Кръстосан огън край Кресна

Кирил Костурски плаче насред черна и безжизнена поляна близо до Кресненското дефиле. Неговите 15 пчелни семейства, 50 пчелни кошерa и лятна къща са изпепелени. Изпепелени са и 20 000 декара гора и земя, 10 къщи и безброй животински и растителни видове. Всичко в резултат от свиреп горски пожар, който се разрази в района през последните дни на август 2017 г. Някои винят за него промяната на климата. Други подозират умишлен палеж, дори има арестуван заподозрян. Въпреки това, вместо да обединят усилията си с обществеността, да се справят с причините и да подобрят капацитета си за предотвратяване на горски пожари, властите водят безплодна война срещу природозащитниците из пепелищата край Кресна.

Ден по-рано шейсетгодишният мъж посещава къщата си в малкото село Ощава и поставя нови прозорци. Очаква любимата му дъщеря да си дойде от САЩ. Мечтае да прекара няколко спокойни дни с нея сред красивата природа на Кресна. Няма търпение да поиграе с правнучка си си и да пие чаша домашно приготвено вино със зетя на верандата

Следобеда Кирил оставя инструментите си и се отправя към къщи, в Благоевград. На следващия ден съседи му се обаждат, че планината гори. Кирил се втурва към Ощава. Заради тежкото движение по магистралата е принуден да кара бавно. Когато най-накрая пристига, пламъците вече са погълнали къщата му. Покривът се сгромолясва пред очите му. Всички дървета в двора са в огъня. Няма и следа от кошерите.

Кирил стои вцепенен за миг. След това се обръща и си тръгва. Работил е 35 години като пожарникар.

Огнен ад

Горският пожар бушува цели пет дена. Повече от 50 противопожарни коли, 2 хеликоптера, стотици пожарникари и доброволци – общо над 600 души – участваха в масовото усилие за справяне с пожара. Въпреки тяхната борба 10 къщи се оказаха напълно изгорени. Девет от тях се намират в малкото село Ощава, а една – в близкото село Стара Кресна. Осем от къщите са вили, които се посещават през уикендите и ваканциите, но две са на семейства, които постоянно са живели там. Сега те са бездомни.

В своя двор в Ощава Кирил съхранявал няколко алуминиеви листа ламарина, които някога донесъл, за да прави покриви на кошерите си. По време на пожара алуминиевите листове са се разтопили. Днес има алуминиева “река” върху черната земя – там, където той си мечтаел да събере цялото си семейство.

Далу в Кресна в първия ден от пожара хората видели, как небето почернява от изток. Случва се в четвъртък следобед – деня на традиционния седмичен местен пазар в Кресна. Големи кълба дим се издигнали над планинския хребет към небето. „Въздухът беше задушлив“, спомня си жена, която продава дрехи на пазара в Кресна, предпочела да остане анонимна. Вечерта видели червено зарево над хълмовете.

“Беше ужасно, ужасно! Веднъж видях кълбо огън, което бе подето от вятъра и отнесено на около 300-400 метра”, казва Николай Георгиев, кмет на Кресна, който е прекарал и петте дни в планината и помагал за борбата с пожара.

В неделя огънят приближава Влахи – планинско селище на около 10 километра от Кресна. Изглеждало като черен изгрев, спомнят си местните. Много от тях са природозащитници и природолюбители, привлечени от впечатляващата историческа архитектура и уникалната природна среда, непосредствено извън границите на Национален парк Пирин. Домовете им, образователните и консервационни съоръжения, строени повече от десетилетие, се оказали застрашени от пожара. Затова се изправят срещу него.

„Имаше просеки, напрвени от доброволците, за да се спре разпространението на огъня, но видях, че огънят е прескачал просеките и продължавал“, казва Данита Заричинова, еколог в „За Земята“ – България, която инспектира района след пожара.

Природозащитниците, борещи се да потушат огъня, се натъкнали на изненадващо негативно отношение от държавните служители. Димитър Василев, еколог, създал “Училище за природата” във Влахи, описва първата реакция на местните служби за спешна помощ като неадекватна.

“Полицията пристигна първа. Те буквално ни принудиха да напуснем, бутаха ме и ми крещяха“, спомня си Димитър. “Полицаите ни заплашваха. Те казаха, че ако не се подчиним и не напуснем веднага, ще ни арестуват и ще ни сложат белезници“, потвърждава и Елена Цингарска, която ръководи приют за вълци и мечки във Влахи. Елена първоначално се подчинила на заповедта, но на средата на пътя надолу към града убедила ръководителя на пожарната служба да й позволи да се върне. “Ако огънят стигнеше до приюта, трябваше или да отворим вратите и да пуснем животните да избягат – знаейки, че ще се върнат след няколко дни – или да ги упоим и пренесем в селото”, обясни Цингарска.

