България на съд заради мръсния въздух

България на съд заради мръсния въздух Смогът над София е предмет на съдебно дело срещу България от година. Снимка: Мария Малцева / Евромегдан

Въпреки, че повече от година България е подсъдима от Европейската комисия пред Съда на Европейския съюз заради нарушаване на нормите за качество на атмосферния въздух, наложи се нивата на фините прахови частици в София да скочат до 8 пъти над нормите, за да стигне проблемът с хронично мръсния въздух до вниманието на политиците и масовите медии. Проблемът обаче е добре известен на вземащите решения. Предмет на делото Европейска Комисия срещу Република България, заведено през септември 2015 г., са две нарушения на Директивата за качеството на атмосферния въздух: неспазване на пределно допустими стойности за фини прахови частици във въздуха и неизпълнение на задължение за приемане на адекватни планове за качество на въздуха.

Замърсяването на въздуха оказва значително вредно въздействие върху здравето на българските граждани. Фините прахови частици увреждат, както сърдечносъдовата система, така и дихателните им пътища. Тези и други последици от замърсения въздух са предизвикали над 3 милиона преждевременни смъртни случаи по света, според СЗО. Само в Европа броят им е 479 000, от които 8634 – в България. Съгласно тези данни България е на второ място в света след Украйна и преди Беларус и Китай по брой смъртни случаи, сравнено на база глава от населението (118 на всеки 100 000 души).

Тези стряскащи факти са представени в заключението на генерален адвокат Джулиан Кокот на 10 ноември 2016 г. пред Съда на ЕС в Люксембург по дело C-488/15 на Европейска комисия срещу Република България за неизпълнение на задължения от държава членка на разпоредбите на Директива 2008/50/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за качеството на атмосферния въздух и за по-чист въздух в Европа.

Съдът е сезиран от Европейската комисия с иск на основание член 258 от Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС), заведен срещу България, с който Комисията иска от Съда да установи, че страната ни не е изпълнила задължението за спазване на пределно допустимите стойности за фини прахови части (ПЧ10), както и задължението поради превишаването на пределно допустимите стойности да приеме планове за качество на въздуха, които да обезпечат периодът на превишаване да бъде възможно най-кратък.

България нарушава стандартите на Европейския Съюз за качеството на атмосферния въздух и по-точно относно превишение на нивата на фини прахови частици до 10 μm. Според Европейската агенция за околна среда (ЕАОС) от всички държави членки на ЕС в България са налице най-високите нива на този замърсител.

Директивата за атмосферния въздух определя фините прахови частици като такива, които преминават през размерно-селективен сепаратор, определен съгласно референтния метод за определяне и измерване на ПЧ10, EN 12341, с 50-процентна ефективност на задържане при аеродинамичен диаметър от 10 μm.

Още през 2009 г. ЕАОС твърди, че от 2005 г. в България може да се говори за приблизително 1600 преждевременни смъртни случаи на един милион жители и че този брой може да бъде намален на приблизително 1000, ако бъдат спазени пределно допустимите стойности. За сравнение, в съответните оценки за тогавашните 27 държави членки се посочват само от 650 до 850 преждевременни смъртни случая на един милион жители.

Според генералния адвокат на съда на ЕС Джулиан Кокот, има структурни недостатъци в плановете за качеството на въздуха, изготвени от страната ни. Снимка: julianekokott.de

Прашна предистория

На 14 април 2009 г. ЕК получава нотификация от страна на България, в която се твърди в шестте агломерации на страната не може да бъде постигнато съобразяване с пределно допустимите стойности за ФПЧ10. На основание член 22 от Директивата за качество на атмосферния въздух страната ни иска удължаване на крайния срок за постигане на съответствие с пределно допустимите стойности. На 11 декември 2009 г. Комисията възразява срещу посочената нотификация. На 9 юни 2011 г. България изпраща на Комисията отново нотификация с цел удължаване на крайните срокове. Комисията отхвърля тази нотификация с мотива, че крайният срок може да бъде удължен най-късно до 11 юни 2011 г.

На 1 октомври 2010 г. Комисията приканва България да представи становище относно нарушение на член 13 от Директивата. На 25 януари 2013 г. Комисията допълва посочената покана с аргумента, че не са били приети подходящи планове съгласно член 23 от същата Директива. Комисията посочва като период на нарушението 2007 г. – 2011 г. България не оспорва наличието на нарушение на пределно допустимите стойности, но счита, че случаите на превишаване намаляват.

