По изгоден курс
Съхраняването на природата носи големи печалби на бизнеса и местните общности по Черноморието. Колко печелим от опазените природни богатства на Черноморското крайбрежие, обяснява с калкулатор в ръка икономистът Димитър Събев, участник в международен експертен екип, оценил пазарния потенциал на услугите, които екосистемите предоставят.
Над 1020 хектара от площите, отстоящи до 3 км. от морския бряг са били урбанизирани в периода 2000 – 2012 г. Това представлява почти шест процента увеличение на урбанизираните територии по Черноморието е донесло пари на собственици и строителни предприемачи, но също така е довело до загуба на ценни природни територии. Икономическият натиск постепенно поглъща лозята, горите, пасищата, дюните, степите, лиманите: екосистемите, разположени по морския бряг. Проблемът е е, че тъкмо свободните от застрояване територии са основната притегателната сила за туристите по българското крайбрежие – причината, поради която плътността на населението там е 10 пъти над средната за страната и милиони туристи го посещават през лятото. Красивият пейзаж, чистотата и усещането за мир и простор са решаващи за туризма и имотния пазар.
Данните са от проучване, завършило в края на 2016 г. Анализът им послужи за разработване на секторни политики за подобряване на екосистемните услуги по Черноморието. Екосистемите предоставят многобройни услуги с конкретна икономическа стойност. Целта е бизнес предприемачите, местните общности и вземащите решеия да я оценят. И да разберат, че ако екосистемите деградират, хората губят пари, а все по-често на риск е изложена и тяхната сигурност. Изследването на черноморските екосистеми през 2016 г., което демонстрира това, бе изпълнeно от сдружението за дивата природа „Балкани“ и норвежката експертна организация GRID, със средства на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и под надзора на Минитеството на околата среда и водите. Експерти на фондация „БлуЛинк“, издател на Евромегдан.бг, също участваха в научната работа.
За един кубик дървен материал
На 20-и август 1951 г. над Варна се излива страшен порой. Само за 9 часа се извалява повече дъжд, отколкото за половин година. Наводнени са множество сгради, пътната настилка е пометена, канализацията запушена, улиците са като реки. Сходно бедствие сполетява града и през 1899 г. За да се избегнат щетите от подобни наводнения, през 1950-те се пристъпва към мащабно залесяване на Франга баир над морската столица. Иглолистните насаждения регулират водния отток и задържат почвата, така осуетяват свличането на земна маса и образуването на порои в деретата. Освен това, зеленият пояс допринася за очарованието на града и подобрява качеството на въздуха, който дишат варненци.
Тази изгодна за всички ситуация продължава близо половин век. През последните години обаче се задълбочи бедността в селата край зелената яка на Варна. Това доведе до масова бракониерска сеч из горите със защитна функция. Цената на „поглеждането встрани“ е ужасна. През юли 2014 г. голямото наводнение в кв. Аспарухово отне живота на 13 души, 1300 бяха изселени, щетите са за десетки милиони. Експертите не оставят съмнение: причините за трагедията са оголените склонове, безразборното строителство и задръстените с боклуци дерета. Оказва се, че отсечен на неподходящо място, кубик дърва за огрев струва не 60 лева, колкото е пазарната му цена, а стотици хиляди левове загуби, извън щетата от загубения човешки живот.
В такъв случай смисъл, съответно, кубикът дървесина носи много по-голяма печалба за местните общности ако не бъде отсечен като материал, а си остане на мястото. Живата гора предотвратява щети от бъдещи природни бедствия. Заедно с това преработва и въглеродния двуокис в кислород. И не на последно място, радва окото на туриста, който ще избере нашия морски бряг измежду стотиците конкурентни дестинации. Този пример демонстрира високата стойност на т.нар. „регулиращи“ и „поддържащи“ услуги, които екоистемите предоставят на човешките общности. Проучването на екипа на SPECIES през 2016 г. потвърди, че стойността им е поне четири пъти по-висока, отколкото преките – или „материални“ – печалби, които се извличат от екосистемите по Черноморието.
4 към 1 – такова е съотношението между печалбите от регулиращи и поддържащи екостистемни услуги, спрямо чисто материалните ползи от унищожаването им.
Ивицата суша между морето и мисловната линия, отстояща на 3 км. от брега заема площ от 966 кв. км., малко по-малко от един процент от територията на страната. Тази крайморска „лента“ се отличава с наистина голямо разнообразие на земната покривка. Най-висок дял, близо една четвърт, имат нивите. Приблизително същата е площта, заета с нискостъблени широколистни гори. В останалата половина от „питката“ намират място:
Пасища и ливади, блата и устия на реки, дюни, стръмни скалисти брегове, иглолистни гори, села и крайбрежни градчета, градове, пристанища, индустриални зони, курорти – от бетониран и от семеен тип. Сарматски степи, древни крепости, голф игрища, паркове с ветрогенератори и паркове – образци на градинарско изкуство. Лозя, овошки, лонгозни гори, бодливи храсталаци, аквапаркове, диви плажове и пясъчни ивици „чадър до чадър“.
