Против насилието – ама друг път
Конвенцията за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие остава извън пленарната зала, а ратифицирането ѝ се очаква до края на българското председателство на Съвета на Европейския съюз. Това се случи след безпрецедентна по мащаби пропагандна кампания срещу международния документ, която обедини уж несъвместими идеологии и позиции. Въпреки, че всички опоненти на конвенцията се кълнат, че по принцип са против домашното насилие, последващата им аргументация говори, че други съображения са по-важни за тях.
Приет, отхвърлен и отложен от три различни парламентарни комисии ден по-рано, международният документ силно поляризира цялото общество. Ето защо заместник-председателят на управляващата партия ГЕРБ Цветан Цветанов обяви на 25 януари, че гласуването се отлага, тъй като „в момента обществото е много силно подведено“.
Сред опонентите на Истанбулската конвенция се наредиха представители на основните християнски вероизповедания, БСП, националистическите политически сили. Под цветовете на развяно българско знаме и религиозни хоругви, с множество аплодисменти, освирквания и размяна на остри реплики премина обществената дискусия по проблема на 23 януари в Аулата на Софийския университет, организирана от председателя на Народното събрание Цвета Караянчева. Още в началото на събитието, в своите изказвания министърът на правосъдието Цецка Цачева и обмудсманът Мая Манолова заявиха, че е добре конвенцията, известна като „Истанбулска“, да бъде съпътствана от тълкувателна декларация, която да заяви, че в България тя ще се прилага спрямо нормите и принципите на конституцията и „да успокои хората, които все още имат съмнение и резерви по отношение на целите и последиците от присъединяването към нея“. Но след официалното откриване се отприщи поток на силни емоции, страхове и предразсъдъци.
Свещеници в Аулата
Подредени в редици около столовете в Аулата на Университета представители на множество граждански и духовни организации нетърпеливо чакаха своя ред, за да изразят становището си. В ръцете на неколцина стърчаха средновековни хоругви. Едно по едно в залата отекваха мнения срещу документа, придружавани от окуражаващи ръкопляскания. Почти всички противници на международния документ започнаха изявленията си с уговорката, че са против насилието срещу жени, деца, и насилието като цяло. Но винаги се стигаше до неизбежното „но“.
След него тезите на опонентите варираха: от признаване, че трагичните случаи на домашно насилие са резултат от неработещи институции, но за да се реши проблемът, държавата трябва да просто да промени действащото си законаделство; през оспорване на статистиката за насилието над жени; до твърдения, че по някакъв начин реалните жертви са… мъжете. Обединяваше ги едно: конвенция не е нужна.
Позиции против Истанбулската конвенция изразиха представители на религиозни общности, неправителствени организации и граждани. Доминиращият тон зададе Старозагорския митрополит Киприан, който призова Народното събрание да не ратифицира документа, в който се съдържат понятия, „противоречащи на нашата православна вяра, национални традиции и правна система“. По думите му, употребата на термина „джендър“ се използва за „превръщане в държавни политики на идеология, която отрича, че човекът съществува като мъж или жена“.
Според становище на Светия синод, конвенцията отваряла широко вратите към „морален разпад, който неизбежно води до психофизическото унищожение на човека“. Впоследствие Синодът призова „православния български народ с усърдна молитва да изпроси Божията помощ да не бъде приета Истанбулската конвенция“. Подобни позиции изразиха по-рано представители на католическата и евангелските църкви у нас.
Не всички набожни гласове, обаче, се вляха в хора срещу конвенцията. Ден по-късно организацията на евреите в България „Шалом“ и Централният израилтянски духовен съвет се обявиха в подкрепа на ратифицирането на конвенцията. Двете организации заявиха в социалните мрежи, че с оглед на данните за насилие над жени в България и реалната обстановка в страната въвеждането на конвенцията е навременно и справедливо . „В еврейската традиция и история домашното насилие никога не се е ползвало с одобрението на обществото и религията. Евреите винаги са ценили и подкрепяли правото на собствена изява, което трябва да бъде осигурено от обществото и законодателството. Съществуващите закони в днешния свят недостатъчно категорично предотвратяват насилието и защитават правото на самоопределяне на човека“, гласи декларацията.
На същия ден православният богослов Калин Янакиев, професор във Философския факултет на Софийския университет, определи пред телевизия BiT позицията на светия синод на БПЦ като „абсолютно несъстоятелна“. „Кога ще направят молебен срещу насилието над жени? Кога ще направят молебен срещу насилието над деца?“, запита реторично проф. Янакиев.
Той предупреди, че по повод на Истанбулската конвенция, в България настъпва фашизъм. поред Янакиев целта на кампанията срещу конвенцията е да се внуши, че всичко което идва от Европа е eдна изключителна подлост, която цели да разруши обществото. „Това е опит България да бъде преоринтирана ценностно и геополитически от Европа към Евразия,“ обясни Янакиев.
