Олимпийският провал на Орбан

Младежкото гражданско движение Momentum неочаквано отвя все по-тоталитарния унгарски премиер Виктор Орбан далеч от олимпийската му мечта. А движението, което в началото даваше гласност на корупцията и опасенията за екологични проблеми, свързани с олимпийската кандидатура, нахлу на унгарската политическата сцена, за да изиска демократичен диалог и още една много нужна промяна.

Движението NOlympia събира подписи за референдума пред сградата на унгарския парламент. Снимка: NOlimpia

Изправено пред силен обществен отпор, правителството на Унгария оттегли кандидатурата на Будапеща за домакин на Олимпийските игри през 2024 г., като остави в надпреварата Лос Анжелис и Париж. Будапеща стана четвъртия град, който отмени кандидатурата си за летните игри през 2024 г. след Бостън, Хамбург и Рим. Кметът на Рим определи разноските за твърде високи, Олимпийският комитет на САЩ се отказа от кандидатурата на Бостън, поради обществения скептицизъм към разходите, а тази на Хамбург беше оттеглена след провеждане на местен референдум. Унгарското правителство посочи „липсата на политическо и национално единство зад кандидатурата” като основна причина за оттеглянето й, чрез съобщение в официалния журнал на Република Унгария от 22 февруари 2017 г.

Унгария – една от страните, основали съвременните Олимпийски игри, се нареди на 12-то място по брой на спечелените медали на Летните олимпийски игри в Рио де Жанейро през 2016 г. Тогава Виктор Орбан подчерта, че Унгария е единствената сред 10-те най-успели страни в олимпийската история, която все още не е била домакин на игрите, и че моментът е подходящ да дойде и нейният ред под олимпийския прожектор. Дясноцентристкото правителство на Орбан даде пълната си подкрепа за стремежа на Унгария, а бившият президент на страната Пал Шмит беше назначен за Председател на комитета за кандидатурата на Будапеща. Видеоматериали и снимки на спортни знаменитости заляха медиите и улиците на унгарската столица, а основната авиокомпания на страната, „Уизеър“, дори боядиса един от самолетите си в олимпийските цветове.

Но въпреки енергичната и добронамерена кампания, предложението така и не срещна ликуваща тълпа, а си спечели гнева на интелектуалците, които възприеха събитието като още един скъпоценен камък върху короната на авторитарния лидер, с който да манипулира хората. Според официално проучване за това доколко осъществими са летните игри в Будапеща, направено от „Прайсуотърхаус Купърс“, Олимпиадата би струвала 774 млрд. унгарски форинта (€ 2,5 млрд.), докато приходите биха достигнали 1100 млрд. (€ 3,5 млрд.). Според Index.hu обаче тези изчисления са нереалистично ниски, а похарчените пари само за процеса на кандидатстване били поне три пъти повече от посочените в проучването.

(Не)научени икономически уроци

Изследване на 17 зимни и летни олимпийски игри, проведено през 2012 г. от Оксфордския университет, обобщи, че окончателната цена на всяко от тези събития многократно е надвишила планирания бюджет средно със 179%. Ако се приложи този усреднен коефициент, окончателните разходи на Унгария биха могли да достигнат 1385 млрд. форинта (€ 4,5 млрд.), което е по-скоро скромна цена, в сравнение предишни Олимпийски игри, при които окончателните разходи са надвишили първоначалните сметки с три пъти (Сочи 2014 г.) и дори със седем пъти (Монреал 1976 г.).

За да оправдаят огромните разходи, привържениците на унгарското домакинство, често отбелязваха, че тези инфраструктурни проекти щели да осигуряват ползи дълго след края на игрите.  В книгата „Циркус Максимус: Икономическият хазарт зад домакинстването на Олимпиадата и Световното първенство“, публикувана през 2015 г., американският икономист Андрю С. Зимбалист изразява съмнение към подобни твърдения. Книгата предлага обиколка из Атина, Пекин и Рио де Жанейро и гигантските „бели слонове”, след Олимпиадата и Световното първенство: волейболен стадион, обитаван от незаконно настанили се хора, буренясали колоездачни писти и недостатъчно използвани футболни игрища.

