Рискът да бъдеш майка

За много от жените в България да бъдат работещи майки се оказва трудна задача с множество неизвестни. Между професионалните въпроси на интервютата за работа нерядко се крият лични въпроси за и планове за семейство, а младите жени са изправени пред „изискването“ да изключат майчинството от плановете си за следващите пет години. Юристите и професионалните организации за защита на на правата на жените често се сблъскват с такива казуси, но липсите в законовата рамка, ги оставят безсилни и неспособни да противодействат.

„В един момент, в който децата пораснат достатъчно, за да се прибират сами от училище, ще съм на около 36 – 37 години и пак няма да ме искат, защото ще искат млад персонал“, казва Виолета Андонова от Благоевград. Снимка: Личен архив

„Аз съм от майките, които нямат баби пенсионерки, дори не живеем в едно населено място. Разбира се, само съпругът ми работи. На колкото и интервюта да съм ходила ми казват, че ще се обадят и повече ни вест ни кост“, споделя горчивият си опит Виолета Андонова от Благоевград. Младата жена пресмята, че когато децата ѝ са достатъчно големи, за да могат сами да се прибират от училище, тя ще е на около 36 години и отново няма да е сред предпочитаните кандидати за работа, защото работодателите търсят млад персонал.

Усмивката и приветливостта на собственика изчезнаха в момента, когато казах, че имам деца на 3 и 6 години

Виолета е завършила „Международни икономически отношения“, говори свободно три езика и има допълнителни квалификации. Преди няколко месеца се явява на интервю за работа във фирма, която се занимава с транспорт и логистика в България и Западна Европа. „Интервюто вървеше добре и собственикът изглеждаше впечатлен от образованието ми, квалификациите и езиците, които говоря свободно. Усмивката и приветливостта му изчезнаха в момента, когато казах, че имам деца на 3 и 6 години. Това ми се случва за пореден път и се питам защо една майка не е годна за работа в тази страна?! Обидно е и унизително, защото  децата ни са  пречка за тях, работодателите нямат ли деца?!“, пита младата жена.

Случаят на Виолета не е изключение, а серийна практика, която поставя майките в различна ситуация от бащите на малки деца. Според млади жени като Виолета, проблемът е в това, че у нас не съществува законов инструмент за противодействие на този тип дискриминация.

Според много професионални организации, които се занимават с проблема, положението на жените дори и в модерна държава, за каквато се смята България, не е добро. За един и същи труд жените получават около 16% по-ниско възнаграждение спрямо мъжете, по-трудно израстват в кариерата си, а жените на ръководни длъжности са много по-малко от мъжете.

В поне един от три случая жена не е наета на работа, защото има дете на възраст под пет години, казва адв. Марияна Евтимова. Снимка: Личен архив

Дискриминция на работното място, свързана с майчинството, има, като в поне един от три случая жена не е наета на работа, защото има дете на възраст под пет години, споделя опит от практиката си адв. Марияна Евтимова от Фондация „П.У.Л.С.“

Много от предприемачите открито заявяват, че не наемат майки или жени, които планират да забременеят, и никой не може да им се противопостави. Собственик на IT-компания споделя, че дори в млада и иновативна компания, жените, които имат деца, не са предпочитаните служители.

IT-специалистът обяснява тезата си с това, че младите момичета, които току що са завършили висшето си образование и имат съвременно мислене, са най-надеждни, т. е. не планират да създават семейство в близко бъдеще. След тях нарежда мъже, които са добре подготвени и на които със сигурност няма да им се налага често да отсъстват, заради отглеждане на деца. Предприемачът изключва жени, които имат малки деца, на възраст от от 2 до 6 години, тъй като ги смята за ненадежни, без значение от образованието и квалификациите им.

Подобна е практиката в голяма част от българските работодатели. В някои от фирмите нови служителки се наемат само след подписана декларация, в която жените заявяват, че няма да забременеят в следващите 2 години.

„Имаме данни за няколко случая, когато при кандидатстване за работа жени са били предупредени, че това е политиката на фирмата и ако не подпишат декларацията, няма да бъдат назначени на въпросната длъжност. Със сигурност има и други, за които не знаем, защото жените не споделят и се чувстват безпомощни в подобни ситуации“, обяснява адвокат Стефан Найденов. Според юриста, работодателят се застрахова от текучество на кадри, поради отпуск по майчинство, и това се определя като „фирмена политика“.

