Войната на poll-овете

Поредните избори у нас се задават на 5 октомври,  а заедно с тях набъбват поредните съмнения в почтеността и достоверността на социологическите допитвания за тях – т.нар. „екзит полове.“ Наред с кражбите на ЕГН-та и купуването на гласове, които предизвикват скандали, жалби и протести, но не и решителни реакции от така избраните във властта, на последните избори станахме свидетели и на тотален социологически срив. Скандалът с оповестените преди евроизборите на 25 май данни на неколцина социологически агенции, които драстично се разминаха с реалния изборен резултат сякаш е позабравен, но причините и следствията от него вече хвърлят сянка към следващите избори.

Откакто в България се провеждат демократични избори, различни социологически агенции се надпреварват в прогнозите си коя партия или коалиция ще ги спечели и с какъв резултат. Пак от тогава тези „прогнози“ често всъщност имат за цел не да проучат, а да получат желания от авторите им изборен резултат. А това е пагубно за доверието в социологическите проучвания. Едно от тях, оповестено на 14.08.2014 и проведено от агенция, наричана „Галъп“ дори и от медии с претенции за прецизност, като „Дневник,“ твърди например че според 89% на България е нужно управление със „здрава ръка.“ Не бързайте да се отчайвате за бъдещето на демократичното управление у нас, обаче! Още в дните преди преди предишните избори за Европарламент политолотът Антоний Гълъбов предупреди по БНТ, че няколко социологически агенции оповестяват данни, които целят да откажат хората да гласуват. В социологическия сегмент на този пазар има картелно споразумение, заяви Гълъбов. Според него става въпрос за картел, който функционира през няколко социологически агенции и който има различни измерения от социологиятаь а от него имат какво да губят както избирателите, така и партиите, които се борят за доверието им с почтени средства, доколкото са останали такива.

И действително, според агенции като „Медиана“, „Сова Харис“, „Афис“ след евровота БСП трябваше да остане първа политическа сила, а „България без цензура”  да измести ДПС от традиционното му трето място. „Галъп“ предвиждаше равнопоставеност между ГЕРБ и БСП. Нито една от тези агенции обаче не се оказа права в прогнозите си и не „позна“ преднината на ГЕРБ на тези избори. За голямата разлика в полза на ГЕРБ се заговори едва в самия ден на изборите. В късния следобед агенциите вече цитираха други проценти, но шамарът върху репутацията им беше нанесен. Политологът Огнян Минчев разясни обаче пред вестник „Труд“ само ден след изборите на 25 май 2014 г., че няма провал на социолозите, а има провал на двама „палачи на българската демоскопия.“ Това определение Минчев лично насочи срещу съучрдетителите на т.нар. агенция „Галъп“ Андрей Райчев и Кънчо Стойчев, които според  него „превърнаха емпиричната социология в пи-ар слугиня на всеки, който може да плати.“

В опит да оправдае скандалната неточност, един от основните заподозряни, социологът Андрей Райчев, пак пред същия вестник, обясни тогава че маржът на прогнозите бил толкова широк, че „социологията трудно може да се ангажира с крайни прогнози.“ И преди това оправдание да се приеме безкритично от медиите, добре е да се припомни неговият контекст: четвъртвековното участие на дуото Райчев – Кънчев в  предизборни прогнози. Продължаващото от тогава използване на името и марката „Галъп“ от „звездното“ социологическо дуо  предизвиква дългогодишни съдебни спорове и представлява нарушение на законността и пренебрегване на правосъдието, коментира пред Evromegdan.bg Тодор Ялъмов от Центъра за изследване на демокрацията. Според него фирмата са казва Bulgarian british social survey и има и възбрана от съда да ползва истинската и реномирана агенция „Галъп.“ „Лъжемарката „Галъп“ я промотират медиите,“ обяснява Ялъмов.

