Местните стражи на природата

Демократичните институции на Балканите не се славят с ефективност, но няколко локални референдума в България и Македония през пролетта и лятото на 2017 г. дадоха сигнал, че пряката демокрация започва да действа. Противно на натрапваната от масови медии и уж патриотични политици представа, местните хора предочитат опазване на природата и зелени алтернативи за икономическо бъдеще пред гръмки, но потенциално замърсяващи инвестиции.

В двете малки съседни държави подобни решения традиционно се вземат не от местните хора, а от политиците – обикновено в полза на по-големи или по-малки инвеститори. Така бе до скоро.

Румяна Боянова, 31, живее в българската столица София, но е родом от Трън, малка община по границата със Сърбия. След дългогодишно проучване частен инвеститор с подкрепата на българското правителство планира да възобнови в родния й край златoдобивна мина, работила преди 30 години в ерата на комунизма. Прадядо й починал от силикоза, смъртоносна болест за миньорите.

Десетки други жители на Трън са загинали преди години със същата диагноза, записана в смъртния акт. В един януарски ден на 2017 г. Румяна казва: “Не, няма да позволя мина отново!”. По същото време, на 300 км на югозапад, в Македония, същото произнася и Димче Балески, фермер. И край него се планира мина. Той е земеделец, селското стопанство е основният поминък в региона, рудникът буквално ще го унищожи. Успоредно с тях и 28-годишният Алекс Иванов казва “Стига!”. Той живее в Стара Загора, шестият по големина град в България. Там човешка смърт няма, но пък се заплашени стотици ценни дървесни и растителни видове – местното общинско ръководство смята да погуби парк, в който Алекс разпуска вечер след работния ден.

Тези хора са представителна извадка за общност от стотици граждани като тях, чиято енергия възпрепятства рисковани управленски и инвеститорски намерения. Сториха го чрез най-пряката форма на демокрацията – референдума. В периода април – август 2017 г. в Македония се състояха четири допитвания, издействани от гражданите, в ход е кампания за още едно. По същото време и в България се проведоха две. Няма общо във всичките тези начинания, освен едно. “Хората не само се опитват да възпрепятстват екологични рискове, но и настояват селищата им да се развиват съобразно устойчиви зелени алтернативи”, казва българският политолог Георги Георгиев.

История за… историята

На 23 април в малката македонска община Гевгелия, гранична с Гърция, се проведе референдум. Въпросът бе дали да се отворят два рудника за добив на злато и мед в планината Кожух от канадската компания “Невсан”. Според македонското законодателство успешен е референдум, който събира над 50% активност и над 50% подкрепа за въпроса. В Гевгелия живеят 19 458 жители с право на глас, от тях до урните отидоха 13 384, тоест се събра 68.78% активност. 98.84% от гласувалите се произнесоха срещу мините. Всичко това бе от огромно значение не само за жителите на Гевгелия, но и за цяла Македония. И не само по отношение на екологията. “За 26 години от основаването на държавата това е първият успешен референдум”, написа македонският активист Филип Стояновски малко след вота в кореспонденция за сайта “globalvoices.org”.

Замърсяването на въздуха, водата и подпочвените води са само част от евентуалните последици от откриване на нов рудник в планината Кожух, разказва Димче Балески. Снимка: Личен архив

Инициативата за референдум бе на гражданската организация “Спаси Гевгелия”. Именно тя месеци преди това събуди обществения интерес по темата и предизвика местните власти официално да свикат допитването. Хората в Гевгелия знаеха срещу какво точно гласуват. “Технологичният процес предвижда използване на цианидна и сулфурна киселина под открито небе. Замърсяването на въздуха, водата и подпочвените води щеше да се завиши неколкократно. Нивото на pH щеше да се увеличи. Всекидневни експлозии, миниране… Цялото земеделие, от което живее нашия регион, щеше да бъде мъртво. Просто нас нямаше да ни има”, описва евентуалните поражения Димче Балески. Той е председател на Националния съюз на биопроизводителите – Биосан, притежава 24 хектара овощно стопанство в региона.

