Голямата битка на бабушките*

Нина и Татяна се отказаха от спокойствието на пенсиите си, за да попречат на добивна компания да унищожи природата в близост до селото им в руския регион Карелия. Резултатът от битката изненада и вдъхнови мнозина в цяла Русия.

През целия си живот Нина Шалаева е живяла в село Суна. Един ден през 2012 г. забеляза, че в гората наблизо непознати маркират дърветата. Казват ѝ, че на мястото на гората ще се появи кариера. Нина и нейната съседка Татяна Ромахина са на друго мнение.

Нина Шалаева, 70, активистка в Сунска гора. Фото: Горски портал на Карелия

Преди всичко двете жени се обръщат към местните власти, за да разберат какво става. Получават най-различни отговори. От тях обаче става ясно, че разрешение за добив на инертни материали е издадено без местни публични изслушвания. Но според заместник-министъра на природните ресурси и околната среда на Карелия Алексей Павлов, не се изискват публични изслушвания за добив на пясък и чакъл, който не включва взривни вещества. При това положение малцина очаквали двете баби да продължат борбата. Но те го правят. Следва почти епичен сблъсък между местните жители и добивната индустрия.

Инвеститорите не са съобразили, че в бедните региони на Русия хората биха се борили за природата като за собствения си живот. И наистина, това е битка за живот. За много от близо 1500-те души, които живеят в малките Карелски селца Суна и Янишполе, гората е източник на храна и доходи – пенсионерите събират диви гъби и плодове, които продават на туристите.

Сунската гора, заплашена от минна индустрия. Фото: Игор Подгорний, Activatica.org

Още през 2011 г. компанията „Сатурн Нордстрой“ ООД получава разрешение за изсичане на гората и добив на пясък и чакъл. Ожесточената борба между местните жители и компанията продължава пет години и накрая завършва с победа за местните хора. През март 2017 г. “Сатурн Нордстрой” окончателно се отказва от идеята за минната дейност на това място.

„Сатурн Нордстрой“ е основан през 2011 г. от Игор Федотов, който има предишен опит с пясъчни и каменни кариери в Карелия. Другата добивна компания, притежавана от същия Игор Федотов, “Инерт” ООД, има лоша репутация поради варварско разработване на кариери в Карелия. Според местната екологична организация „Отворено крайбрежие“ (на руски – “Открытый Берег”), компанията е превърнала гората край село Куликово в пустиня, докато е добивала пясък и камък, без да обръща внимание на мнението на местните жители и екологичните проблеми. Кариерата започва работа с пясък и чакъл, но след това се превръща в каменна, в която се използват експлозиви. От 2007 до 2014 г. тамошните активисти се опитват да предотвратят тази дейност, но без успех.

Въпреки това новосъздадената “Сатурн Нордстрой” успява да получи разрешение за добив близо до Суна почти веднага след регистрацията си. Разрешението е за добив на пясък и чакъл на 34 хектара за 20 години до 2031 г. Оцененият обем на природните ресурси е около 500 куб.м. По-късно концесията е намалена до 9 хектара, поради историческото значение на мястото – на част от територията е открито местообитание на първобитни хора.

Планираната мина в Сунската гора (черна линия – граница на мината, жълта линия – граница на 100-метровата санитарно-охранителна зона), http://kareliyanews.ru/no-pasaran-po-sunski-kak-pensionery-vstali-stenoj-protiv-karera/

През 2015 г. фирмата започва да сече в Сунската гора, но активистите, които са на средна възраст между 70 и 80 години, спират техниката, и компанията прекратява дейността си за известно време. Но Игор Федотов е безкомпромисен. Обяснява на журналистите от Рамблер ньюс голямото значение на този проект за компанията – планираният обект е разположен близо до големите градове Петрозаводск и Кондопога, а компанията вече е инвестирала между 12 и 15 милиона рубли (около 171-214 хиляди евро) в добива на инертни материали из този район. Според Федотов, стойността на престоя на техниката е 50 хиляди рубли (около 715 евро) на ден, и той не е готов да се откаже лесно.

