Боклукът, който убива

Източник: Google Maps

Кметът на Капитан Димитриево е отчаян. „Не бавно умираме, а бързо умираме. Нещата опират до взривяване, а хората тук са подложени на геноцид. Вече не вярвам на никой, и на Европейската комисия спирам да вярвам“,  изповядва се Иван Златинов, който  управлява общината вече  трети мандат и от години се опитва да помогне са съгражданите си в борбата им за чист въздух. Нормалният начин на живот  в китното селце  отдавна е невъзможен за близо 5000 души, които живеят там, както и из околните четири села: Капитан Димитриево, Дебращица, Алеко Константиново и Главиница. Причината е системното  обгазяване, но което са подложени.

Химичният дим идва от запалените боклуци на сметището край Пазарджик, построено през 1964 г.   с планов капацитет за 20 години.  Съществува вече 50 години. Повече от 30 години съществуването му нарушава всякакви норми и изисквания. Унищожава защитени зони от Натура 2000, в които се намира, замърсява земеделските площи, които се намират непосредствено до него. Хората   садят плодове, зеленчуци, а в тях сигурно се съдържа какво ли не, цялата Менделеева таблица, кахъри се кметът.  От години и смъртността в селото е в пъти по-висока отколкото средната  за страната, твърди той. „Около 65% е смъртността от рак, като все по-млади хора се разболяват, но повечето лекари  не смеят да изнася конкретни данни“ според Златинов.

Д-р Николай Пенев, който е  общопрактикуващ лекар в град Пещера и единственото джипи в съседното село Капитан Димитриево не се притеснява да говори за проблема пред медиите. Той коментира, че в Капитан Димитриево заболелите от рак са 2 пъти повече отколкото в Пещера. Докато средната честота на причини за смъртност в България от онкологични заболявания не надхвърля 5-10 процента,  в Капитан Димитриево тя е около 50%.

Сенки сред пушека

Задушаващата миризма от постоянно запалващото се сметище обвива група роми, които прекарват целия си ден там в търсене на желязо, пластмаса и други материали, с които изкарват препитанието си.

Забраната за достъп до сметището не важи за събирачите на отпадъци. Фото: Силвия Стоядинова

На влизане към селото и нашият екип заварва един от камионите, тръгнал да разтоварва боклук в сметището. Част от боклука  изпада  директно на самия път и се разнася от вятъра право в нивите и насажденията – хартии, найлонови торби и прочие.  В същото време една каруца, управлявана от двама роми, натоварена до горе с хартия, железа и други отпадъци, пребрани от сметището, се отправя в обратна посока.

„Тука има по сто човека всеки ден. Ето, ето снимай как става“, обяснява един от тях, докато четирима други се затичват и се покатерват в каросерията на поредния камион, пристигнал да разтоварва отпадъци.  По-късно същият този човек обяснява: „Вижте докъде ни докараха. Снимайте, снимайте, да се види мизерията“.

На  входа на самото сметище има охрана и надпис: „Влизането в района на сметището – само след предоставяне на лична карта!“. Ромите влизат и излизат необезпокоявани.

Токсични пламъци

Служителите в регионалната инспекция за опазване на околната среда (РИОСВ) в Пазарджик са по-оптимистично настроени по отношение на сметището, но не скриват, че проблемът е повече от сериозен.  Сметището отдавна е надхвърлило капацитета си, заявява директорът на екоинспекцията Костадин Гешев. В последните години масирано се е увеличил обема на отпадъците там, паради факта, че са затворени всички селски сметища, твърди той.

Според Гешев възможните причини за постоянното разпалване на отпадъците са две: естествени процеси и умишлени палежи. Честа цел на ромите в сметището е специфичен  отпадък на пазарджишка фирма, който съдържа метал умесен в хартия и пластмаса, сочи проучване на РИОСВ от пролетта.  „Този отпадък веднага го пренасочихме и увеличихме контрола върху хората, които сепарират отпадъците в района на сметището, така че със сигурност към настоящия момент умишлено запалване на сметището няма“, уверен е Гешев.

Проблемът със самозапалването е изключително сложен най-вече с оглед на това, че пазарджишкото сметище е едно от първите места по концентрация на биогаз. Затова и Гешев го наблюдава лично поне по три-четири пъти в седмицата.“Дори през  зимата и в сняг, биогазът си излиза в склоновете“, разказва той.  Там самозапалването се получава когато  булдозерът избута отпадъци, които са в склона или близо до склона и биогазът веднага пламва, а гасенето е изключително трудно.

По указания и разпореждания  на РИОСВ  операторът на сметището е успял до обособи една зона в района на сметището, в която да се депонират силно запалимите отпадъци като пластмаса и хартия, за да бъдат по-далече от склона , където са процесите на самозапалване. Това обаче е временна мярка, която не може да реши изцяло проблемите. Въпреки, че има подобрение, увеличена е  техниката на депото,  има повече налични  булдозерите  и постоянно водоноска на обекта,с наближаването на горещините и  опасността от пламване се увеличава. А стигне ли се дотам процесите са необратими, докато не изгорят отпадъците.

„Радвам се, че в последните два три месеца не е имало самозапалвания, но пък това има друг ефект, защото се появиха сигнали, свързани с миризми“. Така че сега пред нас е другият проблем, свързан  с миризмите, вследствие на разлагането на биоотпадъците“, обяснява Гешев.

Той споделя споделя, че са разглеждани всички възможно варианти, както и както и запръстяването, но то е крайно неприятно, защото запечатва отгоре пръстта и опасността от изригване и дори взривяване става в пъти по-голяма.