Пламъците са достигнало до около 50 метра от старото училище, което стотици доброволци от цял свят са възстановявали в продължение на повече от десетилетие. В същото време на пристигащите доброволци за борба с пожара е оттказан достъп до Влахи. В самото начало на пътя към селото е издигнат полицейски КПП.

Кметът на община Кресна Николай Георгиев потвърждава, че на немалко доброволци е било отказано да отидат и да помагат в борбата с огъня. Той казва, че са били неподготвени или необучени за тази задача. “Можем да позволим само на хора, които са добре екипирани, да помагат. Но не може да позволим на човек, който е дошъл по джапанки, да се приближи до огъня”, казва Георгиев.

След полицията пристига и пожарната. Изпратили кола при приюта за вълци и мечки, която останала там през цялото време, готова да защити дивите животни, разказва Елена с благодарност.

Ала Кирил Костурски, който е бивш пожарникар, смята, че пожарната не е направила нищо, за да спаси къщата му в Ощава. „Те стояха с камионите горе на пътя, изобщо не дойдоха при къщата, за да се опитат да гасят огъня“, ридае той над изгубеното си имущество.

Проблемът се оказва по-дълбок, тъй като противопожарните ресурси постепенно са изчерпани или унищожени през последните 20 години, каза Тома Белев. Белев, който е бивш директор на Природен парк Витоша, смята, че в момента няма достатъчно средства за борба с горските пожари. „Съществуващите пожарогасителни системи са стари, горските пътища, които биха позволили на камионите лесно да достигнат навсякъде, са разрушени, човешката сила е недостатъчна!“, обяснява той. На всичкото отгоре наличните хеликоптери не са добре оборудвани за гасене но пожари, смята Белев.

В края на краищата огънят е потушен чак вечерта в понеделник, 28 август, едва след като се излива проливен дъжд, сякаш в отговор молитвите и надеждите на пожарникари, природозащитници и местни жители.

Надежда от пламъците

Най-малко 20 000 дка гори са опожарени. От тях около 13 000 дка са иглолистни. 97% от територията е държавна собственост.

Кресненското дефиле е дом на 3199 вида, представляващи 10,5% от биологичното разнообразието у нас. Сред тях са Сухоземната костенурка и известният Леопардов смок. Дори вълци са забелязвани високо в планините наоколо.

След огъня хълмовете из планинския регион на изток от Кресненското дефиле са въгленово-черни. В мъртвата гора няма песен на птица или щурче. Тишината е болезнена. Ни растение, ни животно са оцелели. Безчет са загиналите диви животни.

Най-страшното е, че повърхностният слой почва е изгорял – това е най-ценната част от земята, казва биологът и ръководител на сдружение за дивата природа „Балкани“ Андрей Ковачев. Това означава, че първоначалното състояние на гората трудно може да бъде възстановено. В Югозападното държавно горско предприятие (ЮЗДП) смятат, че е нужна „сериозна подготовка на почвата и едва след това да се осъществи поетапно залесяване с местни широколистни видове – бук, дъб и др. – които са огнеустойчиви”. Неговият директор Дамян Дамянов заяви пред “Нова телевизия”, че прочистването на гората ще отнеме поне една година. Кметът на Кресна е на мнение, че изрязването на изгорелите дървета вероятно ще отнеме до три години.

Наличието на твърде много борови гори на толкова ниска надморска височина е основна причина за пожара, уверен е Димитър Василев, еколог по образование, който работи за опазването на природата повече от 30 години. Боровете и иглолистната флора изобщо не са типични за толкова ниска надморска височина; те растат на места над 1500 метра над морското равнище. Боровете се палят и горят лесно, лесно разпространяват огъня чрез игличките си, а изобилната им смола помага на дървесината да гори бързо, обясни Димитър.

“Не трябва да се засаждат борове на такива места в България”, съгласна е и Данита Заричинова от природозащитната организация „За Земята“. Кметът на Кресна Николай Георгиев споделя мнението на природозащитниците. Той намира, че засаждането на борови дървета е било грешна политика. “Тук имаме нужда от дъбови дървета”, убеден е Георгиев.