Жителите на Гевгелия знаят не само срещу какво са против, но и какво желаят за региона си. А именно – природосъобразно икономическо развитие. “В целия район на Гевгелия, плюс съседните Богданци и Валандово, има около 28 000 хектара плодородно землище, към 3000 хектара е органичното земеделие. Нима всичко това трябва да бъде изметено заради чужди рудници, които ще оставят в Македония незначителен концесионен приход?”, описва ситуацията Балески. Какво огромно значение за местната икономика има селското стопанство показва статистиката на общинската управа в Гевгелия. Според информация, поместена на сайта й, 485 от всичките 808 собствени фирми, тоест над половината, работят в аграрния сектор. Това се все лични стопанства, в които доходът остава за собствениците.

“Ако правителството сметне, че рудниците са стратегическа цел, волята на хората ще е само за сведение. Референдумът се състоя при служебна централна власт, от месец имаме нова постоянна, не е ясно мнението й”, казва Балески. Битката очевидно не е завършена. Според македонския закон за добив на минерални суровини за отварянето на рудник е необходимо съгласието на местната власт. А за да нямалеят колебанията на местните власти, на 11 юни в съседната община Богданци също се състоя референдум срещу мина. От 6918 жители с право на глас вот упражниха 4126. От тях 98.43% се произнесоха срещу рудника – втори успешен референдум в Македония. На 23 юли се състоя трети успешен в Дойран.  Единствено четвъртият, който се проведе във Валандово, не успя да мине прага за задължителност – недостигнаха 377 гласа.

Злато на цената на живот

Красивият трънски край засега е спасен от посегатества срещу природата. Снимка: http://bulgaria.zatran.org

На 11 юни референдум срещу златодобивна мина се проведе и в малката българска община Трън. Инвеститорът е дружеството „Евромакс сървисиз“, част от групата на “Асарел Медет”, лидер в медодобивната промишленост в страната. От всичките 3563 жители с право на глас гласуваха 2081, а срещу мината вот упражниха 94% от тях. Това направи референдума валиден. Според българския Закон за прякото участие на гражданите във властта предложение, предмет на референдума, е прието, ако в него са участвали не по-малко от 40% от гражданите с избирателни права в съответната община и с „да“ са отговорили повече от половината от участвалите избиратели.

”Тръгнахме от къща на къща – буквално.  Едни хора бяха скептични, че от тях нещо зависи, други бяха нахъсани, трети – объркани… Като цяло разбрахме, че ни подкрепят. Това ни даде допълнителни сили”, описва настроенията в Трън Наталия Кадънкова, един от активно подкрепящите опазването на природата там.

Златодобив в региона е извършван до към 1990 г., което често в годините на тоталитаризма води до замърсяване на близката река Ерма и проблеми със Сърбия, тъй като реката тече през двете държави. В планината край Трън има и уран, което отваря още по-големи рискове. Според инж. Стефан Лазаров, ръководител на екип за геоложки проучвания в района от преди 40 години, цитиран от българския вестник “Капитал”, уран не е добиван, тъй като залежите са малки. Но Румяна Боянова разбираемо е взела присърце проблема и се е натъкнала на други факти: “Постановление на правителството показва, че през 90-те години на миналия век в продължение на 4 години мината е работила като уранодобивна”. И описва евентуалните вреди от минната дейност сега: “Откритите рудници, хвостохранилищата и обогатителната фабрика са планувани да бъдат непосредствено до домовете на хората. Документално като рискове за проекта са описани изсичане на най-малко 1200 дка широколистни гори, необратимо засягане на почвената покривка, вредни емисии във въздуха, както и „бързо подвижните животински видове ще бъдат прогонени, а бавно подвижните – унищожени”. В 3 свои становища Басейнова дирекция пише: „При реализация на инвестиционното намерение подземните и речни води ще бъдат трайно и необратимо увредени…“.  За Румяна Боянова златото е на непоносимо висока цена. “Възрастните хора си спомнят: „Имаше и радиация“”, разказва тя за периода, в който е работила старата мина.

След референдума инвеститорът обяви оттегляне, но жителите на Трън се опасяват от продължаване на проекта чрез формални “подобрения” в обосновката му. “Поминъкът в нашия край е земеделие, животновъдство, дърводобив и отчасти туризъм.  Последният бранш е все още неразработен, но има голям потенциал”, описва икономическата алтернатива Наталия Кадънкова.

