Туризъм под стари греди

Възродени от разрухата на времето автентични стари постройки с типичен за Източна България дух привличат все повече чуждестранни и български туристи по Черноморието. Макар и скрити под сянката на множеството високи хотелски комплекси, къщите за гости придобиват все по-широка популярност като възможност за устойчив алтернативен туризъм по крайбрежието.

В село Българево, близо до нос Калиакра, Красимир Митев посреща летовници в къщата, в която самият той е израснал като дете. Когато преди 7 години започва да работи по къщата заедно с майка си и сестра си, тя от дълго време е била необитаема, а времето е оставило отпечатък, превръщайки я в руини. Днес, с много ентусиазъм и помощ от приятели, къщата е отново жива.

Красимир Митев и семейството му се стремят да запазят автентичния дух на наследствената къща, като събират предмети от някогашния бит. Снимка: Велина Барова / species.bluelink.net

Типична за региона едноетажна постройка с множество стаи, подредени една до друга по дължина и свързани с врати – от единия край на къщата, чак до другия. Из белите стаи са съхранени автентични стари мебели и вещи, някои от които са принадлежали на прабабата и прадядото на Красимир. Семейството се стреми да запази автентичния дух на къщата, като събира предмети от някогашния бит. Старателно се търси баланс между стари и нови материали, придържането към оригиналния вид и създаването на съвременен комфорт.

Бизнес под стрехата

Красимир споделя, че за решението на семейството да възроди старата къща в Българево и да започне да приема туристи влияние е оказал дългогодишният опит на родителите му в черноморските хотелски комплекси. Голяма роля е изиграл и сантиментът към миналото – всички се радват, че мястото е преродено и, от морална гледна точка, приемат разходите за напълно оправдани. В концепцията обаче е залегнала и икономическа стратегия, така че инвестицията да може да се изплаща с времето.

След посрещането на първите гости, къщата получила отлични отзиви, а някои от туристите се върнали и следващото лято. В момента се радва на интереса на редовни клиенти, които се връщат всяка година и които са съпричастни с целия труд, вложен за развиването на мястото. През последните две години семейството отчита двойно по-добри резултати в сравнение с трудното начало.

По думите на Красимир къщата за гости привлича хора, които обичат природа и спокойствие и са пленени от нашето Северно Черноморие. Посреща туристи с най-различни интереси – скално катерене, каране на каяк, гмуркане, наблюдение на птици.

Хората искат да видят и друго нещо, не само плажове

Хотелските комплекси и другите възможности за настаняване, които предлага конвенционалният туризъм, съвсем не са единствените, които успешно привличат клиенти. „На колкото по-странни места отиваме, толкова по-платежоспособни, интелигентни, разумни, знаещи, културни и добре въоръжени с информация хора пътуват“, убеден е Румен Драганов, директор на Института за анализи и оценки в туризма.

„Те искат това – тази тишина, тези животни, беседката, барбекю, див плаж, гората“, казва за гостите си французинът Жан Луи Рене, собственик на къща за гости в с. Горица. Снимка: Роса Вроум / species.bluelink.net

“Тези хора искат истински неща, истински места. И култура. Искат да видят и друго нещо, не само плажове”, смята Жан Луи Рене. През 2003 г. французинът купува стара къща в село Горица, община Бяла. С дългогодишен опит в сферата на туризма във Франция, решил да превърне постройката в къща за гости. Не искал обаче мястото да бъде комерсиално като хотелите в Слънчев бряг.

Когато купува къщата, в нея няма нищо. “Как да съборя, това е злато!”, казва твърдо Жан на приятелите, които го съветвали да я бутне, и добавя, че именно старата къща е с характер. По думите му, и на хората им харесва.

Малко по-малко мястото започва да причвлича клиенти. Първо идват приятели и познати от София. След това късметът довежда унгарец и в последствие в къщата за гости отсядат много гости от Будапеща. През подлените години къщата се радва и на интерес от Киев. “Те идват от Париж, Брюксел, Лион. Те искат това – тази тишина, тези животни, беседката, барбекю, див плаж, гората.”