Едва ли е нужно да изброяваме още. Българското Черноморие е сложна мозайка и някои стъкълца са безценни. На други места екосистемите са деградирали, но пък там се печелят много пари и се откриват хиляди работни места. Тази свързана система изисква специален, цялостен модел на управление. Концепцията за екосистемните услуги дава такъв модел. Следният пример е взет от реалността.
Проучванията по нашия бряг показаха, че продукцията от растениевъдство струва 92-137 млн. лв. годишно. Поне половината от тази сума няма да се получи без безплатната помощ на пчелите. Но за да спечелят още повече, арендаторите увеличават употребата на торове, пестициди и инсектициди. Това води до масов мор на пчели, освен това торовете се стичат в морето, причиняват „цъфтеж“ на водорасли и увреждат риболова и туризма.
Колко се печели и колко се губи от агресивните селскостопански практики? Ако се оценят всички щети от прекомерната употреба на химикали в земеделието може да се окаже, че за всички (тоест за системата, взета като цяло) органичното селско стопанство е по-изгодно.
Същото важи за горите: дърводобивът в стари гори в умерения пояс вероятно е загуба на пари. От лов, риболов, спортен и лечебен туризъм, гъби, билки и т.н., взети заедно, може да се спечели повече от това, което дават, или взимат, моторните резачки. Вероятно най-неприятният за бизнеса и политиците извод от концепцията за екосистемните услуги е, че трябва да се избира: някои ползвания на екосистемите се изключват взаимно. Казано просто, от там, където нивите обилно се пръскат срещу вредители за да печелят доставчиците на химия и ГМО, пчелите няма как да се съберат чист мед, и съответно да продължат да изпълняват осеменяване на културите.
Някои ползвания на екосистемите се изключват взаимно: бизнесът и политиците трябва да избират.
Така земеделието като цяло губи безценна екостистемна услуга. Без опрашване земеделците не просто няма да се получи реколта, а самите екосистеми ще се разпаднат. Услугата, която поддържа мрежата на живота е безценна. Експертите я наричат „природен капитал“ и оприличават ежегодните ползи, които извличаме от него, на доходна „лихва“ от богатството на природата.
Като знаем приблизително колко е тази годишна лихва, може да пресметнем „главницата“. Изследването определи годишната стойност на материалните екосистемни услуги по Черноморието на около 180 млн. лв. Насреща им стоят регулиращите услуги, чиято печалба се изчислява приблизително на 700 млн. лв. Културните услуги, т.е. тези исторически, религиозни, архиектурни и други дадености, които привличат интереса на немасовия пакетен туризъм, възлизат на около 120 млн. лв.
Ако приложим формулата за настояща стойност при 5% дисконтов фактор и 30 – годишен период, „природният капитал“ на екосистемите би следвало да е приблизително 16 млрд. лв. „Главницата“ на материалните услуги е 2.8 млрд. лв., на регулиращите – 11 млрд. лв.
Тези мащабни изчисления намират неочаквано потвърждение, защото са от еднакъв порядък с актуалната цена на земята по крайбрежието. Природният капитал грубо съответства на 16 лв. на кв.м., което е средно значение между цените на земеделската земя, на горите и на парцелите в регулация – на различните ползвания на екосистемите.
Стойността на екосистемните услуги демонстрира и друг любопитен феномен. Колкото по-добре работят екосистемите, толкова по-малко внимание им обръщат хората и толкова по-евтино оценяват услугите им. Чак когато ерозия порази обезлесените склонове, в крайбрежните ресторанти се сервира вносна риба, а туристите бягат заради мръсната вода в заливите – хората оценяват даровете на природата по достойнство. Но противно на учебниците по икономикс, покачващата се цена рядко може да върне загубеното.
Размътване на водата
Представеното изследване обхваща и акваторията до 20 метра дълбочина. Тя заема площ, приблизително равна на сухоземната ивица (1040 кв.км.) Черноморските дънни екосистеми също предоставят важни и скъпи услуги и търпят нарастващ натиск заради противоречия в начините на ползване.
Може би най-драстичен пример дава уловът на рапани. Охлювът – пришълец от Японско море отдавна се е превърнал в бизнес за милиони. По официални данни през 2014 г. у нас са събрани 4.7 хил. тона, което превръща инвазивния хищник в най-важен в стопанско отношение вид в Черно море. В по-плитки води ги „берат“ гмуркачи. Често това са хора без специална водолазна подготовка и инциденти сред тях не са рядкост.