Това е опит България да бъде преоринтирана ценностно и геополитически от Европа към Евразия
Емоционални бяха и поддръжниците на ратификацията. На фона на гравитиращите притеснения, свързани с пола и светоусещането на човека, с гняв в гласа и потрет на една една от многото жертви на домашно насилие в ръце, Диана Димова, директор на Комплекса за социални услуги за деца и семейства в Стара Загора, призова да не бъде изместван фокусът на проблема. Като специалист с 15-годишен опит в работата с жертви на домашно насилие, Димова обрисува разтърсващата картина, пред която се изправят всички нейни колеги в сектора и призова народните представители да помислят за всички 23 жени, които са загубили живота си само през изминалата година.
Адв. Даниела Горбунова от Българския център за джендър изследвания, смята, че съществуващия от 2005 г. Закон за защита от домашното насилие нe e достатъчен, за да се осигури ефективна защита на жертвите на домашно насилие. Законът е граждански, не наказателен, а домашното насилие не е определено като престъпление. Насилникът ще прекрачи закона, ако не спази заповедта за защита, получена от жертвата. “Но това не може да помогне на жертвата, това е престъпление не срещу пострадалия, а срещу правовия ред.” Необходими са и промени в Наказателния кодекс, които да криминализират най-тежките форми на домашно насилие, допълва адв. Горбунова.
Според експертката ратифицирането на Конвенцията е необходимот, тъй като гражданите нямат гаранция, че държавата ще изпълнява задълженията си по прилагане на законодателството: „Имаме нужда да я обвържем с Конвенция, за да я стимулираме да изпълнява своите ангажименти, защото ще ѝ се търси отговорност по международните механизми“. Омбудсманът Мая Манолова също обяви, че „държавата е абдикирала от проблема с домашното насилие“ и той е прехвърлен изцяло на непреавителствения сектор.
Гергана Куцева от Българския фонд за жените също е съгласна, че проблемът с домашното насилие няма как да се реши само с промени в съществуващото законодателство, като обръща внимание, че Конвенцията предлага много по-широк кръг от мерки в подкрепа на жертвите – разкриване на кризисни центрове във всички областни градове, провеждане на кампании за повишаване на чувствителността на обществото, както и поддържане на официална статистика за броя на жертвите. Конвенцията залага и на форми за превенция като въвеждане на учебно съдържание, подходящо за деца от всички възрасти, което да обяснява корените на насилието и децата да бъдат възпитавани в идеята за равенство между половете и ненасилственото решаване на конфликтите между тях, допълва Куцева: “Това е една цялостна рамка за справяне с насилието, не говорим за няколко законодателни промени.”
Българският фонд за жените поставя фокуса върху Истанбулската конвенция още от създаването ѝ през 2011 г., но тогава широк обществен дебат няма. „Виждаме сега, седем години по-късно, да се разгарят страсти, които въобще не са предмет на целите на конвенцията”, коментира Гергана Куцева. Според нея множеството негативни реакции срещу Конвенцията се дължат на “неразбиране и откровена заблуда”.
Билитис: Използването на ЛГБТИ общността като аргумент срещу конвенцията е безпочвено
В урагана от аргументи и словестни атаки срещу ратифицирането на Конвенцията неволно попадна ЛГБТИ (лесбийки, гей мъже, бисексуални, трансджендър и интерсекс хора) общността. По време на дискусията в Аулата на СУ Глория Филипова от Фондация „Ресурсен център – Билитис“ подчерта, че Конвенцията няма за цел да легализира еднополовите бракове и призова да не се измества фокуса на документа. “Нашата общност и без това е достатъчно маргинализирана и стигматизирана. Спрете да ни използвате като чучело в този дебат срещу конвенцията, защото това е абсолютно безпочвено“, твърдо заяви Филипова.
Същевременно в разгорещения диалог липсват един милион гласове (по данни, цитирани от Мая Манолова) на жертвите на домашно насилие. Имената на 23 от тях, убити от близък човек, „изгряха“ на фасадата на Парламента вечерта на 22 януари, по инициатива на Българския хелзинкски комитет. Диана Димова горчиво обяснява мълчанието на останалите с чувствата на страх и вина. „Тези жени са повярвали на лъжата, че са виновни за агресията на съпрузите си, че сами са си причинили синините, счупванията на ребрата, че действително не заслужават да ходят на работа и че трябва да стоят само вкъщи и да изпълняват желанията на съпрузите си.
Според Гергана Куцева, „организации, които защитават т. нар. традиционно семейство“ и се обявяват срещу ратификацията на Истанбулската конвенция, всъщност преутвърждават патриархалния модел на мислене, според който мъжът се счита за по-значим и има превъзходство над жената. „Ние искаме да започнем да мислим за мъжете и жените като за равни субекти, които имат право на професия, на публична или частна изява“.
–
Настоящата публикация стана възможна благодарение на финансовата подкрепа на БЪЛГАРСКИ ФОНД ЗА ЖЕНИТЕ.
Още по темата в текстовете „Смъртоносно бездействие“, „Прикипяване на силно сгорещен котлон“ и „Женската пролет“
Още нещо важно
За да продължаваме да търсим гласовете и гледните точки на хората, които все по-рядко звучат в масовите медии, и да отстояваме етичните, демократични и професионални стандарти на журналистика в обществен интерес, имаме нужда от самостоятелност. Можете да ни подкрепите като направите дарение за „Евромегдан“ по сметката на издателя ни, фондация „БлуЛинк“.