Всъщност ползите за държавните бюджети от минната дейност са спорни. “При сегашното законодателство България не може да печели повече от 4% от стойността на металите в рудата. Масовата практика е под 2% концесионно възнаграждение. Златото в Трън се оценява на около 2 млрд. долара, инвеститорът ще вземе много пари, за държавата ще останат трохи. За нейна сметка ще са разходите за възстановяване на природната среда след 20 или 30 години. Ситуацията е подобна и в Македония”, обобщава българският икономист Димитър Събев, изследвал минни проекти в Европа и Латинска Америка. Съществува и обратното мнение: според Даниел Киряков, пиар на Българска минно-геоложка камара, конкретно в Трън България е загубила 1 млн. лв. отчисления от концесионна такса, а и реализация на инвестиция от 100 млн. лв..

Парк срещу квартала

В Стара Загора, областен център в центъра на южна България, където живее Алекс Иванов, общинското ръководство смята да превърне в квартал 420 декара от парк “Бедечка”. Малко след настъпването на демократичните промени по силата на реституционни закони собственици на площи в зелената зона стават частни лица. Те започват да твърдят, че по документи територията никога не е била парк. Години наред се борят и лобират за устройствен план, който да им позволи да построят жилищни сгради в зелената територия. През 2012 г. с решение на общинския съвет го получават, а през  2015 г. се появяват първите строежи. “Но това е парк, който винаги се е ползвал. Не може всичко да се прави срещу обществения интерес”, възмущава се Алекс. Недоволството на стотици жители на Стара Загора става причина да бъде свикан референдум. Допитването на 18 юни събра 15.42% активност. То не бе валидно, тъй като не отговори на изискването за 40% избирателна активност. Но преди него кметът на Стара Загора Живко Тодоров бе обещал да се съобрази с изразената воля в одадените бюлетини, независимо дали 40-процентовата бариера ще бъде стигната. 85% от гласувалите в Стара Загора се произнесоха в полза на парка. Затова кметът Тодоров ден след референдума свика прескоференция и обяви, че стартира стъпки за запазването му. 

Разходката в парка като караул срещу посегателства. Алекс Иванов и съмишленичка в „Бедечка“. Снимка: Иван Миланов/Евромегдан

Алтернативата на квартала не е просто парк, не просто територия за разходки. Но и запазване на цяла екостистема, за която експертите на организацията “Зелени Балкани” написаха в становище през 2013 г., че е дом на стотици представители на флората и фауната. Паркът е разположен край река, там се среща и световно застрашената видра. Но може да има и стопански ползи. “Южната зона, която е слабо залесена, може да са ползва за спорт и рекреация”, твърди социологът Първан Симеонов, един от защитниците на “Бедечка”.  Във визираната от него зона е разположено футболно игрище, около което може да се развие дейност. Целият парк  е предназначен за спорт и рекреация във вариант на устройствения план на града от 2005 г.

Не всички са доволни от възможността за пряка демокрация за опазване на общите природни ресурси. Стоян Панчев, председсател на Българското либертарианско общество, смята, че гласуванията при референдуми се поддават силно на моментни настроения, провеждат се по теми, свързани с тясна експертиза, често със зле формулирани въпроси, това ги прави любим инструмент за политическа манипулация. „Прекаляването с референдуми и заобикалянето на конституционни ограничения ни насочва към най-лошата версия на демокрацията, управлението на тълпите“, заяви Панчев. На категорично противоположно мнение е Даниела Божинова, дългогодишен активист в полза на пряката демокрация и изследовател на референдумите: „Според конституциите на съвременните демокрации властта произтича от суверена. Значи хората трябва да упражняват тази власт. Те вземат решения в името на обществения интерес, тъй като референдумите ги касаят пряко, хората не са например някакви офшорки, които днес са тук, а утре ги няма“.

В последните години из политиката и масовите медии на Балканите зачести агресивно говорене срещу „енвироментализма“  – гражданската активност за опазване на природата. Лесовъдът природозащитник Тома Белев, чест обект на агресивни критики и нападки в България, обяснява, че кампанията срещу околната среда си е поставила за цел да разколебае доверието на гражданите в екологичните политики и организации. „Но хората вярват повече на природозащитните организации, отколкото на различните власти и политически партии,“ отбелязва Белев.  Резултатите от няколкото референдума в България и Македония потвърждават тезата му: явно опазването на природата е важно за хората, които живеят около нея повече от обещанията за хипотетични печалбии работни места.

Още по темата в текста „Златен подпис“