Да си домакин Олимпийските игри не е по-различно от това да построиш църква само за една пищна сватба

„Да си домакин на игрите не се различава от това да построиш църква за едно единствено пищно сватбено тържество”, писа Тим Харфорд, икономист към в. „Файненшъл Таймс“. Най-скъпите Олимпийски игри, провеждани някога, бяха в Сочи, където прекомерните разходите бяха свързани с нови конструкции, недостатъчно добро местоположение, а също и високо ниво на корупцията. Тормозът и лишаването от свобода на активисти за околната среда и човешките права също хвърли сянка върху руското домакинство.

Днес Олимпийското село в Сочи стои като призрачен град, а подобна ситуация на безразсъдно харчене може да се види и в Атина. Гърция отдели около 9% от своя годишен брутен вътрешен продукт (БВП) за строителните и организационните разходи на Олимпиадата в Атина. Това разточителство „символизираше структурните проблеми, които измъчваха страната в продължение на десетилетия”, писа в уебсайта си американската финансова компания „Блумбърг“. Както Зимбалист предлага в книгата си, трябва да се отдава достатъчно внимание на кандидатури, които разчитат на съществуващи съоръжения, а пълната прозрачност и отчетност трябва да се определят като приоритети в предстоящите събития на Международния олимпийски комитет и ФИФА.

Опасенията за превишаване на бюджета не са неоснователни, както ясно показва Световното първенство по плувни спортове, организирано от Унгария за юли 2017 г. Вместо първоначално планираните 25 млрд. форинта (€ 0,1 млрд.) разходите се увеличиха четворно, като остават още няколко месеца до първенството. Тези разноски лесно биха могли да се покачат, както често се случва с такива мащабни спортни събития, тъй като няма начин срокът да бъде удължен. Затова Олимпийските игри са смятани за най-скъпите и най-рискованите във финансово отношение начинания, подчертава изследването на Оксфордския университет.

Олимпиадата – най-скъпата и най-рискована финансова инвестиция

Еколози изразиха притеснения за въздействието на евентуално Олимпийско съоръжение върху защитените хълмовете Хармашатархеги. Снимка: Габриела Зебенхази

Политически опоненти, загрижени представители на гражданското общество и еколози изтъкнаха няколко проблема, поставящи под въпрос доколко разумно е решението на унгарското правителство да кандидатства за Олимпиадата. Цената за домакинство на летни игри в Унгария беше изчислена като равна на тази в Гърция – около 9% от БВП на страната, без да се отчитат никакви възможни допълнителни разходи. Едно събитие със свръхцена като Световното първенство по плувни спортове би увеличило действителните разходи на правителството до 36% от БВП на Унгария, предупреди блогът „Междувременно в Будапеща“ (Meanwhile in Budapest). За сравнение, домакинство на САЩ би струвало по-малко от 0,5% от БВП.

Екологични притеснения също следваха лансираното предложение за домакинство. Бенедек Р. Салай, член на опозиционната зелена партия LMP (Lehet Más a Politika) и председател на парламентарната комисия за устойчиво развитие, отбеляза, че въздействието върху околната среда и цената за премахване на временната инфраструктура след събитието не са били взети предвид. Това би могло да добави 1000 млрд. форинта (€ 3,2 млрд.) към окончателната сметка за домакинство, предположи Салай. Местни жители също изразиха несъгласието си с планираното местоположение за състезанията с планински велосипеди, които щели да застрашат Хармашатархеги – екологично защитено място в планините на Буда, което е част от европейската мрежа Натура 2000. До края на 2016 г., вследствие на натиск от Международния колоездачен съюз, предложеното местоположение беше сменено.

Моментът на хората

Сърцето на NOlympia са хора на възраст под 30 години, но подкрепата си дават и по-възрастни. Снимка: NOlympiа

След като през 2015 г. започна олимпийската кампания на Будапеща, опозиционни групи призоваха за референдум, за да бъде чуто мнението на народа, но изборните власти сметнаха това за недопустимо. Отказът на правителството да се консултира с обществото през зимата на 2016 г. породи едно непартийно политическо движение, което призовава за гласуване за идеята.

