от магистралата понастоящем са вече изградени и се използват. Но частта край Кресна се бави. Първоначалният й проект предвиждаше 13-километров тунел, който да „пренесе“ трафика далеч от дефилето. Но през 2014 г. Агенция пътна инфраструктура (АПИ)  се обяви срещу тунела. Сред аргументите за отказа бяха: високите разходи за изграждане и поддръжка на тунелния проект; безопасността на пътниците; и сеизмична активност в района. Всеки от тях бе оспорен от независими експерти през последващите години. Но желанието за анулиране на проекта за тунела постепенно доби известност и набра подкрепа от страна на политиците, властта и масовите медии.

Екологичните активисти предоставиха свое собствено обяснение: според тях опцията за тунел е отменена, тъй като мощните български пътностроителни компании няма как да спечелят достатъчно от него. Още през 2014 г. Петко Ковачев, зелен икономист и съинициатор на кампанията за спасяване на Кресненското дефиле, обвини че лобистки интерес застрашава реализацията на магистрала „Струма“ само за да „запълни джоба на гилдията“. Ковачев обясни пред „Капитал“, че решението за отказ от тунела се дължи на конфликт на интереси, които доминират пътното строителство в България. Говорители на строителната индустрия от своя страна пък  упрекнаха еколозите за 15-годишното закъснение на проекта обвинение,  активно тиражирано от проправителствени медии.

С наближаването на срока за завършване на всички строителни работи по магистралата  през 2023 г. МРРБ поиска нов проект за “алтернативни маршрути”. Пет сценария бяха представени от АПИ. Измежду тях експертно жури избира така наречения сценарий Г10.50, който предвижда разделянето на пътя на две, така че едната му посока да минава извън дефилето, а другата – по трасето на съществуващия път. Това решение беше представено на обществените обсъждания, проведени на 11 септември в малките общини Симитли и Кресна, които ще бъдат засегнати най-много от проекта.

Дончо Атанасов, председател на Управителния съвет на Агенция пътна инфраструктура (в средата), модерира и двете публични изслушвания в Симитли и Кресна. Снимка: Мария Малцева / Евромегдан

Очакван край

В Симитли новопостроената спортна зала отвори врати за общественото обсъждане на магистралата. Спортното съоръжение бе пълно с хора. Дори местните спортни отбори бяха доведени от техните треньори, за да седнат и да слушат разискванията. Модераторът на дискусията Дончо Атанасов откри дискусията, като приветства настъпването на „историческо събитие”: момента, когато автомагистрала “Струма” ще премине през Кресненското дефиле.

Атанасов, който е председател на Управителния съвет на АПИ, повтори същата теза и в Кресна.  Двете обсъждания в този ден официално бяха озаглавени “Обществено обсъждане на доклада за ОВОС за участъка на автомагистрала ”Струма” през Кресненското дефиле”, оставяйки малко шансове за различен изход.

Мнозина от местните хора дойдоха да участват в изслушването в Кресна. Общинската зала се оказа твърде малка, за да побере всички участници, десетки останаха в коридора. Въпреки това кметът отказа да премести дискусията в по-голяма зала.

5 сценария за магистралата бяха представени на хората от Симитли и Кресна. Графики: АПИ

В своето приветствено слово Атанасов обяви, че над 20 обществени организации са изпратили писма в подкрепа на проекта. Той обаче не спомена нито една, която не подкрепя проекта или пък е против него. Няма идеален сценарий и българското правителство избира “компромисния вариант“, неколкократно повтори Атанасов.

Информацията за доклада по ОВОС бе показана на малък екран, чиито приглушени цветове трудно можеха да се видят от обществеността. Никакви други карти, графични материали или описания не бяха представени.

Според цитираната оценка, за периода 2007-2008 г., дълъг тунел по протежение на Кресненското дефиле би имал най-малко въздействие върху околната среда. Срещу този сценарий обаче бяха повдигнати редица аргументи, в съответствие с позицията на АПИ от 2015 г. Според агенцията, разходите за изграждане на тунели биха възлезли на около 400  – 450 милиона евро. Цената за поддържане на тунела е друго опасение за АПИ: Атанасов я определи в рамките на 50-60 млн. лева годишно, което е повече от 40% от общия годишен бюджет на агенцията. Независимите експерти обаче определиха тези преценки като прекомерни.

