В търсене на държавност "Къщата на бай Лозан се движи с 8 см на седмица в посока вътрешноградската магистрала - огромна триетажна къща. Не знаете какво ще стане в момента, в който кацне на магистралата". Галя Гергинова от кампанията "Искаме си рекултивацията" разказва за проблемите с неукрепените къщи в Перник пред народния представител Александър Александров. Снимка: Велина Барова / Евромегдан

В търсене на държавност

Притеснени от опасни пропадащи и движещи се къщи, жители на пернишкия квартал Рудничар призоваха за инкриминиране на незаконния добив на подземни богатства в непосредствена близост до домовете им. На 23 юни 2017 г. с писмено обръщение към депутатите и Министерството на енергетиката перничани поискаха да се ускори приемането на промени в Наказателния кодекс (НК), които да спрат незаконнните миньори, копаещи под къщите им.  Текстовете за необходимите промени са изготвени и предстои да бъдат включени в общ проект за изменение на НК, който ще бъде разгледан от Народното събрание, съобщиха заместник-министрите на енергетиката на среща с граждани на Перник и представители на екологично сдружение „За Земята“. Уморени от празни обещания и неработещи решения, перничани се надяват позитивната промяна да не бъде само на хартия.

Преди две години свлачища, причинени от незаконния въгледобив, поставиха жилищния квартал „Рудничар“ в Перник в бедствено положение. Сигнали за дейността на „хората-къртици“ обаче перничани изпращат към редица институции още от 2011 г. Малко след бедствието от 2015 г. се заговори за инкриминиране на незаконния добив на въглища от физически лица. 243 подписа на перничани в подкрепа на предложението бяха събрани на протест през 2016 г. и внесени в Народното събрание. Необходимото изменение на НК обаче все още не е факт.

Потънали обещания

Елка Иванова от Перник донесе пред Народното събрание част от сигналите, които майка й е подала към държавата – 76 страници с разкази за хора, които копаят под къщата й, и страх, че тя всеки момент може да се срути. Снимка: Велина Барова / Евромегдан

Поредно свличане на неукрепените след незаконния въгледобив къщи отново доведе перничани пред Народното събрание. В призив към депутатите те отправиха искане „да се ускори инкриминирането на незаконния добив на подземни богатства, включително в малки размери“. Активистите напомниха, че до момента липсата на такъв текст в НК е било представяно като препятствие пред институциите в Перник за предприемане на ефективни действия срещу незаконните миньори.

Липсват резултати и технически решения за стабилизиране на района, разказа Галя Гергинова, активист в кампанията „Искаме си рекултивацията“. “Ние може би вече сме на дъното и копаем надолу“, подчерта нуждата от спешни мерки Гергинова.

Елка Иванова (на снимката) е сред потърпевшите от свлачищата в Перник. Днес къщата, в която е живяла майка й, е опасна – с паднала мазилка и двор, пропаднал в незаконните шахти, а Елка и синът и са били принудени да изтеглят заем, с който да намерят ново жилище. Жената донесе пред Народното събрание 76 страници със сигнали, които майка й е подала към местни институции, и в които описва, че вижда и чува хора, които копаят под къщата й. Елка е убедена, че вече покойната й майка не е могла да понесе стреса от случилото се и ежедневния страх, че къщата може да падне.

На среща с граждани на Перник и представители на екологично сдружение „За Земята“ заместник-министрите на енергетиката Жечо Станков и Красимир Първанов съобщиха, че промените в НК за инкриминиране на незаконния добив на полезни изкопаеми са получили подкрепа от страна на институциите и народните представители и предстои да бъдат включени в общ проект за изменение на НК, който ще бъде разгледан от Народното събрание.

Измененията предвиждат до 6 години затвор и глоба до 20 хил. лв при добив на подземни богатства без предоставена концесия или когато концесията е спряна. Наказанието ще се прилага и за транспортиране, съхраняване, преработка или продажба на незаконно добити подземни богатства. За престъпления в големи размери и при организирани престъпни групи проектът предвижда до осем години лишаване от свобода и глоба от 5 до 15 хил. лева.

Перничани получиха уверението на заместник-министър Красимир Първанов, че текстовете ще бъдат вкарани в Народното събрание преди края на парламентарния сезон. „Ако постъпи, ние пък поемаме ангажимента веднага да го вкараме в комисия“, заяви пред Парламента депутатът на ГЕРБ Красимир Велчев от избирателен район Перник.

Генади Кондарев от „За Земята“ (вляво) връчва на заместник-министрите на енергетиката Красимир Първанов и Жечо Станков (вдясно) призива на гражданите на Перник и копия на сигнали, подавани през последните 6 години. Снимка: Велина Барова / Евромегдан

Добив на светло

Освен за нелегалните миньори под къщите им, перничани искат решение на проблема с вече приключилата официалната концесия, оставила след себе си огромна дупка, пълна с вода, комари и смрад.

През 2005 г. с решение на Министерския съвет за концесионер на открит участък „Гладно поле А” е определена фирмата „Рекоул“ АД. С Решение 1079 на Софийски градски съд от 7 юни 2017 г. по молба на „Рекоул“ АД е одобрено откриване на производство по несъстоятелност. В договора за концесия на инвеститора са предвидени мерки и средства за опазване на компонентите на околната среда и водите и за рекултивация на нарушените терени. В ситуацията на фалит обаче перничани питат кой и как ще спази Наредба № 26 за рекултивация на нарушени терени. По думите на Станислав Станков, директор на дирекция „Природни ресурси, концесии и контрол“, до обявяване на същинска несъстоятелност отговорността е на „Рекоул“ АД. Заместник-министър Първанов увери перничани, че през следващата седмица ще ги информира за бъдещи стъпки на министерството за запълване на останалия след концесията котлован. Перничани се надяват, че в тази ситуация рекултивацията няма да се случи за сметка на данакоплатците.

Нови притеснения у перничани предизвика информация за евентуална бъдеща концесия в участък „Стара тева“ – жилищен квартал на 100 години, отбеляза Галя Гергинова. От министерството потвърдиха, че има дружество, кандидатствало за концесия. „Няма как да има рудник в урбанизирана територия. Може да има огромно количество запаси, но не можете да влезете и да добивате въглища в града“, категорична беше Гергинова.

Следите остават. Изкопни дейности в непосредствена близост до домовете на хората. Фото: Преслава Цачева (2015)

Перник – въглища или хора?

Тя подчерта нуждата от осъвременяване на карта на Пернишкия въглищен басейн от 1973 г., която се прилага към всички концесионни договори, според която площадът на Перник също е концесионна територия. „Ние какви граждани сме – как да инвестираш, как да строиш, при положение, че ти си част от нечия концесионна територия“, разпалено пита Гергинова и подчерта, че управляващите са пред избор – въглища или хора.

„Виждаме една ужасяваща амалгама от законен, полузаконен и съвсем незаконен въгледобив, която води до всички тези беди и щети“, описа ситуацията Генади Кондарев от „За Земята“. Според екологичното сдружение, което оказва подкрепа на активистите от Перник, „решенията са по-лесни, отколкото институциите си позволяват да твърдят“. „Надяваме се след инкриминиране на незаконния въгледобив да бъдем в ситуация, в която институциите наистина няма да имат никакво оправдание да действат и да започнат с кардиналното решаване на този проблем“, заключи Кондарев.

Повече по темата в текстовете „Живот след концесия“ и „Въглищарска самодейност“.