Държавата брани замърсяващите централи

Държавата брани замърсяващите централи Евентуална дерогация на новите норми за големите горивни инсталации не отменя необходимостта да се отговори на тях, а “просто отлага неизбежното с няколко години”, смятат от Коалицията за климата. Снимка: Уикимедия

От 2011 г. тече двайсетгодишният срок, даден от ЕС за преустановяване на замърсяването на въздуха от големи горивни инсталации. Вместо решително да реформира енергетиката и да я направи модерна, ефективна и безвредна, правителството на България се хвърля в безмислена защита на задушливото статукво, предупредиха независими енергийни експерти и природозащитници.

Откакто Европейската комисия (ЕК) даде зелена светлина на по-строги екологични норми за големите горивни инсталации в началото на юли, собственици на замърсяващи централи и синдикалисти, поведоха отчаяна, хаотична съпротива срещу европейска норма, гарантираща чистия въздух и здравето на българите. Правителството зае страната им и поде борба за заобикаляне или поне отлагане на прилагането им, като енергийният министър Теменужка Петкова създаде специално звено, което да я координира.

Още на 07.07.2017 г. президентите на КТ „Подкрепа“ и КНСБ Димитър Манолов и Пламен Димитров свикаха сбор в Стара Загора, на който се явиха видни участници: министър-председателят Бойко Борисов, председателят на ПЕС Сергей Станишев, министрите Теменужка Петкова, Нено Димов и Бисер Петков. Към тях се присъединиха евродепутати, народни представители, кметове от региона, синдикални организации от двете конфедерации, свързани с енергетиката и минното дело, и шефове на „Мини Марица-изток“, „ТЕЦ Марица изток 2“, ТЕЦ Ей И Ес, ТЕЦ „КонтурГлобал“ и ТЕЦ „Брикел“. Домакин на срещата беше кметът на Стара Загора Живко Тодоров.

Според в. „Старозагорски новини„, обединението на иначе враждуващи лагери се случило заради осъзнатата истина, че без комплекс „Марица-изток“, произведащ 40% от електрическата енергия на страната, българската енергийна система щяла да рухне, над 100 000 души щели да останат без работа, а националната ни сигурност – поставена на карта. Мобилизирането на всички български политици обаче, било позакъсняло, тъй като европейската директива, която предстои да се прилага от 2021 г. спрямо въглищните централи, е била приета още през м. януари 2011 г., а през изминалите 6 години са вървели обсъжданията за конкретните параметри на атмосферните замърсители – серен диоксид, азотен оксид и живак, чиито крайни стойности бяха гласувани на 28 април т.г. в Брюксел, коментира регионалното издание.

Нелепо е България да използва всяка възможност да удължи живота на замърсяващите централи, вместо да се подготви за преход към нисковъглеродна икономика и въвеждането на най-новите технологии в енергетиката, коментираха от Коалицията за климата, която обединява граждани и неправителствени организации, ангажирани с климатичните промени. В официална позиция относно новите изисквания, оповестена на 7 юли, организацията отбеляза, че създаването на ненужна паника сред обществото и излагане на тезата, че отлагане е единственото спасение, отклонява вниманието от факта, че въглищата нямат бъдеще.

Референтен документ за най-добри налични техники за големи горивни инсталации бе гласуван през април от комитета по околна среда към Европейската комисия като част от част от цялостната реформа на ЕС за търговията с емисии, ограничава количествата серен диоксид, живак и азотни окиси, изхвърляни в атмосферата. Според него повече от 30% от гражданите на ЕС са изложени на нива на замърсяване над допустимите за стандартите на съюза, а замърсяването на въздуха остава най-сериозната причина за преждевременна смърт, довела до повече от 400 000 смъртни случая годишно.  Около 3 500 инсталации в ЕС са засегнати от новите норми, като до средата на 2021 г., като у нас това са около 20 топлоелектрически централи и топлофикации.

Коалицията определи като неверни твърденията, че новите изисквания ще лишат от препитание над 100 хиляди души, заети във въглищния сектор, и има риска да породят тежко социално напрежение в област Стара Загора и Маришкия басейн. Организацията е категорична, че референтният документ за най-добри налични техники за големи горивни инсталации не е сериозен фактор за бъдеща загуба на работни места и доход.