Но посочените вреди бледнеят пред дънното тралиране за рапани и калкан. Зъбците на огромните гребла на траловете разорават морското дъно и сляпо мачкат: ларви, дребни риби, хайвер, все по-редките уязвими мидени банки, културно наследство от Античността. Вдигнатата от дъното тиня размътва водата, намалява прозрачността и спира достъпа на светлина, която в Черно море е фактор, лимитиращ разпространението на видовете.
И с облаците тиня, и с натиска върху черните миди, които са естествените филтри на морето – дънното тралиране ощетява интересите на туризма. От една страна е агресивен сенчест бизнес от порядъка на 5-10 млн. лв., от друга – индустрия, осигуряваща десетки хиляди работни места. Тралирането уврежда и устойчивостта на риболова, който също има милионен оборот и дава поминък на хиляди хора.
Защо тогава дънното тралиране продължава безпрепятствено? Именно в обосновката на подобни въпроси се крие смисълът от оценяването на екосистемните услуги. То показва икономическите ефекти от различните видове ползване на екосистемите и гарантира, че приоритет ще получи не най-гръмогласният и добре свързан бизнес, а дейностите с най-висок дългосрочен потенциал.
Да се върнем отново на сушата: сходен пример дава зависимостта на водоснабдяването от горското стопанство в региона. Вода за населението и индустрията във Варненска и Бургаска област се доставя от язовири, разположени в гористи терени на 15 до 105 км. от морето. Дърводобивът в тези гори в Странджа и Източна Стара планина носи общо 3-5 млн. лв., доставката на вода за крайбрежието 10 пъти повече. Екосистемните услуги на въпросните гори са внушителни и в тях сечите трябва да се провеждат изключително внимателно.
Царицата на всички услуги
Екосистемните услуги на българското Черноморие са наистина важни и ценни, но оценката за стойността им бледнее пред приходите от масовия туризъм. Платежният баланс на БНБ показва, че през летния сезон (май-септември 2016 г.) чуждестранни посетители са похарчили в България над 2 млрд. евро. Не всички чужденци идват на море, разбира се, но на море ходят и българи. Така се оказва, че туристическата индустрия носи 3 или 4 пъти повече пари, отколкото е годишната полза от всички екосистеми по Черноморието. Така ли е наистина? И ако да, как да тълкуваме този резултат?
Първо, представените по-горе оценки за стойността на една или друга природна „услуга“ са изключително консервативни. За да се избегне обвинението в преувеличение, в това изследване умишлено е избирана най-ниската възможна база. Второ, установената стойност на екосистемите е към настоящия момент на относителна стабилност.
Колкото и да е странно, ако качеството на екосистемите се влоши, оценката за стойността им ще се увеличи. Това е следствие от използваната методология на „избегнатите щети“, а и въобще от повишения интерес на хората към застрашените екосистеми и видове.
Трето, екосистемите по Черноморието крият неоползотворен потенциал за устойчив бизнес. В селското стопанство перспективата е преминаване от монокултурно земеделие към насаждения с висока добавена стойност: лозя, овошки, бадеми. В българския туризъм тепърва предстои да видим къмпинги със задоволително битово ниво.
От горското стопанство още чакаме многофункционално ползване. В пъти може да нарасне стойността на образователните и научните програми в региона. Риболовът и аквакултурите ще увеличат резултата си със стратегии за логистика, консервиране и ресторантьорство – и така нататък.
Четвърто, налага се изводът, че масовият туризъм се е развил прекомерно, извън потенциала на морския ни бряг. За това говори както ниската заетост на легловата база, така и липсата на базово инфраструктурно планиране в нововъзникналите ваканционни селища. Трудно може да очакваме събаряне на неуместните хотели, но решаването на въпроси като нормализиране на инфраструктурата и повишена критичност при разрешаване на нови проекти, е належащо.
Българският туристически бизнес се променя. Доскоро целта му бе в утвърдените курорти да се намери място за още един ресторант, за още един хотел на много етажи. Когато бе установено, че в пренаселените зони приходите са по-ниски, бе възприета друга стратегия: инвестиции в неразработен терен по брега, който се продава като „екологичен“ и „зелен“. След като разполагаме с оценки на екосистемните услуги, във всеки конкретен случай може да определим дали наистина става дума за устойчив бизнес – или за непочтен трик.
–
Този журналистически материал е създаден в рамките на проект „Секторни политики укрепващи ангажираността за подобряване на екосистемните услуги в България (SPECIES)“, изпълняван съвместно от Сдружение за дива природа БАЛКАНИ, фондация „БлуЛинк“ и ГРИД-Арендал, Норвегия. Проектът се финансира в рамките на Програма BG03 “Биоразнообразие и екосистеми” – bg03.moew.government.bg, на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 – eeagrants.org. Цялата отговорност за съдържанието на материалa се носи от фондация „БлуЛинк“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този материал отразява официалното становище на Финансовия механизъм на ЕИП и Програмния Оператор на Програма BG03 “Биоразнообразие и екосистеми” – Министерство на околната среда и водите.