Експерти на АПИ посочиха, че автомобилна катастрофа в тунела би била далеч по-рискова от такава на открито, и че съществуват геоложки рискове в района. Сред аргументите срещу тунела попадна и фактът, че за скалите в района се знае, че съдържат радиоактивна маса. Когато огромни количества твърди отпадъци трябва да бъдат изкопани и депонирани, а част от тях ще бъдат и радиоактивни, това изисква изграждането на депо за опасни отпадъци, обясни АПИ – а това изисква отделна ОВОС.

Ала други експерти, участвали в ОВОС на магистралата, заявиха, че хипотезата за заплаха от радиоактивно замърсяване е изградена на база една-единствена проба от дълбоката скала, което не дава достатъчно основание за заключения.

„Тунели през високите планини; абсурдно е това да се строи близо до дефиле, където реката вече е издълбала естествен път“, коментира възрастен мъжки глас от тълпата.

Красимир Дончев, биолог от екипа по ОВОС, обясни, че източният проект за магистрала Г20 ще окаже силно въздействие върху околната среда. Над 1200 дка гори трябва да бъдат изсечени.

Красимир Дончев, биолог от екипа по ОВОС, обясни, че източният вариант Г20 ще окаже силно въздействие върху околната среда. Над 1200 дка гори ще трябва да бъдат изсечени. Снимка: Мария Малцева / Евромегдан

Пътен терор над Кресна

Мнозина в Кресна вярват, че е възможен друг сценарий – известен като Източен Г20. Той предвижда магистрала с две ленти в по-високата част на планината, на изток от Кресна, извън дефилето. Местните хора казват, че това е единственото решение, което ще сложи край на тежкия транзитен трафик, който понастоящем минава право през града, точно между къщите. В този сценарий настоящият E79 ще остане местен път. Това ще гарантира, че местните хора могат лесно да стигнат до по-големите регионални градове като Благоевград, Сандански. Тази опция е предпочитана и от природозащитниците.

Ако сегашният път E79 се превърне в едно платно за магистрала, това ще значи ужас за всички в Кресна, посочиха местни хора. Малкият град няма да има алтернатива – няма да има локален път до Благоевград (който се намира на 40 км северно от Кресна). “Ако искам да отида в Благоевград, най-напред ще трябва да карам няколко километра, за да стигна до магистралата, после да карам по магистралата. Това би добавило най-малко 5-7 километра на всяко пътуване до Благоевград”, протестира един мъж. Той каза, че води децата си в училище в Благоевград. Ето защо шофира по въпросния път всеки ден. Други хора от Кресна също пътуват по него всеки ден, за да отиват на работа в близкия регионален център Благоевград. Добавянето на 5-7 километра към тяхното пътуване ще означава стотици допълнителни литри бензин всяка година. “Това означава, че трябва да плащаме много повече”, казаха хората. Те заявиха, че не искат да бъдат спонсори на АПИ.

Табела приветства хората в железопътната гара Кресна и им съобщава, че в региона иа вело-маршрут. Освен това Кресненското дефиле е българската част на един от най-големите паневропейски велосипедни маршрути: „Желязната завеса“. Кръстовищата, свързващи местните градове, са от решаващо значение за велосипедния маршрут. Все още обаче в проекта липсват ясни подробности за тези кръстовища. Дончо Атанасов покани НПО-тата да кажат на АПИ къде искат да имат кръстовища. Един от най-яростите защитници на Г10.50 пък се оплака, че „някои [хора] искат да има 300-километрова велосипедна лента [по магистралата]“. „Да не би да местим „Тур дьо Франс“ от Франция в България?“ – попита той. Снимка: М. Малцева / BlueLink

АПИ обаче изключи варианта Източен Г20, определяйки го като жизнеспособен. Една от цитираните причини е, че магистралата ще минава точно между кварталите на Симитли – Ораново и Дълга махала. Шумът и замърсяването на въздуха за местните жители биха били неприемливи, заявиха експертите на АПИ. Те предупредиха, че предвид прогнозите за увеличение на трафика, въпросните проблеми могат само да се влошат. Не успяха обаче да обяснят как предпочитаният от тях еднопосочен път през целия град Кресна би причинил по-малко проблеми.

АПИ посочи още, че изграждането на двупосочна магистрала на изток от дефилето, какъвто вариант съществуваше, ще струва “три пъти повече” от единичното платно. Експертите, извършили ОВОС за този сценарий, заявиха, че това е “възможно, но твърде скъпо и с огромно въздействие върху околната среда”. В своята презентация те посочиха, че повече от 1200 дка дървета борови дървета ще трябва да бъдат изсечени и няколко местни животински вида ще бъдат сериозно застрашени и увредени, ако магистралата на Изток е двупосочна.

