Зелената победа на Добрич

Водещи специалисти в различни сфери и разнообразни професионални реализации обединиха сили, експертиза и вдъхновение за практическо реализиране на устойчиво развитие и икономически просперитет на местно ниво. Не става въпрос за пореден форум на ООН или ново издание на „Българският Великден“. Дали осенени от местен дух, благодарение на който още през 1867 г. градът  им се сдобива с красив парк, или водени от стремеж да го направят по-добро място за децата и внуците си, местна власт,  граждани и земляци от цял свят, се събраха да обмислят съвместни действия. Случайно или не, дни след срещата им, Добрич грабна приза за най-зелен град в България.

Дълги години градът и регионът са сред икономическите лидери в България по различни показатели. С времето, обаче икономическите показатели спадат, което най-ясно се изразява в населението на региона. Хората започват да мигрират в различни точки на страната и света и да търсят по-добри условия за живот. Докато през 1989 г. градът е с население малко над 130 хил. жители, данните за 2015 г. сочат, че са намалели до 86 хил. души. След промените през есента на 1989 г. регионът започва да губи блясъка си. Хората напускат родното си място в опит да намерят по-добро препитание в други градове на България или в чужбина. Към днешна дата единственият отрасъл, който се развива добре там е земеделието. Според доклад на Института за пазарна икономика (ИПИ), публикуван през 2016 г. брутният вътрешен продукт, доходите и заплатите в област Добрич продължават да изостават спрямо средните стойности за страната. Възстановяването на пазара на труда е трудно въпреки ниската база, а образователната структура на работната сила е силно влошена.  БВП на човек от населението в Добрич е 7802 лв. при 11 574 лв. средна стойност за страната. Доходите и заплатите в областта също изостават от стойностите за страната. През 2014 г. средната годишна брутна работна заплата в област Добрич е 7581 лв. при 9860 лв. в страната.

Решили да не седят безучастни, родолюбиви добричлии се събраха от най-различни точки по света, за да започнат едно смело начинание наречено „Глобален Добрич”.  Замисълът им е то да послужи като генератор на идеи и решения за  проблемите на региона. Първата му проява беше граждански форум, наречен „Добрич в бъдеще време”, на който различни специалисти предложиха варианти за възраждане на региона.

Първоизточник на идеята за „Глобален Добрич” е Пламен Пеев, юрист, специалист по международни политики за устойчиво развитие. Живее в Естония, но като повечето си съмишленици милее за родното място. „Искахме да съберем хора, които са свързани с града, независимо дали живеят тук, някъде другаде в България или по света. Затова го нарекохме „Глобален Добрич“ – всеки, който се чувства гражданин на Добрич е добре дошъл със своите опит и идеи” – сподели Пеев. През 2016 г. Пеев бе автор на стратегия за адаптиране на българското законодателство към визията за устойчиво ползване на екосистемните услуги по Черноморието, в рамките на съвместен проект на Сдружение за опазване на дивата природа „Балкани“, фондация „БлуЛинк“ и норвежката GRID в Арендал.

На 22 май 2017 г. министърът на околната среда и водите Нено Димов връчи на Добрич приз за най-зелен град на България през 2016 г. Градът бе отличен в тази категория в годишната класация на „Дарик радио“ за най-добър град за живеене, съобщи ведомството. Добрич е избран заради най-малко замърсяване на въздуха с фини прахове частици. Размерът с фините прахови частици се разделя на: ФПЧ10 – частици с диаметър под 10 микрона и ФПЧ2.5 – частици с диаметър под 2.5 микрона. Градът е под тези показатели през последните три години, показват данните. „Впечатлен съм от показателите на Добрич и ще работим тази добра практика да се приложи и в останалите градове на страната“, заяви министърът. Той допълни, че неговата политика ще бъде насочена към подобряването на качеството на атмосферния въздух. Снимка: Иван Колев/ Евромегдан

Силна гражданска активност както и любов към природата в Добрич има не от вчера. Още през 50-те години на 19 век жителите на тогавашния Хаджооглу Пазаджик поискали в града да имат парк. И то не какъв да е, а като онези във Виена. Събрали се будните граждани (поданици на тогавашната османска империя), повикали специалисти и създали желания парк върху бунището. Паркът е открит през 1867 г. и поставя начало на зеленото развитието на града. До преди това на мястото  се организирал пазар.