Комисията поддържа твърденията си за нарушение и на 11 юли 2014 г. издава мотивирано становище, допълнено с данните за 2012 г. и дава на България последен срок от два месеца. Независимо от това България продължава да твърди, че положението постепенно се подобрява, като превишенията на нормите се дължали главно на използването на определени горива за битово отопление през зимата. Тези отговори не са задоволителни за Комисията и на 14 септември 2015 г. Комисията предявява иск пред Съда на ЕС. Страните представят писмени становища и излагат устно становищата си в съдебно заседание на 29 септември 2016 г. В това съдебно заседание Република Полша встъпва в делото в подкрепа на исканията на България. Според данни на ЕАОС, Полша е друга страна-членка на ЕС, който има особено големи проблеми с превишаване на концентрацията на ПЧ10 в много райони на страната, особено в южната си част, и това е вероятната причина да бъде заинтересована от изхода на делото и да се присъедини на страната на България.

На 31 януари 2017 г. емблематични паметници в столицата осъмнаха с противогази и послания, насочени към нетърпимо мръсния въздух. Инициативата на „Спаси София“ и артиста Ивайло Христов цели да насочи вниманието към „опасния проблем със замърсяването, чиито жертви са над 700 души годишно само в столицата“. Снимка: „Спаси София“

Недопустими нарушения

Европейската комисия сочи две нарушения на България по Директивата за качеството на атмосферния въздух: неспазване на пределно допустимите стойности за ПЧ10 и неизпълнение на задължението поради превишаването на пределно допустимите стойности да бъдат приети планове за качество на въздуха. Член 13 от Директивата и приложение XI към нея говорят за два вида превишаване на пределно допустимите стойности за ПЧ10.

Дневната, 24-часова, пределно допустима стойност е от 50 μg/m3, и тя не може да се превишава повече от 35 пъти за една година. На годишна база средногодишната пределно допустима стойност е 40 μg/m3, и тази средна стойност изобщо не може да се превишава. Фактите по делото сочат, че от датата на присъединяване на България само в зона BG003 Варна, през една-единствена година- 2009 г., е била спазена една от посочените пределно допустими стойности, а именно средногодишната пределно допустима стойност. В останалите случаи и двете пределно допустими стойности са били постоянно превишавани.

България е изготвила планове за качество на въздуха – това е безспорно по самото дело. Те обаче не дават желания резултат. Според Директивата тези планове трябва да посочват подходящи мерки, така че периодът на превишаване на нормите да бъде възможно най-кратък. Тези планове включват различни целеви дати за постигане на съответствие с пределно допустимите стойности, но тези цели не са били постигнати. Комисията твърди по делото, че не е бил разгледан целият спектър от възможни мерки, като например по-строги изисквания за качеството на твърдите горива за битово отопление или ограничения за движението по пътищата.

Адвокат Кокот твърди, че изготвените от страната ни планове страдат от структурни недостатъци. България не е предоставила информация на Комисията за точния териториален обхват на плановете, за хронологията на изпълнението им, за прогнозираните въз основа на планираните мерки подобрения на качеството на въздуха, както и за датата на постигане на съответствие с пределно допустимите стойности. Това са все параметри на информацията, която се изисква съгласно раздел А от приложение XV към Директивата за чистота на атмосферния въздух.

От Европейската комисия отчитат, че макар от 2011 г. насам в повечето пунктове за мониторинг у нас да са регистрирани намаления на емисиите на фините прахови частици, постигнатото не е достатъчно. Още през юни 2015 г. министърът на околната среда Ивелина Василева, цитирана в сп.“Правен свят“, признава, че проблемът е сериозен. „Намаляването на емисиите на вредни вещества е приоритет, предвидени са 120 млн. лв. по новата програма „Околна среда“ за такива мерки, подготвили сме и промени в закона“, обяснява тя. Според нея основният начин за справяне с храховите частици са общинските програми за чистотата на атмосферния въздух. По същото време правителството предлага и промени в Закона за атмосферния въздух, които са приети от Народното събрание в края на 2015 г.

Общинските органи са най-близко до проблема и имат правомощията да го решават. Притиснати между реалните факти и натиска от Министерството на околната среда и водите те приемат актуализации на програмите си за намаляване на емисиите и достигане до определените норми за вредни вещества в атмосферния въздух. Заместник-кметът по околна среда на община Добрич – арх. Боян Коларов, споделя, че общината изпълнява актуализираната си програма и работи с ясно осъзнаване на проблема, като се прилагат конкретни мерки за намаляване на замърсяването на въздуха. В същото време се очаква и МОСВ да приеме нова наредба за оценка и управление на качеството на атмосферния въздух, тъй като действащата Наредба номер 7 за оценка и управление на качеството на атмосферния въздух от 1999 г. е преправяна много пъти и има нужда от пълна подмяна.