Но АПИ отказа да предостави данни за базата на изчисления на цените за изграждане на различните алтернативи. Агенцията отхвърли исканията за обществен достъп до информацията, заявени от НПО. Това накара природозащитниците да обвиняват агенцията в липса на обективност, несъобразяване с реалните данни и на практика изява на предпочитание към предварителното решение на правителството за приемане на алтернативата Г10,5 през Кресненското дефиле – пред всички други алтернативи.

АПИ твърди, че всички сценарии, които минават през Кресненското дефиле, ще имат голямо въздействие върху околната среда и не биха могли да бъдат разрешени. Следователно, според агенцията, остава единствената алтернатива: Източен 10.50, при който едно платно отива в по-високата част на планината, на изток от Кресна, а другото минава по разширения съществуващ път Е79.

залата за общественото обсъждане в Кресна не можа да побере всички, дошли да чуят изслушването, и се наложи някои да останат отвън, в коридора. Снимка: М. Малцева / BlueLink

Представители на организации, които подкрепят варианта, предпочетен от правителството и строителната индустрия, взеха думата в Симитли, за да укорят зелените. “На всички хора, които присъстват тук, трябва да е ясно, че днес говорим за това дали изобщо някога ще има магистрала “Струма” или няма да има магистрала“, каза Петър Диков, бивш главен архитект на София и председател на журито, което избра сценария Г10.50 за АПИ.

Подобен аргумент отекна в изявленията и на други участници. Кметът на Благоевград Атанас Камбитов съсредоточи вниманието си върху смъртните случаи на сегашния път Е79. За да се сложи край на това, единственият начин е да се построи магистрала “Струма” през Кресненското ждрело, настоя той.

В същото време малцина представители на организациите за опазване на природата бяха допуснати да се изкажат по време на изслушванията. Един от тях бе Ирина Матеева, експерт по ОВОС при Българската организация за защита на птиците. Тя постави два основни въпроса: дали експертите, извършили ОВОС, са били наясно с пълната си наказателна отговорност за евентуални неверни твърдения в своята оценка; по какъв начин представените сценарии отговарят на Препоръка 98 (2002) на Бернската конвенция. “Не можахме да чуем въпроса ви – отговори Атанасов безцеремонно и поиска да изпрати въпросите си писмено. – Следващо изявление, моля”, продължи той.

В Симитли участието на местните хора в изслушването бе слабо. В рамките на 3 часа дебат само трима местни жители бяха допуснати да говорят. Човек от Симитли изрази притеснения, че къщата му трябва да бъде разрушена за строителния проект, но той няма друг дом и компенсацията, която му е обещана, не е достатъчна. “Вашият проблем е решим“, отговори Атанасов и поиска от мъжа да остане за личен разговор след публичната дискусия. По-късно жена попита как хората в Симитли ще могат да преминават между “Ораново” и “Дълга махала”, тъй като магистралата минава между двата квартала. Атанасов обеща да й обясни лично – след обсъждането. Друг човек от Симитли попита дали АПИ ще спази обещанието си да осигури зона за “отдих и бизнес”. Атанасов потвърди – без подробности – и бързо смени темата.

В Кресна, която е разположена по протежение на съществуващия път Е79, общественият дебат беше по-горещ. Местните хора не изчакаха края на презентацията, когато взеха микрофона и започнаха с въпроси и коментари. Неколцина от тях казаха, че проектът Г10.50 е лудост. Други казаха, че не се интересуват от гущери и змии и предпочитат магистралата да минава през дефилето. Цанов, който също присъстваше, предприе лично словесно нападение срещу природозащитника Андрей Ковачев, като го обвини, че има “икономически интерес” в региона. Крясъци, обвинения, остра реч и обиди летяха във въздуха, без да се прекратят от модератора.

Път към провал

След публичните обсъждания Висшият експертен екологичен съвет при Министерството на околната среда и водите в България одобри “компромисното” предложение на АПИ на 12 октомври 2017 г. Еколозите предупредиха, че това крие поне три основни проблема, които правят невъзможно изпълнението. В изявление за пресата коалицията “За природата“, в която участват над 50 НПО, обяви, че Г10.50 е в противоречие с екологичните регулации на ЕС и е в конфликт с Бернската конвенция. Фактът, че предпочитаното решение на правителството беше обявено – и активно насърчавано – дълго преди приключването на ОВОС, и едностранчивият начин, по който бяха проведени изслушванията, нарушават изискванията на ЕС за публично участие, подчертаха активистите. “Всеки следващ месец с автомобилен трафик, който преминава през дефилето, е проблеми за природата”, добави Андрей Ковачев от Сдружение за дива природа “Балкани”.