Младежката гражданска организация  Momentum заяви, че Унгария още не е икономически готова да бъде домакин на Олимпиадата и че парите трябва да бъдат изхарчени за здравеопазване, образование и инфраструктура – сектори, които от години имат нужда от финансиране. Това даде началото на NOlympia – движение, което призовава за местен референдум за унгарската кандидатура. Устрем беше подкрепена от 1800 доброволци и събра около 17,5 млн. форинта (€ 56 000) чрез групово финансиране по Интернет, съобщи агенция „Ройтерс“. 30 дни по-късно организацията представи петиция с над 266 000 подписа, почти двойно повече от законовото изискване, с искане за референдум.

Политика в млади ръце

Лидерът на Momentum Андраш Фекете-Гьор е роден през 1989 г. – годината, в която Унгария прегърна демокрацията. Бил е само на три години, когато младият Виктор Орбан произнася знаковата си реч, като призовава за оттегляне на руските войски от родината му. Фекете-Гьор е завършил право в университета, който е завършил и Орбан, учил е в Германия и работил в Париж. През март 2017 г. беше избран за председател на новосформираната политическа партия „Движение на момента“ (Momentum Movement). Смята, че Унгария все още е в ръцете на лидери с авторитарни инстинкти и че революцията за „смяна на системата” от 1989 г. никога не е била завършена. В интервю Фекете-Гьор нарече разкриването на досиета на агенти на комунистическите тайни служби „условие, без което завършването на прехода и новото начало са невъзможни” и го посочи като първостепенна задача на неговото движение, а и поколение.

Momentum предизвика враждебни коментари още от самото начало. „Всички, които подписват петицията, са предатели”, каза Андраш Бенчшик, главен редактор на списание „Демократа“ пред ЕхоТВ. Започна уронване на престижа на организацията, като беше обвинена, че получава пари от Джордж Сорос – унгарско-американския бизнес магнат, застъпник за отворени общества и известен поддръжник на американски прогресивни и либерални политически каузи.

„Не на Олимпиадата, да на нашето бъдеще”. Млади доброволци на движението NOlympia събират подписи за референдума в метрото на Будапеща. Снимка: NOlympia

Предвид провала му да спечели обществена подкрепа за своята антиевропейска позиция по въпросите на имиграцията на референдум през септември 2016 г., този път Виктор Орбан не пое риск. Правителството му даде заден ход на кандидатурата за Олимпиадата, преди да бъдат обявени официалните резултати на петицията за референдум. „През последните няколко месеца предишното единство се разпадна и въпроса за Олимпиадата се превърна от национален в партиен”, коментира правителството в решение, публикувано по националната новинарска агенция MIT. „Не бива да се дърпат от референдум, а да имат куража да питат народа”, отвърна Фекете-Гьор. Отдръпването от референдум показва, че дясноцентристката партия „Фидес“ на Виктор Орбан няма воля да влезе в какъвто и да е демократичен дебат, разясни още лидерът на Momentum.

Това щеше да е първият път, откакто Орбан идва на власт, в който управляващата партия със своето мнозинство от 2/3 в Парламента е принудена да защитава гледната си точка. Говорителят на Momentum Герго Пап каза пред изданието Index.hu, че правителството е отнело шанса на народа да гласува по проекта и е действало „като страхливец”, като е предало и своите поддръжници. Социологическо проучване на унгарската агенция „Медиан“ показва, че идеята за Олимпиада в Будапеща е подкрепяна само от 1/3 от унгарците, като намеква, че това е била мечта повече за вътрешни хора от правителството, отколкото воля на една обединена нация.

Атаката към събитие със символично значение за министър-председателя беше силна първа стъпка в предизвикателствата срещу правителството на Орбан, известно с непрозрачна и нелиберална политика. Година преди изборите през 2018 г., основното предизвикателство пред Momentum ще бъде да запази общественото внимание, привлечено чрез кампанията за референдум, и да изготви политическа програма, която да се харесва и на хората извън Будапеща. „Първо тухла по тухла трябва да разрушим стената от безразличие”, каза Фекете-Гьор във възпоменателната си реч на 15 март, унгарския национален празник в памет на Революцията и Войната за независимост от 1848-49 г. Разгромът на Олимпийската кандидатура беше начало, но е ясно, че предстои много работа.

–

Текстът „Orban’s Olympic Momentum Crash“ на Аннамария Лехоцки е публикуван на 18 април 2017 г. в BlueLink Stories – англоезично е-списание на фондация „БлуЛинк“ за журналистика в обществен интерес в Централна и Източна Европа.

Превод: Сатям Атанасов / Група за активни преводи