Човешката безотговорност е друг проблем. Много от хората изхвърлят цигарените си фасове в откритата природа – и сухотата на тревите прави лесно да се започне пожар, казва Заричинова. “Можем да видим колко безотговорни са хората, когато гледаме как и къде изхвърлят боклука си – той е навсякъде“, добавя тя.

ЮДЗП разполага със система за ранно предупреждение за горските пожари. Преди две години от предприятието изградили 9 кули за предотвратяване на горски пожари и ранно предупреждение. Наблюдаващите кули са разположени в най-опасните от пожари зони на Благоевградския регион с преобладаващи иглолистни дървета. 5 от тях се намират в долината на река Места: в селата Сатовча, Елешница, Гоце Делчев, Гърмен и Места. Други 4 се намират в държавните горски райони на Благоевград, Сандански, Катунци и Кресна, в долината на Струма”.

ЮЗДП също така твърди, че разполага с 24 пожарогасителни превозни средства, 18 от които са подходящи за твърди терени и изключително ефикасни за работа в трудно достъпни и горски площи, два нови булдозера и 13 комбинирани товарачи, които могат да се използват и за гасене на пожар. Те обаче се оказват недостатъчни за да спрат бързо разпространението на огъня.

Има много възможности за опазване на горите от пожари чрез програмата за развитие на селските райони, обяснява Тома Белев. Освен изграждането на системи за ранно предупреждение, е възможно дори да се закупи противопожарно оборудване за хеликоптери, специално проектирано за справяне с горски пожари.

На всяко домакинство, което е загубило къща в огъня, ще бъде изплатена помощ от 325 лева, обяви кметът на Кресна. Неговата партия, БСП, обеща да предостави 10 000 лева за двете семейства, които са загубили домовете си, съобщи той. Специална банкова сметка е създадена от общината, за да събира дарения за тези семейства, докато експертите обсъждат начини да предоставят дървесина за тях, за да могат да си построят нови къщи.

„Ще започнем инициатива, наречена“ Зелена Кресна „, която ще позволи на хората да посадят едно дърво или няколко“, обяви също кметът. Той има идеи и за образователни кампании.

Все още няма ясна представа за повторно залесяване на земята, която е изгоряла. „Трябва да изчакаме оценките за загубите“, каза Елица Маламова, екологът на общината. „Ние ще помогнем на местните хора да възстановят пасищата, на фермерите, които отглеждат животни – тези хора се нуждаят от тези пасища,  животът им зависи от това. Сега мислим как да им помогнем „. Общината също така подготвя заявление за финансиране чрез програма „Развитие на селските райони“, финансирана от ЕС, за система за ранно предупреждение за горски пожари и за възстановяване на високопланинските водохранилища в региона.

ЮДЗП обяви, че ще започне да се залесява, след като гората бъде прочистена. Финансирането ще бъде осигурено чрез дейностите с нестопанска цел на предприятието.

Обвинения и признателност

„Чувал съм старите хора казват, че огън в гората може да пламне без никаква човешка намеса, например от парче стъкло, което има оптичен ефект на леща“, каза пожарникар от София, който пожела анонимност. „Въпреки това в цялата ми практика никога не съм видял такъв случай реално“.

Два дни след като пожарът беше погасен, 30-годишен овчар от Симитли беше обвинен, че е запалил огъня. За човека, местен пастир, бе обявено, че е изхвърлил незагасен фас от цигара. Костадин Митев е нает от фонд „Дива флора и фауна“ – природозащитна организация, работеща във Влахи. Той се грижел за стадо от редките късокосмести родопски говеда.

Повечето природозащитници и местните жители в Кресна и кметът са скептични относно вината на Митев. Кирил Костурски е убеден, че огънят е свързан с десетгодишния спор за магистрала край Кресна.

Два дни след потушаването на огъня министърът на вътрешните работи Валентин Радев, който беше координатор на центъра за помощ при бедствието в с. Стара Кресна, изненадващо обвини природозащитниците, че не са се присъединили към усилията срещу огъня в Кресна. Изявлението предизвика възмущение и петиция, разпространявана онлайн, изискваща извинение и оставка.

Въпреки изявлението на министъра, повечето от природозащитниците са благодарни на пожарникарите и вярват, че те са направили свръхчовешки неща, за да спрат огъня. Елена Цингарска и Андрей Ковачев казват, че пожарникарите са били безкористни и са свършили изключителка работа. Кметът на Кресна също е впечатлен.