През юни 2016 г. „Сатурн Нордстрой“ прави нов опит за сеч и сблъсъците с местните жители започват отново. Този път активистите организират постоянен лагер в гората, за да наблюдават работниците и да се уверят, че нито едно дърво няма да падне. “Когато дойдоха за първи път през юни, ние излязохме и се изправихме срещу машините. Те казаха: “Ще изсечем всичко през нощта”. Сложихме палатка и останахме. Същата вечер дойде една бригада. Искаха да съборят всичко за една нощ, но ние ги спряхме. И се редувахме на смени”, разказва Татяна Ромахина за Радио Свобода.

Редки лишеи Lobaria pulmonaria в Сунска гора. Фото: Игорь Подгорний, Activatica.org

За късмет на гората става ясно, че въпросната област е местообитание на редки лишеи – Lobaria pulmonaria. Биолози и екологични неправителствени организации се включват в борбата, търсят медийна публичност и историята на “сунските партизани” става известна в цяла Русия. Активистите се обръщат към съда и печелят на първа инстанция. По-късно обаче районният и върховният съд на Русия застават на страната на “Сатурн Нордстрой”.

Конфронтацията продължава, а активистите заявяват пред властите, че ще блокират главния път между Санкт Петербург и Мурманск. Инициират петиции, организират групи в социалните мрежи, заснемат видео обращение към Путин и, най-важното, продължават да дежурят в гората. Полицията редовно проверява активистите в лагера и в домовете им, като ги моли да спрат този “екстремизъм”. Въпреки това, лагерът съществува повече от половин година и остава твърд дори и през зимата.

Лагер на местните хора в гората беше активен 9 месеца от юни 2016 до февруари 2017. Фото: Игор Подгорний, Activatica.org

За няколко месеца през август и септември на 2016 г. ситуацията е по-спокойна, тъй като местните власти не искат скандали преди парламентарните избори на 18 септември. Но веднага след края на изборите, фирмата се връща отново и успява да изсече 100 метра гора, преди да бъде спряна от активистите.

Едва тогава започва истинската дискусия. Местните власти и министерството на околната среда организират кръгли маси, експерти и местните хора взимат участие и разказват за проблема. Членовете на карелския парламент и представители на Президентския съвет за правата на човека посещават лагера. Въпросът получава внимание на национално ниво.

През октомври 2016 Василий Михайлович Дийков, на 80 години, жител на Суна от 1959, дежури в лагера за да опазва гората. Фото: Игорь Подгорний, Activatica.org

След няколко обсъждания на различни нива, на 17 март 2017 г. Артур Парфенчиков, временен губернатор на Карелия, официално обявява, че конфликтът е решен в полза на местното население. “Сатурн Нордстрой” най-сетне решава да се откаже от своя проект и да напусне мястото завинаги. Съобщението до пресата е изпратено веднага. Няколко дни по-късно, на 20 март 2017 г,. Карелската комисия за използването на подпочвени ресурси прекратява разрешението на “Сатурн Нордстрой”. Активистите се радват и плачат, но не си тръгват от гората веднага. Остават в лагера, докато не пипнат официалните документи в ръцете си.

Историята за “сунските партизани” се превърна в символ и привлече вниманието и подкрепата на цяла Русия. Примерът на малкото пенсионирани граждани, водени от двете местни баби от отдалечено село, показа на цялата страна и на властите, че хората са готови да се борят за средата си, независимо колко време ще отнеме.

Евгения Чирикова стартира Activatica.org като платформа за местни екологични активисти в Русия. След няколко заплахи и постоянен натиск поради гражданската й активност, Чирикова напуска Русия през 2015 г. Сега живее в Естония и продължава да подкрепя руските екологични организации. Фото: Михаил Ковалев, mk.ru

“Оцеляхме през Отечествената война, ще оцелеем и през тази”, заяви Василий Михайлович Дийков, 80-годишен “партизанин” от Суна пред новинарския портал за екологични активисти Activatica.org, чиято основателка Евгения Чирикова помогна на местните протестиращи да разпространяват информацията за проблема си. Чирикова организира протести за спасяването на гората в Химки близо до Москва през 2008-2010 г. Днес все още има много повече проблеми, отколкото победи, коментира тя. Но остава оптимистична за екологичния активизъм в Русия. Въпреки че може би са нужни 30 – 40 години, за да се стигне до реални промени, в крайна сметка страната ще стане по-демократична и по-свободна, уверява Чирикова.

–

*Бабушка, на руски възрастна жена, баба.