Проблемите на България не са единичен и изолиран случай в Европейския съюз и по света. Според Световната здравна организация, 92 % от световното население живее в места, където стандартите на СЗО не са спазени. И макар в доклад на Европейската агенция по околна среда да се регистрира тенденция на значително намаляване на средните стойности на ПЧ10 в 75 % от мониторинговите станции за периода 2000-2014, последните данни от 2014 г. показват повишени дневни стойности над пределните концентрации в 21 от 28-те държави-членки на ЕС. Нещо повече, 50 % от градските жители са изложени на концентрации на ПЧ10, превишаващи по-строгите препоръки на Световната здравна организация.

Ева Ковачехова от Via Iuris, словашка организация на адвокати по околна среда, твърди, че ситуацията в Словакия е подобна. Там са приети за планове за качество на атмосферния въздух още преди няколко години, но те са формалистични и не донасят никакво подобрение в концентрациите на ПЧ10. Повечето от мерките в плановете са неефективни и общи, а някои са и с изтекли срокове.

Престъпление и наказание

И все пак България държи печалния рекорд по мръсен въздух в Европа и заради нарушенията на Директивата за чистотата на атмосферния въздух адвокат Кокот препоръчва на Съда на ЕС да се произнесе по следния начин:

1) По отношение на ПЧ10, от 2007 г. до 2013 г. във всички агломерации и зони на страната Република България общо и трайно не е изпълнявала задълженията си по член 13, параграф 1 във връзка с приложение XI към Директивата за качеството на атмосферния въздух.

2) От 11 юни 2010 г. до 11 септември 2014 г. във всички агломерации и зони на страната Република България общо и трайно не е изпълнявала задължението си да изготви и изпълни планове за качество на въздуха, произтичащо от член 23, параграф 1 от  Директивата за намаляване на замърсяването на въздуха с ПЧ10, така че периодът на превишаване на пределно допустимите стойности да бъде възможно най-кратък.

Кокот предлага също Република България да понесе съдебните разноски по делото с изключение на тези на Република Полша, която сама понася направените от нея съдебни разноски.

Скоро ще бъде ясно дали Съдът ще възприеме становището на генералния адвокат. Често Съдът се съобразява с доводите и препоръките на генералния адвокат, затова е вероятно Съдът да установи с решението си, че България е нарушила задълженията си по Директивата за качеството на атмосферния въздух относно пределните концентрации на ФП10.

В рамките на това дело се установява единствено неизпълнението на задълженията от България по Директивата и не се налагат парични санкции. Но ако съществуващото положение не се промени и нарушението продължи, Комисията може да поиска от Съда с последващ иск да установи, че България не се е съобразила с решението на Съда и да й бъде наложена имуществена санкция (под формата на еднократна сума или периодична имуществена санкция).

Оловно небе над Лъвов мост – един от районите в София с най-замърсен въздух. Снимка: Велина Барова / Евромегдан

Независимо от изхода на делото, българските институции, особено МОСВ и общините, трябва да намерят формулата, която да ни помогне да излезем от черния списък на държавите с най-мръсен въздух. Това ще означава вземане на непопулярни мерки като ограничаване на ползването на твърдо гориво за отопление и намаляване на автомобилния трафик в градовете.

Съществуват достатъчно добри примери и практики, от които България би могла да вземе пример. Големи градове като Лондон, Милано, Стокхолм и Гьотеборг са въвели такса “задръстване“ в работно време, за да ограничат трафика в центъра на града. В Берлин, Милано, Малмьо са създадени зелени зони (зони с ниски емисии), особено за МПС над 3.5 тона; въвеждат се изисквания за екологично чист обществен транспорт; схеми за споделено пътуване; ваучери за пътуване на служители с обществен транспорт, забрана или ограничение на замърсяващи въздуха горива за отопление.

Подобни мерки биха довели и до други ползи като спестяване на разходи за лечение и по-добро качество на живот в градска среда в по-чисти и приветливи български градове. Ще трябва да се чертаят политики за по-умни градове в по-умна държава. И за по-чист въздух в Европа.