„Има много ползи, които могат да бъдат извлечени от пожар като този“, коментира Димитър Василев. Едната е възможността да се черпят средства от Фонда за бедствия и аварии на страната, смята Василев. Друга полза е огромното количество дървесина, което сега е на разположение, смята той. Дърветата, които са обгорени отвън, остават незасегнати вътрешно и сега ще бъдат отсечени, нарязани и продадени като дървен материал, обясни той. Други смятат, че огънят не е умишлен, а е резултат от човешка небрежност. „Началото на пожара е резултат от обикновена небрежност. Това е въпрос на образование у дома, още като деца, въпрос на морал“, казва  Ковачев. „Не виждам никакви признаци за злоумишлено намерение“, добавя той. „Надявам се, че това е само случайно, не искам да вярвам, че може да е умишлено“, казва Данита Заричинова.

Лош климат за Кресна

Независимо какво вярват или приказват хората, смъртоносната спирала на климатичните промени вече е започнала – и сега става по-бърза и по-бърза – в Кресненското дефиле. Климатът вече е горещ и сух и биолозите казват, че той е подобен на климата на Северна Гърция, не е вече типичния български климат. Огънят влоши нещата. Почвеният слой намаля и не може да осигури възстановяване на гората в предишното й състояние – земята ще бъде пуста, камениста, песъклива, предупреждава Андрей Ковачев. В продължение на няколко години само треви и дребни храсти ще могат да порастат там. Въпреки че има оцелели дървета, това са предимно дъбови и букови – бавно растящи видове. За да бъдат разпространени, ще са нужни много години.

Тъй като наоколо има малко растителност, изгореният почвен слой вече не може да изпълни функцията си за задържане на водата. В случай на силен дъжд или бързо топене на снега водата няма да бъде забавена в земята, което вероятно ще причини бърза ерозия и внезапни наводнения за селата, разположени по-долу.

„Ще имаме тежка, наистина тежка зима“, признава кметът на Кресна Николай Георгиев. Местният климат се променя и повечето местни хора наистина го чувстват. Те наблюдават бърза трансформация на местните климатични модели. Времето е изключително горещо и сухо, казва жената, която продава дрехи на четвъртъчния пазар в Кресна. „От юни не сме виждали нито една капка дъжд“, добавя тя.

Става все по-горещо и по-горещо всяка следваща година, твърдят други местни жители. „Преди около 15 години дворовете в нашия район се използваха за отглеждане на праскови. кайсии, ябълки“, спомня си Любка Ковачева, учителка от местното училище. „Днес почти никой няма овощна градина с такива дървета; вместо това хората отлеждат маслинови дървета, фъстъци, дори киви“. Тя отваря смартфона си и показва снимка на собственото си киви. До преди няколко години отглеждането на киви в България щеше да счита за експеримент. „В близост до града има фабрика за чугун, сега имат много маслинови дървета, почти маслинова гора“, добавя Любка.

Някои хора отглеждат смокини. Има павилион край Кресна, където местните хора могат да продават смокините си на компании за търговия на едро. „Някои семейства изкарват прехраната си от това“, казва учителката.

Местни фермери, които отглеждат овце, казват, че през лятото почти няма паша за животните. Тревата е зелена и сочна само до май – после цялата флора изсъхва. Някои от тях се опитват да отведат стадата си във високите части на планината. Това създава конфликт, защото местните земевладелци се ядосват и се опитват да прогонят стадата.

Местните реки също пресъхват. „Много реки са изсъхнали – реки, които никога преди не са били сухи“, казва Андрей Ковачев. В малките селца около Кресна няма почти никаква вода, смята Елица Маламова, главен еколог в община Кресна. Преди десетилетия земеделските сътрудници изграждали и управлявали водохранилища, използвани за земеделие, които обаче могат да се използват и за осигуряване на вода в случай на горски пожари; днес тези резервоари са разрушени, обяснява тя. Повече от половината от местните напоителни кладенци са пресъхнали, добавя тя.

Наред със сухите и горещи летни периоди има и повече екстремни метеорологични условия. Миналата зима в региона се наблюдават температури от -18 до -20 ° C, в продължение на няколко последователни дни. Такива събития са рядкост за този регион и никога не са продължавали толкова дълго, обяснява общинският еколог.

Сегашният климат е по-характерен за Северна Гърция, отколкото за България, посочва Андрей Ковачев. „Промяната е драстична. Виждаме го. Ние го приемаме, но трябва да сме наясно, че промяната е факт и тя променя живота ни“, заключва Ковачев.