Дискриминация или равнопоставеност

„На фона на приетия Закон за равенството между половете, някои работодатели принуждават жените да избират между кариерата и семейството“, посочва адв. Стефан Найденов. Снимка: Мариета Димитрова / Евромегдан

„На фона на приетия Закон за равенството между половете, някои работодатели принуждават жените да избират между кариерата и семейството“, казва още Найденов. Според него, жените, които са уволнени заради неспазването на условията в декларацията, могат да заведат дело срещу работодателя си, но успехът им е под въпрос, тъй като в Закона за равнопоставеност на жените и мъжете в България има доста пропуски. Той е с по-скоро пожелателен и декларативен характер и не въвежда конкретни мерки, които реално да подкрепят жените в кариерата, семейството, политиката, обществената работа и бизнеса.

Същото мнение споделя и адв. Евтимова от Фондация „П.У.Л.С“, която също потвърждава пожелателния характер на Закона, приет в изпълнение на Европейски директиви и препоръки в докладите на ЕС. „Законови промени има, но това което е необходимо да се случи, е промяната в нагласите на обществото, а за такава промяна е необходимо време, гласност и открити дискусии“, казва още Евтимова.

Законът за защита от дискриминация защитава в конкретни ситуации жени, които са дискриминирани на базата на пола, но той не може да даде необходимите механизми, мерки и стимули, които би дал Закон за равнопоставеност на жените и мъжете, разяснява адв. Найденов. По думите му, такъв закон би очертал политиката и държавните органи, които да следят за възможностите за равнопоставено развитие на жените. „Така че съществуването на Закона за защита от дискриминация не е достатъчно. Необходим е работещ Закон за равнопоставеност на половете“, категоричен е експертът.

Една от мерките мерки трябва да е свързана именно с възможностите на жените да бъдат предпочитани в области, в които са по-слабо представеният пол, и в случаите, в които на съответните позиции има по-малко жени. Необходим е и комплекс от мерки за съвместяване на служебните със семейните задължения на жените, включително въвеждане на забрана на въпроси, свързани със семейното положение и намеренията за майчинство.

Майчинството – предимство или риск

„За мен фактът, че една жена има семейство и дете, е гаранция за отговорностите, които може да поеме“, казва собственикът Стоян Керин, строителен предприемач с голяма фирма, която работи на територията на цялата страна. Обяснява, че в неговата компания майките с деца са с предимство пред младите и неангажирани момичета, именно защото една майка може да се отнесе с цялото внимание и отговорност към работата, тъй като тя е важна за издържането на семейството и детето ѝ.

„По организирани са – това е умение, което се натрупва постепенно. Когато имаш много задачи, малко време и поне още 2-ма души, за които да се грижиш, се научаваш да приоритизираш. Вече не си пиеш кафето по половин час, нито вършиш задачите си спокойно една по една. Напротив – действаш мобилизирано и експедитивно, защото знаеш, че много скоро ще ти изникнат още ангажименти“, мотивира се Керин.

Според него, когато един млад човек е несемеен и нищо не го задържа на едно място, по-често обмисля възможностите да смени работата си и дори града, в който живее. Смята, че на младите не може да се разчита, че ще станат служители на годината, защото още на следващия месец може изненадващо да подадат молбата си за напускане, докато семейните случижтели „вече са пуснали корени“ и е по-вероятно да се задържат на настоящата си позиция, допълва бизнесменът.

На сайта на Националния осигурителен институт, майчинството е определено като „риск“, като са предвидени обезщетения при нстъпването му. Риск за работодателя, изправен пред възможност от текучество на кадри, или риск за жените, чиито малки деца са проемани като негативи при интервю за работа. Работодателите са в правото си да избират начина на управление на фирмите си. Когато обаче жените са лишени от правото да бъдат наети на работа и да израстват в кариерата, заради решението да бъдат майки, идва въпросът дали „фирмената политика“ не е просто чиста проба полова дискриминация.

–

Настоящата публикация стана възможна благодарение на финансовата подкрепа на БЪЛГАРСКИ ФОНД ЗА ЖЕНИТЕ.

Още по темата в „Евромегдан“: жени и джендър

Още нещо важно

За да продължаваме да търсим гласовете и гледните точки на хората, които все по-рядко звучат в масовите медии, и да отстояваме етичните, демократични и професионални стандарти на журналистика в обществен интерес, имаме нужда от самостоятелност. Можете да ни подкрепите като направите дарение за „Евромегдан“ по сметката на издателя ни, фондация „БлуЛинк“.