Друг проблем е, че обособената зона много бързо ще се запълни,  и затова трябва да се обособи и втора такава. Първа клетка на новото депо ще бъде около 12 милиона лева. Тази клетка ще поеме за няколко години отпадъците от всички 9 общини.

Надеждата е, че  започването започването на строежа  на новото депо е на финалната права. След получаване на разрешителните за строежа от МРР е логично до края на годината ПУДООС да обяви обществената поръчка за изпълнението на първата клетка от депото, въпреки че е възможно да има и обжалване, коментира Гешев.

Какво ще стане с тия хора до 2020 година ?  Дотогава няма да има хора в селото.

Според кмета на Капитан Димитриево, необходимо е да се действа веднага и да се намери временна площадка, докато започна изграждането на ново депо, която да се запръстява всеки ден и да не се тровят хората.

Едно от много малки деца, които изкарват прехраната си в ровене сред боклуците, вместо да ходят на училище. Фото: Силвия Стоядинова

„Отговорността тук е политическа и наказателна. Явлението е следствие на колективна безотговорност, тъй като освен водещата община Пазарджик новото депо ще бъде експлоатирано и от още няколко общини“, посочва Костадин Гешев.

Кметът на Пазарджик Тодор Попов обещава още през 2013 г., че през лятото на 2014 година ще стартират дейностите по изграждането на новото депо за твърди битови отпадъци. Тогава  общината подава искане до Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда за утвърждаване на обхвата на проекта. ПУДООС решава да финансира изграждането на една клетка, кантар и нужната обслужваща инфраструктура.  Засега обаче няма конкретна информация по случая. А и оказва се това ще бъде само временно решение на проблема.

Кметът на Капитан Димитриево пък вече е изгубил вяра, че някой ще помогне. Последният отговор  от тогавашния министър на околната среда Искра Михайлова  гласи, че „за изграждане на депа финансови средства по Оперативната програма Околна среда 2012 – 2014 г. не се предвиждат“. „Какво ще стане с тия хора до 2020 година ?  Дотогава няма да има хора в селото“,  коментира с тъга Златинов.

Санкции на хоризонта

Евгения Ташева от  природощитното сдружение „За Земята – Приятели на Земята“ степенува по следния начин причините за неспособността за решаване на проблема: най-напред са спуснатите от МОСВ стратегически инструкции за изграждане на огромни централизирани регионални санитарни депа чрез Националната програма за управление на отпадъците 2009-2013. „Това е проблем за общините, които трябва да се организират по регионален принцип и да постигнат съгласие относно местонахождението на регионалното сметище – при което често има ‘губещи’ общини, за които оперативните разходи за транспорт на отпадъци ще се покачат рязко, поради голямата отдалеченост на планираното депо“, обяснява Ташева.

Следват  непрозрачни и опорочени процедури по избор на площадки и оценка на въздействията върху околната среда. Плановете на МОСВ за изграждане на 23 големи регионални санитарни депа не са осъществени, предимно поради избор на неподходящи площадки и предоставяне на недостоверна информация относно въздействията върху околната среда. Тези фактори, заедно с чисто формално изпълнено информиране и участие на засегнатото население, дават повод за протести, жалби и съдебни дела от страна на местните жители в много от нарочените за депа места: Самоков, Ракитница, Баня, Стожер, Ямбол, Джерман и други.

Отмяната на Наредба 7 за ХИГИЕННИТЕ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ЗДРАВНА ЗАЩИТА НА СЕЛИЩНАТА СРЕДА на 17 Май 2011г., която изискваше 3км отстояние от границата на населени места за депа за неопасни отпадъци. Това позволи избор на площадки в скандална близост до жилищни сгради.

Така изглежда сметището край Пазарджик, когато се е запалило. През летните месеци това се случва много често. Фото: Архив, община Капитан Димитриево

Още през януари 2014 г. от екологичната организация „За земята“ изказаха своето становище по повод инциативата на комисаря по околна среда Янез Поточник за завеждане на съдебно дело срещу България заради множеството незаконни сметища, които са все още в експлоатация. Според  организацията това  категорично показва спешната необходимост за дълбока промяна на политиките и действията на Министерството на околната среда и водите (МОСВ) и местните власти по отношение на управлението на отпадъците.

„Горящите отпадъци са само най-видимата част от проблема. Освен замърсяване на въздуха с опасни вещества като диоксини и фурани, за които дори няма измервателна апаратура в България, сметищата причиняват замърсяване на почвите и водите, което неизбежно се отразява на здравето на живеещите наблизо хора“, казва Евгения Ташева, координатор на кампания Нулеви отпадъци в екологично сдружение За Земята.

„За съжаление, незаконните сметища са нормата за управление на отпадъците в България“ – продължава Ташева. Статистиката сочи, че България рециклира едва 3% от битовите си отпадъци, а останалите се трупат предимно в сметища, които не отговарят на европейските изисквания за безопасно дългосрочно съхранение на отпадъци.

От организацията препоръчаха МОСВ и всички общини да пренасочат вниманието, усилията и наличните средства към насърчаване на повторната употреба, рециклирането, компостирането и предотвратяването на отпадъците, за да намалят количеството неоползотворими отпадъци, предназначени за депониране.

***

Този журналистически материал е създаден в рамките на проект „Четвъртата власт в млади ръце: Журналистическа практика в обществен интерес”, изпълнен от фондация „БлуЛинк“, създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г. Цялата отговорност за съдържанието на материалa се носи от фондация „БлуЛинк“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този материал отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България – www.ngogrants.bg.