В книгата «Проектният бизнес и ограбването на науката – наръчник на управляващия мошеник», цитирана от електронното разследващо издание „Бивол“ през м. май, проф. Емил Хорозов разкрива източването на близо 4 млн. лева от фонд „Научни изследвания“ през периода 2008 – 2010 чрез няколко фирми с участието на известни социолози и други консултанти, всичките регистрирани в офис сграда на Джеймс Баучер 23. В основата и на този скандал отново са имената на Кънчо Стойчев и Андрей Райчев. „Предизборният период носи обилна жътва за социологическите агенции. Но и през останалото време те не седят на сухо покрай държавната хранилка,“ коментира разследващият журналист и създател на „Биволъ“ Атанас Чобанов.

От „Галъп“ и „Медиана“ отказаха да коментират пред Evromegdan.bg социологическия срив от 25 май и тоталното непознаване на резултатите, както и твърденията на проф. Хорозов, въпреки многобройните ни опити за контакт.

Това е картел, който функционира през няколко социологически агенции и който има различни измерения от социологията.

Според Гълъбов, случилото се на евроизборите не представлява драма от гледна точка на социологията. Но той е категоричен, че в  социологическия сегмент на този пазар има картелно споразумение. „Това е картел, който функционира през няколко социологически агенции и който има различни измерения от социологията. Политическите партии имат какво да губят. Това, което се случи в Бобов дол! Изключително скандалната реакция от страна на ЦИК и от страна на разследващите органи е генерична политическа корупция. Неспособността на държавата да защити своите граждани е много тежък проблем,“ заяви Гълъбов.

Според Ялъмов целта на предварителните сондажи далеч не е прогнозиране на изборите. Същевременно пък отразяването им от медиите също често е непрофесионално. Има агенции, които са политически пристрастни и си личи че те обикновено подценяват резултатите на политическите си опоненти и надценяват резултати на други, обяснява Ялъмов. Той вижда проблем най-вече в липсващата независимост на агенциите, но посочва и проблеми в методиките за социологически изследвания в терена и т.н. И в края на краищата основното разминаване е в това кой точно отива да гласува. Защото едно е да си готов да гласуваш и друго е да отидеш реално да гласуваш. За съжаление политиците от години наред са заинтересовани да гласуват само твърди електорати и правят сравнително трудно гласуването на младите активни хора, които обикновено не са твърд електорат, заключва Ялъмов.

Има агенции, които са политически пристрастни и си личи че те обикновено подценяват резултатите на политическите си опоненти и надценяват резултати на други.

Според Чобанов, предизборните социологически изследвания представляват една много „дифузна“ наука, включваща непрозрачни сделки и целяща да манипулира обществото. На евроизборите Чобанов водеше листата на Зелените – една от малките политически партии, която регулярно отсъстваха от обявените прогнозни резултати, а понякога и от въпросниците за тях. „Изключването на малки партии като Зелените от изследванията и тенденциозното обединяване на прогнозните им резултати под нищо незначещото „други партии“ в множество екзит полове на практика допринася за маргинализирането им, тъй като разколебава избирателите да ги предпочетат, с аргумента, че гласът им ще бъде загубен,“ коментира Чобанов.

Предизборните социологически изследвания представляват една много „дифузна“ наука, включваща непрозрачни сделки и целяща да манипулира обществото.

Решението, твърди Ялъмов, е в електронизация, с която да се направи по-лесно гласуването от други градове и страни. На последните избори много млади хора не са могли да гласуват именно защото са си много от тях са си направили някакви планове да бъдат извън града, в който или пък има много хора със сменили адресните регистрации и въпреки, че цяла България е един многомандатен район, всъщност не можеш да отидеш да гласуваш ей така в някакъв друг град, обяснява Ялъмов. „В реално време във всяка комисия може да има електронно устройство, с което да се отчита гласуването, така че със сигурност да не можеш да гласуваш два пъти“, убеден е експертът.

