Повратните точки на Арктика излагат планетата на риск
Летният лед в морските води на Арктика достигна рекордно ниски нива няколко пъти през изминалото десетилетие. Фото: Космически център „Годард“ на НАСА чрез Flickr
Затоплящият се климат може да доведе до съществени промени, които да повлияят на цялата планета, твърдят учени.
ЛОНДОН, 29-и ноември 2016 г. – Ако светът скоро не забави хода на климатичните промени, като намали емисиите на парникови газове, които затоплят планетата, има вероятност повратните точки на Арктика да навредят на целия регион. Това показват нови проучвания.
И не само – авторите на доклада за промените на Арктика (Arctic Resilience Report) твърдят, че промените, които могат да повлияят на високите северни ширини, могат да провокират и драстични промени в световен мащаб.
Докладът, изготвен от екип международни изследователи, е проект на Арктическия съвет. Според него признаците за промяна на Арктика са навсякъде. Над Северния ледовит океан се измерват температури от почти 20 градуса над средните за сезона. Летният лед в морските води на Арктика достигна рекордно ниски нива няколко пъти през изминалото десетилетие. Инфраструктурата, построена върху замръзналата земя, включително къщи, пътища и железопътни линии, потъва, тъй като земята под нея се топи.
Но авторите на доклада твърдят, че в основата на тези въздействия лежи много по-мащабна тенденция. Арктика е сериозно заплашена от климатичните промени и други последици от човешката дейност.
Ускорени промени
Промените – в много случаи бързи – са нормата за Арктика, пишат учените. Но екологичните и социалните промени, както и тези в околната среда, се развиват по-бързо от всякога и се ускоряват. Освен това са по-екстремни, повече от когато и да било. Въпреки че някои промени са постепенни, други – като топенето на ледовете – могат да бъдат не само резки, но и необратими.
Докладът определя 19 арктически повратни точки (наречени „смени на режима“), които могат да настъпят или са настъпили в екосистемата на региона. Тези смени влияят на стабилността на климата и пейзажа, на способността за оцеляване на растителните и животинските видове и на препитанието и начина на живот на местните хора.
Ако не се вземат спешни мерки за забавяне на климатичните промени, като намаляване на емисиите от парникови газове, естествената устойчивост на Арктика ще бъде надвита.
Повратните точки включват: растителност в тундрата, на мястото на снега и леда, която абсорбира повече слънчева топлина; изпускане на повече метан; дезинтеграция на азиатския мусон заради промяната в разпределението на снега на Арктика, което затопля океана; изчезване на някои от риболовните зони на Арктика с глобални последствия за екосистемата на океана.
„Едно от най-важните открития на изследването е, че смените на режима не само се случват, но има реален риск една смяна на режима да предизвика други или едновременни смени на режима да имат неочаквани ефекти“, казва Йохан Шюленхуерна, изпълнителен директор на Института по околната среда в Стокхолм.
Йохан Рокстрьом, от Центъра по социална екология в Стокхолм, съпредседател на проекта, казва: „Ако множество смени на режима се подсилват, e възможно резултатите да са катастрофални. Различните ефекти, които може да се получат, предполагат, че хората на Арктика, както и политиките, трябва да се подготвят за изненади. Също така очакваме някои промени да дестабилизират регионалния и глобалния климат и е възможно влиянието да е огромно.“
Като променят съществуващите модели на изпаряване, изместване на горещините и ветровете, въздействията на смените на режима на Арктика могат да бъдат предадени на съседни региони, като Европа, и да засегнат цялата планета.
Изграждане на устойчивост
Според проучването много общества са загубили начина си на препитание и вече се мъчат да оцелеят и да запазят културната си идентичност. „Промените в климата имат огромно отрицателно въздействие върху препитанието и върху самите хора на Арктика“, казва Мириам Хълтрик, главен автор на доклада. „Ако не се вземат спешни мерки за забавяне на климатичните промени, като намаляване на емисиите от парникови газове, естествената устойчивост на Арктика ще бъде надвита.”
Но докладът отчита и общества на Арктика, които продължават да отглеждат елени и съхраняват други традиционни занимания, въпреки външните смущения. Други пък са преоткрили себе си – от ловци номади са станали международно признати художници например в Кейп Дорсет в Нунавут, Канада.
Рибарската общност в Хусавик, разположена на залива Скалванди в Исландия, се превърна в дестинация за туристи, които наблюдават китовете, след като квотите за лов на треска и мораториума върху лова на китове осъдиха традиционните препитания на хората там.
Докладът предупреждава, че изграждането на устойчивост е сложно, отчасти заради конфликт на интереси. За някои Арктика е дом, други го възприемат като източник на минерали и други ресурси, а трети – като регулатор на световния климат.
Текстът е публикуван на 29 ноември 2016г. в Climate News Network, партньор на BlueLink.net
Превод: Калина Момчева / Група за активни преводи