Век и половина по-късно гражданите отново се събират и наред с всичко модерно избират пак да се хванат за зеленото. Според арх. Надежда Пампорова от сдружение „Доброжънци” единственото нещо, което се появява в съзнанието на хората това е чистотата за живеене в града и чистотата на хранителните продукти. „Банално казано, това е екологията. По тази причина ние искаме да настъпим здраво в тази посока, да развием този бранш, да развием усещането на хората, че тук е приятно за живеене” – каза тя. Нейната организация обръща внимание на екологичното образование на младите хора. Наскоро те се захванали с амбициозната идея да построят селище от къщи, изградени само от екологични материали. Намерението е там да се представят хранителни продукти произведени в Добрич и околността. „Освен това ни се иска това да се превърне в едно средище за хората, които държат на екоидеята” – допълни арх. Пампорова.

Добрич е подходящ регион за развиване на екосистемните услуги и допълнително свидетелство дава и фактът, че регионът бе избран за най-зелен в страната. Призът бе връчен в края на май от министъра на околната среда и водите Нено Димов. Добрич беше отличен в категорията в годишната класация на „Дарик радио“ за най-добър град за живеене. Конкретната причина е, че има най-малко замърсяване на въздуха с фини прахови частици.

Размерът с фините прахови частици се разделя на: ФПЧ10 – частици с диаметър под 10 микрона и ФПЧ2.5 – частици с диаметър под 2.5 микрона. Градът е под тези показатели през последните три години, показват данните. „Впечатлен съм от показателите на Добрич и ще работим тази добра практика да се приложи и в останалите градове на страната“, сподели министър Димов когато връчи наградата. Той допълни, че неговата политика ще бъде насочена към подобряването на качеството на атмосферния въздух.

Една от гранд идеите на „Глобален Добрич”, която среща и подкрепата на местната власт, е да се създаде пазар за екологични продукти. Начинанието се оказва трудно, заради законови и административни пречки. Повечето от дребните производители не притежават необходимите сертификати и това спъва директната продажба на екопродукцията им. Според Пламен Пеев трябва да се почерпи опит от София, където има подобен пазар, но по-важно е да се пристъпи и към промяна на законодателството, което да елиминира трудностите пред дребните производители.

Димитър Събев, автор на книги и разследвания в областта на икономиката и устойчивото използване на природни ресурси, твърди че като град в периферията, Добрич има естествени условия за развитие на зелено производство. В дискусиите кристализират практическа идея за въвеждане на т.нар. „кръгова икономика“: отпадъците от различните производства да се използват за добиване на енергия. Оказва се, че добричкият регион е един от пионерите в тази област в България, благодарение на опита на черноморския курорт Албена. Едноименното дружество от години реализира елементи на кръгова икоомика, като развива собствено производство на чисти селскостопански продукти и използва отпадъците от производствоо и куротния комплекс за добиване на био-енергия за собствена консумация.

Боян Коларов съчетава гражданска активност с работата си на заместник кмет на Добрич. Снимка: Иван Колев/Евромегдан

Форумът е успешен и по още един показател. Той е първата гражданска проява, която среща подкрепата на местната власт. Така твърди арх. Боян Коларов, който е едновременно заместник-кмет на община Добрич и представител и на гражданския сектор като участник в сдружението „Граждани в повече”. Мястото му в местната администрация доказва, че стената между граждани и власт се пропуква и е възможно да бъде съборена. „Стратегическият поглед за бъдещето на общността през погледа на местната власт е това, което всъщност целим” – сподели арх. Коларов. За него е важно, че инициативата се реализира от хора, влюбени в родния си град, и решени да опитат да го направят по-уреден и по-зелен.

Туризъм за хората и природата

Председателят на Института за оценки и анализи в туризма Румен Драганов потвърди, че Добрич има отлични условия да развива устойчив туризъм. „Няма конфликт между опазването на природата и осъзнаването на нейната стойност, от една страна, и печелившото развитие на бизнеса, от друга,“ обясни Драганов. Напротив – туризмът може да печели много повече чрез устойчивото използване на природата и екосистемите, извън ограничения двумесечен активен туристически сезон, смята той. Според дългогодшния специалист, иновативните решения за управлението на туристическата дестинация са свързани с предоставяне на качествени продукти и преосмислянето на значението на съхраняването на естестествените ресурси в контекста на опазване на екосистемите и предоставяните от тях услуги.

Друг конкретен резултат от форума е предложение за създаване на туристически бизнес парк с център Добрич. Замисълът включва природно-социална териториална система, в която екосистеми, които предоставят материални, регулиращи, културни и поддържащи екосистемни услуги. Осигурява условия за устойчиво развитие на туризма, гарантира устойчивостта на екосистемите и рационално използване на ползите от тях. Участието на бизнеса е ключово за реализацията на идеята, затова като партньор е привлечена Търговско-промишлената палата в Добрич, съобщи Пеев.