В рамките на международно изследване на учени и експерти от България, Норвегия и Германия, икономическият експерт Димитър Събев отчита, че освен, храна, туристите търсят забавления, включително културни и свързани със сравнително запазени екосистеми. Продължаващото намаляване на „празното пространство“ в Черноморската ивица, където плътността на населението през лятото е поне 20 пъти по-висока от средната за страната, прави съществуващия туристически бизнес по-малко привлекателен и представлява риск за приходите и работните места на местните жители, отбелязва още експертът.

“Против съм висото строителство, защото аз съм израснал на Кара дере и не искам да стане като Слънчев бряг или някой като големите курорти“, споделя Христо Панчев, собственик на ресторант в Горица. Добавя обаче, че няма против ниското строителство, стига да бъде реализирано с някакъв план.

Следите на бетона

Попския плаж, Царево. Снимка: Роса Вроум / species.bluelink.net

Масовото строителство обаче вече е оказало осезаемо влияние върху природата по Черноморието. По данни от международното изследване, най-сериозни промени в екосистемите в в 3-километровата крайбрежна зона има след 2000 г.,  когато строителният бум води до урбанизиране на големи площи земеделски земи и тревни местообитания.

Според Петър Шурулинков от Националния природонаучен музей, състоянието на черноморските екосистеми е незадоволително и през последните двайсет – трийсет години се наблюдават негативни тенденции. Като най-очевидна и най-сериозна за повечето екосистеми определя засиления туристически натиск от страна на конвенционалния туризъм, плажуването и строителството на хотели и заведения близо до морето. Тези фактори оказват влияние върху редица екосистеми – най-вече дюните и някои храстови екосистеми. Шурулинков напомня, че именно тези екосистеми са местообитания и на някои видове птици.

По думите на експерта човешкото въздействие и презастрояването често разрушава местообитанията на птиците и ги прогонва, което пречи на развитието на наблюдението на птици като вид устойчив туризъм. Като пример посочва тузлата на Русалка, където преди построяването на туристическия комплкс е имало много редки видове птици.

Устойчиво бъдеще

“Няма нужда от повече хотели, стига“, заявява Жан Луи Рене. Споределя, че някои от хората в Горица се надяват в района да бъде осъществен проект за туристически курорт, защото това ще осигури нови работни места и няма да се налага да търсят такива в чужбина. Той обаче се надява, че около него няма да изникнат нови високи хотели. При подобен сценарий е готов да продаде къщата си и да се премести другаде – няма да хареса Горица и Кара дере, ако утре не са същите.

Красимир Митев споделя, че в Българево, което много млади хора вече са напуснали, тяхната къща е първата, тръгнала по пътя на туристическия бизнес. Това обаче се оказал добър пример и днес много хора са започнали да предлагат тази услуга на летовниците.

“Един от начините това място да оцелее във времето е точно да започне да развива такъв тип туризъм, без да става масов. Да се предлага нещо типично местно и доколкото е възможно, да е близко до природата“, заключва Красимир.

Някогашната плевня днес е част от къщата за гости в с. Българево. Снимка: Велина Барова / species.bluelink.net

–

Този журналистически материал е създаден в рамките на проект„Секторни политики укрепващи ангажираността за подобряване на екосистемните услуги в България (SPECIES)“, изпълняван съвместно от Сдружение за дива природа БАЛКАНИ, фондация „БлуЛинк“ и ГРИД-Арендал, Норвегия. Проектът се финансира в рамките наПрограма BG03 “Биоразнообразие и екосистеми” – bg03.moew.government.bg, на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 – eeagrants.org. Цялата отговорност за съдържанието на материалa се носи от фондация „БлуЛинк“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този материал отразява официалното становище на Финансовия механизъм на ЕИП и Програмния Оператор на Програма BG03 “Биоразнообразие и екосистеми” – Министерство на околната среда и водите.