Как се прави екзит пол – разказ на изпълнителя

Доверието към резултатите от екзит пол обаче критично намалява, появяват се противоречиви мнения за истинността на информацията и все повече се говори за манипулиране и картел между социологическите агенции. Но предизборните прогнози са важни, както за редовите избиратели, така и за партиите, които се съобразяват с тях при формиране на платформите и кампаниите си. Затова е добре да се разбере какво представлява т.нар. „екзит пол.“

Екзит пол (от английски exit poll – изходно проучване) е допитване до гласоподавателите за техния вот веднага след като те напуснат избирателните секции. Тези експресни проучвания се правят обикновено от наети от медиите частни социологически агенции, за да бъдат получени ранни индикации за развоя на резултатите в изборния ден (тъй като фактическите резултати на база преброяване на гласовете отнема между един и няколко дни). И в исторически, и в международен план, екзит полът се ползва за паралелно преброяване на гласовете, с цел да се предотврати евентуална подмяна на вота. Примери за това приложение на екзит пола са Венецуелския референдум, 2004, изборите за президент в Украйна, 2004, и изборите за президент в САЩ, 2004.

Проучването от типа „Exit Poll” се провежда само в определени избирателни секции по извадката. За целта екипите на агенцията трябва предварително да проучат мястото, където се намира съответната наблюдателна секция и да организират разположението на изследователския пункт – маса ( или поставка), в която ще се пускат анкетните карти. По закон проучванията от този тип трябва да се провеждат на разстояние най-малко 3 метра от изхода на помещението, в което се гласува, затова е необходимо така да се разположи изследователския пункт, че да осигурява визуална връзка с потока от влизащи и излизащи от секцията избиратели. Задължително е да се съобщава на анкетираните гласоподаватели, че участието им в изследването е доброволно и анонимно

Проучването започва с началото на изборния ден, обикновено от 07:00 часа, а анкетьорите, които обикновено са двама, трябва да са там 20 минути по-рано. Там те имат определена стая, и предварително им е съобщен броя избиратели. Първото нещо, което трябва да направят, е да проверят дали броя на избирателите, съвпада със списъка с хора, които са обявени пред съответната стая. Ако има отклонение над 10% задължително се обаждат в агенцията и съобщават за това. На анкетьорите предварително са раздадени около 100 броя анкетни карти, включващи въпроси от рода: пол, възраст, етническа принадлежност, социална група,за кого е гласувано на предните избори, за кого е гласувано в момента, гласувано ли е преференциално за конкретен кандидат  и т.н.  Те трябват да си носят също и урна, която може облепена кутия с прорез, в която да се пускат анкетите.

Най-важно и задължително е спазването на стъпката, която е зададена от агенцията – тоест да се анкетира всеки, трети пети, шести и т.н., както е зададено. При отказ от участие на даден респондент, се пита следващия, ако откаже следващия, и така докато не бъде направено успешно интервю. След провеждането на анкетата, се възстановява първоначалната стъпка. Като по-късно се съобщава и броя на отказалите. Данните от анкетите се диктуват на всеки час на предоставените от регионалния координатор телефонни номера карта по карта.

Непосредствено преди приключване на изборния ден – около 19 часа – единият от анкетьорите влиза в изборната секция и присъства на отварянето на изборната урна и установяването на резултатите от изборния ден. Анкетьорът е длъжен да стои в секцията до преброяването и обявяването на броя гласове за партиите и коалициите. Веднага след като бъдат обявени резултатите ги записва и диктува по телефона на оставените му номера. С това работата му свършва, а на базата на отговорите на всички анкетьори, разпръснати в различни училища, се подготвят и предварителните резултати. Колко обективен и точен е този начин на проучване на общественото мнение оставяме на вас да прецените. Резултатите от следващите избори на 5 октомври пък ще покажат дали социологическите агенции ще успеят да отмият „срама“ от последните избори или ще затънат още повече и тотално ще изгубят доверието на хората.

Този журналистически материал е създаден в рамките на проект „Четвъртата власт в млади ръце: Журналистическа практика в обществен интерес”, изпълнен от фондация „БлуЛинк“, създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г. Цялата отговорност за съдържанието на материалa се носи от фондация „БлуЛинк“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този материал отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България – www.ngogrants.bg.