Каталуния и Испания избраха погрешен път да решат един насилен спор Снимка: Miquel Bohigas Costabella чрез Flickr

Каталуния и Испания избраха погрешен път да решат един насилен спор

90 процента от гласувалите на референдума за самоопределение в Каталуния на 1 октомври са се обявили за независимост от испанското правителство. Още преди провеждането на референдума, правителството в Мадрид го обяви за незаконен, а в деня на вота сблъсъци между полицията и граждани доведоха до стотици ранени. Коментар от Facebook на Жоро Пенчев за основанията на двете страни и за погрешния път, който са избрали, за да решат един насилен спор.

Трудно е да се говори за случилото се днес, когато сърцето ти си е останало завинаги закотвено в Барселона. Преди 40 години каталунците намериха начин да бъдат достойна част от Испания и от огромния културен килим на тази невероятна държава. Би било жалко, винаги е жалко, когато нещо, постигнато с много труд, кооперация и синтез се разделя заради индивидуалности и късогледство. Независимо дали става дума за провинции, или за романтични връзки, или за закони, или за полетите до други планети.

Същевременно не би трябвало в нашия век, с нашите разбирания за морал, да приемаме задържането насила. Самоидентификацията е висша ценност! Не бива заради незаконността на този референдум да си мислим, че справедливостта (нещо в общия случай изначално различно от правото, да ме прощават юристите) е на мадридската страна, защото държането в рамките на една конституция, ако желанието за независимост е автентично, на практика не е нищо друго освен abusive relationship и затворничество. И да, ако родопчани или помаци се чувстват така, и те следва да не са в България. Впрочем, и аз бих предпочел да съм в Протестърия, а не в Българистан.

Бъдещето на Европейския съюз минава през обединението върху общи ценности, една от които е диалог и консенсус. Има и друг път пред Барселона и Мадрид.

Законът трябва да се уважава. Но не до степен на параграф 22. Опирането на тази Конституция е погрешно, защото промяната ѝ е невъзможна. Това я прави абсурд от гледна точка на справедливостта. И Каталуния, и Испания избраха погрешен път да решат един насилен спор, и позволиха агресия и радикализъм да овладеят дискурс, който в най-добрия случай можеше да се сведе до търговски преговори, а в най-лошия – до цивилизован идентификационен процес.

Европа отдавна, отдавна трябваше да е конфедерация. Националните държави трябваше отдавна да са шарена черга от провинции. Това между другото е и далеч по-добро подсигуряване на културно многообразие, на мир, на конкуренция, на прогрес. Колкото повече време губим да стигнем дотам, толкова по-зле става.