„Всеки месец, в който автомобилите минават през Кресненското дефиле, е бедствие. Това е социално бедствие поради инцидентите и смъртните случаи по пътя E79. Това е и бедствие за природата“, казва Андрей Ковачев, биолог и защитник на изграждането на магистралата извън дефилето. Той бе жертва на тежка автомобилна катастрофа през август 2016 г., когато той и Боян Петров, известен алпинист и биолог, бяха ударени тежко от кола на Е79. След няколко операции Андрей се завърна в Кресна, за да защитава хората и природата. Снимка: Мария Малцева / Евромегдан

Изграждането на магистралата през дефилето противоречи и на интереса на местните хора, казаха зелените активисти. Ако сегашният път E79 стане магистрала, местните жители ще трябва да пътуват много по-дълго, за да достигнат най-често посещаваните дестинации. Хората в Симитли и Кресна ще имат участъци от магистрала, които преминават през градовете, причинявайки шум и замърсяване на въздуха.

Същевременно смъртоносните инциденти в дефилето може да се увеличат, предупредиха еколозите. Тъй като средната скорост ще се повиши, хората, които обичайно ходят по протежение на пътя, ще бъдат много по-уязвими. Любителите на рафтинг и каяк, които често посещават каньона на река Струма, вероятно ще имат проблеми с пътуването си. Понастоящем Кресненското дефиле привлича посетители за рафтинг и каяк от цяла Европа, а местните хора в много от селищата около Кресна искат това да остане така – и да предложат допълнителни услуги. Автомагистралата ефективно ще убие ходенето и колоезденето между малките села и градове, което ще стане невъзможно – освен ако не се построи велосипедна алея по магистралата. Екологичният и селски туризъм вероятно ще бъдат засегнати, предупреди еко-коалицията.

Основна грижа за опонентите на сценария Г10.50 е фактът, че той противоречи на европейските разпоредби. Еколозите се страхуват, че това ще доведе до ситуацията, когато България ще трябва да върне цялата сума от близо 800 млн евро, което ще е тежък удар върху икономиката на най-бедния член на ЕС. Но още по-тревожно е обяснението за причината, поради която компаниите за пътно строителство и държавата предпочитат да построят половината магистрала, вместо цялата. Със 70% от парите, предназначени за два магистрални тунела, сега те с радост ще изградят само един двупосочен път, обясни Тома Белев, виден природозащитник. “Разликата ще осигури големи печалби както за строителите, така и за политиците“, заключи Белев.

Министърът на околната среда и водите в България Нено Димов пренебрегна тези предупреждения. На 23 октомври той одобри решението на Висшия експертен екологичен съвет и даде зелена светлина на сценария Г10.50. Решението му ще бъде оспорено в съда от организации за опазване на природата, които смятат, че се основава на неправилна процедура.

Правителството на България възнамерява да вреже половината от международната магистрала „Струма“ през една от най-ценните защитени зони за дивата природа в Европа – обект от Натура 2000, защитена от законодателството на ЕС, коментира Роби Блейк, представител на международната природозащитна организация „Приятели на Земята“ в Брюксел. „Изобщо не е под въпрос дали данъкоплатците от ЕС трябва да финансират автомагистрала, която нарушава закона на ЕС – особено когато съществува много по-благоприятен автомагистрален маршрут“, каза Блейк. Според него, магистралата през Кресненското дефиле ще донесе опустошение за това „природно съкровище“, което вече е засегнато от движението по съществуващия автмобилен път. „Би било екологично престъпление да се пусне магистралният трафик през дефилето и да се нарушат важните закони за опазване на природата в ЕС“, добави Блейк.

На 10 ноември 2017 г. кампанията “Да спасим Кресненското дефиле“ бе удостоена с наградата „Свободен електрон” на фондация „БлуЛинк” – издател на „Евромегдан“.  Традиционното отличие бе връчено на 10 ноември 2017 г. в София, в рамките на международна конференция на тема „Екоиновации за зелена икономика и споделен просперитет“. Наградата отличава постижения в използването на интернет за укрепване на демокрацията, гражданското общество, опазването на околната среда и прилагането на европейски ценности. „Вече 20 години активистите от кампанията „Да спасим Кресненското дефиле“ отстояват зелената икономическа визия в региона на Кресна“, коментира Наталия Димитрова-Попова, председател на управителния съвет на „БлуЛинк“.

Оригиналът на този текст бе публикуван на 26.10.2017 в BlueLink.info, под заглавие Environmentalists Cry Foul over Kresna Motorway.

Още по темата за Кресна прочетете тук.