Градовете – безгласни жертви на климата
Изправени пред сурово бъдеще в гета на жилища, сгърчени по склонове в Рио де Жанейро, Бразилия. Фото: Thiago Trajano чрез Flickr
Докато светът продължава да се затопля, градовете дават подслон на все повече хора. Те обаче нямат глас в преговорите за климатичните промени и трябва получат място, се казва в специален доклад, представен от бразилската експертна група по Климатичните промени (БЕГКП) на климатичната конференция COP22 под егидата на ООН, която приключи през декември 2016 г. в Маракеш, Мароко.
Въпреки че повечето екологични разкази от Бразилия са за Амазония и тропическата гора, в последно време Бразилия бързо се трансформира в страна, където мнозинството от 210 милионното население живее в селища от градски тип. До 2050 г. изумителните 90% от хората ще бъдат обитатели на градове.
Докладът за климатичните политики и влиянията на климатичните промени върху градската инфраструктура, беше представен от Сузана Хан, председател на научната комисия на БЕГКП.
„Въпреки че не присъстват на преговори по климатичните промени, градовете са тези, в които ще се проявят по-голямата част от влиянията. Те са тези, които ще трябва да се приспособяват, защото в тях живее по-голямата част от населението на света”, каза тя.
Смекчаваща роля
Хан изтъкна, че градовете консумират половината от енергията на света и също имат важна роля в намаляването на парниковите газове.
Урбанизацията е глобална тенденция. През 1900 г. само 13% от световното население е живеело в градове. Днес – повече от половината, а до 2050 г. ще бъдат две трети, или между 5.6 и 7.1 милиарда души, според доклада на ООН от 2014 г. за световните перспективи за урбанизация.
Най-голямото увеличение е в развиващите се страни, където все повече и повече хора живеят в непланирани селища от градски тип.
И все пак, въпреки факта, че градското население е най-засегнатото от влиянията на климатичните промени, градовете като такива не са били независимо представени на разговорите. Не бяха представени на преговорите по Парижкото споразумение миналия декември, нито пък на преговорите COP22 в Маракеш.
Докладът на БЕГКП казва, че в Бразилия вече има висока концентрация на хора, живеещи в рискови зони, заети без официално разрешение.
Повече от 3 милиона домакинства се намират в 6 329 гета и бедняшки квартали. По-малко от половината от населението има достъп до канализационни системи, а само 40% от отпадната вода се пречиства.
Климатичните промени засилват и разширяват проблемите, които често вече са налице в един град, като например наводнения, свличане на земни маси и по-голяма заболеваемост
Градовете вече са започнали да страдат от въздействията на климатичните помени с увеличаването на горещи вълни и по-висока честота и интензивност на екстремни събития като наводнения и суша.
„Климатичните промени засилват и разширяват проблемите, които често вече са налице в един град, като наводнения, свличане на земни маси и по-голяма заболеваемост, включително разпространяваните от комари вируси денги, зика и чикунгуня„, каза Хан.
„Към тях се добавят и нови предизвикателства като липсата на вода, поради продължителна суша, по-чести жеги и покачване на морското равнище.”
Валежите от дъжд може да намалеят с 22% в североизточната част на Бразилия до 2100 г. Но, на фона на това, 37% от бразилските градове бяха засегнати от наводнения между 2008 и 2012 г.
Докладът заявява, че градовете в крайбрежни зони – 12 от градовете на Бразилия са на морето – могат да очакват покачване на морското равнище и бури, засягащи жителите, инфраструктурата и екосистемите.
Въздействието върху водоснабдяването също ще бъде значително, тъй като градските зони са вторият по големина потребител на вода в Бразилия след напоителните системи.
Екстремни събития като интензивни валежи за кратък период от време водят до попадането на повече утайки и детрит във водоснабдяването, а липсата на отводнителни системи влошава ситуацията, като води до сериозни опасности за чистотата на питейната вода.
А продължителните суши водят до загуба на качеството на водоснабдяването, тъй като замърсителите не се отмиват.
В резултат на тези проблеми, в комбинация с ефектите от по-голямо население, докладът предвижда, че до 2025 г. пазарното търсене на чиста вода ще се увеличи с 28% спрямо нивото от 2005 г., което ще наложи инвестиции за около 7 милиарда щатски долара.
Мрачни прогнози
Пред такива мрачни прогнози има ли потенциални решения?
Предложенията включват съхраняване на всякакви части от гори и растителност, които са останали в градовете, създаването на линейни паркове по теченията на реките, за да се минимизира въздействието от наводнения, създаване на естествени и изкуствени бариери, като например язовири, мочурища и влажни зони като буфери за възпиране на покачването на морското равнище и изменения в наредбите за строителство с цел намаляване на потреблението на енергия за отопление и охлаждане на сгради.
Трябва да има много по-добра ефективност в употребата и повторната употреба на водата, с подобрен капацитет за складирането й. Водосборни басейни трябва да бъдат възстановени и отново залесени.
С оглед на ролята на градовете в климатичните промени Хан вярва, че не само „трябва да бъдат интегрирани в бразилския план за действие за постигане на парижките цели”, но и че трябва да имат място на преговорите наред с националните правителства.
Скорошен опит показва, че без съвместно мислене между различните нива на управление, напредъкът ще бъде бавен.
През 2009 г. Сао Пауло и Рио де Жанейро, двата най-големи града в Бразилия, отмениха общинските си планове за борба с климатичните промени с твърдението, че зависят от национални действия като стимули за обществения транспорт и разпоредби за производство на енергия.
–
Текстът на Jan Rocha е публикуван на 19 ноември 2016г. в Climate News Network, партньор на Фондация „БлуЛинк“.
Превод: Сатям Атанасов / Група за активни преводи