Държавата – на нож

На среща на високо равнище в Стара Загора министърът на околната среда и водите Нино Димов описа възможностите, при които новите мерки могат да влязат със закъснение. Снимка: МОСВ

Всичко това не попречи на правителството да хвърли всички сили за отлагане на новите екологични норми за България. На пресконференция в края на август министър Димов обяви, че страната се присъединява към Полша и други страни-членки, които обжалват на решението на ЕК. Министерството изчаквало публикуването на решението в официалното издание на ЕС, за да го обжалва, поясни Димов. Експерти от ведомството му пък са натоварени да помагат на централите от Маришкия басен в изготвянето на индивидуални анализи. Целта им е да докажат, че  инвестициите в нови системи за улавяне на серни и азотни изхвърляния и проследяване на нивото на живак ще са много по-високи в сравнение с очаквания ефект върху околната среда. Въз основа на тези анализи ще може да бъде поискана безсрочна, дерогация за всяка централа, разясни министърът, цитиран от специализираното издание „Енергетика. Екология. Икономика„.

“Централите в България са различни и на тях ще са им необходими много различни инвестиции, за да се съобразят с новите норми. Слагането на всички въглищни централи в един кюп е много подвеждащо, защото това далеч не е така”, потвърждават и от Коалицията за климата, но настояват, че евентуална дерогация не отменя необходимостта да се отговори на новите изисквания, а “просто отлага неизбежното с няколко години”, а България рискува да загуби много в енергетиката, ако не ускори реформите в сектора.

Междувременно на 26.09.2017 г. от МОСВ съобщиха за среща в Брюксел на министър Димов с еврокомисаря по околна среда, морско дело и рибарство Кармену Велал, на която станало дума за процедурите срещу България за качеството на атмосферния въздух. Двамата се съгласили, че е изключително тежък проблем, който има не само екологично, но и социално-икономическо измерение и че за да избегне санкции, България ще трябва да бъдат положени съвместни усилия на различни институции и министерства. Комисията пък се ангажиралала да помага в този процес.

“Зяради политически инат на парламентарните партии и криви сметки на синдикатите, България ще заложи всичко на картата „дерогация“, обясни Петко Ковачев, икономист в Института за зелена политика. По думите му евентуална дерогация няма да доведе до реално решение, но ще “спаси” управляващите от задължението да решат проблема в рамките на този мандат.

Експертът все пак допуска дерогация като възможен вариант, за който обаче е необходимо да бъдат изпълнени определени условия, сред които незабавно закриване на “Брикел”, ТЕЦ „Марица-3“ и ТЕЦ „Бобов дол“. Според Ковачев, до края на 2017 г. трябва да се приеме средносрочен план за закриване на въглищната индустрия, да бъде създаден „фонд за закриване на въглищната индустрия“, както и да се изготви нова дългосрочна енергийна стратегия, отговаряща на европейските и глобални цели и тенденции.

Неизбежното бъдеще – без въглища

На срещата в Стара Загора министър Петкова обяви, че Министерството на енергетиката е сформирало работна група за изготвяне на Енергийна стратегия до 2030 г., която ще гарантира устойчиво развитие на енергийния отрасъл в България в дългосрочен план. Според цитирани от Коалицията за климата прогнози, до същата 2030 г. енергийният сектор ще се трансформира, което ще направи невъзможно съществуването на енергетиката в сегашния ѝ вид. “Това е реална възможност за страната ни да развие нисковъглеродна икономика в контекста на европейските и световни цели”.

Според организацията, чрез фокусирането върху възможна дерогация се пропуска възможността за обсъждане на мерки за бъдещето развитие и модернизиране на енергийния сектор в България. “Фокусът, за който трябва усилено да говорим у нас, особено политиците, трябва да падне върху развитие, а не спасяване на въглищата — гориво от миналия век, което вече е изиграло своята роля”, категорични са членовете на Коалицията.

Бившият служебен министър на околната среда и водите и европейски енергиен експерт Юлиан Попов коментира, че България рискува да загуби много в енергетиката, ако не ускори реформите в сектора, и трябва да ускори либерализацията на енергийния пазар, да модернизира инфраструктурата си, да развива нови технологии и “да стане много по-активен играч в региона”, което може да се случи с предприемачески и пазарен подход към енергетиката.

Коалицията за климата опровергава твърдението, че не може да има енергетика без базови мощности – големи енергийни мощности на въглища, ядрено гориво или големи ВЕЦ, като дава за пример новите мощности, базирани на източници от възобновяема енергия, както и малки и децентрализирани ВЕИ мощности, които “започват да се превръщат в гръбнака на този нов енергиен сектор на 21-ви век”.

Според Петко Ковачев, липсва разгърнат анализ и сравнения с възможните алтернативи за развитие, включително с варианта за инвестиции във ВЕИ и свързаните с тях сектори. Експертът коментира, че закриването на въгледобива ще освободи територията на мини „Марица изток“ за развитие на ВЕИ икономиката: “Там могат да се изградят десетки хиляди МВт фотоволтаични мощности и съпътстващи образователни институти, научни, развойни и производствени мощности”. Ковачев разяснява, че за да се случи това е необходима стратегия за пълно прекратяване на добива и реална рекултивация на терена.